О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260545
11.03.2021г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в закрито съдебно заседание, на eдинадесети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Михова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
разгледа докладваното от младши съдия
Александър Муртев ч. гр. д. № 124 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на М.Т.Д.
и Р.К.Д., чрез пълномощника им – адв. Ненчо Драгнев против Определение № 38 от 02.12.2020г., постановено
по гр.д. № 5197/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е
прекратено, поради липса на правен интерес. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното определение е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон, както и задължителната практика на ВКС. Прави
се искане същото да бъде отменено от настоящата инстанция, която да постанови
делото да продължи.
Препис от жалбата е
изпратен на насрещната страна – Община Приморско, чрез нейния пълномощник адв.
Козаров, която не е депозирала отговор в законоустановения срок.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към първоинстанционното
производство материали, приема за установено следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 5197/2020г.
по описа на БРС е образувано по предявен
от М.Т.Д. и Р.К.Д. отрицателен установителен иск против Община
Приморско, с който искат от съда да постанови решение, с което да бъде признато
в отношенията им с ответната община, че последната не е собственик на част от
имот ПИ с *** с площ от 10,00 декара при
граници ПИ ***, ***, ***, ***, тъй като същите представляват
прилежащ терен, стопански двор към кошара със жилище за овчари.
В исковата молба са
изложени твърдения, че процесния обект, представляващ “овчарско
жилище с кошара в местността Османа, с. Ново Паничарево”, ищците закупили от Ликвидационен съвет на ТКЦС “Ясна поляна” на 07.09.1994г. за сумата от
9164 лв. Във връзка с плащане на продажната цена им била издадена фактура № 913/07.09.94г. Закупеният имот бил
заграден, както се намирал и понастоящем. Ищците навеждат доводи, че упражняват
владение върху сградите от момента на закупуването им 1994г. и са ги придобили
по давност към 01.01.2005г. Сочат, че процесната кошара е регистрирана като
животновъден обект е регистрирана, което било видно от приложената към исковата
молба анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин № 07079/11.05.2020г. на ОД “Земеделие” при МЗХГ.
Излагат
се съображения, че притежаваният от тях обект – кошара се намира в имот с
идентификатор *** по КККР на с. Ново Паничарево
като пасище с площ от 63866 кв.м. – публична общинска собственост. Ищците
застъпват становище, че според трайната практика на съдилищата, ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
дворното място, където са построени постройки на бившите ТКЗС са държавна
частна собственост – стопански двор, който те в качеството си на собственици
имот право да закупят от Държавата чрез Министъра на земеделието. Излагат
доводи, че тази неяснота и по-скоро
неточност в кадастралната карта, както и неотразяването на постройките в същата
пораждат правния им интерес от водене на настоящото дело. Ангажират
доказателства. Правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната Община Приморско, чрез адв. Козаров, в който същата се оспорва като
недопустима и неоснователна. Излагат се доводи, че твърденията на ищците, че
биха могли да закупят част от имота от третото лице не обосновава техен правен
интерес от завеждането на настоящия иск. Сочи се, че предпоставките за една
такава покупко-продажба на прилежащ терен към сграда в стопански двор на
прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §29 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, размера на
тази прилежаща част и дали тази част от имота представлява стопански двор или
не, дали държавата или общината е собственик на тази част от имота са все
въпроси извън предмета на съдебното производство, доколкото ищците нямат
качеството на процесуални субституенти на държавата по делото, тъй като същата
не им е предоставила каквито и да е вещни права или права на оперативно
управление върху имота. Излагат съображения, че държавна собственост върху
стопанските дворове на прекратените организации по ЗСПЗЗ се установява със
надлежно издаден от областния управител по местонахождение на имот акт за
държавна собственост по реда и условията на чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ, а поради
липсата на издаден такъв, соченият от ищците стопански двор не съществува. В
заключение се твърди, че целият поземлен имот с идентификатор *** по сега действащите КККР за
територията на с.Ново Паничарево е общинска собственост на основание чл.3,
ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Оспорват правото на собственост на ищците.
С обжалваното
определение № 38 от 02.12.2020г. по гр.д. № 5197/2020г. на Районен съд – Бургас, първоинстанционния състав
приел възражението на ответника за основателно. Съдът е счел, че ищците нямат
правен интерес от така заявения отрицателен установителен иск за собственост,
тъй като с отричане правото на собственост на ответника, същите не биха
получили защита на свои права. Поради изложеното е намерил предявения иск за
недопустим и е прекратил производството.
При така приетата
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването, срещу акт на съда, който подлежи на въззивна
проверка, в законоустановения срок.
Разгледана по същество
жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предпоставките, при
които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
или други вещни права са посочени в Тълкувателно решение № 8 / 2012 г. от 27
ноември 2013 г. Правният интерес от отрицателен установителен иск за
собственост при възможност да се предяви и положителен такъв се обосновава в
съобразителната част на тълкувателното решение с обстоятелството, че правният
спор не накърнява само спорното право, което едната страна претендира, но и
правната сфера на противната страна, която отрича претендираното право. Поради
това всяка от тях разполага с право на иск за да защити това свое право, което
се засяга от този спор. В тази връзка се приема, че при отрицателния
установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. При
този иск, с който ищецът отрича правото на собственост, претендирано от
ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, от които то
може да се породи, като при уважаването му, това право е отречено със сила на
пресъдено нещо с оглед на всички възможни основания. С това е постигната
защитната функция на процеса по отношение на правото на ищеца, засегнато от
отреченото със съдебното решение право.
Наличието на интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск се свързва в мотивите на
тълкувателното решение с твърдението на ищеца за наличието на притежавано от
него, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането респ. упражняването му, би било осуетено от
претенцията на насрещната страна в спора. В този контекст се посочват отделни
хипотези за прилагане на тази форма на защита като наличие на правен интерес от
отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право се
приема, че е налице: 1) когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същи обект; 2) с отрицателен установителен иск може да се защитават
и фактически състояния като в решението се дава пример със случая, когато владението
е смутено/но не е отнето/ преди да са изтекли 6 месеца от установяването му от
лице, което неоснователно претендира, че е собственик и 3) когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права.
Съдът се солидиризира
с доводите в жалбата, че ищците притежават правен интерес и същият се обуславя
от изложените в исковата молба твърдения, че са собственици на самостоятелен
обект – кошара, която не е отразена в кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Приморско, който в същото време се намира на терен, погрешно отразен
в кадастралната карта като общинска собственост. Основателно е релевираното от
тях възражение, че фактическото състояние на което се позовават препятства
възможността им за закупуване на прилежащата площ около кошарата, нормативно
уредена в ЗСПЗЗ.
Изложените от ищците
фактически твърдения обуславян извод, че отричането на правото на ответната
община върху съответната реална част от имота се свързва не с притежаване на
същото вещно право от ищците, които може и да не са носители на такова, а с
други техни права свързани с вещта – правото да закупят прилежащата част към
съответната постройка. Това право не може да бъде съдебно предявено и съответно
въведено като предмет на иска, а се защитава косвено, чрез оспорване на правото
на собственост, претендирано от ответната община, което се въвежда като такъв
предмет. По изложените съображения следва да се приеме, че отрицателния
установителен иск е допустим, тъй като ответната община претендира спорното
вещно право, но ищците засегнати от правния спор не могат да предявят
положителен установителен иск за същото право, тъй като отричането на правото
на ответната община върху процесния прилежащ терен към постройките ще има
преюдициално значение за отстраняване на неточността в кадастралната карта и
отразяването на постройките на ищците в същата.
В допълнение на
изложеното следва да се има предвид и че съгласно ТР № 8/2014г. по т.д. № 8/2014г. на ОСГК,ВКС, е посочено, че с
оглед презумпцията на чл.2, ал.5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални
данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищците
имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен
имот формира наличието на правен интерес от установителния иск по чл.53, ал.2,
изр. 2 ЗКИР. В цитираното решение е посочено още, че иск за собственост на
реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния
план или кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета
като самостоятелен имот е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл.53, ал.3, т.1 ЗКИПР. Предвидената възможност за придобиване на
реални части от имоти, които не са нанесени като самостоятелни в кадастралната
карта /чл.200, ал.1 и 2 ЗУТ,
реституционните закони/,
изисква тези части да могат да бъдат предмет на самостоятелна защита чрез
искове за собственост.
При уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се
установи правото на собственост, а когато правния интерес за предявяване на
иска произтича от твърдения за допусната в кадастралната карта непълнота или
грешка /както и в разглеждания случай/, следва да се посочи в какво се
състои същата. Съдебното решение, придружено от скица – проект, ще бъде
основание за изменение на кадастралната карта от органите на кадастъра, както и
за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на
чл.54, ал.4 ЗКИР.
Гореизложените
съображения налагат атакуваното определение да бъде отменено, а делото върната
на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 38 от
02.12.2020г. по гр.д. № 5197/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас като неправилно.
ВРЪЩА на РС – Бургас гр.д.
5197/2020г. по негов опис за продължаване
на съдопроизводствените действия, съобразно обстоятелствената част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.