Решение по НОХД №664/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3422
Дата: 18 септември 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20251110200664
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3422
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
в присъствието на прокурора Ц. В. П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20251110200664 по описа за 2025 година
Въз основа на закона и доказателствата
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата М. Д. Д. - родена на *** г. в с. ***, българска
гражданка, средно образование, пенсионер, с адрес: ***, с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 02.12.2019 г. в гр. София, в нотариална кантора,
находяща се на ул. “Княз Борис I” № 49, съзнателно се ползвала, като
представила пред нотариус ***, вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № 340, от следните неистински официални документи:
1). квитанция към приходен касов ордер № 18/15.11.1993г., за сумата 97,20 лв.
и квитанция към приходен касов ордер № 19/15.11.1993 г., за сумата 19 440
лв., на които е придаден вид, че са издадени и подписани от „Главен
(отговорен) счетоводител“ - *** и „Касиер“ - *** изпълняващи съответните
длъжности в Териториална общинска администрация „Нови Искър“ в
периода;
2). копие от писмо до първи нотариус при СРС с изх. № 0127- 073/19.10.1993
г., на което е придаден вид, че е издаден от кмет на район „Нови Искър“ и е
1
подписан от инженер *** - като от нея за самото им съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78А,
ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Веществените доказателства по делото писмени документи: 2 бр.
квитанции и 1 бр. оценителен протокол, следва да останат по делото до
унищожаването му по надлежен ред.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата М. Д. Д., със
снета по делото самоличност, да заплати сторените по делото разноски на
досъдебното производство в размер на 113,79 лв. (сто и тринадесет лева и
седемдесет и девет стотинки) в полза на СДВР и тези сторени в хода на
съдебното производство в размер на 434,56 лв. (четиристотин тридесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки) в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СРС.

На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата М. Д. Д., със
снета по делото самоличност, да заплати по 5,00 (пет) лева държавна такса за
всеки един служебно издаден изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по РЕШЕНИЕ по НОХД №664/2025 г. по ОПИСА на СРС, НО,
19 състав:

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт (ОА)
срещу М. Д. Д. по обвинение за това, че на 02.12.2019 г. в гр. София, в
нотариална кантора, находяща се на ул. “Княз Борис I” № 49, съзнателно се
ползвала, като представила пред нотариус ***, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под № 340, от следните неистински официални
документи:
квитанция към приходен касов ордер № 18/15.11.1993 г., за сумата 97,
20лв и квитанция към приходен касов ордер № 19/15.11.1993 г., за сумата
19 440 лв., на които е придаден вид, че са издадени и подписани от
„Главен (отговорен) счетоводител“ - *** и „Касиер“ - ***, изпълняващи
съответните длъжности в Териториална общинска администрация „Нови
Искър“ в периода;
копие от писмо до първи нотариус при СРС с изх. № 0127- 073/19.10.1993
г., на което е придаден вид, че е издаден от кмет на район „Нови Искър“ и
е подписан от инженер *** - като от нея за самото им съставяне не може
да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във
вр. чл. 308, ал.1 от НК.
Производството по делото е било разгледано по реда на глава ХХVIII,
чл.375 и сл. от НПК, тъй като съдът е преценил, че са налице предпоставките
за това, което е изложено в протоколното определение от разпоредителното
заседание.
Подсъдимата М. Д. Д. редовно призована се явява в съдебно заседание и се
ползва от правото си да даде обяснение, в които излага, че е считала имота
като свой по документи, които имала от баща си, заплатен е, обработвали го
дълги години, но не е ходила след смъртта на родителите си, нямала
възможност да го използва повече и решила да го продаде, а при разчистване
намерила тези документи с още много други и решила да го продаде, но
брокерката, с която се свързала й казала, че трябва да се издаде нотариален акт
и го направила, считайки, че документите й са изрядни.
Защитава се от упълномощен от нея защитник, който по същество пледира
за оправдаването й, тъй като от събраните по делото доказателства не се
доказва по категоричен начин, че е извършила престъплението. Намира, че от
доказателствата се установява, че документите, както твърди прокуратурата,
са неистински, но основното в престъплението по чл. 316 НК е субективният
елемент, който не е доказан, а именно признака за съзнателно ползване на тези
документи. От дадените обяснения се установява, както и от ДП, че баща й е
движил процедурата по снабдяване с документи за този имот, който са го
ползвали както родителите на подзащитната й, така и тя, а други доказателства
за съзнателното ползване на тези документи не са налице. Подзащитната й не
е съзнавала, че ползва такива документи и не е изпълнен състава на чл. 316 НК
1
относно субективният елемент.
Представителят на СРП поддържа обвинението, което приема за доказано в
хода на проведеното съдебно следствие. Счита, че за извършеното от
подсъдимата престъпление е приложима разпоредбата на чл. 78А НК, поради
което пледира съда да се произнесете с решение, с което да освободи
подсъдимата Д. от наказателна отговорност и да й наложите административно
наказание „глоба“, като отчетете липсата на отегчаващи отговорността й
обстоятелства и липсата на смекчаващи такива.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемата М. Д. Д. е родена на *** г. в с. ***, българска гражданка,
средно образование, пенсионер, с адрес: гр. ***, с ЕГН **********. Същата е
неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
С Решение № 198/2011 г. на ВКС лицето ***, бил признат за собственик
на имоти, находящи се в с. Войнеговци, общ. Нови Искър, в това число и по
отношение на имот с идентификатор *******, представляващ самостоятелен
имот – ливада (нива) с площ от 800 кв.м., в местността „Ливадата“. С решение
№ 2580/15.03.2016 г. по гр. дело № 20362/2014 г. по описа на 43 състав на
СРС, ГО, била отменена Заповед № РД15-025/2014 г. от 17.02.2014 г. на
Областния управител на София област, с която бил одобрен план на
новообразуваните имоти в землището на с. Войнеговци, в което попадал и
имот с идентификатор *******. С цитираното решение съдът постановил, че
то следва да се спазва от всички административни органи, включително и
тези, пред които се развиват производствата по изготвяне на план за
новообразуваните имоти в с. Войнеговци. В последствие с протокол № 3/2018
г. поземлената комисия при СО - район „Нови Искър“ констатирала, че
посоченият имот е включен в регистъра на поземлените имоти, като в него
като собственик бил записан ***. Съгласно Заповед № РД 15- 199 от
20.09.2017 г. със същия протокол за вписване е посочено още едно лице, но
като ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно свидетелката
***, с право на ползване. Между свидетелката *** и наследниците на ***
възникнал спор по отношение на имота, който следвало да бъде решен по
съдебен ред. Наследниците на ***, сред които и свидетеля *** и свидетеля
*** решили да заведат иск, с който да оспорят правото на свидетелката ***
върху имота. След извършена справка в имотен регистър било установено, че
като собственици на имота били вписани и други лица, първото от които било
обвиняемата М. Д. Д.. Станало ясно, че обвиняемата Д. е придобила
собствеността върху имота по силата на констативен нотариален акт.
Обвиняемата М. Д. Д. по неустановен начин се сдобила с неистински
2
официални документи, които удостоверявали правото й на собственост върху
имота с идентификатор ***, находящ се в с. Войнеговци, общ. Нови Искър -
оценителен протокол, документи за заплащане на имота - 2 бр. квитанции и
писмо до нотариус, като на всички бил придаден вид, че са издадени от
районната администрация на общината в гр. Нови Искър. След като взела
решение за продажба обвиняемата Д. се свързала с брокер по недвижими
имоти, която познавала, а именно нейна съседка в кв. Курило свидетеля ***.
Тя поискала от нея съдействие за продажбата на имота и намиране на купувач.
Свидетелката *** получила от обвиняемата документи за имота и
пълномощно от нейно име да го продаде. Но *** казала на обвиняемата, че й е
необходимо да си извади нотариален акт. Обвиняемата М. Д. се свързала с адв.
Д. Ц. М. от САК, която познавала отдавна, тъй като и двете били от гр. Нови
Искър. Д. казала на адв. М., че разполага с документи, които я легитимирали
като собственик на поземления имот. Пред адв. М. обвиняемата заявила, че
желае на продаде имота, но трябва да се снабди с нотариален акт.
Свидетелката М. започнала да проучва имота, като след съгласуване с
нотариус ***, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 340,
извадила служебна данъчна оценка за имота и скица. На 02.12.2019 г. в гр.
София, нотариалната кантора на нотариус ***, находяща се на ул. „Княз Борис
I” № 49, посетила обвиняемата М. Д. Д., придружавана от адв. Д. М., която е
свидетел по настоящето производство. Обвиняемата Д. представила пред
нотариус *** намиращите се в нея документи, с които искала да бъде издаден
нотариален акт по реда на чл. 576, ал. 1 от НПК в оригинал, а именно: писмо
до първи нотариус за издаване на констативен нотариален акт по реда на § 4 от
ЗСПЗЗ, оценителен протокол, кадастрална скица, данъчна оценка, както и два
броя квитанции. Проектът на нотариалния акт е бил изготвен от адв. М.. Въз
основа на тези документи отариус *** издала нотариален акт №173, т.III, дело
№486/19 г., с което е признала обвиняемата Д. за собственик на имот с
идентификатор *******, представляващ поземлен имот от 715 кв. м. и
построената в него сграда №1, с площ от 16 кв. м., находящ се в с. Войнеговци,
общ. Нови Искър. Същата издала и нотариален акт №172, т.III, дело №485/19
г., с което е признала обвиняемата Д. за собственик на имот с идентификатор 1
1884.5964.296, представляващ поземлен имот от 429 кв. м., находящ се в с.
Войнеговци, общ. Нови Искър.
След снабдяването с констативен нотариален акт по отношение на имот с
идентификатор *******, със съдействието на свидетелката *** обвиняемата
Д. намерила купувач и прехвърлила собствеността, за което бил съставен и
нотариален акт № 86, том I, peг. № 1857, дело № 68/02.03.2020 г. издаден от
нотариус ***, по силата на който обвиняемата М. Д. продала имота на ***
(вече покойник) и св. *** чрез пълномощник - ***. С нотариален акт № 90,
том 3, peг. № 5033, дело № 426/15.05.2020г. собствеността по отношение на
имота била прехвърлена още веднъж в рамките на шест месеца на друго лице -
на свидетелката ***.
След като узнали за вписаните собственици по отношение на процесния
3
имот наследниците на *** чрез упълномощен от тях адвокат извършили
справка, в резултат на която било установено, че в СО, район „Нови Искър“
лисвали данни за плащания от името на М. Д., както и същата не е фигурирала
и като ползвател на претендирания от тях имот.
От писмо на кметството в с. Войняговци се установява, че в списъците,
които са съхранявани при тях за раздадени земи по ПМС №21, в изходящата
кореспонденция за периода от 1992 г. до 1993 г. и от 2010 г. до 2019 г., след
направени нотариални заверки на махленски свидетелства и други документи
не са установени подадени от лицето М. Д..
Свидетелят ***, посочен като автор на писмо „До първи нотариус при
СРС с изх. № 0127- 073/19.10.1993 г.“ е изпълнявал длъжността кмет на район
„Нови Искър“ към Столична община, но в периода 17.11.1995 г. до ноември
1999г. и не е бил на посочената длъжност към 1993 г. През периода от януари
1990 г. до октомври 1995 г. длъжността кметски наместник е била изпълнявана
от свидетелката М. ***. Същата по това време твърди, че от районната
администрация не е издаван нито един оценителен протокол на ползватели на
земи по постановление на МС в землището на с. Войняговци, а относно
останалите землища оценителните протоколи се подписвали от началник
отдел „Държавни имоти“. В хода на разследването е разпитана свидетелката
*** касиер в район „Нови Искър“, която категорично не разпознава в
предявените й два броя квитанции с №18 и №19 и двете от 15.11.1993 г.
почерка и подписа си. От показанията на свидетелката *** на длъжност
началник отдел „Архитектура и градоустройство“ към 1993 г. се установява,
че към писмото до първи нотариус е трябвало да се съдържа искане от
ползвателя на земята в изпълнение на ПМС №21 на МС, поради построената в
него сграда, както и документ, удостоверяващ, че имота е предоставен на
ползвателя по същото постановление.
От изготвената комплексна графическа и техническа експертиза
Протокол № 220/2021 г. от 08.05.2024 г. на приобщените документи,
представени от обвиняемата М. Д.: квитанция към приходен касов ордер №
18/15.11.1993 г., за сумата 97, 20 лв. и квитанция към приходен касов ордер №
19/15.11.1993 г., за сумата 19 440 лв., на които е придаден вид, че са издадени
и подписани от „Главен (отговорен) счетоводител“ - *** и „Касиер“ - ***,
изпълняващи съответните длъжности в Териториална общинска
администрация „Нови Искър“ в периода; писмо „до първи нотариус при СРС
с изх. №0127-073/19.10.1993 г.“, на което е придаден вид, че е издаден от кмет
на район „Нови Искър“ и е подписано от инженер *** са неистински
документи, тъй като изписания ръкописен текст и подписите положени в тях
не са на лицата, посочени като техни автори, съответно за „оценител“,
„началник отдел“, „гл. (отг. ) счетоводител, „касиер“, „кмет“, както и не са
изготвени и подписани от обвиняемата М. Д.. Отпечатъците от кръгъл печат,
положени в оценителен протокол №194/12.11.1993 г., квитанция към
приходен касов ордер №18/15.11.1993 г. за сумата 97, 20 лв. и квитанция към
приходен касов ордер №19/15.11.1993 г. за сумата 19 440 лв., писмо „до първи
4
нотариус при СРС, с изх. №0127-073/19.10.1993 г.“ не са положени с един и
същи кръгъл печат.
От писмо на СО относно информация за действащия печат на ТОА
„Нови Искър“ към 1993 г. се установява, че със Заповед №СОА24-РД91-
101/27.03.2024 г. на кмета на СО е определена комисия по печатите. Същата е
установила, че е сканирана страница от регистъра на печатите на СГО, у-ния
и ТОА от 08.05.1995 г. до 31.12.2001 г. На същата е отбелязано, че са
предадени 14 броя стари печата за бракуване на 13.12.1995 г., с отпечатъци от
кръгли печати.
От допусната по делото съдебнографологична и техническа експертиза
на отпечатъците на кръглите печати, положени под инкриминираните
документи с отпечатъците на предадените за бракуване на 13.12.1995 г. 14
броя стари печати, се установява, че отпечатъците от печатите в
инкриминираните три броя документи не са отпечатъци, положени от някой
от 14 на брой кръгли печати, предадени за бракуване на 13.12.1995 г.,
съхранявани в СО.


При обсъждане на доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка по реда на чл.378, ал.2 от НПК на всички събрани на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие. Съдът кредитира писмените доказателства, приети по
делото, които имат връзка с предмета на доказване и личността на
обвиняемата, както и цени заключенията по двете експертизи, като обективни
и компетентни.
Съдът е взел предвид при постановяване на съдебния акт, като логични
и непротиворечиви показанията на свидетеля М. в хода на съдебното
следствие, както и тази част от показанията на разпитаните по ДП свидетели
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, които се допълват от
заключенията по назначените експертизи. Показанията на бившите служители
на ТОА „Нови Искър“, вкл. кметския наместник *** и кмета *** са
непротиворечиви относно начина, по който се е процедирало по казуси, по
които са издавани документи на заявителите, както и че нито един от
инкриминираните не е създаден или подписан от тези свидетели. От
показанията на свидетелите *** и *** се установява по непротиворечив начин,
че са наследници на лицето ***, на което е било признато за собственик на
имоти, находящи се в с. Войнеговци, общ. Нови Искър, в това число и по
отношение на имот с идентификатор *******, представляващ самостоятелен
имот – ливада (нива) с площ от 800 кв.м., в местността „Ливадата“. От
показанията на свидетеля *** е видно, че тя е съставила двата констативни
нотариални акта на обвиняемата, но не става ясно, поради какви правни норми
5
е приела, че са налице изискуемите обстоятелства за това, тъй като
документите които са й били представени от обвиняемата и тези, с които адв.
М. се е снабдила по издадено от нотариуса удостоверение са непълни, тъй
като липсват документи, че на обвиняемата са й били предоставени имотите,
за които е издала нотариалните актове като ползвател на тях, върху единият
имот няма изградена постройка, а издаването е ставало по искане от
ползвателя на земята в изпълнение на ПМС №21 от 1963 г. Основание за
изкупуване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е в предоставения за ползване имот да е
построена сграда, която да отговоря на изискванията на Наредба №5 за
правилата и нормите по §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Такова искане не е
представено и за поземлен имот от 429 кв. м., находящ се в с. Войнеговци,
общ. Нови Искър. За бившия ползвател е предвидена възможност при наличие
на предпоставките по § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността
върху земята, ако до 01.03.1991 год. върху нея е била построена сграда. Това е
една от кумулативните предпоставки за трансформиране на прекратеното
право на ползване в право на собственост върху земята. Това обстоятелство не
е било изследвано от св. ***, както и относно идентичност в площ, дадена за
ползване на обвиняемата и тази, за която издава констативен нотариален акт,
тъй като в тази насока относно отдадено право на ползване липсват
документи. Ето защо съдът намира, че в частта, в която нейните показания не
са в противоречие с останалите кредитирани от съда следва да се ценят, а в
останалата им част намира, че се явяват нейна защитна теза.
При оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат
обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез
съпоставка с цялата доказателствена съвкупност, в обсега на които се формира
и обосновава убеждение за тяхната достоверност или липса на такава,
респективно наличие на тенденциозност. Налице е изключителна непълнота в
показанията на свидетеля ***, лаконичност и краткост в същите относно
конкретните обстоятелства въз основа, на които е приела, че собственик на
имота е обвиняемата Д., досежно имот с идентификатор *******,
представляващ поземлен имот от 715 кв. м. и построената в него сграда №1, с
площ от 16 кв. м., находящ се в с. Войнеговци, общ. Нови Искър, а и имот с
идентификатор 1 1884.5964.296, представляващ поземлен имот от 429 кв. м.,
находящ се в с. Войнеговци, общ. Нови Искър. Не са посочени никакви правни
основания защо е приела, че обвиняемата Д. е била вписана като ползвател в
съответните книга при общината, нито, че е заявила искане до кмета, за да й
бъде издаден нотариален акт, най-малкото относно вторият нотариален акт
спазени ли са и доколко нормите на охранителното производство и тези на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ към датата на издаване на документите от съответните
общински служби. Предвид което не става ясно въз основа на какви
доказателства същата е признала обвиняемата за собственик на двата имота и
е съставила в нейна полза двата констативни нотариални акта.
Относно обясненията на обвиняемата, които са и доказателствено
средство, освен такова за защита: Съдът не намира опора относно нейните
6
твърдения, в останалите доказателства, които се кредитира, че документите ги
е притежавала отпреди да починат родителите й и че със същите се е бил
снабдил баща й, тъй като липсва друго доказателство – писмено или гласно,
което да подкрепи тези нейни твърдения. Нито в СО, нито в поземлената
комисия, както и в кметството на гр. Нови Искър липсват каквито й да било
записи относно предоставено й право на ползване, за да се установи точно
върху кой парцел, ако е имало такова право, както и същият идентичен ли е с
тези, за които са й съставени два констативни нотариални акта. Налице е и
разминаване относно площта на местата, за които е била призната за
собственик, които не могат да съвпадат с площ, която същата реално би могла
да ползва по ПМС №21/ 1963 г. В съответствие с § 5, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 34/1992 г.,
гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на
нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в срок от 3 месеца от
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от
1992 г.) подават молба в техническата служба на общините по
местоположението на имота. В § 4 ( редакция към ДВ бр. 28 от 1992 г.) от ПЗР
на ЗСПЗЗ, като такива актове са посочени актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В съответствие с
посочените разпоредби от ПМС № 21/ 31.01.1963 г. на МС, компетентни да
дават разрешение за ползване на „нестопанисвани земи край населените
места” са Окръжните народни съвети и Окръжните управления на горите. По
делото не е представено разрешително, с което на основание Постановление
№ 21/ 31.01.1963 г. на Министерския съвет от Окръжен народен съвет или от
Окръжно управление на горите да е дадено разрешение на обвиняемата да
ползва процесния имот.
Поради което съдът намира, че нейните обяснения са изцяло нейна
защитна теза.

От правна страна:
От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с
действията си обвиняемата М. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.316, във вр. 308, ал.1 от НК, тъй като на
02.12.2019 г. в гр. София, в нотариална кантора, находяща се на ул. “Княз
Борис I” № 49, съзнателно се ползвала, като представила пред нотариус ***,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 340, от следните
неистински официални документи:
квитанция към приходен касов ордер № 18/15.11.1993г., за сумата 97,
20лв и квитанция към приходен касов ордер № 19/15.11.1993г., за сумата
19 440лв, на които е придаден вид, че са издадени и подписани от „Главен
(отговорен) счетоводител“ - *** и „Касиер“ - ***, изпълняващи
съответните длъжности в Териториална общинска администрация „Нови
Искър“ в периода;
7
писмо до първи нотариус при СРС с изх. № 0127- 073/19.10.1993 г., на
което е придаден вид, че е издаден от кмет на район „Нови Искър“ и е
подписан от инженер *** - като от нея за самото им съставяне не може да
се търси наказателна отговорност и по тази правна квалификация я
призна за виновна, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани със
съставянето, използването и съхраняването на документи. Тези престъпления
накърняват реда и правната сигурност на документирането, затруднява
държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и
гражданите.
От ОБЕКТИВНА страна – обвиняемата Д. съзнателно се е ползвала от
неистински официални документи: квитанция към приходен касов ордер №
18/15.11.1993г., за сумата 97, 20 лви квитанция към приходен касов ордер №
19/15.11.1993г., за сумата 19 440лв, на които е придаден вид, че са издадени и
подписани от „Главен (отговорен) счетоводител“ - *** и „Касиер“ - ***,
изпълняващи съответните длъжности в Териториална общинска
администрация „Нови Искър“ в периода; писмо до първи нотариус при СРС с
изх. № 0127- 073/19.10.1993 г., на което е придаден вид, че е издаден от кмет
на район „Нови Искър“ и е подписан от инженер ***.
Касае се за използване на документи, в които непосредствено е
материализирано конкретно писмено изявление, което не отговаря на
действителността, а именно, че е издадено от длъжностни лица от СО,
районната администрация в гр. Нови Искър. Касае се за привидно издадени
официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК, а именно издадени по
установен ред и форма от длъжностни лица, по смисъла на чл.93, ал.1, б.”а” от
НК, в кръга на службата им: кмет, „главен (отговорен) счетоводител“ и
„касиер“, изпълняващи съответните длъжности в Териториална общинска
администрация „Нови Искър“. Неистинските официални документи са
разписки за платени суми и писмо от името на кмет до нотариус.
За съставянето на този неистински официален документ на обвиняемата не
може да се търси отговорност, тъй като липсват доказателства тя да ги е
съставила.
По делото се установи, че посочените лица не са издавали документите,
като липсват техни подписи под тях, както и че свидетеля *** не е бил кмет по
време на издаването на писмото до нотариуса.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено при пряк умисъл –
обвиняемата М. Д. е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е искал
настъпването им - чл.11, ал.2, предл. 1 НК. Използването от нея на
неистинските официални документи е било съзнателно и същата е целяла
конкретно действие чрез използване им да докаже, че притежава права върху
имота, за да й бъде издаден констативен нотариален акт.
8
По вида и размера на наказанието:
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемата М. Д. Д. от наказателна отговорност и
налагането на същата на административно наказание за извършеното от нея
престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1, пр.1 от НК.
За извършеното от нея умишлено престъпление по чл.316, във вр. с
чл.308, ал.1, пр.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години. Деецът е пълнолетно лице, което не е осъждано и не е освобождавано
от наказателна отговорност по реда на глава осма на раздел IV от НК. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. Административното
наказание би способствало в по-голяма степен за осъществяване на целите на
наказанието и за осъществяване на превенцията по отношение на обвиняемата
Д..
При определяне на размера на административното наказание „глоба”,
съдът прие превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства: ниската обществена опасност на дееца, предвид оказаното
съдействие, чистото съдебно минало и занижената обществена опасност на
деянието, с оглед изминалия период от време. Като не намери отегчаващо
вината обстоятелство.
След като съобрази определящите отговорността обстоятелства, съдът
наложи глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 (хиляда лева)
лв.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще
осъществи, както възпитателната, така и възпиращата цел, визирана в
разпоредбата на чл.36 от НК да се поправи и превъзпита обвиняемата М. Д. Д.,
както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите
членове на обществото.
Относно веществените доказателства по делото, а именно писмени
документи: 2 бр. квитанции и 1 бр. оценителен протокол, същите следва да
останат по делото до унищожаването му по надлежен ред.
Съдът е постановил на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемата М. Д. да
заплати сторените по делото разноски на досъдебното производство в размер
на 113, 79 лв. (сто и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки) в полза на
СДВР и тези сторени в хода на съдебното производство в размер на 434,56
(четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки) лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС, както и я е осъдил на
основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5,00 (пет) лева държавна такса за
всеки един служебно издаден изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът постанови своя съдебен акт.


9
Районен съдия:
10
Съобщи за изтекли лични данни