№ 281
гр. Плевен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200596 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-0938-000187/27.01.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-
ПЛЕВЕН, на А. М. М. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата -
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – в АУАН и НП са посочени
различни разпоредби на ЗДвП, които се твърди, че са нарушени; наред с това
счита, че твърдяното административно нарушение е изцяло недоказано. На
тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а
при условията на евентуалност – случаят да бъде приет за „маловажен“, като в
тази насока изтъква чистото съдебно минало, както и че твърдяното
административно нарушение е такова на просто извършване; отправя искане и
за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирани са писмени бележки, в които се поддържат вече изложените
съображения в жалбата. В допълнение се отбелязва, че при процесния случай
не е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, като в тази
1
насока счита, че не са спазени изискванията на чл.170 ал.3 ЗДвП, както и на
чл.207 ППЗДвП; посочва, че подаването на светлинен и звуков сигнал от
движещ се полицейски автомобил, за обозначаване на специален режим на
движение, не съставлява сигнал за спиране за проверка. На тази основа,
пледира за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените разноски за
адвокатски хонорар.
За ответната страна - НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН - представител не се явява; в
придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната
преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената
жалба, както и за прекомерност на направените разноски за адвокатски
хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
3364191/12.01.2025г. от страна на И. П. И. - мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. Б. Д. и нарушителя – А. М. М..
Съставен е за това, че на 12.01.2025г., около 04:30 часа, в гр.ПЛЕВЕН, на ул.
„***“, до №20, с посока на движение към кръгово кръстовище образувано с
ул.“***“ и ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***
/собственост на трето лице/, не спира на подаден сигнал със стоп-палка по
образец С-8 от униформен служител на МВР, като сигналът е подаден на прав
пътен участък, при добра видимост и на осветено място, като стоп-палката е
осветена допълнително с фенер от полицейски служител – нарушение по
чл.103 ЗДвП. Отбелязано е, че така управлявания от нарушителя автомобил е
последван и установен на ул. „***“ до номер 131, като водачът бил изпробван
с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или
техните аналози, а пробите били отрицателни. Нарушителят не се ползвал от
правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не представил и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.
М. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено,
2
от компетентни лица /л.11 - 12 от делото/. Не е допуснато претендираното от
страна на жалбоподателя нарушение на процесуалните правила, изразило се в
това, че в АУАН и НП са посочени различни разпоредби на ЗДвП, които се
твърди, че са нарушени – напротив, подобно несъответствие не е налице, като
еднопосочно се твърди, че се касае за нарушение по чл.103 ЗДвП. Служебната
проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не
установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът
приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално
законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите И. П. И., Д. Б. Д., както и писмени
доказателства /л.10, л.27, л.38 от делото/. Съдът намира, че показанията на
свидетелите И. и Д. са подробни, последователни, убедителни, взаимно се
потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което
ги преценява като достоверни - и ги кредитира. Следва да бъде отбелязано, че
показанията на посочените свидетели, наред с друго, са и еднопосочни -
изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. И
двамата свидетели са категорични, че са осъществявали контрол на пътното
движение на осветен пътен участък, били са съответно униформени /в т.ч. –
със стандартните светлоотразителни жилетки/, а използвата стоп-палка по
образец е била допълнително осветена посредством служебно зачислен фенер;
отбелязват, че наред с другото, управляваният от М. автомобил се е движел с
видимо неразрешена скорост, както и че при последващото му установяване,
водачът е направил опит да се скрие, като заявил пред полицейските
служители, че се бил уплашил. Ето защо Съдът приема, че от показанията на
свидетелите И. и Д., отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се
установява по убедителен начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
оборена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.103 ЗДвП, „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“. Налице е изводимо задължение за
действие от страна на водачите, а именно - при подаден сигнал за спиране от
контролните органи - да спрат плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълняват неговите указания; също така е видно, че при описаните и
приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е
изпълнил това свое задължение, т.е. нарушението по чл.103 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се
явява доказано по несъмнен начин. Тук е мястото да бъде отбелязано, че
3
Съдът не приема за основателни направените от защитата възражения по
съществото на делото. Напълно несъстоятелно се твърди, че при процесния
случай не е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка.
Напротив, както беше изтъкнато, показанията на свидетелите И. и Д. са
категорични и еднопосочни именно относно това, че на водача е бил подаден
не само своевременен, но и недвусмислен, видим, ясен сигнал за спиране със
стоп-палка по образец, т.е. надлежно са спазени изискванията на чл.170 ал.3
ЗДвП. Също неоснователно се изтъква, че не била използвана описваща
полукръг, червена светлина, тъй като споменатата законова разпоредба дава
възможност за използване на такава светлина, но не задължава контролните
органи в тази насока; прочее, съобразно същата законова разпоредба,
„…Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.“, т.е. законово
предвидени и допустими, са и значително по-неформални способи за подаване
на сигнал за спиране от тези, използвани при процесната проверка.
Позоваването на чл.207 ППЗДвП, също е неоснователно, тъй като тази правна
разпоредба, по същество преповтаря чл.170 ал.3 ЗДвП, като в допълнение е
посочено, че „…Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ
надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!"“. Цитираната част от разпоредбата на чл.207
ППЗДвП обаче, както и редицата изтъкнати съображения от страна на
защитата, касаещи подаването на сигнал от движещ се полицейски автомобил,
са напълно неотносими към процесния случай, тъй като на М. е бил подаден
сигнал за спиране със стоп-палка, при стационарно разположен полицейски
служител, а не от полицейски автомобил или мотициклет, в движение.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.175
ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Размерът на наложените административни наказания не подлежи на
обсъждане, тъй като административнонаказващият орган е определил същите
снизходително - в самия минимум, предвиден в Закона. Не на последно място,
случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР
на ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните - такова, което
не предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата
на вредни последици е част от правната характеристика на деянието и не може
да съставлява аргумент за ниска степен на обществената му опасност.
Същевременно, макар жалбоподателят да не е осъждан и спрямо него да не е
прилаган института на чл.78а НК, видно е от справката за нарушител, че са му
налагани и други административни наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. нито
са налице доказателства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайния случай на нарушение по чл.103 ЗДвП, нито – би могло
да се приеме, че случаят е „маловажен“, предвид историята на нарушенията на
4
М. до момента; напротив - обществената опасност на нарушението, е типична.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0938-
000187/27.01.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“- ПЛЕВЕН, с което на А. М. М. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона
за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено
нарушение по чл.103 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5