Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 5753 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л.Ц.М., ЕГН**********, в качеството му на баща и законен представител на Д. ***, ЕГН ********** против Г.И.П., ЕГН ********** ***, в която се твърди, че с Решение № 1113 - 1/06.07.2011 г. по гр. д. № 2155/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен ответницата Д. чрез неговия баща и законен представител *** М. ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта й, до нейното окончателно изплащане. Твърди, че от датата на постановяването на горецитираното съдебно решение относно размера на издръжката е видно, че са изминали повече от пет години и обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на издръжката също са променени. Твърди, че социално-икономическите условия в страната съществено са се изменили в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. Твърди, че с оглед обстоятелството, че детето е на 11 години и тази есен ще бъде в 5 клас в ***, съшото има нужда от по-големи средства за издръжка. Твърди, че учебните материали и помагала, които се заплащат за тази възраст са доста скъпи. Освен това с оглед на възрастта му, детето се нуждае и от средства за много други ежедневни нужди. Твърди, че бащата на детето се грижи и за другото си дете ***, което е на три години. Моли, да бъде изменен размера на присъдената с горепосоченото решение издръжка от 80 на 120 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по делото, в който признава, че двамата с ищеца са родители на малолетното дете Д. и че в момента родителските права върху него се упражняват от бащата. Признава и обстоятелството, че към момента ответницата заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80.00 лева. Заявява, че й е известно, че детето тази година е ученичка е пети клас и че нейните нужди в сравнение с момента на определяне на посочената издръжка, са нараснали поради нарастване на възрастта и, необходимостта от учебници и учебни помагала дрехи и храна, съответни на тази възраст. Оспорва, обаче претенцията на ищеца за заплащане на издръжка в размер на 120.00 лева, тъй като нейните възможности не позволяват отделянето на такава сума. Твърди, че в момента полага грижи и издържа още две деца - ***, род. на *** г. и ***, род. на *** г. Твърди, че до м. май 2016 г. била в отпуск по майчинство и получавала обезщетение в размер на 340 лева. Твърди, че от м. май е на работа и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лева и няма никакви доходи от други източници. Твърди, че след приспадане на задължителните удръжки, получава чисто средно около 470.00 лева. Твърди, че освен това, живее на квартира, за която плаща месечно по 130.00 лева., както и че изплаща и потребителски кредит, изтеглен по време на съжителството й с ищеца, в размер на 5000.00 лева, с падеж до 2018 г. и всеки месец внася вноска по него от по 100 лева. Твърди, че за издръжката на семейството й остава минимална сума. Твърди, че й е известно, че ищецът освен доходите, посочени в приложеното по делото удостоверение, получава на ръка и други суми в размер на 200 лева всеки месец. Счита, че въпреки, че ищеца има и друго дете, неговите възможности са по-големи в сравнение с тези на ответницата и макар и да полага непосредствени грижи за детето им, той може да участва с по- голяма сума в неговата издръжка. Счита, че въпреки размера на минималната издръжка, определена за страната, не би могла да заплаща същата, нито по-висок размер от нея. Счита, че доходите й позволяват да заплаща не повече от 95.00 лева месечно. Моли искът да бъде уважен за сумата от 95,00 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните и се установява от съдебно решение № 1113-I/06.07.2011,
постановено по гр.д.№2155/2011г. по описа на РС-Плевен, че упражняването на
родителските права по отношение на
детето Д. *** е представено на бащата Л.Ц.М., а майката Г.И.П. е осъдена да
заплаща на детето Д. *** ежемесечна издръжка в размер на 80лв.
Видно
от удостоверение за раждане по акт за раждане №01722/18.10.2005г., майка на детето
Д. *** ЕГН********** е Г.И.П., а негов баща е Л.Ц.М..
Установява
се от удостоверение за раждане по акт № 1115/26.06.2013г., че Л.Ц.М. е баща и
на детето *** *** М., чиято майка е *** И..
Видно
от Удостоверение за раждане по акт № 2530/10.10.2014г. Г.И.П. е майка и на
детето *** ***, чийто баща е ***.
Установява
се от Удостоверение за раждане по акт № 1146/12.07.2010г. Г.И.П. е майка и на
детето *** ***, чийто баща е ***.
Видно от Удостоверение №1724/27.05.2016г.
детето Д. ***, през учебната 2015/2016г. е било записано в 4-ти клас в ***
Видно
от Удостоверение № 28/28.06.2016г. Л.Ц.М. получава следномесечно нетно трудово
възнаграждение в размер на 340,00 лв.
Видно
от Удостоверение № РД-24-3127/28.09.2016г. Г.И.П. получава средномесечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв.
Установява
се от Договор за наем от 04.10.2012г., че Г.П., в качеството си на наемател по годовора
се е задължила да заплаща 130 лв. месечна наемна цена.
Установява
се от Справка от ТД на НАП- В.Търново, офик Плевен, че Г.П. е декларирала собственост
върху 1 бр. МПС *** с първоначална регистрация 1993г., върху което е наложен
запор. Не са декларирани собствени на ответницата недвижими имоти.
От приетия по делото социален доклад се
установява, че детето е ученичка в ***,
5-ти клас, хореографска паралелка. В училището се организират 2 пъти
годишно ексурзии, на които детето няма възможност да ходи поради недостатъчни
следства на бащата. Детето е здраво, не страда от хронични заболявания. Бащата
споделя, че майката не изплаща определената понастоящем издръжка и не се
интересува от детето. Бащата и детето живеят под наем, за което заплащат по 150
лв. месечно по данни на бащата.
От изслушването на детето Д. *** по реда на
чл.15 ЗЗДет. се установява, че то учи в 5-ти клас в гр.Плевен. Получава по 2
лв. на ден от баща си. Не посещава допълнителни занимания, за които да се
заплаща допълнително. Майката на детето от 1-2 години не е изплащала
определената издръжка. Детето живее с баща си, неговата съжителка и по-малкото
си братче.
Съдът дава вяра на показанията на св.*** И.,
въпреки че е заинтересована от изхода на делото, като съжителстваща на съпружески
начала с бащата на детето Л.М.. Показанията й са преки, логични и в
съответствие с останалите доказателства по делото. От тях се установява, че
детето посещава часове по хореография, за които обаче не се заплаща
допълнително, а са част от училищното й обучение. За детето полагат грижи в
тяхната семейна среда бащата и св.И.. Имат общ семеен бюджет, от който детето Д.
получава по 2 лв. дневно. Непосредствени грижи за него полагат бащата и св.И..
Имат родено общо дете, което е на 3 години.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По делото
безспорно е установено, и не се спори, че Д. *** е дъщеря на ищеца и
ответницата.
Имайки
предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150,
във връзка с чл. 143, ал.
2 СК,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед
разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 120.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
Съдът намира,
че от определяне размера на предишната издръжка е изминал един сравнително дълъг период от време
– 5 години. Детето е пораснало с 5 години от предходното определяне на размера
на издръжката. Вече е ученичка в 5-ти клас, поради което са се увеличили
разходите за издръжката му. През този период са настъпили съществени изменения
в социално - икономическите условия на живот в страната, които са довели до
увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на
предходното определяне на издръжката. Детето няма допълнителни разходи за
извънкласни занимания и не страда от хронични заболявания, които да изискват
допълнителни разходи.
Установи се
по делото, че и двамата родители имат и други деца, за които дължат издръжка.
Бащата има още едно дете, което издържа, а ответницата по делото – още 2 деца. Ответницата
получава по-голям месечен доход, но е задължена да издържа 3 деца, а бащата е задължен
да издържа 2 деца, поради което съдът приема, че двамата родители имат еднакви
възможност да заплащат издръжка на детето Д.. Установи се, че и двамата
родители живеят на свободен наем, за който заплащат по 130-150 лв. месечно. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за изплащан от
нея заем, както и за месечната погасителна вноска по него въпреки изложените в
отговора на исковата молба твърдения. От друга страна, следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал.
2 СК,
като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК.
Предвид което следва извода, че на детето следва да бъдат осигурени такива
битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера
на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал.
2 СК,
според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал.
1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и
възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална
издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от
размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с
императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са
материалните възможности на задължения родител.
Съдът приема,
че необходима за издръжката на Д. *** сума е в размер на 230 лв. месечно по
следните съображения: По делото бяха
ангажирани доказателства за нарасналите
потребности на детето предвид увеличаването на неговата възраст.
Установи се, че детето получава по 2 лв. дневно от баща си. По отношение на
другите разходи, съдът взема предвид статистическите данни за необходимите
средства за издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на детето, както и
съжителстването му в семейната среда на бащата. В тази връзка съдът съобрази и
факта, че бащата следва да получава и детски добавки в размер на 37,00 лв. за детето. Ответницата е безусловно задължена да заплаща
издръжка на 3 деца и заплаща по 130 лв. месечен наем. Установи се, че майката
получава около 650 лв. брутно трудово възнаграждение, т.е. около 530 нетно
трудово възнаграждение, поради което съдът намира, че майката има възможност да
заплаща издръжка за детето Д. в размер на 115,00 лв. месечно. По изложените съображения
съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват равен размер на
издръжката на детето от по 115,00 лв. Предвид изложеното искът следва да бъде
уважен за сумата от 115 лв., а за
разликата до претендирания размер от 120,00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в размер на 479,17 лв. за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 50,40 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
размера на определената с Решение № 1113-I/06.07.2011г. по гр.д.№2155/2015г. по описа на РС-Луковит
издръжка, която *** Г.И.П., ЕГН **********, е осъденa да заплаща на детето Д. *** ЕГН**********,
чрез неговия баща и законен представител
Л.Ц.М., ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА
от 80.00 лева на 115.00 /сто и петнадесет/ лева, считано от 29.07.2016г. ведно
със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до
предявения размер от 120,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.И.П., ЕГН ********** да плати на Л.Ц.М., ЕГН**********сумата
от 479,17 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, Г.И.П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50,40 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от 22.11.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: