Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в закрито заседание на14.06.2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря ………, като взе предвид
докладваното от съдия П. Колев т. д. № 490 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК.
Постъпили
са молби от „К.“ ООД, ЕИК: *******, чрез адв.
Св. П., за поправка на ОФГ в диспозитива на решението и за тълкуване на решението.
В първата молба се сочи, че в
постановеното по делото решение съдът е допуснал ОФГ, като е пропуснал да впише
ясно изразеното в мотивите заключение, че изпълнително дело № 20128380409252,
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, е било перемирано,
поради това, че считано от 25.10.2014 г. не е извършвано никакво принудително
изпълнително действие по отношение на длъжника. Сочи, че по този начин се
създавала несигурност в бъдещите отношения между страните, с оглед изпълнение
на постановеното от съда решение. С тези доводи, моли съдът да отстрани
допуснатата в диспозитива очевидна фактическа грешка,
като постанови допълнителен установителен диспозитив по отношение на настъпилата перемпция по изп. дело № 20128380409252 и диспозитив,
с който да прогласи за нищожно овластяването от страна на ЧСИ Б.в полза на
взискателя - ищец да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.
По молбата е постъпило становище
от страна на ищеца „Юробанк България“ АД, с което
оспорва нейната основателност. Счита, че не са налице предпоставките за
поправка на ОФГ и моли съда да отхвърли молбата.
С молбата за тълкуване на
решението по делото (чл. 251 ГПК) ответникът е повторил доводите си в полза на
защитната си теза за процесуална недопустимост на иска по чл. 517 ГПК, поради
настъпила в изпълнителното производство перемпция, които доводи вече са
обсъдени и не са били възприети за основателни с решението по същество.
Становище по молбата от страна на
„Юробанк България“ АД не е постъпило.
По молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка (чл. 247 ГПК):
Очевидна фактическа грешка е
налице, когато волята на съда е ясно изразена, доколкото в линията на
нейната логична последователност се проследяват фактическите и правни изводи. Същевременно отразеното в диспозитива не отговаря на логиката на изложението, което
може да се дължи на пропуск или техническа грешка.
В случая се иска произнасяне по релевирано
от ответника възражение за процесуална недопустимост на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, поради липса на валидно овластяване от страна на ЧСИ, при произнасяне по
което възражение съдът е направил заключението за настъпила по изпълнителното
дело перемпция, считано от изтичане на двугодишен срок от дата 25.10.2012 г., и
е достигнал до извода, че същата няма значение и не води до опорочаване на
овластяването на ищеца от страна на ЧСИ за завеждане на иска, поради което и
възражението е отхвърлено като неоснователно.
В случая се касае до произнасяне не
по установителен иск, с предмет факта на настъпила по
изпълнителното производство перемпция, а по възражение, като по въведените в
предмета на делото възражения не се формира сила на присъдено нещо, с
изключение на възраженията за право прихващане и за задържане (чл. 298, ал. 4 ГПК), поради което не е налице основание за включване на тази констатация в диспозитива на съдебното решение. Следователно, не е налице
допусната от съда очевидна фактическа грешка, поради което молбата следва да се
остави без уважение.
По молбата по чл. 251 ГПК:
Молбата е допустима, доколкото е
подадена в законоустановения срок от правоимащо лице.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Тълкуването по чл. 251 ГПК е
специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във
формална законна сила решения, които са двусмислени, неясни и пораждат съмнения
за правилното им приложение и този им порок е обективиран
в постановения от съда диспозитив. В този смисъл
предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе
категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания
съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на
съда, който го е постановил.
С решение № 260103/27.02.2023 г.
по настоящото дело, СГС, VІ - 12 състав, е прекратил, на основание чл. 517, ал.
4 от ТЗ „К.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по иск
предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК *******.
Съгласно разпоредбата на чл. 517,
ал. 4 ТЗ, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството,
искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и
без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без
връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се
установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото
заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се
извършва ликвидация.
В случая съдът е изследвал налице
ли са предпоставките за основателност на претенцията, установени в
разпоредбата, а именно: наличие на неудовлетворено притезателно
право на предявилия иска кредитор в хода на изпълнителния процес, вкл. до
момента на първото заседание по делото; наложен запор върху дружествените
дялове на длъжника и едноличен собственик на капитала в ЕООД; валидно
овластяване на ЧСИ да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. След като е установил
кумулативното наличие на изброените предпоставки, съдът е уважил претенцията и
се е произнесъл с прекратителен за дружеството диспозитив.
При всичко дотук изложено, съдът
намира, че произнасянето в диспозитива е точно, ясно
и недвусмислено, поради което не са налице предпоставките на чл. 251, ал. 1 ГПК за тълкуване на така
постановеното решение, и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Във връзка с изложените в молбата
оплаквания следва да се посочи, че произнасянето по възражението за процесуална
недопустимост на предявения иск, поради настъпила по изпълнителното дело
перемпция не следва да намери и не е намерило отражение в диспозитива,
доколкото по него не се формира сила на присъдено нещо, по аргумент от
противното от чл. 298 ГПК. Съдът ясно и точно е формулирал извода си за
правната ирелевантност на факта на настъпила
перемпция по изпълнителното дело касателно валидността
на овластителното изявление на ЧСИ в полза на
взискателя, а от там – и за допустимостта на предявения по делото иск. С
производството по чл. 251 ГПК не може да се постигне пререшаване на спора,
доколкото същото служи за изясняване на вече формираната от съда воля, с оглед
прилагане на правните му последици, а не за промяната ѝ.
В обобщение на гореизложеното,
молбата по чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба,
вх. № 269671 от 22.03.2023 г., за
тълкуване на осн. чл.251 от ГПК на решение №
260103/27.02.2023 г. по т.д. № 490/2019
г., и молба, вх. № 269669 от 22.03.2023 г. за отстраняване на осн. чл. 247 ГПК на
ОФГ в решение № 260103/27.02.2023 г. по
т.д. № 490/2019 г., депозирани
от „К.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: