Р Е Ш
Е Н И
Е
1926/27.3.2018г.
гр.София,27.03.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на девети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.Богдан Русев
при секретаря Анелия
Груева и прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№8023/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.02.2017г. постановено по гр.д.№63743/2014г.
от СРС, 26 с-в М.И.Г. е
осъден да заплати на С.П.Г.
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 10 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи с е в болки, страдания и унижение в
следствие на нанесени удари на 26.11.2011г., около 23:30 часа на ул. „*******"
в гр. София, чрез нанасяне на удари с метална палка причинил на ищеца телесна
повреда, изразяваща се в счупване на короната на 21 зъб на нивото на корена,
разкъсване на нокътната фаланга на пети пръст на дясната ръка и оток,
кръвонасядания и охлъзване по лигавицата на горната устна, което довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от тридесет дни,
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което му е наложено
наказание „Пробация" за срок от десет месеца като е отхвърлен иска за разликата над 10 000 лева до 20 000
лева., както и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1206,43 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, наложили се в следствие на причиненото му непозволено увреждане.
Срещу решението на СРС постановено на
03.02.3017г. в частта, с която е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
10000лв е постъпила
въззивна жалба от М.И.Г.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно,
поради нарушение на процесуалните правила, поради извода на съда за доказано
претърпяни болки и страдания, намиращи
се в причинна връзка с нанесените му увреждания в резултата на удар с метална
тръба. Излага, че съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК одобреното от
съда споразумения има последица на
влязло в сила решение, която е задължителна за гражданския съд относно това
дали деянието е противоправно и виновността на дееца., поради което съдът е бил
длъжен да изследва наличието на останалите два елемента от фактическия състав
на деликтната отговорност, а именно размера и обхвата на вредите и
причинно-следствената връзка с деянието. Твърди, че неправилно СРС е кредитирал
заключението на СМЕ, предвид на това, че експерта е отговорил на не поставена
му задача, а именно : че уврежданията са причинени от удар с метална палка,
както и че съдън не е взел предвид младата възраст на ищеца. Моли съда да
отмени решението на съда в частта, с която е присъдено обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 10000лв., респективно да намали
същото. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата С.П.Г. оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да
потвърди решението на СРС в обжалваната му част. Претендира разноски.
С решение от 06.04.2017г. постановено по
гр.д.№63743/2014г. от СРС, 26 с-в по реда
на чл.250 от ГПК е допълнено решението от 03.02.2017г. като М.И.Г. е осъден да заплати на С.П.Г.
законната лихва за забава върху сумата
от 10000лв., считано от 26.11.2011г. до окончателното и заплащане и върху
сумата от 1206,43 лв. ., считано от 26.11.2011г. до окончателното и заплащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.И.Г., който твърди, че решението е необосновано
и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон, без да излага
конкретни доводи.
Ответникът
по жалбите С.П.Г. оспорва същата
по съображения изложени в писмено становище. Моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
СРС е сезиран с иск с пр.осн. чл.45 ал.1
от ЗЗД предявен от С.П.Г., с срещу
М.И.Г. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1206.,43 лв., Э и
обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 20000лв., вследствие
на нанесени му от ответника удари с
палка, в резултат на което е получил травматични увреждания, представляващи
редна телесна повреда и описани в исковата молба, за което ответника е бил осъден по НОХД № 8136/2013 СРС, 9
състав. С престъплението му били причинени имуществени вреди в размер на
1206,43 лв., представляващи разходи за лечение, както и неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болки и страдания, изпитан стрес, притеснение и
неудобство и ограничаване на социалните контакти..
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционните решения са валидни и допустими. СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД. При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответника към
ищеца по смисъла на чл.45 ЗЗД, а именно противоправно поведение на
ответника, в причинно-следствена връзка на което поведение да са настъпили
вреди за ищеца, за които е предявил искове, обстоятелства, които да обосноват
извод, че справедливо обезщетение на вреди е в размер на претендираната
сума. Отговорността по чл.45 от ЗЗД е
лична виновна отговорност за вреди, причинени от противоправно поведение. Вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца ( решение № 131 от 1.XI.1967 г. по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК.
Според чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда (в случая определение
за одобряване на внесеното от прокуратурата споразумение, което обаче има
същия характер като присъдата
по смисъла на цитираната норма) е задължителна за гражданския съд, който
разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Събраните в хода на първоинстанционното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Н.Г., който има непосредствени впечатления от инцидента и съд заключението на СМЕ установяват
извършените от ответника противоправни
действия, както и настъпилите вследствие на нанесените на ищеца от ответника
удари с палка описани в медицинските
документи и заключението на СМЕ увреди
на страната получени при инцидента на 26.11.2011г. Установено е и че причинените на ищеца
увреждания са в пряка причинна връзка с поведението на ответника, както и че
причинените на ответника увреждания са в пряка причинна връзка с поведението на
ищеца. Налице са предпоставките за уважаване на осъдителният иск по чл.45 ал.1
от ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние
на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията,
обстоятелствата, че ищеца е била на 16 г.,, същия е лекуван медикаментозно и с
оперативна намеса; преживяла е и стрес и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата начл.52 от ЗЗД, съдът счита, че
обезщетение в размер на 10 000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените
от него и доказани в производството неимуществени вреди. Законна лихва е
поискана и такава следва да бъде присъдена от датата на
увреждането-26.11.2011г., съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД.
Предвид изложеното
решението на СРС в 03.02.2017г. в
обжалваната му част и решението на СРС от 06.04.2017г. като валидни, допустими и правилни следва да
бъдат потвърдени.
По делото няма данни за
направени от въззиваемия разноски по делото затова такива не се присъжда.
На основание изложеното,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.02.2017г.
постановено по гр.д.№63743/2014г. от
СРС, 26 с-в. в
обжалваната му част и 06.04.2017г. постановено по гр.д.№63743/2014г. от СРС, 26 с-в по реда на чл.250 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.