№ 164
гр. Сливен, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20222200500163 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №28/11.02.2022г. по гр.д.
№372/2021г. на Н. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от АНН. Г. К. и Г. Д. К. против ХР. Й. Г. и ЕМ. Й. Г. иск с правно
основание чл.109а от ЗС, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за определяне точната граница между
поземлен имот с идентификатор №*** – собственост на ищците и поземлен имот с
идентификатор №*** – собственост на ответниците, така и между жилищна сграда
№***.1 – собственост на ищците и жилищна сграда с идентификатор №***.1 –
собственост на ответниците и задължаване/осъждане на ответниците да преместят
зидовете на помещенията си. С Решението са присъдени разноски на ответниците.
Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство –
АНН. Г. К. и Г. Д. К. изцяло.
С разпореждане №194 от 21.04.2022г. съдията-докладчик е констатирал
нередовности на исковата молба, въз основа на която е образувано
първоинстанционното производство, поради което е оставил същата без движение с
указания за отстраняване на нередовностите.
В указания срок е постъпило уточнение на исковата молба. Препис от същото е
1
връчено на ответниците, като им е дадена възможност за становище /допълнителен
отговор/ в определен от съда срок. Становище не е постъпило.
В жалбата си, въззивниците АНН. Г. К. и Г. Д. К. чрез пълномощника адв. П.Н.
посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила.
Посочват, че районният съд е приел непълна и доказателствено неподкрепена
фактическа обстановка, като избирателно е приел определени факти, а други е
подценил. Излагат конкретни съображения с цитиране на части от съдебното решение.
На следващо място въззивниците посочват, че направените правни изводи са в разрез с
обстоятелствата, установяващи се от събраните по делото доказателства. Посочва, че
съгласно действащия кадастрален план границата между процесните поземлени имоти
преминава изцяло в права линия без чупки. В права линия е границата и между
процесните сгради. Считат, че съседните жилищни сгради следва да бъдат съобразени
с действащите кадастрален план и ПУП на квартала, както и следва да се предприемат
действия, чрез които двете сгради в посочените им части да бъдат приведени в пълно
съответствие с посочените планове.Не бил обсъден въпросът частите от тези сгради
могат ли да бъдат предмет на давностно владение и представляват ли законни строежи.
Заявяват, че намират действащия кадастрален план за правилен и несъдържащ грешки,
поради което нямат интерес да предявят иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Съдът не
съобразил, че предявения от тях иск за установяване на точната граница между двата
процесни имота има за предмет и задължаването на ответниците да изместят онази
част от помещенията си, които в нарушение на действащия кадастрален план навлизат
в жилищната сграда на ищците. С оглед изложеното, въззивниците молят въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с
което да уважи изцяло предявените от тях обективно и субективно съединени искове.
Претендират присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата
страна – ХР. Й. Г. и ЕМ. Й. Г..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемите чрез пълномощника си адв. М.М.
оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочват, че районният съд
правилно е установил фактите по делото въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и е направил обосновани и законосъобразни правни
изводи. Посочват, че фактическото положение, възникнало при делбата на жилищната
сграда по гр.д. №6/1970г. на НЗРС е непроменено през годините. При изготвяне на
2
кадастралната карта и кадастралните регистри ПИ №I-1585, кв.24 е заснет като два
имота, като замервания вътре в жилищните сгради не са извършвани, така че да се
установи вътрешната чупка между тях. Отразената в кадастралната карта граница без
отразяване на вътрешната чупка не можела да създаде право на собственост за ищците
върху 4,38кв.м. Въззиваемите молят съда да отхвърли въззивната жалба. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з. въззивниците АНН. Г. К. и Г. Д. К., редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. Е.Д., която поддържа въззивната жалба
по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първинстанционното такова и постанови ново, с което да уважи исковите претенции,
уточнени с подадената пред въззивния съд допълнителна искова молба. Претендира
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В проведеното о.с.з. въззиваемият ЕМ. Й. Г., редовно призовани, не се явява.
Въззиваемият ХР. Й. Г., редовно призован се явява лично. Двамата въззиваеми се
представляват от процесуален представител по пълномощие адв. М.М., която посочва,
че оспорва въззивната жалба, поддържа изложените в отговора на същата съображения.
Моли съда да потвърди обжалваното решение , като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за
неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е недопустимо.
Съображенията за това са следните:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна
процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение,
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако
съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
Н.ят районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно
активно и пасивно и обективно кумулативно съединяване на искове, както следва: 1.
Иск за определяне точната граница между поземлен имот с идентификатор №*** –
собственост на ищците и поземлен имот с идентификатор №*** – собственост на
3
ответниците, така и между жилищна сграда №***.1 – собственост на ищците и
жилищна сграда с идентификатор №***.1 – собственост на ответниците, намиращ
правното си основание чл.109а от ЗС и 2. иск за осъждане на ответниците да преместят
зидовете на помещенията си, попадащи в сградата на ищците с идентификатор №***.1,
с правно основание чл.109 от ЗС.
Както бе посочено, при извършване на проверката по чл.267 от ГПК във връзка с
подготвяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът констатирал
нередовности в исковата молба, поради което същата е оставена без движение, с
дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи уточняване
на предявените искове и мотивиране правния интерес от иска по чл.109а от ЗС.
Първият, предявен иск е с правно основание чл.109а от ЗС, видно и от
уточненията, направени с допълнителната молба от 04.05.2022г. пред СлОС.
По принцип искът по чл. 109а от ЗС има за предмет разрешаване на спор за
собственост между съседи относно точното местоположение на границата между
притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на
част от имота или създаване на пречки за пълноценно упражняване на собствеността,
т. е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху
спорната ивица между двата имота. Такъв иск обаче е недопустим относно
урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се определят
по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да
има спор за точното местоположение на границата. Доколкото спорът за граници
между имоти в регулация е свързан със спор за собственост, то на разположение на
заинтересованите е друг иск – този по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, който има за предмет
установяване на право на собственост но към минал момент – към влизане в сила на
регулационния план. Съгласно теорията и установената съдебна практика при
кадастрално заснемане или урегулиране на имотите е приложим специалният иск по
ЗКИР, а в останалите случаи - искът по чл. 109а от ЗС.
Допустимостта на всеки иск се определя от твърденията на ищцовата страна.
Отнесено към конкретния случай, това означава, че ако ищците твърдят, че за имота
съществува регулационен или кадастрален план, искът по чл. 109а от ЗС е недопустим.
В случая, ищците, както с първоначалната, така и с уточняващата искова молба
твърдят, че има приети регулационен план и кадастрален план за процесните имоти.
Поради това искът по чл.109а от ЗС е недопустим, тъй като той е приложим само по
отношение на неурегулирани и незаснети с кадастралната карта недвижими имоти,
каквито в случая те са налице.
С допълнителната, уточняваща искова молба, по указания на въззивния състав,
ищците изрично са посочили, че предявяват иск по чл.109а от ЗС, като мотивират
правният си интерес с разминаването между фактическото положение на имотите, по-
4
специално сградите и отразеното в кадастралната карта. Те считат, че фактическото
състояние следва да бъде приведено в съответствие с отразеното по кадастралния план.
Изрично посочват, че не предявяват иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като според тях
няма допусната грешка в кадастралния план.
С оглед уточненията и изричното изявление в допълнителната искова молба,
съдът приема, че първият иск, с който е сезиран съда, както е и приел НЗРС и иск за
определяне на граница между двата процесни имота по чл.109а от ЗС. Този иск обаче,
съгласно горепосоченото и установената съдебна практика е недопустим. Като такъв
същият следва да се остави без разглеждане и производството по него да се прекрати,
като недопустимо.
Като го е приел да допустим и го е разгледал по същество, районният съд е
постановил едно недопустимо решение /произнесъл се е по недопустим иск/, което
следва да бъде обезсилено и вместо него въззивният съд да постанови ново, с което да
остави иска по чл.109а от ЗС без разглеждане и да прекрати производството по него.
Наред с иска по чл.109а от ЗС, пред първоинстанционния съд е бил предявен и
иск по чл.109 от ЗС – иск за осъждане на ответниците да премахнат зидовете на
помещенията си, които навлизат в тяхната сграда с идентификатор №***.1. Както пред
районният съд, така и с въззивната жалба и с уточняващата искова молба, ищците са
изложили фактически твърдения и направили искане, които следва да се квалифицират
като негаторен иск по чл.109 от ЗС. Първоинстанционният съд обаче нито с доклада си,
нито с крайния си съдебен акт е приел, че е сезиран с иск по чл.109 от ЗС, не е
направил доклад по него, не е указал подлежащи на установяване обстоятелства, не е
разпределил доказателствената тежест по него, съответно в решението си не го е
разгледал и не се е произнесъл по него. Искането за осъждане за премахване на
зидовете районният съд е приел като част от иска за установяване на граница по
чл.109а от ЗС, което е неправилно и незаконосъобразно.
Следователно, по втория иск, с който първоинстанционният съд е бил сезиран –
иск по чл.109 от ЗС не е налице разглеждане и произнасяне от първата съдебна
инстанция. Недопустимо е разглеждането му за пръв път от въззивната инстанция.
Поради това делото следва да се върне на Н.я районен съд за надлежно разглеждане и
произнасяне по иска по чл.109 от ЗС, при преценка на съда и от ново оставяне без
движение на исковата молба за излагане на допълнителни обстоятелства относно
фактическия състав на негаторния иск и твърдения за пречките, които навлизащите
помещения в сградата на ищците създават за пълноценното упражняване на правото на
собственост на ищците върху тяхната сграда.
Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна
проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на
недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната
5
недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява от
една страна в разглеждане на недопустим иск /109а от ЗС/ и от друга – в неразглеждане
на допустим иск, с който е бил сезиран /чл.109 от ЗС/, то въззивният съд следва да
обезсили постановеното порочно съдебно решение, да остави без разглеждане
недопустимия иск и да върне делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне
по иска по чл.109 от ЗС от друг съдебен състав.
Разноските по недопустимия иск, по който производството по делото ще бъде
прекратено, следва да се възложат на ищците, като те поемат своите, направени по този
иск, така, както са ги сторили и заплатят на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноските за
адвокатско възнаграждение на ответниците в размер на 500лв. /тъй като
възнаграждението е посочено общо в размер на 1000лв., съдът го определя на
половина, за всеки един от двата иска по 500лв./ за първата инстанция и 500лв. за
въззивната инстанция /половината от общо посоченото възнаграждение от 1000лв./.
Останалите разноски /адвокатско възнаграждение за защита по иска по чл.109 от
ЗС, за вещо лице, държавна такса по иска по чл.109 от ЗС/ и на двете страни следва да
се присъдят от първоинстанционния съд, съобразно изхода на спора по същество, в т.ч.
и тези, направени от страните в настоящото производство по иска по чл.109 от ЗС.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл. 1 и 3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно Решение №28/11.02.2022г.,
постановено по гр.д.№372/2021г. по описа на Н. районен съд, като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от АНН. Г. К. с ЕГН ********** и
Г. Д. К. с ЕГН **********, двамата от *** против ХР. Й. Г. с ЕГН ********** от *** и
ЕМ. Й. Г. с ЕГН ********** от *** и ск с правно основание чл.109а от ЗС за
определяне точната граница между поземлен имот с идентификатор №*** –
собственост на ищците и поземлен имот с идентификатор №*** – собственост на
ответниците, така и между жилищна сграда №***.1 – собственост на ищците и
жилищна сграда с идентификатор №***.1 – собственост на ответниците, като
недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска по чл.109а от ЗС, като
недопустимо.
6
ВРЪЩА делото на Н. районен съд за разглеждане от друг състав на същия съд на
предявения иск по чл.109 от ЗС за осъждането на ответниците да премахнат зидовете
на помещенията си, които навлизат в сградата на ищците с идентификатор №***.1, с
оглед мотивите.
ОСЪЖДА АНН. Г. К. с ЕГН ********** и Г. Д. К. с ЕГН **********, двамата
от *** да заплатят на ХР. Й. Г. с ЕГН ********** от *** и ЕМ. Й. Г. с ЕГН
********** от ***, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 500лв.,
представляваща направени пред първата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 500лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, по недопустимия иск по чл.109а от ЗС, производството, по
който е прекратено.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7