№ 1388
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 260007 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 69/2021 г. състав на Софийски
окръжен съд /СОС/ е осъдил ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК: ********* да заплати
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Л. М. Т., ЕГН: ********** сумата от 18 000 /осемнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 17.03.2020
г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2021 г. до окончателното
изплащане. Искът за главница е отхвърлен за разликата над 18 000 лв. до търсения размер от
35 000 лв. Отхвърлено е и искането за присъждане на мораторна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 17.03.2021 г. до 14.10.2021 г. Съдът се
е разпоредил и с отговорността за съдебно-деловодни разноски и такси по правилата на чл.
78 ГПК, като е определил и присъдил съответно възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв/ за процесуалния представител на ищцата Т..
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано, както от ищцата /чрез процесуален
представител адв. Н. от САК/, така и от застрахователя /чрез юрк. Г./ със самостоятелни
въззивни жалби.
И в двете жалби се релевира оплакване от неспазване на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, т.е.
изразява се неудовлетворение от принципа за справедливост на оценката на моралните
вреди, така, както е приложен от първоинстанционния съд. Оплакванията са с обратен знак.
1
Ищцата настоява, че сумата от 35 000 лв. е адекватната да обезщети болките и страданията
й, докато представител на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” счита, че 10 000 лв. са напълно
достатъчно да удовлетворят Л. Т.. В този смисъл, страните отправят исканията си към САС,
а именно – ищцата да се увеличи обезщетението до 35 000 лв., а от страна на дружеството –
то да се намали до 10 000 лв. Отделно от това, се твърди от застрахователя, че сумата от
10 411.14 лв., представляваща неоспорената главница от обезщетението от 10 000 лв. плюс
съответната мораторна лихва, била заплатена доброволно по банков път на 07.03.2022 г.
Други оплаквания в жалбите няма.
От правото да се подаде писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, се е възползвал само
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, в който отговор, се счита, че жалбата на ищцата е
неоснователна.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Разглежданите въззивни жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в
процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими.
По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Л. М. Т. срещу ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве”, с която са предявени обективно съединени искове за плащане на сумата от
35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 17.03.2020 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 17.03.2020 г. настъпило ПТП в
гр. Костинброд, причинено от С. Н. Л., водач на лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ***, в
резултат на което пострадала ищцата в качеството на пешеходец - намирала се на тротоара
на ул. „Мизия“ пред № 2, когато изведнъж била ударена отдясно от лекия автомобил, който
бил паркиран по диагонал и заемал част от тротоара. Водачът на лекия автомобил С. Н. Л.
предприел маневра движение на заден ход, но не забелязал ищцата, поради което станал
причина за процесното ПТП. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лекия
автомобил, който предприел маневрата на заден ход в нарушение на правилата за движение
по пътищата - без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност и затруднения за останалите участници в движението. В резултат на ПТП
ищцата получила телесни увреждания, описани в исковата молба като вид и медико-
биологичен характер, във връзка с които търпяла болки и страдания и психически стрес,
както и било проведено лечение, за което също са изложени фактически твърдения в
исковата молба. Тъй като относно автомобила имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на ПТП, се
предявяват настоящите искове, като са представени доказателства за предявена от ищцата
извънсъдебна претенция пред застрахователя и за постановен отказ по нея, но не са
изложени никакви фактически твърдения в тази връзка.
2
След събиране на писмени доказателства, изслушване на свидетели и на заключения на
вещи лица /автоексперт и лекар/, състав на СОС е постановил обжалваното понастоящем
пред САС решение.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо. Според чл. 269, изр.второ ГПК, при наличие на валидно и допустимо
първоинстанционно решение, съдът следва да се произнесе само по оплакванията в двете
жалби, посочени по-горе.
Частичното обжалване на акта на окръжния съд и от двете страни означава, че няма спор
между тях за основателността на предявените искове, а се спори пред настоящата инстанция
единствено по това дали е приложена правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД или не?
По този въпрос настоящата инстанция намира следното:
Установеният с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да посочи всички
съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги
съпостави реално с доказателствата по делото е налице постоянна практика на ВКС,
обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и
множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, каквито са например -
решение № 179/29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
217/22.12.2016г. по т. д. № 3402/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 174/27.10.2016г. по т.
д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 56/04.05.2017г. по т. д. № 3584/2015г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, която настоящият съдебен състав напълно споделя.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и
постоянната практика, обективирана в посочените от касаторите в изложението,
горепосочените и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт
неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото
обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки,
страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към
момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на
критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Безспорно е установено по делото, че в резултат на ПТП Л. Т. е получила счупване на
3
лявата лакътна кост с дислокация на костните фрагменти, наложило оперативно лечение;
мекотъканно увреждане в зоната на фрактурата, изразяващо се в кръвонасядане, съчетано с
травматичен оток на меките тъкани. Рентгенновата находка на белия дроб е с хроничен
характер и няма връзка с ПТП. По повод фрактурата ищцата е била подложена на
оперативно лечение - кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Поради значителния костен
дефект е извършена и автоостеопластика. Оперативното лечение за репозиция и фиксация с
реконструктивна плака е било наложено от характера и тежестта на фрактурата. Била е
приложена и терапия с антибиотици, антикоагуланти и обезболяващи. Към момента ищцата
е с възстановени функции на крайника, няма дании за настъпили усложнения, но е налице
остатъчно леко ограничение на движението в лявата лакътна става. В резултат на травмата и
последвалата оперативна интервенция е засегната сетивната инервация на крайника, поради
което ищцата изпитва изтръпване на пръстите, което ще се наблюдава продължителен
период от време. В резултат на фрактурата ищцата е изпитвала значителни по интензитет
болки и страдания, като болезнеността първоначално е била спонтанна, а впоследствие с
напредване на възстановителните процеси - при допир и движение, като е продължила в
рамките на три-четири месеца. Към момента могат да се наблюдават болки при физическо
натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще са доживотни. Обичайният
срок за възстановяване от такава травма е около 3-4 месеца. По делото няма данни за
извършени контролни прегледи, няма данни и за извършени рехабилитационни процедури,
като непровеждането на такива може /по принцип/ да удължи възстановителния период. В
случая предвид характера на увреждането – тежка фрактура, наложила автоостеоплатика,
която пък от своя страна води до изменения в конфигурацията на костта, остатъчното леко
ограничение на движението в лявата лакътна става би останало и при проведена
рехабилитация. В допълнение към това, св. Л. установява в показанията си пред СОС, че
след ПТП ищцата престояла 4-5 дни в болница, след което лечението продължило в къщи.
Свидетелката се грижела за нея, защото не можела да се обслужва, да се облича, да се храни.
Изпитвала много силни болки, през първите 20 дни не можела да спи, приемала
болкоуспокояващи. Започнала да си служи с дясната ръка доста по-късно. И до ден днешен
не ползвала пълноценно тази ръка, имала болки от време на време при промяна на времето и
при натоварване на ръката.
Посоченото в предходните два абзаца сочи категорично, че сумата от 18 000 лв. не е в
състояние да репарира болките и страданията на Л. Т.. Подценено е значението на
обстоятелствата, че ПТП е настъпило през 2020 г. при по-високи нива на заплащаните
премии по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“, по-високи лимити на
отговорност на застрахователите по сега действащия Кодекс за застраховането. Не е
оценено докрай и това, че счупването е било тежко – с разместване на части и костици,
наложило операция – кръвна репозиция и слагане на метална остеосинтеза, а е извършена и
автоостеопластика, поради значителния костен дефект. На следващо място, пострадалата е
била на 62 г., т.е. на възраст, когато човек се възстановява и по-бавно, и по-тежко преживява
подобни житейски несполуки. Значение има и това, че е констатирано от вещото лице-лекар
4
известно ограничение в разгъването на крайника в лакътната става – като последица от
ПТП, т.е. тази функционалност /разгъване/ не е в състоянието преди инцидента.
Поради това, болките и страданията следва да се възмездят с 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева или със седем хиляди повече от прецененото от СОС.
Що се отнася до довода на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” във въззивната им жалба, че
били платили сумата от 10 411.14 лв., представляваща неоспорената главница от
обезщетението от 10 000 лв. плюс съответната мораторна лихва, била заплатена доброволно
по банков път на 07.03.2022 г., то САС намира следното:
Не е поискано от процесуалните представители на застрахователя нито в жалбата, нито в
проведеното открито съдебно заседание през настоящата инстанция прилагането на
банковото бордеро за извършения превод. Следва да се посочи, че в откритото съдебно
заседание, процесуалният представител на Л. Т. е посочил, че такава сума не е получавана
от нея, нито в „Уникредит Булбанк“ АД, нито някъде другаде. По същество е налице
оспорване на положителния юридически факт на доброволното плащане и е в тежест на
застрахователя да установи, че тези суми действително са постъпили в патримониума на
ищцата. Факт е обаче, че в съдебна зала и след извършеното оспорване на доброволното
плащане на застрахователя, процесуалният представител на дружеството е проявил пасивно
поведение и не е проведено доказване, че действително има плащане на 10 411.14 лв., при
което това твърдение в жалбата на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” не може да се приеме за
доказано.
В обобщение, решението на СОС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за сумата от 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно с
мораторната лихва от 15.10.2021 г. до окончателното плащане, а вместо това посочената
сума да се присъди на Л. Т.. В останалите обжалвани части /над 10 000 лв. до 18 000 лв.,
както и за разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв./ решението трябва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
При тези изводи на САС, разноските за двете инстанции, са както следва:
За окръжния съд – възнаграждение по чл. 38 ЗАдв – 1280 лв.; разноски в полза на
юридическото лице – 177.14 лв. и дължима държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК, платима от
застрахователя – 280 лв.
За втората инстанция - възнаграждение по чл. 38 ЗАдв – 680 лв.; разноски в полза на
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” – 123.53 лв. /заплатената държавна такса по въззивната
жалба на акционерното дружество не се включва в изчисленията, тъй като тя е изцяло
неоснователна и трябва да остане за тяхна сметка/ и дължима държавна такса по чл. 78, ал. 6
ГПК, платима от застрахователя – 140 лв.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260007 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 69/2021 г. на
Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. М. Т. иск за
обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ против ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве” за разликата над сумата 18 000 лв. до сумата 25 000 лв., както и в частта, в която Т.
е осъдена да плати на дружеството съдебно-деловодни разноски в размер на 124 /сто
двадесет и четири/ лева, представляваща разликата между сумата от 301.14 лв. и
действително дължимата от 177.14 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Т., ЕГН: ********** още 7 000 (седем хиляди) лева
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
17.03.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 15.10.2021 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 69/2021 г. на
Софийски окръжен съд в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК: *********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски апелативен съд сумата 420 лв. /четиристотин и
двадесет лева/ представляваща сбор от допълнително дължима държавна такса за първата
инстанция /извън посочените от окръжния съд 720 лв./, както и от дължима държавна такса
за втората инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал. 2 ЗАдв ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Н. от САК сумата от 1147.43 /хиляда сто четиридесет и
седем лева и 0.43 ст./ лв., представляваща сбор от допълнително дължимо адвокатско
възнаграждение за първата инстанция /извън присъдените 812.57 лв./, както и дължимо
такова за втората инстанция за безплатно осъществено процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА СЕ ЗАПЛАТИ от Л. М. Т., ЕГН:
********** на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК: ********* сумата от 123.53 /сто
двадесет и три лева и 0.53 ст./ лв. разноски за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7