РЕШЕНИЕ
№ 4467
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110209474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Л. Д. С., с ЕГН: **********
с адрес: ..............................., чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 23 – 4332 – 010056 издадена от Началник сектор в СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са били наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата санкционираното лице не оспорва фактическата обстановка,
но релевира оплаквания, свързани с материално правната и процесуално
правната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Излага съответните съображения в тази насока. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. С., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от защитника не се
възразява срещу даване ход на делото като се заявява, че се поддържа
1
жалбата като се иска нейното уважаване.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна
Полиция“ при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 16.01.2023г, в 20:29ч. в гр.София, на бул.,,Цариградско шосе“ с
посока от бул.,,Александър Малинов“ към ул.,,Павел Красов“,
жалбоподателят Л. С. управлявал лек автомобил ........................., с рег.№
......................, собственост на ,,АУТО ЛЕНД БГ“ ЕООД, с ЕИК: .......................
и до номер 86 се движел със скорост 141 км/ч. след приспаднат толеранс – 3%
от 146 км/ч. при ограничение на скоростта в населено място от 80 км/ч.,
въведено с пътен знак В 26. Деянието било установено посредством АТСС
,,CORDON – M“. Била попълнена декларация от жалбоподателя и
собственика на заснетото МПС Денчо С., в които като водач на заснетия лек
автомобил, бил посочен Л. Д. С.. На последният бил съставен АУАН, който
му бил връчен лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради
което и съдът я прие за безспорно установена и доказана. Видно от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност
от изисканата и приложена справка от Столична Община във връзка с
монтиран пътен знак по процесния маршрут на движение и двата броя
декларации от 26.05.2023г., попълнени и подписани от Денчо С. и Л. С..
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
2
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва,
че със своето поведение жалбоподателят Л. Д. С. е извършил
административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДВП. Страните не изразяват
желание за непосредствен разпит на актосъставителя и свидетеля по акта,
доколкото възраженията и оплакванията на жалбоподателя касаят факти и
обстоятелства, извън фактическите параметри на нарушението.
По делото са постъпили справки от Български институт по метрология
и решение за одобрен на типа уред за измерване на скоростта, ведно с
Протокол от проверка № 08 – СГ – ИСИС/ 15.03.2022г. и запис, от които е
видно, че автоматизираното средство, с което е бил заснет процесия лек
автомобил, отговаря на техническите изисквания.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. В случая е изискуемо от закона поведение на
лицето да се съобрази поведението си като водач на МПС с въведеното
посредством пътен знак ограничение на скоростта в населено място.
От субективна страна нарушението е било извършено виновно и при
форма на вина непредпазливост.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя,
относно неправилно посочване на правната квалификация. Твърдяната то
него разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП регламентира въведено ограничение
на скоростта по силата на закона, а не посредством пътен знак, каквато е тази
по ал.2.
На следващо място неправилно се счита, че е налице наличие на
пропуснат давностен срок, който обусловя несъставянето на АУАН, съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В цитираната норма изрично се посочва,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение
на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. В случая срокът на съставяне на АУАН не
следва да съвпада с този на извършване на деянието, тъй като от приложените
по административната преписка записи се установява единствено вида на
лекия автомобил, който е бил заснет, но не и неговия водач. За начален
момент от узнаването на нарушителя следва да се приеме този на
3
попълнените две декларации от 26.05.2023г., от когато по официален начин се
установява кое е било лицето, което фактически е управлявало заснетия лек
автомобил.
Съдът не намира за лаконично описване на нарушението, посочено
както в обстоятелствената част на АУАН, така и на обжалваното НП. Налице
са изискуемите в минимален аспект реквизити по чл.42, ал.1 т.4 и чл.57, ал.1
т.5 от ЗАНН. От приложената справка от Столична Община се установява, че
пътният участък, по който се е движел жалбоподателят, е бил с монтиран
пътен знак В – 26, въвеждащ максимално допустимата скорост на движение
от 80 км/ч. Ето защо възраженията в жалбата, че по пътя са били въведен и
други ограничения на скоростта принципно се явяват правилни, но не и този
участък, в който е бил заснет нарушителя.
По отношение на вида и размера на наложеното административно
наказание съдът намира, че административно наказващият орган правилно е
съобразил разпоредбата на чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП, която предвижда
регламентирани наказания от три месеца лишаване от правоуправление и 700
лева глоба, като за всеки 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч., глобата се
увеличава с 50 лева. Правилно е било определено окончателното наказание
глоба от 800 лева. Поради налагане на минимално наказание, същото не
подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 – 4332 - 010056
издадено на 06.06.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция“ СДВР, с което на Л. Д. С., с ЕГН: ********** с адрес:
................................ са наложени административни наказания глоба в размер
4
на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5