Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 358
Гр.Нови
пазар,30.10.2019г.
Районен съд - Н.в публичното съдебно заседание,проведено
на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №140 по описа за 2019 година,за
да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 от ГПК във
вр.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.86
от ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД, обективно съединен при
условие на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал.1 и ал.2
от ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД във вр.чл.79
от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ЕАД гр.София,представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н. – Изпълнителни
директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Ж.Ж.против
М.Ю.Н. с ЕГН ********** с пост. адрес:г***.
В
исковата молба се заявява наличието на сключен договор за кредит на ***г. между
ищеца и ответника. Ищецът предоставил на ответника кредит за текущо потребление
в размер на 5 000 лв., която сума ответникът следвало да върне с 84
погасителни вноски. Неразделна част от договора им били общите условия за
предоставяне на кредита за текущо потребление на физически лица и тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала при извършваните
услуги на клиенти. Договорената сума
постъпила по разплащателната сметка на ответника и така банката–кредитор
изпълнила задълженията си по договора. Изплащането следвало да стане по
конкретна сметка, всяко 12 то число от месеца и съгласно погасителния план по
кредита. Първата неиздължена вноска била на 12.01.2015 г. Наложило се предоговаряне с допълнително
споразумение към договора, което било сключено на ***г., с нов погасителен план
и падеж на вноската на 25 то число от
месеца. Ответникът обаче, въпреки предоговорените
условия, пак не изпълнявал задълженията си по договора. На *** г. било сключено второ допълнително споразумение,
вземането било преструктурирано, договорен бил нов погасителен план.
Кредитополучателят приел нови общи условия за предоставяне на кредити, както и
извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Договорена била лихва
от 12,45 % годишно, променлива спрямо 6 месечния С., но не по-малко от 11,856
%. Въпреки сключените две допълнителни споразумения, ответникът продължил да не
плаща своите месечни задължения по кредита. Затова ищецът предприел действия за
обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.На основание чл47, ал.5 от
ГПК поканата до длъжника, отправена чрез нотариус П.А., била счетена за редовно
връчена на длъжника. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от дата ***г.
Ищецът подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК до Районен съд Н.и било образувано
ч.гр.д. №1/2018 г. срещу длъжника.
Претенцията на заявителя била уважена, за сумите: 4 686,03 лева–
главница по договор за кредит от ***г.; 735,70 лева–договорна лихва
за периода от 25.09.2016 г. до
28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017
г.; 120 лева - заемни такси до
28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер
на 112,54 лева– заплатена от заявителя държавна такса и 60 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Доколкото заповедта за незабавно изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, на заявителя било указано, че следва да предяви
иск за установяване на вземането си, което обусловило правния интерес на „Банка ДСК“ЕАД от предявяване на настоящия
иск.
Предвид гореизложеното, ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба, съдът да постанови решение, с което приеме за
установено, че в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит
от ***г.,ответникът М.Ю.Н. дължи на „Банка ДСК“ЕАД гр.София, следните суми: 4 686,03
лева– главница по договор за кредит от ***г.; 735,70 лева–договорна лихва
за периода от 25.09.2016 г. до
28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017
г.; 120 лева - заемни такси до
28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер
на 112,54 лева– заплатена от заявителя държавна такса и 60 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
При условията на евентуалност, ищецът моли,
в случай,че установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна
изискуемост на кредита, ответникът да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД гр.София, 4 686,03 лева–
главница по договор за кредит от ***г.; 735,70 лева–договорна лихва
за периода от 25.09.2016 г. до
28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017
г.; 120 лева - заемни такси до
28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в исковото
производство съдебни и деловодни разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са
връчени на ответника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК, като на основание чл.47
ал.6 от ГПК, съдът му е назначил особен представител -адв.Ц.К.
-*АК, която е депозирала писмен отговор.
Възразява
се срещу посочената дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита -
***г., тъй като тогава поканата до длъжника не му е била връчена все още, а
само входирана при нотариус П. А.. Освен това
констативния протокол рег. №*** от ***
г. бил съставен от нотариуса на *** г. и
4 дни преди изтичане на 14 дневния срок за получаване на поканата от длъжника.
Затова се твърди, че липсва уведомяване на ответника, в качеството му на
кредитополучател, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем изцяло, преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението
не било налице изискуемо вземане на
ищеца в посочените размери. Освен това, дори при наличието на изискуемо
задължение за главница по договора към датата на подаване на заявлението, исковите претенции за наказателна надбавка в
размер на 84,90 лв. и такси в размер на
120 лв. са намерени за неоснователни, поради нищожност на клаузите, по които са
договорени. И двете клаузи не били включени в договора за кредит, а били част
от ОУ,създадени предварително от банката, на които кредитополучателя не би
могъл да влияе. Те не били част от договора и индивидуално договорени при
сключването му. Наказателната лихва, имаща характер на неустойка за забава по т.19.1 от ОУ, както и уговорката за дължими заемни такси,
се претендирали по нищожни по чл.146,
ал.1 от ЗЗП клаузи. По отношение размера на претендираните
суми, оспорена е дължимостта на търсената договорна
лихва в размер на 735,70 лв. и на обезщетението за забава от 84,90 лв., и двете суми търсени за период
от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г. При приета дата на настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит на ***г., искането за лихви след тази дата са
намерени за неоснователни, защото след датата, според ответника се дължи само
законната лихва върху главницата. По отношение на евентуално предявения иск за
осъждане на ответника да заплати посочените суми: Отсъствието на ответника е
посочено като невъзможност да се представят доказателства за евентуално
направени плащания по сключения договор. Относно претенциите за дължима договорна лихва и обезщетение за
забава, те са счетени за неоснователни, с аргумент за нищожност на клаузите,
уговарящи ги, като част от ОУ и не индивидуално договорени с ответника и
предвид неравноправния им характер.
В първото по делото заседание,ищецът,чрез
пълномощника си юрисконсулт Ж.Ж.прави изменение в
размера на предявения осъдителен иск,както следва: 4 686,03 лева– главница
по договор за кредит от ***г.; договорна лихва,изчислена съгласно
последния подписан от длъжника погасителен план на ***г.,за периода от
25.09.2016г.до 22.05.2019гв размер на 1070.95лв.,дължими заемни такси -120.00лв.
и законна лихва върху главницата,начиная от
23.05.2019г.до окончателното погасяване
на задължението.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения Договор за кредит за
текущо потребление от 13.05.2014г.,.,сключен между „Банка ДСК“ЕАД клон Н.и М.Ю.Н.,който
ответникът не оспори по автентичност и съдържание и съдът го цени като писмен
документ,съставляващ годно доказателствено средство
е,че Банката е предоставила на кредитополучателя М.Н. кредит за текущо
потребление в размер на 5 000.00лв.,за срок от 84 месеца,с падеж 12-то
число на месеца.Страните са уговорили променлив лихвен процент в размер на 12,45% годишно, ГПР
-14.92..Вземането на кредитора е обезпечено със залог върху трудовото
възнаграждение на длъжника/Договор за залог от 13.05.2014г.
Ищецът е представил погасителен план /на л.11-12,според
който кредитът е следвало да бъде погасен чрез заплащане на 84 месечни
погасителни вноски в периода от 13.05.2014г.-13.05.2021г.,,с уточнен падеж и
размер на всяка месечна вноска-90.94лв.,като дължима вноска е за такса и е в
размер на 146.47лв.
С допълнително споразумение от
13.05.2014г.,страните са преструктурирали вземането ,като падежната дата е
определена на 25-то число на месец.Променен и ГПР -13.19.Изготвен е нов
погасителен план с уговорен размер на дължимата месечна вноска-95.72лв.,с последна
падежна дата -25.04.2021г.
С допълнително споразумение от ***г.,страните
отново са преструктурирали остатъка по договора за кредит в размер на
4 746.00лв.,с крайна падежна дата -13.05.2021г.,годишен лихвен процент-
12.45%,,падежна дата -25-то число на месеца.Изготвен е погасителен план и
ГПР.,връчен на кредитополучателя.За обезпечаване на вземането на кредитора е
сключен договор за залог на вземане по разплащателната му сметка в „Банка ДСК“.
Съгласно чл.19 .2 от Общите условия към
договора за кредит и допълнителното
споразумение към него от 27-01-2016г.,кредиторът има право да превърне кредита
,заедно с лихвите в предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни.
Поради забава в погасяване на задълженията от
страна на ответника,кредиторът е обявил остатъка от вземането си за предсрочно
изискуемо,като е предприел действия по уведомяване на длъжника чрез нотариална
покана с изх.№***г.,с нотариална заверка рег.№***. Въпреки,че в съставения от
нотариуса констативен протокол от ***г. за краен срок за изпълнение на цялото
задължение е посочен ***г.,доколкото в
самата нотариална покана е посочен 14 дневен срок,считано от връчването й
/респ.чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК/,съдът счита,че за
надлежно уведомяване на длъжника следва да се приеме датата 13.10.2017г.и от
този момент същият би изпаднал в забава.Съдът споделя доводите на особения
представител на ответника,че така представения от ищеца документ е негоден да
удостовери надлежно връчване на поканата,тъй като не съдържа информация след. ***г.
до датата на изтичане на срока- 13.10.2017г.Очевидно предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,но не на посочената в
исковата молба дата -30.08.2017г.,а след изтичане на срока по залепеното
уведомление,при надлежно и валидно съставен констативен протокол.Ищецът е
представил доказателства за отправяне на такова волеизявление,но не и за
достигането му до длъжника.
По повод на подадено на 29.12.2017г./дата
на пощенско клеймо/ в НПРС заявление по чл.417 от ГПК .,съдът е издал Заповед №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.,с
която е разпоредил длъжникът М.Ю.Н. да заплати на кредитора „Банка ДСК“ЕАД
сумата от 4 686.03лв.-главница по договор за кредит от
13.05.2014г.,735.70лв.-договорна лихва за периода от 25.09.2016г.до
28.12.2017г.,84.90лв.-обезщетение за забава от 25.09.2016г.до
28.12.2017г.,120.00лв.-заемни такси до 28-.12.2017г.,ведно със законната лихва
върху главницата,начиная от 29.12.2017г.до изплащане
на вземането,както и съдебни разноски в размер на 112.54лв.-заплатена от
заявителя държавна такса и 60.00лв./юристконсултско
възнаграждение/.
Посочено е,че вземането произтича от
извлечение от счетоводни книги договор за кредит от 13.05.2014г.-документ по
чл.417 т.2 от ГПК.
По искане на ищеца,по делото беше
назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи,вещото лице,след като се
запознае с доказателствата по делото и наличната счетоводна документация при
ищеца,даде заключение на следните въпроси:
1/Предоставила ли е Банка ДСК ЕАД и
усвоена ли е сумата по договор за кредит от ***г. от
кредитополучателя-ответник?
2/ Погасяван ли е кредитът в договорените
срокове съгласно договора и двете допълнителни споразумения към него, какви по
размер погасителни вноски са постъпвали, има ли вноски, платени на датата на падежа или в недостатъчен
размер?
3/Какъв е размерът на цялото
задължение към датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 от ГПК-
главница, лихви и санкционни надбавки, предвид уговореното в договора за
кредит?
4/Какъв е размерът на осчетоводените от
Банка ДСК разноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист?
Съдът кредитира с нужното доверие
заключението,изготвено от вещото лице С.Б.,който сочи,че „Банка ДСК“ЕАД –София
е предоставила на М.Ю.Н. сумата от 5000.00лв.по договор за кредит от
13.05.2014г. и тя е усвоена на дати 13.05.2014г. и
26.05.2014г.Кредитополучателят е погасявал дължимите вноски към 21.12.2015г.на
15 вноски,но в размер,различен от уговорения,последната от които е на
21.12.2015г.Към датата на подаване на заявлението по чл.417 т.2 от ГПК,цялото
задължение възлизало на дължима главница -4 686.03лв., Дължима договорна /възнаградителна/лихва -735.70лв., Обезщетение за
забава-84.90лв.,Дължими заемни такси -120.00лв.или общо
5 626.63лв.Осчетоводените от Банка ДСК разноски към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
са:държавна такса -112.54лв.,юристконсултско възнаграждение -60.00лв.
Според вещото лице,съобразно ТР
№3/2017г.непогасения остатък на главницата възлизал на 4 686.03лв.,а
законната лихва за периода от 25.09.2016г.до 25.01.2019г./предявяване на иска/
- 1 110.32лв.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Исковото производство по реда на чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство,като негов предмет е установяване
със сила на пресъдено
нещо дължимостта и изискуемостта на вземането-
предмет на изпълнителното производство и сталибилизане
на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.
По делото безспорно се доказа наличие на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника ,по повод на Договор за
кредит на ***г. между ищеца и ответника и допълнителни споразумения към него от
13.05.2014г. и ***г., за сумата от 5 000.00лв.,който кредитополучателят М.Н.
е усвоил изцяло и е извършил частични плащания по договора.Поради ненадлежно
изпълнение на поетите от негова страна договорни задължения,кредиторът е обявил
кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г.,в хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане,произтичащо от договор за банков
кредит,който съдържа уговорка,че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски,кредиторът
може да събере вземането си,без да уведоми длъжника,като вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост,като това право следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай,банката –кредитодател не е
уведомила надлежно ответника-кредитополучател за обявяване на процесния договор за кредит,с допълнителните споразумения
към него,за предсрочно изискуем,преди подаването на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
С разясненията ,дадени в Тълкувателно
решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело
№8/2017г.се приема,че е допустимо,предявеният по реда на чл.422 ,ал.1 от ГПК
иск за установяване на дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ.Предявеният по реда на чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за
установяване на дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо,въпреки,че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.147 от ГПК.
Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ал.1 т.2 от ГПК е подадено на 29.12.2017г.и към
този момент кредитополучателят е дължал,но не е заплатил на кредитора си 24
месечни вноски /за периода 25.01.2016г.-до 25.12.2017г.включително/,поради
което е допустимо предявеният по реда на чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за
установяване на дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост,да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж.Видно от погасителния план към договора за кредит и
допълнителните споразумения към него,както и от представеното извлечение от движение по сметката на кредитополучателя е,че
първата неплатена в уговорен размер вноска е от 12.01.2015г.Следователно ,от
този момент,до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/29.12.2017г./размерът на падежиралите вноски /24 на
брой/,съгласно представените погасителни
планове ,възлиза на 3 080.86лв.,от които главница -1947.74лв. и договорна
лихва за претендирания период от 25.09.2016г.до
28.12.2017г.в размер на 1133.12лв.Предвид размера на предявения иск,съдът
намира,че искът за претендираната главница се явява
основателен и дозан до размер от 1947.75лв.,а в
останалата му част,за разликата над 1947.75лв.до 4686.03лв.се явява
неоснователен и недоказан,поради което следва да се отхвърли.
Доколкото се претендира договорна лихва за
забава в размер на 735.70лв.и не е направено изменение/увеличение на
иска/,искът за договорна лихва за забава следва да се присъди в този именно
размер.
Като недоказан следва да се отхвърли иска
за присъждане на обезщетение за забава /лихвена надбавка / за периода
25.09.2016г.до 28.12.2017г.
Следва да се уважи искането за претендирани заемни такси в размер на 120.00лв.
Дължи се и законна лихва за забава върху
главницата,считано от 29.12.2017г./подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.06-2014г.по т.д.№4/2013г-.,с
оглед изхода на спора,съдът следва да се произнесе по дължимостта
на разноските в заповедното производство ,като същите следва да се присъдят в
размер на 86.27лв.
Доколкото съдът частично уважи предявения
главен установителен иск,не дължи произнасяне по предявения под условие
на евентуалност осъдителен иск.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в общ размер
на 800.00лв.,от направените такива в общ размер на 1599.32лв.,от които
113.52лв.държавна такса, 250.00лв.-депозит за изготвяне на ССЕ,
612.00лв./депозит за адвокатско възнаграждение
на назначения особен представител на ответника/ и юристконсултско
възнаграждение в размер на 623.80лв./определимо на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът М.Ю.Н.
с ЕГН:**********,*** ДЪЛЖИ на ищеца „Банка ДСК“ЕАД гр.София,ул.“Московска“№19,с
ЕИК:*********,представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н. –изпълнителни директори,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж.-главен
юрисконсулт на Регионален център В., СУМИТЕ в размер на 1947.74лв./хиляда деветстотин четиридесет и седем лева седемдесет и
четири стотинки –главница/, договорна
лихва за периода от 25.09.2016г.до 28.12.2017г.в размер на 735.70лв./седемстотин тридесет и пет лева и
седемдесет стотинки/, 120.00лв./сто
и двадесет лева -заемни такси до
28-.12.2017г/.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 29.12.2017г.до изплащане на вземането./за което
е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.по
описа на Районен съд –Нови пазар/.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,предявен
от Банка ДСК“ЕАД гр.София,ул.“Московска“№19,с ЕИК:*********,представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н. –изпълнителни
директори,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж.-главен юрисконсулт на Регионален
център В. против М.Ю.Н. с ЕГН:**********,*** ,за разликата на претендираната главница от 1947.74лв.до 4 686.03лв,както и за претендираното
обезщетение за забава от 25.09.2016г.до 28.12.2017г.,в размер на 84.90лв.,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника М.Ю.Н.
с ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца
„Банка ДСК“ЕАД гр.София,ул.“Московска“№19,с ЕИК:*********,представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н. –изпълнителни
директори,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж.-главен юрисконсулт на Регионален
център В. направените по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Н.разноски
в размер на 86.27лв./осемдесет и
шест лева двадесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА ответника М.Ю.Н. с ЕГН:**********,***
да заплати на ищеца „Банка ДСК“ЕАД
гр.София,ул.“Московска“№19,с ЕИК:*********,представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н. –изпълнителни
директори,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж.-главен юрисконсулт на Регионален
център В. направените в исковото /по гр.д.№140/2019г.по описа на Районен съд
–Нови пазар/ съдебни и деловодни разноски в размер на 800.00лв./осемстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: