РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Пловдив , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя И. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330105513 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Г.
П. З., ЕГН ********** против Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“- гр.
Пловдив, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № ********** г. Същото било
безсрочно и между страните не бил уговорен изпитателен срок. Въпреки това, със
Заповед № *************** г. на *** на Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и
Методий“- гр. Пловдив, трудовото правоотношение било прекратено едностранно от
работодателя в „срока за изпитване“. Допълнително, изтъква се и че процесното
трудово правоотношение е възникнало въз основа на конкурс, поради което е
незаконосъобразно установяването на срок за изпитване. Предвид изложеното, моли се
осъщественото уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и
ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност –
„***************************“. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се
признава, че осъщественото уволнение е незаконосъобразно. Сочи се, че атакуваната
уволнителна заповед е порочна и като такава следва да бъде отменена. Релевира се
1
възражение за прекомерност на договорения от ищцата адвокатски хонорар.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
В настоящия случай, страните не оспорват факта, че е съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № ***************** г., като
ищцата е заемала длъжност „*******************“. Трудовото правоотношение е
било прекратено със Заповед № ************* г. на **** на Хуманитарна гимназия
„Св. Св. Кирил и Методий“- гр. Пловдив, като посоченото в заповедта основание е
„поради изтичане на срока за изпитване“ ( макар и тази езикова формулировка да е
неточна, то съдът приема, че работодателят има предвид прекратяване на
правоотношението в срока за изпитване ). Между страните не съществува и спор, че
трудовото правоотношение е възникнало въз основа на проведен конкурс, в който
ищцата е заела първо място с най- висок брой получени точки ( Протокол №
********* г.- л. 21- 22 от делото ).
Прочитът на съдържанието на процесния трудов договор налага разбирането, че
в същия липсва уговорена клауза за изпитване. В тази връзка, макар и в титулната част
на договора да е посочено, че същият се сключва на основание чл. 70, ал. 1 КТ, то
липсва установен конкретен срок за изпитване. Предвид това, то не може да се приеме,
че е налице валидна договореност между страните, с която установяват изпитателен
срок. Следва да се посочи и че чрез нормата на чл. 70, ал. 2 КТ би могла да бъде
заместена единствено липсата на изразена воля относно обстоятелството в полза на коя
от страните е уговорен срокът за изпитване. Не би могло да се замести по право
цялостната липса на договорен между страните срок за изпитване.
Отделно от гореизложеното, то недопустимо ( в материалноправен смисъл) е
договарянето на изпитателен срок при трудово правоотношение, възникнало въз
основа на конкурс. Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин, като
допускането на кандидатите до конкурса се извършва от комисия, назначена от
работодателя. Основна задача на комисията назначена от работодателя, е да провери
знанията и уменията на кандидатите за съответната длъжност като изготви и класиране
на успешно издържалите конкурса кандидати. Следвайки това, правоотношение
2
възниква с лицето, класирано на първо място.
Конкурсната процедура разкрива различия, съпоставено с трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор по чл. 61, ал. 1
КТ. Изборът на работника или служителя за изпълнение на определена длъжност при
сключване на трудов договор по смисъла на чл. 61, ал. 1 КТ се извършва лично от
работодателя, без качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява
длъжността да са били предмет на предварителна проверка. Именно и предвид това,
законът предвижда възможност такава проверка да се осъществи в хода на изпълнение
на работата- чл. 70, ал. 1 КТ.
Предвид изложените принципни съображения, то при правоотношението,
възникнало въз основа на конкурс ( каквото е процесното ), проверката за качествата,
знанията и подготовката на служителя да заема конкурсната длъжност е извършена от
комисия преди възникване на самото трудово правоотношение. Поради това, чл. 70 КТ
е неприложим спрямо трудовото правоотношение, възникнало със спечелилия
конкурса кандидат – годността и уменията му да изпълнява длъжността са проверени в
рамките на конкурса, предвид което работодателят не може да определя срок за
изпитване на качествата и възможностите на работника/ служителя ( изрично в тази
връзка - Решение № 840 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3405/2008 г., ІІ- ро г.о.;
Решение № 716 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 253/2010 г., III- то г. о.).
В конкретния случай, достатъчен атестат за възможностите и качествата на
ищцата е фактът, че тя е класирана на първо място в проведения конкурс. Както вече бе
посочено, след като ищцата е спечелила съответната конкурсна процедура, то липсва
каквото и да било основание работодателят да подлага на съмнение нейните
професионални качества и да установява срок за изпитване.
Предвид гореизложеното, уволнението на ищцата осъществено със Заповед №
*********** г. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищцата е обусловена от основателността на
тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради
изложеното, ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „*************“ при
Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“- гр. Пловдив.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се
поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално
заплатен адвокатски хонорар в размер от 700 лв.- договор за правна защита и
3
съдействие и банков документ за превод на сумата / л. 39 и л. 41/. Релевирано е
изрично възражение от ответната страна за прекомерност, което съдът счита за
неоснователно. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ. Предвид това, по исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 650 лв.
Същевременно, договореното от ищцата възнаграждение е само с 50 лв. над
минималното, което в никакъв случай не би могло да обуслови заключение за
прекомерност и несъответствие между хонорара и фактическата и правна сложност на
делото. Впрочем, процесуалният представител на ищцата е положил значителни
усилия, като е изготвил искова молба, в която подробно е изложил тезата на своята
доверителка и е подкрепил твърденията си с релевантна съдебна практика. Предвид
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 700 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 100 лева, представляваща
дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл.
344 ал.1 т.2 КТ ).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Г. П. З., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ************* г., издадена от *** на Хуманитарна гимназия „Св. Св.
Кирил и Методий“, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните
на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от ****** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. П. З., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „************“ при Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“- гр.
Пловдив .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Хуманитарна гимназия „Св. Св.
Кирил и Методий“, Булстат: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. З., ЕГН: **********,
сума в размер на 700 лева /седемстотин лева/, представляваща сторени разноски в
4
рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Булстат:
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 100 лева /сто лева/, представляваща
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано 01.06.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5