О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 255
гр. Велико Търново, 6.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : Диана
Костова
при секретаря п.и., разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 168/ 2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.чл.167, ал 2 т.2
от Закона за движението по пътищата(ЗДвП)
Образувано е по жалба на П.А. *** чрез адв.Д. *** против Принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо средство – скоба на лек автомобил марка *******обективирана в протокол за принудително задържане №101/16.02.2018г. на инспектор ПНП при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново. Жалбоподателят оспорва наложената мярка като незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и съществено нарушение на административните правила. Основният му довод обаче е ,че ПАМ е издадена от некомпетентен орган .След като правното основание за налагане на ПАМ е чл. 167 ал 2 т 2 от ЗДвП , която въвежда възможност за използване на техническо средство за принудително задържане на ППС , за което не е заплатена дължимата цена за паркиране, по чл. 99, ал 3 от ЗДвП, то изрично в нормата е предвидено, че тези ПАМ се налагат от службите за контрол, определени от Кмета на Общината. С разпоредбата на чл. 167, ал 2 т1 от ЗДвП на Кметовете на Общините е предоставено правомощието да определят служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачи на ППС в населените места на съответната Община. Няма спор по делото, че Кметът на Община Велико Търново е определил ОДПГ за такава служба, и че мястото, където е паркирал автомобилът се управлява от общинска администрация на Община Велико Търново. От стриктното тълкуване на нормата на чл. 167, ал. 4 от ЗДвП, че глобите, събирани за констатираните нарушения се събират от Общината, и че ОДПГ ЕООД е търговско дружество, макар и с общинско участие , но самостоятелно ЮЛ, следва извод, че службите за контрол следва да бъдат част от структурата на общинската администрация, а не самостоятелно обособени правни субекти, включително и регистрирани по ТЗ. От съда се иска да отмени горепосочената ПАМ ведно със законните последици за това. В съдебно заседание не се явява , не се представлява, като от изготвилия жалбата адвокат Д. е постъпило допълнително писмено становище, в което е развит основният аргумент за нищожност на процесната ПАМ. Претендира за заплащане на направените по делото разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник жалба – Инспектор ПНП/ контрольор/ при ОДПГ ЕООД В.Търново чрез процесуалният си представител адв. Г. заема становище за неоснователност на така подадената жалба, за което представя и подробно писмено становище. Основният аргумент ,че ПАМ е издадена от компетентен орган, длъжностно лице при служба за контрол, определена съгласно депозираната по делото Заповед на Кмета на Община В. Търново. Същата е наложена при изяснена фактическа обстановка, безспорно установено, че жалбоподателят е паркирал в зона за платено паркиране без заплащане на дължимата цена за това, за доказване на което на стр. 25 и 26 от делото е представена разпечатка от системата за платено паркиране. Моли процесната ПАМ като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена от съда, а така подадената жалба срещу нея отхвърлена. Претендира направени по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за което представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо средство – скоба на лек автомобил марка *******обективирана в протокол за принудително задържане №101/16.02.2018г. на инспектор ПНП при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново. Нямва спор по делото ,че на 16.02.2018г. около 13 часа бащата на доверителя е паркирел лекия автомобил, собственост на жалбоподателя на ул „Васил Левски“ зона за платено паркиране, определена от Кмета на Община Велико Търново. Твърдението на последния, че е изпратил СМС за заплащане на дължимата цена за паркиране се оборва от представените по делото извлечения – справки за платено паркиране /синя зона/ на посочената дата стр. 25 и 26 от делото, от които е видно, че за посочения автомобил е заплатил дължимата цена до 13,48 часа на посочената дата. Опитът на водача на МПС да заплати цената за продължаване на престоя на МПС от 14, 53 минути е останал неуспешен, тъй като на МПС вече е било поставено техническо средство- скоба. Тези изводи на съда се подкрепят и от представения по делото снимков материал, стр 27 и следващите по делото. Като доказателства са ангажирани и съобщение за ПАМ, издадено на основание горепосочения протокол. на ответник жалба, както и фискален бон за заплащане на цената от 16 лева. Представено е и копие от регистрацията на МПС от което се вижда, че същото е собственост на жалбоподателя. МПС е било освободено вна същата дата в 14, 29 часа. Горната фактическа обстановка, изцяло съответства на приложената по делото докладна записка от страна на ответник жалба по повод подадената жалба стр 16 от делото. Със Заповед № РД-22-1490/17.09.2014г. издадена на основание чл. 44, ал 2 от ЗМСМА, чл. 167, ал 2 т1 и 2 от ЗДвП и във връзка с Решение № 141/7.06.2000 г. на Общински съвет Велико Търново ОДПГ ЕООД е определена за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал 2 т1 и 2 от ЗДвП считано от 17.09.2014г. По делото е представена длъжностна характеристика на контрольор в звено Принудително задържане на ППС, стр 12 от делото, която длъжност е заемана от ответник жалба. Представена е и актуалната Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията град Велико Търново, в която са определени зоните за паркиране, и въз основа на решение на ОбС, така и в глава трета са уредени ПАМ при неправилно паркиране .
Недоволен от приложената ПАМ, жалбоподателят я е оспорил директно пред Административен съд-Велико
Търново с жалба, подадена по пощата, въз основа на която е образувано
настоящето дело. Посочените релевантни за спора факти се установяват от
документите, представени с жалбата и от административната преписка по
прилагането на ПАМ, изпратена с писмо вх. №1364/8.03.2018г. от „ОДПГ“ЕООД –В.Търново.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав,като обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите на страните, намира от правна страна
следното:
Жалбата, с която е сезиран съда и въз основа на която е образувано настоящето дело е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК.
На първо място същата е подадена от лице, която няма правен интерес от оспорването, доколкото не е пряко засегнато от действието на акта. Този извод, съдът извежда от самите доводи на жалбоподателя, че е предоставил управлението на лекия си автомобил на баща, поради което съзнателно сам се е лишил от това свое правомощие на собственик. Временното ограничение на движението на автомобила чрез налагане на скоба и последващо заплащане цената на паркиране и разходите по поставяне на скобата, видно от приложеното по делото съобщение и фискален бон / който факт не се оспорва от жалбоподателя/ е станало не от него, а от упълномощеното от него лице в качеството му на водач. С оглед на това актът е имал негативни правни последици единствено за водача на МПС, но не и за неговия собственик, който доброволно , както се посочи по – горе се е лишил от правомощието си за ползване на лекия автомобил, като го е предоставил на трето лице.
На следващо място, съдът намира, че оспореното пред съда съобщение не представлява административен акт, а има уведомителен характер. ЗДвП не предвижда съставяне на акт в писмена форма за налагане на мярката чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се налагат с мотивирана заповед. Доводите на жалбоподателя пред административния съд са свързани с липса на реквизитите на съобщението като административен акт и липсата на компетентност за издаването му. След като жалбата пред административния съд е насочена срещу съобщението, което не е акт подлежащ на обжалване,то същата и на това основание следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. В този смисъл Решение № 13540 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2015 г.,
Освен това то съдът намира за необходимо да отбележи, че нормата на чл.59,ал.2 от АПК предвижда писмена форма за действителност на издаваните административни актове, но същевременно с ал.3 от същата разпоредба законодателят е допуска такива да бъдат издавани и в устна форма, когато това е предвидено в съответния нормативен акт. Както се посочи по- горе, ЗДвП не допуска за мерките по чл. 167, ал.2 т 2 от ЗДвП да бъдат устни, поради което същите следва да бъдат писмени. По делото липсват доказателства за обективиране на твърдяната ПАМ, поради което настоящата инстанция намира, че не е издаден административен акт, годен да породи действие спрямо жалбоподателя. Реално дори да се приеме, че същият има увреждане от този акт, неговото действие касае заплащане на дължимата, но незаплатена такса за паркиране и разходи по откопчаване на автомобила , които са незначителни. След като водачът на МПС при правомерно свое поведение би заплатил горната такса, то не може да се твърди, че същият по някакъв начин е бил увреден или негативно засегнат от действието на службата, упълномощена да извършва контрол за спазване на ЗдвП и съответната Наредба на Общината. Тези разсъждения доразвиват довода за недупостимост на жалбата, като подадена от лице без правен интерес срещу акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт, и не е съществуващ, доколкото няма обективирана форма.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 159, т.1 и т. 4 от АПК , Административният съд - Велико Търново, осми състав
О
П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.05.2018г. постановено по настоящото дело, с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от П.А. *** чрез адв.Д. *** жалба против съобщение за зплащане на сумата от 16 лева по принудително задържане с техническо средство – скоба на лек автомобил марка *******на инспектор ПНП при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново
.
Определението, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: