Решение по дело №1890/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, срещу Решение № 1132/26.07.2023г. постановено по НАХД № 20233110202124/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-013123/23.12.2020г. издадено от Директора на Директора „Инспекция на труда“ Варна.

В касационната жалба чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Пояснява, че високите санкции на този вид нарушения са израз на тяхната значителна тежест с оглед защитата на трудовите права на гражданите. Твърди, че липсата на вредни последици и че в последствие нарушението е отстранено, не са смекчаващи отговорността обстоятелства, защото нарушението е отстранено половин година след издаване на НП. Счита, че при невъзможност на дружеството да изпълни задължението, поради финансови затруднения, то е следвало да поиска удължаването на срока за изпълнението на задължението.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за липса на доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на съдебни разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1132/26.07.2023г. постановено по НАХД № 20233110202124/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-013123/23.12.2020г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна, с което е наложена на „СК-Г“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 700лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ, като дружеството е предупредено на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

През м. октомври 2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка по документи на „СК-Г“ ЕООД, представлявано от Г.А.К.. При проверката установили, че не е било изплатено трудово възнаграждение за юли 2020 г. на Д. Ж., която имала трудов договор с дружеството за длъжност „сладкар“. С Протокол от 27.10.2020 г. в т.13 било дадено задължително предписание в срок до 23.11.2020 г. работодателят да изплати начисленото във ведомостта възнаграждение. На 17.12.2020 г. била извършена последваща проверка от служители на ДИТ – Варна, обективирана в Протокол №ПР2035174/17.12.2020 г., в която било констатирано, че не е изпълнено в срок предписание №13 – дружеството не е изплатило възнаграждението на Десислава Жекова за м.юли 2020 г.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 03-013123/17.12.2020 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление. При връчването управителката на дружеството е посочила в АУАН, че сумата ще бъде изплатена в кратък срок. АНО, след като възприел констатациите в АУАН, издал НП.

Въззивният съд приел от представените по делото доказателства – разходни касови ордери и системни бонове за паричен превод, че дължимите трудови възнаграждения на работника Жекова са изплатени.

Въззивният съд констатирал, че в АУАН и НП не е посочен размерът на възнаграждението, което не е изплатено, както и че не може да се направи извод, дали е правилно заключението на АНО, че сумите, които са били изплатени с РКО от 02.08.2020 г., 16.08.2020 г., 03.09.2020г. не покриват задължението за изплащане на възнаграждението. Приел е, че не става ясно какво е дължало дружеството, нито какво е следвало да плати, поради което не може да се установи извършено ли е вмененото от АНО нарушение, съответно дали е отстранено и е приложим реда по чл.415в, ал.1 от КТ. Направен е извод, че липсата на факти, относими към съставомерните признаци на нарушението, ограничава правото на защита. Приел е, че са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по реда на чл.28 от ЗАНН. Мотивите в тази насока са обявеното извънредно положение за периода от средата на м.март 2020 г. до средата на м. май 2020 г. и въвеждането на извънредната епидемиологична обстановка в страната. Изложени са мотиви, че тези мерки са дали отражение на икономическото състояние на определена категория предприятия, сред които и заведенията за обществено хранене.

На посочените мотиви съдът е отменил НП и е предупредил дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Неоснователно въззивният съд е приел, че като не е посочен размера на дължимото възнаграждение, не може да се направи извод, дали заключението на АНО е правилно, както и дали изплатените с РКО от 02.08.2020 г., 16.08.2020 г., 03.09.2020 г. не покриват задължението за изплащане на възнаграждението. С НП е установено неизпълнение на задължително предписание за изплащане на възнаграждението на работниците в пълен размер. Няма данни представените пред въззивния съд разходни касови ордери да са били представени в административно-наказателното производство, съответно органа да съобрази изплатеното възнаграждение на Жекова и да посочи точен размер на неизплатеното трудово възнаграждение. От страна на дружеството не са изложени твърдения, с които да обосноват защо не са били представени въпросните РКО пред АНО. В жалбата срещу НП се твърди, че на 03.02.2021 г. дружеството е изплатило с пощенски паричен превод сумата от работната заплата за месец юни 2020 г., явяваща се частично плащане за работна заплата за 06.2020 г. Тези твърдения на жалбоподателя установяват релевантния за спора факт, а именно че към дата на съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, предписанието на контролните органи не е изпълнено. В случая не са представени доказателства за извършеното плащане. Не става ясно какъв размер е бил изплатен, съответно е останал недължим. Във въззивната жалба не се отрича факта на липсата на плащане на трудовото възнаграждение на работника. Сочи се, че то е „забавено“ и от начина на формулиране на възражението (стр.2, ред 17-18 от въззивната жалба) се извежда извод, че не е изплатено цялото трудово възнаграждение за месеца, а не само част от него.

Спазено е от страна на административно наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на АУАН и НП са нарушени административно производствените правила.

На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба лице /независимо дали юридическо или физическо/ което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване за трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. За да е съставомерно това деяние следва: първо - да е налице дадено задължително предписание, от орган който контролира изпълнението на трудовото законодателство – в настоящия случай това е Дирекция "Инспекция по труда" Варна, на основание чл. 399 вр. чл. 404, ал. 1 от КТ и второ - даденото предписание да не е изпълнено в указания от контролния орган срок.

Видно от материалите по делото с Протокол ПР2028536/27.10.2020 г., на наказаното дружество в т. 13 са дадени задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с изплащане на дължимото трудово възнаграждения за м. юли 2020 г. на работника Д. Ж., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Установява се безспорно и факта, че от страна на наказаното лице това задължително предписание не е изпълнено. Наказаното лице не е представило доказателства, за изпълнение на даденото му задължително предписание при проверката на контролния орган. Твърдение такива доказателства да са представени при проверката през м.декември 2020г. пред контролните органи на ДИТ Варна във въззивната жалба не се съдържат.

От представените пред въззивния съд РКО за изплатено частично трудово възнаграждение на Ж., не става ясно защо не са били представени пред АНО, поради което може да се направи извод, че същите са издадени за целите на съдебното производството.

Няма доказателства, че и в последствие това конкретно задължение е било изпълнено частично или напълно. Представените в хода на съдебното оспорване на НП, пред въззивния съд платежни документи разгледани самостоятелно не дават възможност, предвид липсата на платежните ведомости на дружеството за всички периоди, да се направи извод за кои периоди работодателят е изплатил трудовите възнаграждения на работника в цялост и към кой момент конкретно е изплатил трудовото възнаграждение за определен месец (в случая за м.юли 2020г.). От данните в РКО и от системните бонове се извлича неясна информация за заплатено трудово възнаграждение за м.юли 2020г. на работника. Посочено е общо в системните бонове, че сумите са за „заплата“ но не и за кой месец (с изключение за посочено конкретно м.април 2020г., за което трудово възнаграждение са относими 2 броя системни бона). В системен бон от 26.08.2021г. се съдържа информация за заплатени в общ размер трудови възнаграждения за м.06, 07, 08.2020г. От тези данни не се разбира в какъв размер е възнаграждението за всеки от месеците, съответно – целият размер на дължимите трудови възнаграждения ли е изплатен или частичен. В РКО не се съдържа информация, че сумите са изплатени на г-жа Жекова за трудово възнаграждение.

По силата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ органите на Д"ИТ"-Варна могат да дават задължителни предписания за изплащане на дължимите трудови възнаграждения. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителна административна мярка, като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ вменяват в задължение на работодателя да изплаща в уговорените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. В този смисъл неизплащането на трудовото възнаграждение за м. 07.2020 г. на Д. Ж.  безспорно представлява нарушение на трудовото законодателство и като такова спрямо него могат да се прилагат принудителни административни мерки визирани в гл. 19 от КТ, включително и чрез издаване на задължителни предписания до работодателя за изплащане на възнагражденията. Обстоятелството, че с Протокол ПР2028536/27.10.2020 г. са дадени общо 19 предписания до дружеството, в качеството му на работодател не променя този извод. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписанието под № 13, по отношение на работника Д. Ж.. Правилно АНО е издал отделно НП относно посоченото неизпълнение на предписанието, тъй като в административнонаказателното производство не е познат институтът на продължаваното нарушение, каквато разпоредба има по отношение на продължаваните престъпления. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Поради това правилно е издадено НП за конкретното нарушение.

Правилно АНО е констатирал, че деянието е извършено именно на датата, следваща посочената такава като краен срок за изпълнение на предписанието, доколкото именно от посочения момент бездействието се явява неправомерно и със същото се реализира състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В случая нарушението се състои в бездействие, а именно непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимото трудово възнаграждение.

Съдът намира, че този вид нарушения не са отстраними по реда на КТ, както и, че не може да се приеме, че от неизпълнение на предписанието за изплащане на дължимите възнаграждения не са произлезли вредни последици за работниците. Както сам жалбоподателят посочва по време на пандемията Ковид 19 държавата е подпомогнала бизнеса с въвеждане на мярката 60:40, докато за работниците не е имало мерки, които да заместят липсата на трудово възнаграждение. Липсата на изплащане на трудово възнаграждение за положения от работника труд не е било възможно да се компенсира по друг начин, а доходът на работника му е необходим за да покрие неговите и на семейството му жизнени нужди.

Съдът намира, възражението в касационната жалба, за неприложимост чл. 28 от ЗАНН за основателно, но на съображения различни от изложените. Към разглежданото нарушение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима по арг. от чл.415в КТ. Това следва и от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на Върховният административен съд на Република България – ОСС от І и ІІ колегия на ВАС постановено по т.д. № 7/2010г., съгласно което „Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ „маловажно“ административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Върховните съдии посочват също, че „“Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици“. От данните от събраните в хода на административнонаказателното производство и при съдебното оспорване на НП доказателства не се констатира нарушението да е отстранено веднага след откриването му. Не се констатира и изобщо да е отстранено и работникът да е получил в цялост дължимото му от дружеството трудово възнаграждение. Липсата на положителната предпоставка за приложението на посочената разпоредба влече извод, че правилно АНО не е приложил по отношение на нарушението чл.415в КТ и чл.28 от ЗАНН.

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретния размер на санкцията. В ЗАНН не е предвидена възможност за съда да мотивира размерът на наказанието наложено от АНО. Предвид съществуващата нормативна уредба, съдът приема, че размерът на конкретната санкция е неправилно определен и следва да бъде намален до установеният минимален в закона.

Оспореното решение се явява материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде изменено НП, като бъде намален до установения от закона минимум размера на наложеното наказание.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касатора, поради което съдът му присъжда 70.60лв.

Предвид направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, съдът констатира че са представени два договора за правна помощ, единият от които е за представителство за настоящата инстанция, а другият за въззивния съд. Разноските се присъждат за всяка инстанция по отделно. От въззивната съдебна преписка се констатира, че разноски са заявени за присъждане от процесуалният представител на дружеството за въззивната инстанция, но в решението на въззивния съд не са изложени мотиви относно присъждането им. Не е направено своевременно искане за допълване на въззивното решение в тази му част, поради което настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по разноските в частта относно въззивното решение. Предвид изложеното на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски само за настоящата инстанция в размер на 11.80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1132/26.07.2023г. постановено по НАХД № 20233110202124/2023г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-013123/23.12.2020г. издадено от Директора на Директора „Инспекция на труда“ Варна, като намалява размера на наложената на основание чл.415, ал.1 от КТ на „СК-Г“ ЕООД имуществена санкция от 1700лв на 1 500лв..

ОСЪЖДА „СК-Г“ЕООД ЕИК ****, да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна в размер на 70.60(седемдесет лева и 60ст.) лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „СК-Г“ ЕООД ЕИК **** разноски в размер на 11.80 (единадесет лева и 80 ст.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: