№ 188970
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110173131 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 10100 от 08.11.2024 г., по описа на
**** (изпратено по подсъдност на СРС), подадено от Н. М. А. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Й. П. Б.
за вземане в размер на сумата от 2600 лв. – главница по Запис на заповед от
03.03.2024 г. – представено по делото в оригинал.
Съдът като се запозна със заявлението и приложения към него запис на
заповед, намира следното:
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, за която е
предвидена писмена форма за действителност и императивно определено
съдържание, което следва да отговаря на законоустановените реквизити,
съобразно разпоредбата на чл. 535, ал. 1 ТЗ, като условие за валидност на
ценната книга. Съгласно нормата на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на
записа на заповед може да бъде определен по някой от следните начини: на
предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след
издаването или на определен ден.
Видно от саморъчно изписания текст на представения по делото
оригинал на запис на заповед (л. 5 от ч.гр.д. № 2660/2024 г. на ****), издателят
Й. П. Б. е посочил, че безусловно и неотменимо се задължава, „без протест и
разноски, без никакви възражения, без такси и удръжки от какъвто и да е било
1
характер, срещу представянето на този запис на заповед да заплати…“.
Посочени за имената, ЕГН и адрес на поемателя, както и размера на
дължимата сума. На следващо място е записано: „Падежът на паричното
задължение е на 03.08.2024 г. в гр. ****“.
При така посоченото съдържание, съдът намира, че падежът в записа на
заповед не отговаря на изискванията по чл. 486 ТЗ, доколкото е налице
неяснота, дали същият настъпва при предявяване/представяне на ценната
книга или на посочената дата – 03.08.2024 г. Строго формалният режим за
валидност на менителничния ефект, установен от закона, включително за
определяне на падежа налага извода, че в записа на заповед падежът следва да
бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за
различно тълкуване, в който смисъл е практиката на ВКС (така Решение № 77
от 14.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 782
от 9.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 749
от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК и др.).
По изложените съображения, съдът намира, че Записът на заповед няма
валидно определен падеж, съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, същият е нищожен,
съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание, поради което
въз основа него не може да бъде уважено заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 10100 от 08.11.2024 г., по описа на ****
(изпратено по подсъдност на СРС), подадено от Н. М. А., ЕГН ********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
срещу Й. П. Б., ЕГН **********, за вземане в размер на сумата от 2600 лв. –
главница по Запис на заповед от 03.03.2024 г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
2
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3