Решение по дело №895/2019 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№             / 04.11.2019г., гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                             II състав

На двадесет и трети октомври                        две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

 

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 895 по описа за 2019г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от А.Р.Д., ЕГН ********** с адрес: *** срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258.

В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е клиент на ответника и собственик на имот, находящ се в гр.Провадия, кв***, който е обект на ползване и отчитане на електроенергия с клиентски No **********, абонатен Nо **********.

При проверка на сайта на ответника ищецът установил, че му е начислена електроенергия за сума в размер на 6934.28 лева по фактура от 10.05.2019г. в резултата  на направена корекция при неточно измерване на разходвана ел.енергия.

Твърди, че не дължи начислената електроенергия. Твърди, че не е присъствал при извършване на проверка на СТИ, не му е изпращан констативния протокол за извършена проверка на СТИ, отчитащо разходвана електроенергия в имота му.

Ищецът оспорва дължимостта на сумата, твърди, оспорва констатираното в констативния протокол. Оспорва, да е доставена начислената му електроенергия. Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия.

Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на по 6934.28 лева по фактура от 10.05.2019г. и присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се изразява становище че иска е допустим, но изцяло неоснователен.

Не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Твърди, че на 12.03.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301314. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 285404 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е подписан от двама свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031400587358, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 743/03.06.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 39585 квтч., която не се визуализира на дисплея. Констативният протокол е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда, доказателствена сила.

 На 09.05.2019 г. “Електроразпределение Север” АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 и регистър - 395858  квтч..

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

 На 10.05.2019г. „Енерго-Про Продажби” АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 6934.28 лв.

 С писма от „Електроразпределение Север” АД  и от „Енерго-Про Продажби” АД   са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. В случай, че съдът намери, че чл.50 ПИКЕЕ не е приложим се иска отхвърляне на иска на основание чл.183 ЗЗД.

В проведеното открито съдебно заседание, представител на ищеца не се явява в писмена молба поддържа предявения иск, моли за уважаването му. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

На 12.03.2018г. е направена проверка на монтирания електромер на обекта на отчитане на електроенергия от ответното дружество, на адрес в гр.Провадия, кв.“Север“, бл.10, вх.А, ет.3, ап.12, който е обект на ползване и отчитане на електроенергия с клиентски No **********, абонатен Nо **********, за което е съставен Констативен протокол № 1301314/12.03.2018г.. Видно от него електроизмервателното средство на обекта на отчитане на ищеца е с фабричен № 1115031400587358. Същото е демонтирано за експертиза, като на обекта е поставен нов електромер. Проверката е била извършена от двама служители на ответника в присъствието на двама свидетели. 

 От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 743/03.06.2019г. се установява, че е извършена проверка на демонтирания електромер, с идентификационен No 1115031400587358, съгласно който при софтуерно четене на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия по тарифа Т3 – 039585.3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

От Становище за начисление на електрическа енергия се установява, че за периода 13.03.2017г. – 12.03.2018г. е одобрено да се начисли на ищеца допълнително общо измереното количество електроенергия 039585.3 kWh, разпределено в три подпериода.

Ответникът е издал Фактура № **********/10.05.2019г., обективираща задължение в размер на 6934.28 лв. на ищеца за обекта на потребление, находящ се в гр.Провадия, кв***, който е обект на ползване и отчитане на електроенергия с клиентски No **********, абонатен Nо **********, за периода 13.03.2017г. – 12.03.2018г. за 39585.3 kWh..

От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че метрологичната годност на процесния електромер не е изтекла. Установено е софтуерно вмешателство в тарифната схема на елетромера, която трябва да отчита електроенергия в две тарифи 1.8.1 и 1.8.2, но действително потребената електроенергия се разпределя и в трета тарифа 1.8.3 с показания 039585.3 kWh..

Електроенергията натрупана в тарифи 1.8.1 и 1.8.2 се визуализира на дисплея на електромера, но тази в тарифа 1.8.3 не се визуализира, но може да бъде отчетена при софтуерно четене. Според протокола от БИМ количеството електроенергия натрупано в регистър 1.8.3 е преминало през електромера.

Налице е неправомерно вмешателство в програмата за параметризация – тарифната схема на СТИ, тъй като отчетената електроенергия в тарифа 1.8.3 не се визуализира и не може да се определи в коя часова зона е потребена тази електроенергия, за да може да се калкулира по съответната тарифа.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на прието, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 6934.28 лв. по фактура № **********/10.05.2019г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 13.03.2017г. – 12.03.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.Провадия, кв.“***, който е обект на ползване и отчитане на електроенергия с клиентски No **********, абонатен Nо **********.  

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже, че страните са в облигационно правоотношение по повод продажба на електроенергия.

В тежест на ответника е да докаже, че страните са се намирали  в облигационно отношение по силата на сключен действителен договор за извършване на посочените доставки на ел. енергия, обстоятелството, че се явява изправна страна по същия, като е изпълнил поетите с договорите задължения; вмешателството в софтуера на процесния електромер, позволяващ непълно отчитане на преминалата през електромера електроенергия, действащи общи условия, уведомяването на ищцата за проведената корекционна процедура, дължимостта от ищцата на сумата по процесната фактура.

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се е позовал ответникът при извършване на корекционната процедура.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.

С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год..

Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на всички.

Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира количествата измерена електроенергия.

Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната електроенергия.

Приложима остава практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт за това, а приложими се явяват единствено общите условия на електроразпределителните дружества.  

Настоящата корекция е осъществена към момента, в който е било налице законово основание за това, и следва да се има в предвид следното:

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответника за извършване на корекцията, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

Съдът намира, че на първо място следва да се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.

Доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3.. Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.

На второ място коригираното количество електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й.

В настоящия случай не е ясно кога е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди манипулация в софтуера на СТИ. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3., както и в кой часови диапазон, за да изчисли електроенергия съобразно цените за дневна и нощна тарифа.  Затова неясно е как е определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното отчитане датата период от 1 година преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият  в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Без наличие на установен  период не е възможно ограничаването му до нормативно определения максимален период от една година.  Не може да се установи технически, че претендираната ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период. Не може да се установи по кое време на денонощието е преминала тази енергия, за да бъде изчислена според цените за дневна и нощна тарифа.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството, които са в размер на платена държавна такса за производството – 278 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева. Предвид изхода на делото на ответника не се дължат разноски.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.Р.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258, че А.Р.Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ НА „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: *********  сума в размер на 6934.28 лева по фактура № **********/10.05.2019г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 13.03.2017г. – 12.03.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.Провадия, кв.“***, който е обект на ползване и отчитане на електроенергия с клиентски No **********, абонатен Nо **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Д., ЕГН ********** с адрес: ***,  сумата 1008 лева, представляваща сторени в производството разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок, считано  от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: