Решение по дело №2407/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260088
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20195510102407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

Казанлък, 18.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2407/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.42 ГПК във връзка с договорни отношения между страните.

Ищецът „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****моли съда да признае за установено по отношение на Д.А.Д., ЕГН **********, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****има към Д.А.Д. изискуемо вземане в размер на 87,60 лв., представляващи незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № *********, потребени в периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и до окончателното й изплащане; да признае за установено по отношение на ответника Д.А.Д., ЕГН **********, че „Т.Б.“ ЕАД има към нея изискуемо вземане в размер на 592,93 лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен номер № *********, представляващо трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползваните абонаментни пакети.

Претендира съдът да осъди ответницата да му заплати разноските, направени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Заявява, че въз основа на подадено от него заявление е образувано ч.гр. д. № 1859/2019 г., по описа на РС-Казанлък. Против Д.А.Д. е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за 835,30 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По договор за мобилни услуги от 14.10.2015 г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, Д.А.Д. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетен мобилен номер *****с абонаментен план Globul Web & Talk 49,99 лв. Отношенията по повод мобилен номер *****били новирани посредством Допълнително споразумение от 12.12.2017 г., като абонатът предпочел ползването на абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ за срок до 12.12.2019 г., за което абонатът получил от Оператора мобилно устройство Nokia модел 3 Blue. Абонатът се възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от една мобилна услуга, поради което станал и титуляр на още два мобилни номера, „закачени“ към *****, както следва: мобилен номер ********** по абонаментна програма „Нонстоп 30,99 лв.“ с уговорен срок на действие до 21.04.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 21.04.2017 г. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, които се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на които ще му бъде издавала фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г. Т. издал: фактура № **********/15.07.2018 г. за отчетения период на потребление 15.06.2018 - 14.07.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 99,55 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер **********: 25,82 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент „Нонстоп 30,99 лв.“, 12,99 лв. за дължима месечна лизингова вноска; за мобилен номер 0896 7453326: 7,49 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план „Интернет 10,99 лв.“, 3,39 лв. - дължима лизингова вноска; за мобилен номер *****: 30,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“, 0,58 лв. /без ДДС/ - други услуги (номера 0700/0800/00800), 2,35 лв. /без ДДС/ - роуминг таксуване /общо/.

Във фактурата бил отразен и незаплатен баланс от предходен период в размер на 94,03 лв. Дължимата сума следвало да се плати в срок до 30.07.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

Ответницата потребила и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 193,58 лв., поради което на 15.08.2018 г. било издадено Кредитно известие № **********/15.08.2018 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 22,38 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонаментите такси, от които - 8,95лв. /без ДДС/ за мобилен номер *****, - 7,50 лв. /без ДДС/ за мобилен номер *****и - 2,18 лв. /без ДДС/ за мобилен номер ******, начислени били и дължимите се лизингови вноски в общ размер на 16,38 лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 193,58 лв. за предходния отчетен период, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 187,60 лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 187,60 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от всеки от процесните договори за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, прекратил едностранно индивидуалните договори с Д.А.Д. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата 15.09.2018 г. крайна фактура № **********/15.09.2018 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 935,30 лв.

В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 592,93 лв.; била фактурирана дължимата се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорените погасителни планове сума в размер на 154,77 лв. и включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 187,60 лв.

Поради извършено плащане преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК абонатът частично заплатил начислените суми за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, като останал незаплатен остатък в размер на 87.60 лв., която сума била и предмет на настоящата претенция.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 06.08.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от всеки от индивидуалните договори за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключените абонаменти. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между „Т.“ и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 592,93 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т. 11 от договорите за услуги, които клаузи от договорите били обявени за нищожни такива.

Претендираната неустойка в размер на 592,93 лв., представляваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Новата клауза гласяла, че в случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена. В случая абонатът ползвал следните абонаментни планове, за които била начислена неустойка, както следва: абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ /с номер *****/ и съответно начислена неустойка в размер на 92,46 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 30,82 лв. х 3 = 92,46 лв.; към абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ била начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 180,04 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и преференциалната цена, която абонатът следвало да заплати за ползване на устройството „Nokia модел 3 Blue“; абонаментен план „Нонстоп 30,99 лв.“ /с номер ******/ и съответно начислена неустойка в размер на 77,46 лв., където, стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25,82 лв. х 3 = 77,46 лв.; към абонаментен план „Нонстоп 30,99 лв.“ била начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 98,08 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на „Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink“; абонаментен план „Интернет 10,99 лв.“/с номер ******/ и съответно начислена неустойка в размер на 36,25 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 9,15 лв. х 3 = 27,45 лв., а разликата до начислената неустойка представлява ползвана от абоната отстъпка от месечния абонамент, подлежаща на връщане, в размер на 8,80 лв.; към абонаментен план „Интернет 10,99 лв.“ била начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 108,64 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството „Tablet Prestigio Wize 3418 8 4G“.

Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на осн. т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложими към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства Tablet Prestigio Wize 3418 8 4G и Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink били обявени за предсрочно изискуеми.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг /“Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец 09/2018 г., когато била издадена крайната фактура № **********/15.09.2018 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:

За устройство Tablet Prestigio Wize 3418 8 4G дължи цената в размер на 50,85 лв. от месец 09/2018 г. За устройство Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink,  се дължи цената в размер на 103,92 лв. от месец 09/2018 г.

Съгласно чл. 20 и чл. 49 от Общите Условия, има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Т. /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на Д.А.Д.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребите лят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

С неизпълнение на  задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги Д.А.Д. изпаднала в забава.

 

Ответникът Д.А.Д., чрез назначения й особен представител адв. В.С. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражения недопустимост и недължимост поради неравност на клаузите от които вземането произтича.

Посочва, че между „Т.Б.“ ЕАД, *** и Д.Д. е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги от дата 14.10.2015 г., по силата на който същата е абонат на дружеството. Услугите, предоставени по договора били фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната, под който номер били издавали месечните фактури. За отчетния период на потребление 15.06.2018 г. до 15.09.2018 г. била издадена крайна фактура № **********/15.09.2018 г. с начислена стойност в размер на 242,37 лв. с ДДС - за дължими и неплатени от абоната месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. В исковата молба  за същото ищецът посочва, че има сключени с ответницата три договора за мобилни услуги за мобилни номера както следва: мобилен номер *****, мобилен номер *****и мобилен номер ******. Счита, че с исковата молба ищецът навежда нови основания за дължимост на претенцията си към ответницата за неизплатени суми по 3 /три/ договора за мобилни услуги, а в подаденото заявление основанието е само един договор. В производството по чл. 410 от ГПК вземане в размер на 242,37 лв. с ДДС, изобщо не фигурира в представената по делото фактура № **********/15.09.2018 г. Основанието на вземането, чието установяване се иска по настоящото дело, не съвпада с основанието на вземането, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение. Позовава се на Тълкувателно решение № 4/18.04.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума.

Заявява, че исковата претенция за сумата от 87,60 лв. е неоснователна и недоказана. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че ответницата му дължи сумата от 187,60 лв., в които са включени 94,03 лв. - неизплатен баланс от предходен период. Тази претенция на ищеца - неизплатен баланс за предходен период е неясна и неконкретизирана. Касае се за суми, дължими на друго основание, без това основание да е посочено, нито обяснено в заповедното производство.

Твърди, че ищецът е този, който следва да установи, че ответникът използвал предоставените му мобилни услуги по вид, количество и стойност, както били описани в процесните фактури представени от него. За съжаление данни за подобно потребление няма. Неясно е по който договор са отнесени сумите, частично погасени от ответницата. Оспорва истинността на представените по делото фактури. Липсват доказателства за размера на вземането и неговата дължимост, поради което искът за сумата от 87,60 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 592,93 лв. заявява, че има противоречие между основанието на вземането, чието установяване се иска по настоящото дело и основанието на вземането, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение. В заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се сочи, че сумата представлявала неустойка за виновно неизпълнение на договора от страна на абоната, но от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не става ясно за какви абонаменти се говори, каква е стойността на тези абонаменти, на каква база е изчислена сумата от 592,93 лв.

В сумата от 592,93 лв., освен стойността на три месечните абонаментни такси по ползваните от ответницата програми за всеки мобилен номер, според обясненията на ищеца, са включени и неустойки за устройство за ползване на услуги в размери определени като разлика между стандартната цена по ценовата листа без абонамент и преференциалната цена, която абонатът следвало да заплати за ползването на конкретното устройство. Тези неустойки и сумите по тях изобщо не са упоменавани в подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претенция на ищеца за сумата от 592,93 лв. намира за неоснователна и недоказана.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в исковата молба ищецът сочи, че неустойката е начислена поради предсрочно прекратяване на сключените абонаментни договори с ответницата, поради неизпълнение от нейна страна на задължението ѝ да заплаща ползваните мобилни услуги. Датата на деактивиране на абонамента е 15.08.2018 г., поради наличие на неизплатени суми след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане. Така се ангажирала отговорността на ответницата за заплащане на неустойка по сключените договори за мобилни услуги. В исковата молба се твърди, че част от стойността на неустойката е изчислена на база стойността на тримесечните абонаментни такси за ползваната програма за всеки ползван номер, а не както е уговорено във всеки един от договорите - стойността на всички абонаментни такси до края на срока на договора. Останалата част представлявала разликата между стандартната цена на устройството/та - в брой, без абонамент, съгласно ценовата листа на ищеца действаща към момента на сключването на договора и заплатената от абоната в брой цена на устройството при предоставянето му с абонамент или съответно общата лизингова цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение на някоя от страните по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В представените 3 /три/ броя Договори за мобилни услуги, сключени с ответницата за трите мобилни номера са предвидени следните неустойки при прекратяване на договора: в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора; във всички случаи, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителя по договора, дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на Оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг.

По делото не са представени доказателства за налично предсрочно прекратяване на трите договора за мобилни услуги, сключени с ответницата, кога и от кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следвало да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се подчинявало на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения в представените по делото договори за мобилни услуги начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска.

Ищецът не твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение по договорите за мобилни услуги, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне става едва с получаване на препис от същата и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Счита, че кредитора не се възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.

Твърди, че неустойките за предсрочното прекратяване на трите договора, макар и претендирани от ищеца в размер на 3-месечни абонаментни такси по всички договори, следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, съобразно чл. 143, т. 5 ЗЗП.  Ищецът едностранно не може да изменя разпоредбите на договора, като твърди, че претендира само 3-месечни абонаментни такси по всички договори, предвид влизането в сила на новите правила за изчисляване на неустойките с оглед постигнатата Спогодба между „Т.Б.“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Процесните договори за мобилни услуги са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Видно от самите договори, те са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. Не е налице индивидуално уговаряне на клаузите за неустойка – (чл. 146, ал. 2 ЗЗП) тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. С оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълвали от представител на мобилния оператор, се налагал извод, че ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Освен това, неустойка, в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, е нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от КЗП и съставлява нелоялна търговска практика /в този см. Решение № 75 86/04.12.2013г., постановено по адм. д. № 6627/2013г. на Административен съд - София-град/.

Счита, че неустоичните клаузи са неравноправни, поради което са нищожни. Клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора е уговорена без да са уговорени насрещни права за потребителя. Потребителят няма никакво право да прекрати договора, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. Потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси /и то без отстъпките/ без за потребителя да се създават някакви права. Самите клаузи не уреждат правила за изчисляване на неустойката, съобразно размера на неизпълненото задължение на потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

Така, както са уговорени неустойките в процесните договори, ищцовото дружество получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. ищеца не предлагал каквато и да е насрещна престация, съпоставима с дължимата неустойка при прекратяване на договорните отношения между страните. По този начин се създава основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице - потребител, което като икономически по-слаба страна се ползвало с предвидената в ЗЗП защита.

         

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:     

Въз основа на подадено на 03.07.2019 г. заявление е образувано ч.гр.д. № 1859/2019 по описа на РС-Казанлък, по което по реда на чл. 410 и сл. от ГПК е издадена Заповед №1089/05.07.2019 г., с която съдът е разпоредил Д.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, главница 835,30 лв., от които 242,37 лв. неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 592,93 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, 17,19 лв. мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното заплащане на дължимата сума, както и разноски 205 лв., от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар на основание договор за мобилни услуги от дата 14.10.2015 г. по клиентски номер *********, потребени в периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г., за които операторът е издал крайна фактура № **********/15.09.2018 г., платима в срок до 30.09.2018 г. с начислена стойност на плащане в размер на 242,37 лв.

Посочена е банкова сметка ***: ***, С.Б.– клон България, по която могат да бъдат внесени присъдените суми.

Представен е Договор за мобилни услуги от 14.10.2015 г. съставен по заявка №*********, сключен между ищеца и ответницата. Предмет на договора е избран абонаментен план Globul Web & Talk 49,99 лв. с първоначално/последващо тарифиране 60/60 за предпочетен номер ******с 60% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца и мобилен апарат марка Lenovo Модел A6000 Blak със СИМ карта № ********. Договорът е за срок от 24 месеца като след изтичане на уговорения срок страните са уговорили да се превърне в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план. Прекратяването на безсрочния договор страните са уговорили, че може да стане по всяко време от действието му. На същата дата, въз основа на писмено заявление на Д. Дилова, ищецът е извършил пренасяне на номера на потребителя - ******в мрежата на „Т.“. Уговореният между страните срок ( 24 месеца) на договора изтича на 14.10.2017 год.

На 14.10.2015 г. ищецът и ответницата са сключили още един договор – договор за лизинг с предмет предоставяне временно и възмездно ползване на устройство мобилен апарат марка Lenovo Модел A6000 Blak с телефонен номер ******. Договорът е със срок на действие 23 месеца от датата на подписването му. Цената на предоставеното устройство страните уговорили да се плати разсрочено – на 23 месечни вноски, всяка от по 10,59 лв. с ДДС. За задължението лизингополучателката подписала освен договора и запис на заповед за 243,57 лв.

Изрично изявление за прекратяването на договора за мобилни услуги от  14.10.2015 г. по делото не се представя, но се представя нов договор за мобилни услуги от 21.04.2017 год. ( сключен преди изтичането на срока на договора за мобилни услуги от 14.10.2015 год. ) . Видно от съдържанието на този договор за мобилни  услуги, страните сключват НОВ договор (вид на договора: нов) за предпочетен мобилен номер ******като договарят  абонаментен план Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути и предоставянето на мобилен апарат Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink. Срокът на този договор е 24 месеца от датата на влизане в сила на договора, след изтичането на който срок или промяна на абонаментния план предоставянето на промоционалните и допълнителни условия се преустановява. За мобилния апарат  Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink  страните са сключили договор за лизинг от 21.04.2017 год. със срок на действие 23 месеца от датата на подписването му. Цената на предоставеното устройство страните уговорили да се плати разсрочено – на 23 месечни вноски, всяка от по 12,99 лв. с ДДС.

Договорът за мобилни услуги за мобилен № ******от 21.04.2017 год. е  изменен с допълнително споразумение от 12.12.2017 год. За мобилен номер ******страните са договорили нови ценови условия – нов абонаментен план Тотал 36,99 Коледа 2017 и допълнителни условия за първите 24 месеца от датата на влизане в сила на договора. След изтичането на този срок или при промяна на абонаментния план, предоставянето на новите ценови условия се преустановява. За да приеме, че допълнителното споразумение от 12.12.2017 год. е изменение на договорът за мобилни услуги от 21.04.2017 год. съдът взема предвид, че това единственият действащ в отношенията между страните към този момент договор за мобилни услуги за мобилен номер ******– предходният договор от 14.10.2015 год. е прекратен по общо съгласие на страните чрез сключването на друг договор, определен от страните като НОВ.

Страните са сключили на 12.12.2017 год. нов договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******с абонаментен план Интернет 10,99  и предоставяне на мобилен апарат „Tablet модел Prestigio Wize 3418 8 4G. За това мобилно устройство са подписали договор за лизинг от 12.12.2017 год. със срок на действие на договора за лизинг 23 месеца от датата на подписването му. Цената на предоставеното устройство страните уговорили да се плати разсрочено – на 23 месечни вноски, всяка от по 3,39 лв. с ДДС.

Договор за предоставяне за ползване на устройството „Nokia модел 3 Blue“ по делото не е представен.

Като основание за издаване на заповед № 1089/05.07.2019 год. заявителят е посочил фактура № **********/2018 г. Фактурата е издадена на 15.09.2018 год. за сумата 935,30 лв., от които  592,93 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 154,77 лв. вноска за лизинг, 187,60 лв. задължения от предходен период с ДДС.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Е.Ч. размерът на непогасените при ищеца суми за предоставени услуги с включен ДДС възлиза на 203,98 лв., от които:

ЗА МОБИЛНИ УСЛУГИ за период от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г.:          Мобилни услуги  - 60,81лв., от които

1/ 30,66 лв. за  мобилен номер ******с абонаментен план „Тотал 36,99" /за месечни абонаменти 26,24 лв., за потребление, извън абонамента 3,52 лв., за такса за активиране на номер 0,90 лв./;

2/ 22,88 лв. за  мобилен номер ****** с абонаментен план „Нонстоп 30,99"         /в т.ч. за месечни абонаменти 21,98лв., за такса за активиране на номер 0,90 лв./;

3/7,27 лв. за мобилен номер ******  с абонаментен план „Интернет 10,99"         /   в т.ч. за месечни абонаменти6,37 лв., за такса за активиране на номер 0,90 лв./

ЗА ЛИЗИНГОВИ ВНОСКИ за период от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г.  в размер на 49,14 лв., от които:

1/ 38,97 лв. (3 бр. х 12,99 лв.) за устройство Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink ползвано с мобилен номер ******;

2/10,17 лв. 3 бр. х 3,39 лв.) за устройство Tablet Prestigio Wize 3418 8 4G ползвано с мобилен номер ******.

94,03 лв., представляващи БАЛАНС ОТ ПРЕДХОДЕН ПЕРИОД (от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г.) , от които

77,65 лв. за мобилни услуги ( в т.ч. за       37,68 лв. за мобилен номер ******, 30,98 лв. за мобилен номер ****** и 8,99 лв. за мобилен номер ******;

16,38 лв. за лизингови вноски (в т.ч. за  12,99 лв. за устройството ползвано с мобилен номер ******, 3,39 лв. за устройството ползвано с мобилен номер ******.

След извършеното от ответницата на 19.12.2018 год. плащане на сумата 100 лв. размерът на неплатените суми възлиза на 103,98 лв.

Размерът на непогасените лизингови вноски след датата на издаване на крайната фактура № **********/15.09.2018 г за устройство Tablet Prestigio Wize 3418 8 4G възлиза на 44,07 лв. , а за устройство Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink -77,94 лв.

Размерът на всички неизплатени задължения към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /заради извършеното плащане от абоната на сумата 100 лв. / възлиза на 225,99 лв., от всичките начислени задължения за 325,99 лв. - за мобилни услуги 138,46 лв.(включително баланса от предходи периоди от 77,65 лв.); 187,53 лв. за лизингови вноски ( в т.ч. за мобилен номер ****** - 116.91 лв.(9 вноски х 12.99 лв.) ; 12,99 лв. за мобилен номер ****** като баланс от предходен период (1 вноска х 12.99 лв.) - 14-та вноска;       54.24 лв. за мобилен номер ****** (16 вноски х 3,39 лв.); 3,39 лв. за мобилен номер ******; баланс от предходен период (1 вноска х 3,39 лв.) - 7-ма вноска.

 

          От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

          Предвид характера на производството – иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане по издадена вече заповед за изпълнение на парично задължение искането на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****съдът да признае за установено по отношение на Д.А.Д.,  че „Т.Б.“ ЕАД, има към Д.А.Д. изискуемо вземане в размер на 87,60 лв., представляващи незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № *********, потребени в периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и до окончателното й изплащане се отнася до посочения в заявлението за издаване на заповедта и издадената заповед договор, а именно договорът за мобилни услуги от 14.10.2015 г. На същото основание искането на „Т.Б.“ ЕАД да признае за установено по отношение на Д.А.Д.,  че „Т.Б.“ ЕАД има към нея изискуемо вземане в размер на 592,93 лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен номер № ******, представляващо трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползваните абонаментни пакети касае договорът посочен в заявлението за издаване на заповедта и издадената заповед, а именно договорът за мобилни услуги от 14.10.2015 г.

Предявеният установителен иск за 87,60 лв., представляващи незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер № *********, потребени в периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. -датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и до окончателното й изплащане е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде отхвърлен.

В периода 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г. ответницата не е ползвала мобилни услуги с основание сключения договор за мобилни услуги от 14.10.2015 г.

Договорът за мобилни услуги сключен на 14.10.2015 г. въз основа на по заявка №********* с предмет на договора е абонаментен план Globul Web & Talk 49,99 лв. с първоначално/последващо тарифиране 60/60 за предпочетен номер ******с 60% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца и мобилен апарат марка Lenovo Модел A6000 Blak със СИМ карта № ******* е сключен за срок от 24 месеца. Изрично изявление за прекратяването на договора за мобилни услуги от  14.10.2015 г. няма представено. С подписването на новия договор за мобилни услуги от 21.04.2017 год. предпочетен мобилен номер ******действието на договора за мобилни услуги от 14.10.2015 г. за предпочетен мобилен номер ******е преустановено и в отношенията между страните започва да действа НОВ договор за предпочетен мобилен номер ******с предмет абонаментен план Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути и предоставяне на мобилен апарат  Samsung модел Galaxy А5 2017 Pink. Срокът на този нов договор е 24 месеца от датата на влизане в сила.

Ответницата няма ползвани и незаплатени мобилни услуги по план Globul Web & Talk 49,99 лв.

 

Предявеният установителен иск за 592,93 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен номер № ********* (формирана от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползваните абонаментни пакети по договора) е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде отхвърлен.

Ответницата няма неизпълнени своевременно задължения към ищца по договор за мобилни услуги от 14.10.2015 г., на каквото основание заявителят изрично се позовава в т.14 от Заявлението подадено по реда на  чл.410 ГПК.

Посочените от ищеца като база за формиране на размера на претенцията за неустойка абонаментни планове  „Тотал 36,99 лв.“, абонаментен план „Нонстоп 30,99 лв.“,  абонаментен план „Интернет 10,99 лв.“ и дължими суми по договори за лизинг на устройства за ползване на услуги не могат да служат като основание за формиране на размер на неустойка на договор, действието на който е преустановено без по него да било налице неизпълнение от страна на абоната.

Страните не представят списък на разноските.

Страната им право на разноски когато поиска да й бъдат присъдени и в размер съответен на уважената част от претенциите й.

Разноските на ищеца в производството по ч.гр.д. № 1859/2019 год. възлизат на 205 лв.

Разноските на ищеца в настоящото производство възлизат на 25,00 лв. държавна такса по установителните искове, 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, 300,00 лв. възнаграждение за особен представител на ответника и 300,00 възнаграждение за СИЕ.

Ответникът няма претенции за разноски.

При отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ***, сграда 6 искове съдът да признае за установено, че Д.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** 37 дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****по издадената по ч.гр.д. № 1859/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък Заповед № 1089/05.07.2019 год. сумите: сумата  87,60 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет ст.), представляващи незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 14.10.2015 г. потребени в периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 592,93 лв. (петстотин деветдесет и два лева и деветдесет и три ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 14.10.2015 г. за абонатен номер № *********  като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара - Загора.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: