Р Е
Ш Е Н
И Е № 260776
град
Пловдив, 09.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно
гражданско дело №2752 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е по
реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.76 от ЗС във връзка с глава ХХХ
от ГПК.
Образувано е въз основа на
въззивна жалба, подадена от К.С.Х. ***, ЕГН **********, чрез адв. А.П., срещу
решение №260573/25.09.2020 г., постановено по гр.д.
№3685/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, III граждански състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Г.В.Я., ЕГН **********, иск
с правно основание чл.76 ЗС, във вр. чл.358 ГПК, за осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението по отношение на лек автомобил марка „Хонда“, модел
ФР В с рег. № ********.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на съдебния акт, противоречие с материалния закон и неправилна
интерпретация на доказателства, като се излагат съображения в тази насока. Твърди
се, че не са изложени мотиви защо се назначава за пазач взискателят, а не
лицето, което владее вещта. Не е ясно и кой е пазач – взискателят или
процесуалният му представител. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се уважи иска, да се наложи и глоба в размер на 1000 лв., като
се присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция
поради смърт на въззиваемия, на негово място е конституиран законният му
наследник Р.Г.Я., действаща чрез нейната майка и законен представител Н.К.Д..
В съдебно заседание въззивникът
не се яви. Пълномощникът адв. П. поддържа жалбата, изложените в нея съображения
и направеното искане.
Въззиваемата страна не се
яви. Процесуалният представител адв. В.К. излага съображения за неоснователност
на жалбата, моли първоинстанционното решение да се потвърди, като се присъдят и
разноските за въззивната инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Въззивната
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
прие за установено следното:
Предмет
на делото е отнето владение върху движима вещ – лек автомобил, като се твърди,
че това е станало насилствено и по скрит начин. Макар това да са различни
хипотези, които взаимно се изключват, правилно искът е квалифициран по чл.76 от
ЗС.
В
исковата молба се твърди, че на 20.12.2017 г. ищцата придобила в режим на СИО
със съпруга си лек автомобил „Хонда“ модел ФР В с рег. № *********.
Впоследствие бракът между съпрузите бил прекратен, процесното МПС останало в обикновена
съсобственост между тях, но ищцата единствено упражнявала непрекъснато
владението по отношение на вещта. Сочи, че на 21.02.2020 г. в местоработата
ѝ дошли група мъже, в това число и помощник ЧСИ, които я уведомили, че по
отношение на вещта е наложен запор от кредитора на нейния съпруг – ответника Г.В.Я.,
и тя следвало да им я предаде за пазене. Ищцата не се съгласила, но била
предупредена, че ако не окаже съдействие и не предаде ключа от МПС-то, ще бъде
арестувана. Твърди, че под страх от това, била принудена по насилствен начин да
предаде ключовете на лекия автомобил на ответника – кредитор на бившия ѝ
съпруг.Поддържа, че извършените от помощник ЧСИ изпълнителни действия във
връзка с лекия автомобил били незаконосъобразни, като противоречащи на Конституцията,
ГПК и Закона за собствеността. Поради изложеното предявява иска за защита на
отнетото владение, като моли за осъждане на ответника да ѝ предаде
владението по отношение на процесната вещ, да бъде наложена глоба в размер на
1000 лв., както и на основание чл.361 ГПК да бъде допуснато предварително
изпълнение на съдебното решение. Моли и за присъждане на разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Я.,
изразява се становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Счита, че не са налице предпоставките на чл.76 ЗС, тъй като владението било
отнето по явен начин, а не чрез насилие, поради което производството по делото
подлежало на прекратяване. По същество поддържа, че съдебният изпълнител и
полицията са действали в кръга на правомощията си, както и, че в ГПК е
предвиден нарочен ред за защита срещу действия на съдебен изпълнител. Счита, че
не следва да се налага глоба и да се допуска предварително изпълнение на
решението. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Исковата
молба е депозирана на 04.03.2020 г., твърди се, че владението е отнето на
21.02.2020 г., а от закупуване на автомобила на 20.12.2017 г. само ищцата го е ползвала.
Искът е процесуално допустим – предявен е в преклузивния шестмесечен срок по
чл.76 от ЗС от легитимирана страна – лице, лишено от държането/владението,
упражнявано в период от повече от шест месеца преди нарушаването му.
Правилно
и във връзка с доводите на ответника първостепенния съд е изложил съображения,
че нормата на чл.76 ЗС дава защита на владелец или държател на движима вещ.
Практиката на Върховния касационен съд последователно приема, че именно
посесорните искове са редът за защита, когато държането (и владението) е отнето
вследствие на незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител за въвод във
владение. Освен посочените от съда решение №45/03.02.2011 г. по гр.д. №242/2010
г. на ВКС, I г.о. и решение №53/11.06.2015 г. по гр.д. №6031/2014
г. на ВКС, I г.о., в тази насока са и указанията, дадени в т.1 от
ТР №3/10.07.2017 г. по тълк.д. №3/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Пропускът да бъде
обжалван въводът във владение в предвидения в закона срок не прегражда
възможността за защита срещу незаконен въвод с иск по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС,
когато ищецът твърди, че владението или държането е отнето по нареждане или със
съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган. В този смисъл нормата
на чл.358 ГПК предвижда какви са правомощията на гражданския съд в
производството по предявени искове по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС, когато се твърди от
ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане или съдействие на
съдебен изпълнител.
По
делото не е налице спор относно фактите.
Безспорно
е, че ищцата притежава процесната движима вещ – лек автомобил марка Хонда,
модел ФР В, рег. № *******, в обикновена съсобственост с бившия ѝ съпруг,
при равни права. Превозното средство е придобито по време на брака с договор за
покупко-продажба от 20.12.2017 г., а прекратяването на брака е станало с решение
№2551/26.06.2018 г. по гр.д. №5688/2018 г. на Районен съд Пловдив.
За
принудително събиране на дълг на бившия съпруг на ищцата и съсобственик на процесната
вещ, е образувано изпълнително дело №5/2020 г. по описа на ЧСИ *******. За
удовлетворяване на вземанията на взискателя, частният съдебен изпълнител е
насочил принудителното изпълнение спрямо съсобственото МПС, като на дата
21.02.2020 г. е описал същото и, по искане на взискателя, е предал за пазене
вещта на процесуалния му представител. Срещу отнемане на държането ищцата е
направила нарочно възражение в протокола за опис.
Изследвани
са подробно действията на ЧСИ по извършване на опис и назначаване на пазач,
като е достигнал до правилен краен резултат, тъй като съгласно чл.358 от ГПК
съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно – на извършените
действия.
Решението
е правилно и законосъобразно и в съответствие с член 272 от ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния акт. Във връзка с
направените в жалбата възражения е необходимо да се отбележи и следното:
По
владелческите искове съдът е ограничен да установи само факти – факта на
владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на спора /решение
№733/04.11.2010 г. по гр.д. №1536/2009 г. на ВКС, I
г.о./.
Според
решение №73/02.04.2014 г. по гр.д. №731/2014 г. на ВКС, III г.о., предпоставките за уважаване на иска с правно
основание чл.76 от ЗС, са: 1. наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта
/като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна,
без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз
на намерението да държи вещта като своя/, 2. отнемане на фактическата власт от
ответника и 3. това отнемане да е извършено по „скрит начин“ /по време и начин,
които правят трудно възприемането му от ищеца/. По аналогия за предвидения друг
квалифициран случай в чл.76 ЗС следва да се докаже, че отнемането на владението
е станало чрез насилие – чрез съдебен изпълнител или държавен орган, като
действията са незаконосъобразни.
Както
вече се отбеляза, по делото не е спорно, че жалбоподателката е ползвала
безпрепятствено автомобила от 20.12.2017 г. до 21.02.2020 г. Тази фактическа
власт е трайна и постоянна. Съдебната практика е категорична, че не следва да
се доказва владението/държането във всеки един момент от посочения период.
Безспорно
е и това, че към момента превозното средство е в държане на въззиваемата
страна, която е назначена за пазач на автомобила.
Настоящият
състав не приема, че отнемането на владението е станало по скрит начин, както
се твърди в исковата молба. Такъв е налице, когато нарушението е осъществено по
такъв начин, че да не е могло да бъде известно на владелеца веднага, например
като е използвано негово отсъствие /решение №490/26.11.2010 г. по гр.д.
№1392/2009 г. на ВКС, II г.о./. Случаят
обаче не е такъв – дори и жалбоподателката твърди, че е присъствала и самата тя
е предала ключовете.
Безспорно
е установено, че лишаването от фактическата власт е станало със съдействието на
съдебен изпълнител, което е и предпоставка да се приеме, че отнемането е
станало по насилствен начин. От състава на районния съд са изложени подробни
съображения защо не се приема, че действията на съдебния изпълнител са
законосъобразни, като доводите напълно се споделят и не следва да се
преповтарят. Касае се за съсобствена вещ, като относно нея правилно са
приложени правилата на ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че
не е назначена за пазач на вещта. Такова задължение съдебния изпълнител няма.
Налице е било и искане от страна по изпълнителното производство. В случая
преценката е била свързана и със своевременното развитие и приключване на
същото.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение –
правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски
са поискани от жалбоподателката, но с оглед изхода на делото не следва да
ѝ се присъждат. Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение,
за които в договора за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
заплатени в брой.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260573/25.09.2020
г., постановено по гр.д. №3685/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III граждански състав.
ОСЪЖДА К.С.Х. ***, ЕГН
**********, да заплати на Р.Г.Я., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка
и законен представител Н.К.Д., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: