Р Е Ш Е
Н И Е
№ …
Гр.
Враца, 29.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, трети
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
при секретаря С.Р., като
разгледа гр.д. № 5162 по описа на ВРС за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Производството е образувано по
искова молба депозирана от Е.А.Н. с ЕГН:**********
***, чрез адв. Ц.С. от ВАК със съдебен адрес:*** против Е.С.Н. с ЕГН:**********
***.В исковата молба се излагат доводи и съображения за настъпило в брачната връзка на страните дълбоко и
непоправимо разстройство,като искането към съда е да бъде прекратена брачната
връзка, не е поискано съдът да се произнася по въпроса за вината. Налице е
искане за предоставяне на ползването на семейното жилище находящо се в
гр.Враца, ул. *************на съпругата. Съпругата желае след прекратяване на
брака да запази брачното си фамилно име-Н..
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 СК и е допустим.
В срока за по чл.131, ал.1 ГПК
ответника не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал становище по исковите
претенции.
В проведеното открито съдебно
заседание ищцата Е.Н., представлявана от
изрично упълномощения процесуален представител Ц.С.– адвокат от Адвокатска
колегия Враца, поддържа искането си за развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Ответникът Е.Н. редовно
призован не се явява и не се представлява.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от
Община Враца въз основа на акт за
граждански брак № 158 от 22.04.1989 г., съставен в гр. Враца, Е.С.Н. и Е.А. Методиева са
сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на
съпруга -Н..
В показанията си св. М.П.твърди,
че познава страните като ищцата познава от 1983 година, а ответника от 1989
година, на приятелски начала. Свидетелката твърди, че с ищцата са бивши колежки
и съседи. П. твърди, че страните са живеели добре до 1995 година, но ответника
е злоупотребявал с алкохола като от 2010 година започнал сериозно да
злоупотребява с алкохола. Свидетелката поддържа, че ищцата се принудила да
замине в И. да работи за да издържа дъщеря си, която била студентка като и до
този момент ищцата е в И.. П. твърди, че съпрузите не поддържат никакви
отношения, нито физически, нито духовни отношения и не си говорят.
Като основания за
разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла между
съпрузите, влошени отношения и липсата на контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната връзка, което
я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и
т.н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на заявеното и от двете
страни в процеса, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от съдържание, което налага
нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като съпругата се е установила да живее в И. от
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време
не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се
приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
Искане за произнасяне по
въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради
което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК
с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се произнася
относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Страните
не претендират издръжка един от друг, поради което тези въпроси също не следва
да се разглеждат с решението по делото.
Ищцата е направила искане за
предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ул. *********,
което искане следва да бъде уважено. Процесното жилище е лична собственост на
ищцата, придобито с нотариален акт за дарение №107, том VII, рег. №10861, дело
№1046/2006 г. на нотариус С.Б.с район на действие РС Враца, липсва и
противопоставяне от страна на ответника поради което така предявения иск следва
да бъде уважен.
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК
с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Ответницата е заявила желание след прекратяване
на брака да продължи носи брачното си фамилно име Н.. При липса на
противопоставяне от страна съпруга, съдът следва да уважи искането й на
основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в
тежест на всеки от тях, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2
ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 50 лв. за решаване на
делото, вносими по равно от страните. На основание чл. 6, т. 1 от ТДТССГПК
държавната такса за завеждане на исковата молба е в размер на 25 лв., като
ищцата е представила доказателство за платена сума в размер на 25 лв. Ето защо,
съобразно окончателно определената държавна такса от 50 лв. ищцата и ответникът
следва да заплатят по сметка на РС Враца сумата от по 12.50 лв. за решаване на
делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 49, ал. 1 СК граждански брак сключен на 22.04.1989г. в гр. Враца
за което е съставен акт за граждански брак № 158 от 22.04.1989 г.,между Е.А.Н.
с ЕГН:********** и Е.С.Н. с ЕГН:**********, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ул. ********* на
съпругата Е.А.Н. с ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Е.А.Н. с ЕГН:********** да носи брачното си фамилно име – Н. и в
бъдеще ще се именува Е.А.Н.
ОСЪЖДА
на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Е.А.Н. с ЕГН:********** да заплати на Районен
съд Враца сумата от 12,50 лв., представляваща държавна такса при решаване на
делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Е.С.Н. с ЕГН:********** ***
сумата от 12,50 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: