О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,16.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав в закрито заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ
КАНДИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Хасъмска гр. дело № 9236
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274-чл.279 ГПК вр. чл.577, ал.1 ГПК вр. чл.32а от ПВп.
Образувано е по частна жалба с вх. № 89016/
01.09.2020 г. по описа на СГС /вх. №
18-00-124/ 10.08.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София/, подадена
от „О.б.б.“ АД, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение
№ 657 от 05.06.2020 г., с който е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 114, том I, рег.№ 1388, дело № 105 от 2008 г. по описа
на нотариус Д.Ч., с район на действие СРС, вписана под № 075 на НК, вписан под
№ 7, том 23, дело №46347 от 2008 г., дв. вх.рег.№ 24910 от 14.04.2008 г. на
СВ-София.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
определение на съдията по вписванията е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното
становище. Счита, че постановеният отказ за поисканото заличаване на ипотеката
произтича от неоснователно изискване на съдията по вписванията за представяне
на удостоверение от съдебния изпълнител, че в качеството си на купувач след
публичната продан на ипотекирания имот, не е поел ипотеката по съгласие с
ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД. Въпреки, че в чл.19, ал.2 от
ПВп е уредена възможност за заличаване на ипотека по искане на купувача на имота,
придобит на публична продан, това не изключва приложението на чл.22 от ПВп,
който урежда по- облекчен режим за извършване на заличаването, в случай, че е
налице обуславящото за приложението на тази разпоредба обстоятелство, а именно
от първоначалното вписване на ипотеката да са изминали повече от 10 години. Поддържа,
че съдията по вписванията погрешно е възприел, че редът на заличаването следва
да бъде по чл.19, ал.2 от ПВп, при положение, че молбата е основана на по-
облекчения ред, предвиден в чл.22 от ПВп, при който липсва задължение за молителя
да представя доказателства. Заявява, че когато ипотекарен кредитор придобие на
публична продан ипотекирания в негова полза имот, то е невъзможно да бъде
запазена ипотеката по реда на чл.172, ал.2 ЗЗД, тъй като купувача и ипотекарния
кредитор са едно и също лице. Налице е сливане на качеството на купувач по
публичната продан и ипотекарния кредитор и представянето на молба за заличаване
на ипотеката върху придобития от купувача по публичната продан имот, който е и
взискател по изпълнителното дело, обективира волята на ипотекарния кредитор и
купувач да не бъде запазена ипотеката. Освен това изводът на съдията по
вписванията е неправилен по отношение на представеното копие на пълномощно, тъй
като същото е със заверка „вярно с оригинала“, а самото пълномощно е нотариално
заверено. Счита държавната такса за заличаване на договорната ипотека за надлежно
заплатена, въпреки допусната техническа грешка в платежно нареждане. Моли съда
да отмени обжалваното определение на съдията по вписванията, като му разпореди
да извърши исканото заличаване.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано
лице в рамките на законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 14.04.2008 г. с нотариален акт № 114, том I, рег. № 1388,
дело № 105/2008 г. на нотариус Д.Ч., с рег. № 075 в НК, вписан в том XXIII, акт № 7, дело № 16347 с вх. рег. № 24910
от 2008 г. по описа на СВ - София, е учредена в полза на „О.б.б." АД договорна
ипотека върху офис, находящ се в гр. София, район “Илинден”, ж.к. “Света Троица”, в
сградата на ул. „*****, изграден на груб строеж, с обща застроена площ от 66,12
кв.м., разположен на две нива, от които: партерно ниво, на кота 0,00 метра,
състоящо се от работно помещение, тоалетна и стълба, при граници на това ниво:
вход на сградата, главно ел. табло, гараж № 1 и от две страни - двор и сутеренно
ниво, на кота - 2,70 метра, състоящо се от работно помещение, склад, стълба и
английски двор, при граници на това ниво: стълбище, коридор, абонатна и от две
страни - двор, заедно с принадлежащите му 8,14 % идеални части от общите части
на сградата, съответстващи на 13,71 кв.м. и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VII-420, от квартал 6а по плана на гр.
София, местността “Разсадника - Бежанци”, с площ от 404,28 кв.м., при граници:
ул. “Качаник”, УПИ VIII - общински, УПИ II - “за ОДЗ” и УПИ VI-417, за
обезпечаване на предоставен от банката на И.И.Б.кредит за закупуване и ремонт на
описания недвижим имот от 07.04.2008 г. в размер на 100 000 евро.
На 22.10.2010 г. с постановление на ЧСИ Г.Д.,
рег. № 781 на КЧСИ по изп.д. № 20087810400640 процесния имот е възложен на „О.б.б.“
АД след провеждане на публична продан.
Със заявление вх. № 28162 от 05.06.2020 г. до
Служба по вписванията – гр. София, адв. Я.Т., в качеството си на пълномощник на
„ОББ“ АД, е поискал на основание чл.22 ПВп заличаване на договорна ипотека,
учредена с нотариален акт № 114, том I,
рег. № 1388, дело № 105/2008 г. по описа на нотариус Д.Ч., с рег. № 075 в НК,
вписан под № 7, том 23, дело № 16347 от 2008 г., с вх. рег. № 24910 от 14.04.2008
г. на СВ – София.
Към заявлението е приложено и копие на
нотариално заверено пълномощно и платежно нареждане за внесена държавна такса
за заличаване на възбрана.
С обжалваното определение съдията по вписванията
при СРС е отказал да заличи договорната ипотека, като е приел, че когато
молбата за заличаване на ипотека се подава от купувач след публична продан, съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.2 ПВп към същата, освен постановление за възлагане на
недвижимия имот, следва да се приложи и удостоверение, издадено от съдебния
изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор
по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, както и, че липсват надлежна представителна власт
на пълномощника на кредитора и платежно нареждане за заличаването на ипотеката.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на
съдията по вписванията по отношение на отказа му да заличи договорната ипотека
поради липсата на представено удостоверение от съдебния изпълнител, поради
следното:
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са
производствата, по реда на които се извършват изброените в нормата действия,
между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в
случаите, предвидени в закона. В ПВп, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС
"Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
Съответно, кои вписвания следва да бъдат заличавани, изчерпателно са изброени в
разпоредбите чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВп, които са императивни и се отнасят до
заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по
изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеките и вписването на
възбраните.
Заличаването на вписването на ипотека се извършва по
реда и условията визирани в чл. 19 и сл. ПВп.
Тук съществено е да се отбележи това, че съобразно
законовите изисквания, вписана ипотека може да бъде заличена в три хипотези: по
съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма
или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение - арг. чл. 179, ал. 1 ЗЗД; по искане на купувач на ипотекирания имот, който е придобил същия въз
основа на публична продан - арг. чл. 175, ал. 1 ЗЗД или по искане на всяко
заинтересовано лице, когато са изтекли десет години от датата на вписването на
ипотеката, без последното да е било подновено - арг. чл. 172, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 от Правилника за вписванията.
В настоящият случай молителя се е позовал на последния
от очертаните варианти, като е приложил и доказателства във връзка с учредената
договорна ипотека, включително и постановление за възлагане. Съдията по
вписванията е отказал да заличи вписаната договорна ипотека поради липса на
удостоверение от съдебния изпълнител, каквото в случая обаче не е било
необходимо, въпреки, че молителят е купувач по публична продан на процесния недвижим
имот. Следва да се посочи, че удостоверението на ЧСИ по чл.19, ал.2 ПВп се
издава на основание чл.175, ал.2 ЗЗД, когато купувачът по публичната продан по
съгласие с ипотекарния кредитор поеме обзепеченото задължение, като в този
случай ипотеката се запазва. В случая е налице сливане на качеството купувач по
публичната продан и ипотекарния кредитор и представянето на молба за заличаване
на ипотеката върху придобития от купувача по публичната продан имот, който е и
взискател по изпълнителното дело, обективира волята на ипотекарния кредитор и
купувач да не бъде запазена ипотеката.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ПВп последиците на вписаната договорна ипотека са ограничени
във времето, като при изтичане на десетгодишен срок заличаването й става по
молба на заинтересовано лице. В този
случай за съдията по вписванията са релевантни единствено обстоятелствата по
чл. 22 ПВп, а именно вписана ипотека, молба на заинтересованото лице за
заличаване, изтичане на установения от закона срок, като Службата по вписвания
проверява служебно дали е изтекъл десетгодишният срок и относно подновяването
й. Законодателят не е вменил в задължение на заинтересованото лице, каквото
качество несъмнено притежава жалбоподателят като страна по договора за ипотека,
да представя каквито и да било доказателства в охранителното производство по
заличаване на ипотека, когато са изтекли 10 години от вписването. След като в
случая подадената молба е счетена за редовна, съображенията, с които съдията по
вписванията я е отхвърлил, поради непредставени други доказателства, не могат
да бъдат споделени от настоящия съдебен състав.
В чл.
33 ПВп са изброени изчерпателно книгите, които водят Службите по вписванията,
като сред тях в чл. 33, б. "в" фигурира книга, която се образува от
подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека. Следователно, съдията
по вписванията служебно следва да установи не само кога е била вписана
ипотеката, но и дали е извършено подновяването й чрез данни в документи, които
се намират в Службата по вписвания. В случай, че такова подновяване е
извършено, то съгласно чл. 18, ал. 3, изр. 2 ПВп, би следвало да е налице
отбелязване отстрани на ипотечния акт с посочване на входящия номер на молбата
за подновяване. Така описаната информация се намира при органа, който я
изисква.
В настоящият случай обаче отказът е обоснован
и с липсата на представителна власт на пълномощника на молителя и държавна
такса за заличаването на ипотеката.
От материалите по делото еднозначно се
установява, че към молбата за заличаване на договорната ипотека, субектът,
иницииращ заличаването, е представил копие на нотариално заверено пълномощно. Доколкото
молбата за заличаване е подадена от пълномощник, съдията по вписванията е бил
длъжен да се убеди в представителната му власт, а тъй като пълномощното е
представено в обикновено ксерокопие без заверка „вярно с оригинала”, правилно е
прието, че няма доказателства за пълномощията на адв. Я.Т.да иска от името на „О.б.б.”
АД заличаване на процесната договорна ипотека.
На следващо място съдията по вписванията
правилно и законосъобразно е приел, че молителят не е ангажирал доказателство
за заплатена държавна такса, следваща се съгласно Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията. Видно от приложено преводно нареждане е, че
такава такса е заплатена за „заличаване на възбрана” , а не за „заличаване на
ипотека”, което обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател.
При това положение съдията по вписванията
правилно е постановил отказ и само на посочените две основания обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 89016/ 01.09.2020
г. по описа на СГС /вх. № 18-00-124/
10.08.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София/, подадена от „О.б.б.“
АД, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение №
657 от 05.06.2020 г., с който е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 114, том I, рег.№ 1388. дело № 105 от 2008 г. по описа на
нотариус Д.Ч., с район на действие СРС, вписана под № 075 на НК, вписан под №
7, том 23, дело №46347 от 2008 г., дв. вх.рег.№ 24910 от 14.04.2008 г. на
СВ-София.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.