Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 264
гр.Свищов, 18.11.2019 г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 21.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 615/2019 г., за да се
произнесе взема предвид:
Иск
по чл.26,ал.1
от ЗЗД.
Ищецът Т.И.П. твърди, че е собственик на 3/6-ти ид.части от НИВА
/Полска култура/ от 5,500 дка в местността „Т.” в землището на село Ц., общ.
Свищов, имотен номер *, при тогавашни граници: 000576-полски път на Община
Свищов, имот № 02872-нива на П.П.Б., имот № 028070-нива на Н.И.М.. Имотът му е
възложен в общ дял с П.А.П., М.П.П. и А.П.А., по силата на Договор за доброволна делба от 02.02.2001 година,
вписан в СлВ при СвРС с вх. № 187, том 1, акт № 77/02.02.2001 година.След
влизане в сила на кадастралната карта на земите в землището на село Ц., имотът
е описан в кадастралните регистри като Поземлен имот с идентификатор **, с
адрес - местност „Т.”, с площ 5 501 кв.метра, трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория при
неполивни условия, номер по предходен план – *, при съседи: 78121.28.72,
78121.28.70, 78121.28.576, 78121.28.175. До
края на стопанската 2016-2017 година, ищецът е отдавал под наем съсобствения
имот на кооперацията в селото – ППОК „И.” с едногодишни наемни договори. Съсобственикът А.П.А. е починал през 2010
година и правото му на собственост върху 1/6-та ид.ч. от нивата се е наследило от низходящите му – П.А.П. и Е.А.Е.. За дълговете на П.А.П., върху имота е било
насочено принудително изпълнение от ЧСИ М.Глушкова, рег. № 730 в КЧСИ. Цялата
притежавана от длъжника П. П. и от неговата сестра – общо 1/6-та ид.част, е
била изнесена на публична продан по изпълнително дело № 20127300400111. С Постановление за възлагане от 08.12.2016 година, в сила
от 01.02.2017 година, на ответника И.К.П. е било възложено правото на
собственост върху 0,917 дка от 5,500 дка от Полска култура в землището на село Ц.,
имотен номер *, за сумата 463,14 лева. С
договор за аренда от 06.02.2017 година, заверен с рег. № 165/06.02.2017 година
на нотариус В.А.рег.№ 357 в НК с район РРС, вписан в СлВ при СвРС с
вх.№308/16.02.2017г., Акт № 122, том 1 от 2017 година, купувачът на публичната
продан – ответникът И.К.П., е отдал под аренда цялата нива от 5,500 дка. на неговата баба – А.И.Т.с ЕГН **********, която към този
момент е била на 82 годишна възраст. В договорът е уговорено арендно плащане в
размер на 19,50 лева на декар. Срокът на договора е определен на 50 стопански
години, считано от 01.10.2017 година. Уговорено е още, че наследниците или
правоприемниците на арендатора, имат право да го заместят като страни в
договора за аренда /т.5.2.4/. Арендният договор има за предмет множество
земеделски земи в различни землища. Арендаторът
А.И.Т.е починала четири месеца след подписване на договора - на 30.05.2017
година. Нейният единствен наследник е ответницата С.В.П., която е и майка на
арендодателя – ответника И.К.П.. С.П. е встъпила в правата на арендатор по
договора за аренда. Тя на 15.08.2017 година е сключила договор за наем със
същата кооперация ППОК „И.”, по силата на който е отдала под наем процесната
нива за стопанската 2017-2018 година на цена от 62 лева на декар. За
стопанската 2018-2019 година е сключила нов едногодишен договор за наем със
същата кооперация на цена от 68 лева за декар. При
така изложените обстоятелства , ищецът твърди че договорът за аренда, сключен на 06.02.2017 година между
ответника И.К.П. и неговата баба АИТ, в частта му относно Нива от 5,500 декара
в м. Т. в землището на село Ц., общ. Свищов е нищожен. Твърди , че процесният Договор за аренда от 06.02.2017 година не е
подписан от А.И.Т.в качеството на арендатор, което представлява липса на волеизявление от
страна на А.И.Т.за сключване на процесния договор, поради което същият е нищожен поради липса на
съгласие.
При условията на
евентуалност петендира нищожност поради накърняване на
добрите нрави. В чл. 8 от ЗЗД е дадена легална дефиниция на понятието договор.
Това е съглашение, целящо постигане на определена правна връзка между
съдоговорителите и което действие е насочено към задоволяване на определени
техни потребности или интереси. Това съглашение не трябва да е в разрез със
законовите разпоредби и да не носят вреда на трети лица.Съгласно разясненията в
Тълкувателно решение № 2/2015
година от 20.07.2017 година на ОСГТК на ВКС, Договорът
за аренда е траен договор с установен законов минимален срок с цел оптималното
използване на земеделската земя, предвид особеното й предназначение. В т. 2 от
ТР е пояснено, че договорът за аренда дава
специална уредба, съобразена с обществените отношения по предоставяне на
ползването на земеделски земи, насочена към създаване на условия за
по-ефективно използване на средствата за земеделско производство. Според ВКС
договорът за аренда освен целта по чл. 8 ЗЗД урежда обществените отношения,
свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете,
на които арендаторът става собственик. Изложени са съображения, че земеделската
земя има спецификата да дава плодове при обработката й и затова е в режим на
специфично правно регулиране. Акцентувано е върху засиленото задължение на
арендатора да полага грижи при ползването на земята и задължението на
арендодателя да осигури спокойното ползване на отдадения под аренда имот. Не такава е била целта на
съдоговорителите в сключеният между ответника П. и неговата баба Анка Тодорова
договор и не е такъв крайният резултат от това правно действие. Ответникът И.К.П. е придобил 1/6-та
ид.част от Нива имотен номер * на публична продан. Няколко дни след това е
отдал под аренда цялата нива. Възложил е на своята баба – А.И.Т.да обработва
земята и то в продължение на 50 години. Баба му не само, че не е била в състояние
да извършва такава обработка поради напредналата си възраст – 82 години и
починала дори преди влизане в сила на договора. Тя не е притежавала нужните
знания, умения и опит за обработка на земеделска земя. Тя не е била
регистрирана като земеделски производител и не притежавала нужната за
обработването на земята, техника и
никога не е обработвала земеделска земя. Очевидно договорът за аренда не е имал
посочената в Тълкувателното решение цел. Сключен е договор, в който е уговорено
по-вече от три пъти по-ниско арендно плащане, отколкото е наемната цена за
същата нива в същата кооперация, за същата стопанска 2017-2018 година. Налице
е нееквивалентност на престациите, която
съчетана с уговорения срок от 50 години, считано от 01.10.2017 година, на
практика води до съществено ограничаване на правото на собственост на другите
съсобственици. Те на практика са лишени от възможност да обработват земята си и
да получават доходи от нея и то за срок, който практически обезличава
абсолютното им право на собственост. Въпреки, че към 06.02.2017 година е бил в
сила текста на ЗАЗ, даващ право на единия от съсобствениците да сключи договор
за аренда за целия имот, то действията на свързаните лица П. и Тодорова са в
разрез с принципа за справедливост и
противоречат на добрите нрави..
Ищецът претендира да
се постанови решение, с
което на основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за аренда от 06.02.2017
година, заверен с рег. № 165/06.02.2017 година на нотариус В.А.рег.№ 357 в
Нот.Камара с район РС Русе, вписан в СлВ при СвРС с вх.№ 308/16.02.2017г., Акт
№ 122, том 1 от 2017 година, в частта му с която ответникът И.К.П. е отдал под
аренда на А.И.Т.с ЕГН **********, НИВА /Полска култура/ от 5,500 /пет цяло и
петстотин хилядни/ дка в местността „Т.” в землището на село Ц., общ. Свищов,
имотен номер * /нула, две, осем, едно, седем, четири/, при тогавашни граници:
000576-полски път на Община Свищов, имот № 02872-нива на П.П.Б., имот №
028070-нива на Н.И.М., който имот съгласно действащата кадастрална карта на
землището на село Ц., общ. Свищов представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **
/седем, осем, едно, две, едно, точка, две, осем, точка, едно, седем, четири/,
адрес местност „Т.”, площ 5 501 /пет хиляди петстотин и един/ кв.метра,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, трета категория при неполивни условия, номер по предходен план – *, при
съседи: 78121.28.72, 78121.28.70, 78121.28.576, 78121.28.175, поради
противоречие с добрите нрави.Пртенедира да
се присъдят и направените деловодни разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответниците
не са подали писмен отговор по чл.131 от ГПК.След съдебно заседнаие на
21.10.2019г., с вх.№ 6146/29.10.2019г. е
постъпила писмена защита от ответниците И.К.П. и С.В.П..Вземат становище , че предявените искове за неоснователни.
Цитираният договор за аренда не противоречал на законовите изисквания съгласно
действащия ЗАЗ. Според чл.3 ал.4 от ЗАЗ,
когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците, то
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Договорът не
лишавал собственика от правата му
на собственик да се разпорежда със имотите, не противоречал на закона и на добрите нрави. Не
били ангажирани надлежни доказателства относно тезата, че договорът , нарушавал
добрите нрави и че
престацията по него е еквивалентна. По отношение на иска по чл.26 ал.2
предл.2 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за аренда от 06.02.2017 година, поради липса на съгласие,
заявява че същият следва да се отхдвърли.От графологичната експертиза е
устанонево, че подписът под арендатор е на АИТ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събра необходимите
доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги
съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от Договор за доброволна делба от 02.02.2001
година, вписан в СлВ при СвРС с вх. № 187, том 1, акт № 77/02.02.2001 година и скица на поземлен имот, ищецът Т.И.П. притежава
3/6-ти ид.части от НИВА /Полска култура/ от
5,500 дка в местността „Т.” в землището на село Ц., общ. Свищов, имотен номер *,
при тогавашни граници: 000576-полски път на Община Свищов, имот № 02872-нива на
П.П.Б., имот № 028070-нива на Н.И.М.. Имотът му е възложен в общ дял с П.А.П., М.П.П.
и А.П.А.,на които е
предоставен дял по 1/6 ид.част.След
влизане в сила на кадастралната карта на земите в землището на село Ц., видно от приложената скица, имотът е описан в кадастралните регистри
като Поземлен имот с идентификатор **, с адрес - местност „Т.”, с площ
5 501 кв.метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия, номер по
предходен план – *, при съседи: 78121.28.72, 78121.28.70, 78121.28.576,
78121.28.175.
По твърдения в исковата молба А.П.А. е починал през 2010 година и
правото му на собственост върху 1/6-та ид.ч. от нивата се е наследило от низходящите му – П.А.П. и Е.А.Е.. Не е представено удостоверение за
наследници на А.П.А., но този факт не се спори, като
освен това в Постановление за възлагане
от 08.12.2016 година, издадено по изпълнително дело № 20127300400111 е вписано , че на публична
продан е изнесена 1/12 ид.ч. на П.А.П.
и 1/12 ид.ч. на Е.А.Е., по наследство от А.П.А..
Установява се, че И.К.П. е придобил
собствеността върху 1/6ид.части, или 0,917 дка от 5,500 дка от Полска култура в землището на село Ц.,
имотен номер *, за сумата 463,14 лева по силата на
Постановление от 8.12.2016г.
на ЧСИ М.Глушкова, рег. № 730 в КЧСИ (влязло
в сила на 1.02.2017г.) по изп.дело№
20127300400111 , продадени за погасяване
на парично задължение на П.А.П..
Видно от Договор №28566/6.02.2017г. за аренда на
земеделски земи, вписан в СВ при СвРС на 16.02.2017г., И.К.П. (арендодател) и
собственик на 1/6 ид.чaсти или 0,917 дка от 5,500 дка от Полска култура в
землището на село Ц., имотен номер * е предоставил изцяло на А.И.Т.(арендатор) за временно и възмездно ползване
за срок от 50 години под аренда, считано от 01.10.2017г., като е уговорено арендно плащане 19,50 лева на декар.
Видно от приложеното удостоверение
за наследници А.И.Т.е починала на 30.05.2017г. и неиният единствен наследник
е ответницата С.В.П.. С.П. е встъпила в
правата на арендатор по договора за аренда, съгласно
уговореното в т.5.2.4 от Договора за аренда.
По
делото са приложени договори за наем, сключени между С.В.П. и ППОК „И.”, по силата на който е отдала под
наем процесната нива за стопанската 2017-2018 година на цена от 62 лева на
декар. За стопанската 2018-2019 година е сключила нов едногодишен договор за
наем със същата кооперация на цена от 68 лева за декар.
По делото е изслушана
и приета съдебно-почеркова експертиза, при която вещо лице, след като се е
запознало с материалите по делото и направило справка в Национален регистър на
българските лични документи е дало заключение , че подписът в края на Договор за аренда от
6.02.2017г. като арендатор положени от А.И.Т.с ЕГН **********.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните правни изводи:
Няма
спор, че нищожността настъпва по право и всеки може да се позове на нея, както
и че нищожността може да се установи и с иск пред съда при наличието на правен
интерес. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по
договора или сделката, така и трето лице, чиито права и признати от закона
интереси се засягат от действието на сделката, за която се твърди, че е
нищожна, ако същата се третира като действителна. Искът за установяване на
нищожност на договор е установителен по своя характер и предпоставка за
неговата допустимост е наличието на интерес от установяването. За
съществуването на интерес е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца
право или да се претендира отричано от него право. Такъв е случаят, когато нищожна
сделка смущава правното положение на ищеца и той има интерес да разкрие с
установителен иск нищожността на сделката относно вещ, за която твърди, че е
негова. Съдът намира, че предявените
искове са процесуално допустими, като предявени от и срещу правно легитимирани
лица. Ищецът, като
съсобственик на ид.части от арендованите земи с процесния договор за аренда,
има интерес от установяване на неговата нищожност, респ.неговия срок на
действие, тъй като въпреки, че не е
страна по него, по силата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ(преди изменението му ДВ бр.13/07.02.2017г.) той е обвързан от него(договорът е сключен от друг
съсобственик и този договор има действие по отношение на съсобствените и
земеделски земи).
По предявения иск с
правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на Договор
за аренда от 06.02.2017 година, заверен с рег. № 165/06.02.2017 година на
нотариус В.А.рег.№ 357 в Нот.Камара с район РС Русе, вписан в СлВ при СвРС с
вх.№ 308/16.02.2017г., Акт № 122, том 1 от 2017 година, в частта му с която
ответникът И.К.П. е отдал под аренда на А.И.Т.с ЕГН **********, НИВА /Полска
култура/ от 5,500 /пет цяло и петстотин хилядни/ дка в местността „Т.” в
землището на село Ц., общ. Свищов, поради липса на съгласие. Този си иск, ищецът мотивира
с твърдението , че
почеркът и подписът под арендния договор , при преглед с просто око не принадлежи на лице на 82
годишна възраст, каквато е била Анка Тодорова към момента на подписването,което приравнява на липса на а волеизявление от страна на А.И.Т.за
сключване на процесния договор. Приета по делото обаче съдебно-почеркова експертиза, дава заключение в
обратния смисъл. Съгласно него подписът
в края на Договор за аренда от 6.02.2017г. като арендатор е положен от А.И.Т.с ЕГН **********.
В тази връзка
предявеният иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за
аренда поради липса на съгласие, следва да се отхвърли като недоказан.
При това положение , съдът следва да се произнесе по
предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД да
бъде прогласена нищожността на договора поради
противоречие с добрите нрави.
Ищецът се позовава на
нищожност на договора, като накърняващ добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД (уговорен
изключително дълъг срок – 50 години, сключен за цялата нива, а не само на притежаваните от него 1/6 идеални части от собствеността и с уговорена цена по-ниска от пазарната).
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на от чл.9 от ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл.26
ал.1 от ЗЗД.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последици с нарушение на закона/Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по тълк.дело №1/2009г. - ОСТК ВКС/, и затова вложеният в това
понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само
онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес
на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските
правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните
субекти. Общите гражданскоправни норми за нищожност на сделките, са приложими
спрямо всички случаи от определен вид, за всички фактически състави, предвидени
в тях с общите признаци и не познаващи изключения. При преценката нарушен ли е
този принцип, съдът изхожда от законодателството, от своето вътрешно убеждение и от обстоятелствата в конкретния случай,
като въпрос на конкретна преценка е дали уговореното от страните(конкретен
израз в сделката) е довело до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1 предл.3 от ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика -Решение№1/10.02.2009г. по т.дело№372/2008г.
- Iт.о. ВКС; Решение№4/25.02.2009г. по т.дело№395/2008г. - Iт.о. ВКС;
Решение№88/22.06.2010г. по т.дело№911/2009г. - Iт.о. ВКС.
В
доказателствената тежест на ищеца е да докаже чрез
главно и пълно доказване нищожността на процесния договор на твърдяното правно
основание - накърняващ добрите нрави. В случая ищецът е въвел като основания за нищожност липсата на
справедливост и добросъвестност при сключването на договора, тъй като страните по него са целели единствено лично
несправедливо облагодетелстване, при липсата на съгласие и противопоставяне от
страна ищеца на сключването на договора,
несправедливо дългия срок от 50 години, което е в противоречие с принципа за
еквивалентност на насрещните престации, уговаряйки цена няколкократно по-ниска
от пазарната, без знанието и съгласието на останалите собственици.
Процесният договор за аренда е сключен от само един от съсобствениците И.К.П. (арендодател) и собственик на 1/6 ид.чaсти на
земеделската земя,
придобита, съгласно
Постановление от 8.12.2016г.
на ЧСИ М.Глушкова, рег. № 730 в КЧСИ (влязло
в сила на 1.02.2017г.) по
изп.дело№ 20127300400111 за погасяване на парично задължение. В случая страните по
договора за аренда са се възползвали от липсата на забрана в закона(сега вече
има ограничение в този смисъл - чл.3 ал.4 от ЗАЗ - ДВ бр.42/22.05.2018г., в
сила от 22.05.2018г.: лице, притежаващо минимална част от земеделски земи да
сключва договор за аренда за всички земеделски земи), както и възползвайки се
от обстоятелството, че в закона липсва ограничение по отношение на максималният срок за сключване на договор
за аренда на земеделски земи(ЗАЗ не определя максимален срок на договора, а
само минимален от 5 стопански години – чл.4 от ЗАЗ), като сключват договор за
аренда за срок от 50 години, считано от 01.10.2017г.
Същевременно уговарянето на дългосрочно ползване, особено при арендуване на
съсобствени имоти, обвързва сериозно и категорично страните относно последиците
на договора, с оглед въведената от закона забрана и посочена в договора за
аренда, че уговорения срок на арендния договор не може да се изменя, според
чл.16 ал.1 изр.2 от ЗАЗ. Предвид на това, съдът изцяло
приема аргументите на ищцовата страна и намира, че така определеният срок(при
положение, че средната продължителност на арендните договори е между пет и
десет години) е несправедливо и неоправдано дълъг за ищеца, като се има предвид същият е на възраст 70 години ( с ЕГН **********), тъй като за този продължителен срок ще бъде лишен от възможността да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, като този срок на договора се превръща
на практика в пожизнен за него. Този срок го лишава от възможността да обработва имотите си, а на
практика да ги продава свободно в случай на нужда от парични средства, предвид
на това, че имотите са обременени с 50-годишен аренден договор(и то,
съобразявайки се с чл.17 от ЗАЗ и чл.4.1.5 от договора). В
тази връзка не без значение е обстоятелството, че процесният договор е сключен
с арендаторка (на 81 години, която е починала четири месеца след сключване на
арендния договор, дори преди влизането му в сила) и е със съмнителна способност да обработва земеделски земи.В самия договор е вписано
наследяване на арендното правоотношение , като в правата на арендатора встъпват
наследниците му.
Ответникът И.К.П.
е сключил договор за аренда на
целия земеделски имот,
а не само на притежаваните от него идеални части от собствеността и за срок, който на практика лишава другите
съсобственици от възможността да ползват земеделските земи в защита на
интересите си и да получават реални доходи от тях. Не случайно бяха извършени
едни от последните изменения в ЗАЗ и конкретно
в чл.3 ал.4 от ЗАЗ(ДВ бр.13/07.02.2017г.), съгласно които договор за аренда може да се
сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на
сто ид.части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от
съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид.части от
съсобствения имот, като законодателят е бил мотивиран за тази промяна от
необходимостта да се увеличи защитата на
по-малките съсобственици на обекти на договор за аренда, за да се преодолеят
честите случаи в практиката именно тези съсобственици да узнават твърде късно
или изобщо да не знаят за отдаването на земята под аренда, както и същите, ако
желаят, да могат да получават припадащата им се част от арендното плащане
директно от арендатора, без често недотам коректното „посредничество“ на
съсобствениците, сключили договора. В конкретния случай Договор за аренда е сключен на
6.02.2017г., един ден преди влизане в сила на тази промяна в разпоредбите на ЗАЗ,
мотивите на законодателя да приеме изменението на закона, което е допълнителен
аргумент за съда да приеме, че процесният Договор№28566/6.02.2017г. за аренда на
земеделски земи е сключен в противоречие с добрите нрави.
Нищожността на процесния договор за аренда в частта му, касаещ срока му
на действие, влече нищожност на целия договор, тъй като тази част не би могла
да бъде санирана по смисъла на чл.26
ал.4 от ЗЗД, предвид на това, че не са налице основанията за заместване на тази
нищожна договорна клауза от нормите на ЗАЗ, както и самото договорно
правоотношение. Изхождайки от правното му естество, това не би могло да обвързва
страните без тази недействителна част. Предвид изложеното, съдът приема, че
сключването на процесния договор за аренда при тези обстоятелства и условия не
е станало при съблюдаване на принципите за справедливост, добросъвестност и
еквивалентност на насрещните престации, които принципи са нарушени, което обуславя уважаването на така предявения
иск.
По
отношение на останалите въведени от ищеца основания за нищожност на договора
съдът ги намира за неоснователни.
По
отношение на клаузата от договора във връзка с размера на арендното плащане -19,50 лева на декар, при положение, че за същата нива
ответницата С.В.П. е сключила договори за наем с
ППОК „И.”, по силата на който е отдала под наем процесната нива за стопанската
2017-2018 година на цена от 62 лева на декар. За стопанската 2018-2019 година е
сключила нов едногодишен договор за наем със същата кооперация на цена от 68
лева за декар.
В случая следва да се установи неравнопоставеност на
насрещните задължения, като договореното арендно плащане да не съответства на
обезщетителните си функции. В практиката се приема, че липсата на
еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на
свободата на договаряне, предвидена в
чл.9 от ЗЗД. Нееквивалентността на престациите би могла да представлява
основание за нищожност на договора само в случай, че е налице явно
несъответствие между насрещните задължения, иначе казано, уговорената арендна
цена да е значително по-ниска от пазарните условия при които биха могли да се
отдадат земеделските земи/в Решение№615/15.10.2010г. по гр.дело№1208/2009г.
- IIIг.о. ВКС е прието, че нищожност има
поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в
Решение№119/22.03.2011г. по гр.дело№485/2010г. - Iг.о. - при двадесет и осем пъти по-ниска
цена/. Възприето е, че неравностойността би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация.
Видно от
представените Договори за
наем на посочените земеделски
имоти за стопанските 2017/2018г. и 2018г./2019г. с
договорени наемни цени 62.00лв. и 68.00лв. на декар
се налага извод, че цената по договора за наем, която
ищецът счита за удовлетворяваща го, е три пъти
по-висока от договорена между страните по договора за аренда. Настоящият състав счита, че това не
съставлява накърняване на добрите нрави, респективно не води до нищожност на
оспорвания договор в хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Налице е уговорена насрещна
престация, която макар да се отклонява от обичайната цена, не води до такава
недопустимост, която да прави самата сделка нищожна,само на това основание , но в
комбинация в продължителният 50 годишен срок на договора има резон да се говори
за противоречие с добрите нрави.
Предвид
гореизложеното, съдът намира че предявения
иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за
аренда от 06.02.2017 година, заверен с рег. № 165/06.02.2017 година на нотариус
В.А.рег.№ 357 в Нот.Камара с район РС Русе, вписан в СлВ при СвРС с вх.№
308/16.02.2017г., Акт № 122, том 1 от 2017 година, в частта му с която
ответникът И.К.П. е отдал под аренда на А.И.Т.с ЕГН **********, НИВА /Полска
култура/ от 5,500 /пет цяло и петстотин хилядни/ дка в местността „Т.” в
землището на село Ц., общ. Свищов, поради противоречие с добрите нрави следва да се уважи.
При този изход на делото отвениците следва да заплатят
на ищеца направените по делото разноски,съобразно уважената и отхвърлена част
от иска. Съгласно представения списък от процесуалният представител на ищеца са
направени разноски в размер на 559,03лева, от които ДТ-50,00лева,
10,00лева-такса за вписване на искова молба , 5,00лева –такса за съдебно
удостоверение, 194,03 лева-депозит за съдебно-почеркова експертиза и 300,00лева
–адвокатски хонорар. В случая ответниците са направили възражение, че с оглед
резултата от СПЕ , разноските за вещо лице следва да останат за сметка на
ищеца. Съдът приема, че с оглед отхвърлане на този иск - сумата 194,03
лева-депозит за съдебно-почеркова експертиза остават за сметка на ищеца. От
останалите разноски в размер на 365,00лева , о огел добстоятелството че искът
по чл.26 ал.2
предл.2 от ЗЗД е отхвърлен , а по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД -уважен, ответниците следва да заплатят
половината разноски в размер на 182,50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.П. с ЕГН **********,*** против И.К.П. с ЕГН ********** ***
и С.В.П. с ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД
за прогласяване на нищожността на Договор за аренда от 06.02.2017 година, заверен с рег. №
165/06.02.2017 година на нотариус В.А.рег.№ 357 в Нот.Камара с район РС Русе,
вписан в СлВ при СвРС с вх.№ 308/16.02.2017г., Акт № 122, том 1 от 2017 година,
в частта му с която ответникът И.К.П. е отдал под аренда на А.И.Т.с ЕГН **********,
НИВА /Полска култура/ от 5,500 /пет цяло и петстотин хилядни/ дка в местността
„Т.” в землището на село Ц., общ. Свищов, поради липса на съгласие, като неоснователен .
ПРОГЛАСЯВА по иск по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД от страна на Т.И.П. с ЕГН **********,*** против И.К.П. с ЕГН ********** ***
и С.В.П. с ЕГН **********,*** нищожността
на Договор за аренда от 06.02.2017 година, заверен с рег. № 165/06.02.2017
година на нотариус В.А.рег.№ 357 в Нот.Камара с район РС Русе, вписан в СлВ при
СвРС с вх.№ 308/16.02.2017г., Акт № 122, том 1 от 2017 година, в частта му с
която ответникът И.К.П. е отдал под аренда на А.И.Т.с ЕГН **********, НИВА
/Полска култура/ от 5,500 /пет цяло и петстотин хилядни/ дка в местността „Т.”
в землището на село Ц., общ. Свищов, като накърняващ добрите нрави.
ОСЪЖДА И.К.П. с ЕГН **********
*** и С.В.П. с ЕГН **********,*** да заплатят на Т.И.П. с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 182,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: