Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по подадена от Д. К. М. срещу "Б. Д.",Е. искова молба.С нея са предявени при условията на обективно съединяване искове съответно по чл.424,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на „БДСК”,Е. ,че не й дължи претендираното вземане по издадена в полза на банката по Ч.гр.д. № 3879/2010 година на ВТРС заповед за незабавно изпълнение № 2533 от 15.09.2013 година и за прогласяване на основание чл.26,ал.1 ЗЗД нищожността на сключения между него и „Б. Д.”,Е. на 12.02.2008 година договор за жилищен и ипотечен кредит, в това число и представляващите неразделна част от договора Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които,твърди Д. М. , са нищожни на основание чл.143 и чл.146 ЗЗП. С постъпила по делото от ищеца на 11.03.2013 година уточняваща молба Д. К. М. е представил заверено от Частен съдебен изпълнител Д. Б ксероксно копие от изпратената му покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2948/2010 година, с която са му изпратени преписи от посочената по-горе заповед за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, видно от разписката за получаването на която, поканата, респективно - заповедта и изпълнителният лист са получени от него на 10.11.2010 година.Това налага извода, че срокът за възражение по чл.414,ал.2 ГПК към датата на подаване на исковата молба е изтекъл. Съгласно чл.424,ал.1 ГПК " Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че за да е допустим предявеният по делото от Д. К. М. отрицателен установителен иск , същият следва да се основава само на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от значение за спора, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414,ал.2 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок при полагане на нормално дължимата грижа, респективно – непосочването на които в заповедното производство не се дължи на собствената му небрежност. В този смисъл са и правната теория ,и трайна практика на ВКС/ определение № 924 от 14.12.2010г. по Ч.т.д. № 826/2010г.,Т.К.,І т.о.; определение № 948 от 20.12.2010г. по Ч.т.д. № 898/2010г.,Т.К.,І т.о.;определение № 555 от 09.08.2012г. по Ч.гр.д. № 299/2012г.,Г.К.,ІІІ г.о. и други/.В конкретния случай предявеният от Д. М. отрицателен установителен иск по чл.424,ал.1 ГПК не се основава на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, същата се основава на факти и обстоятелства, случили се в миналото до издаването на заповедта за изпълнение против Д. К. М.; правят се и възражения относно редовността на извлечението от счетоводните книги на банката, въз основа на което й е издадена заповедта за изпълнение, като се твърди, че същото не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане на банката срещу него. Ето защо и с оглед на изложеното по-горе, следва да се приеме, че предявеният от Д. М. отрицателен установителен иск по чл.424,ал.1 ГПК е процесуално недопустим. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.130 ГПК, съгласно която " Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.". Цитираната разпоредба налага извода, че макар и исковата молба да е нередовна, респективно - по нея да не е внесена дължимата държавна такса, след като съдът е констатирал, че предявеният иск е недопустим, исковата молба се връща без на ищеца да се дават указания да заплати такава. Що се касае до исковата молба по чл.26,ал.1 ЗЗД, следва да се има предвид следното: При подаването на исковата молба с нея не е представен платежен документ за заплатена от ищеца и дължима от него по молбата държавна такса в размер на 2000 лева. С разпореждане на съда от 12.02.2013 година съдът е оставил исковата молба без движение като нередовна и е указал на Д. М. да заплати таксата в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това , като в същия срок представи пл. документ за заплащането й в съда по делото. Това по делото в указания му срок, който е изтекъл на 11.03.2013 година , Д. М. не е направил. Не е заплатил държавната такса и към датата на постановяване на настоящото определение въпреки,че с определение от 12.03.2013 година молбата му по чл.63,ал.1 ГПК за продължаване на дадения му срок за заплащане на таксата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че исковата молба на Д. К. М. следва да му бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание съответно чл.130 и чл.129,ал.3, във връзка с чл.128,т.2 ГПК, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА на Д. К. М., от гр.В. Т., ул."Ц." № , подадената от него по делото искова молба срещу "Б. Д.",Е., заедно с приложенията към нея. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Препис от определението да се връчи на ищеца. Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца. СЪДИЯ: |