Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 3495 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 235228 от 10.10.2017г. по гр.д. № 28438/2016г. Софийски районен съд, 55 състав: Отхвърлил като неоснователен
предявения от В.И.П., ЕГН **********, срещу М.НА В.Р., „Н.С.НА Г.А.В МВР“, БУЛСТАТ
******, СДРУЖЕНИЕ „С.Ф.НА С.В МВР“, БУЛСТАТ
******, СДРУЖЕНИЕ „Н.П.С.В Б.“, БУЛСТАТ ******, СДРУЖЕНИЕ „Н.С.НА П.И С.– О.“,
БУЛСТАТ *******, СДРУЖЕНИЕ „С.А.С.В МВР“, БУЛСТАТ *******, и СДРУЖЕНИЕ „Н.С.П.“,
БУЛСТАТ *******, иск с правно основание чл. 60 КТ за обявяване недействителност на колективен трудов
договор, обявен със заповед № 8121з-1577/30.12.2015г. на М.на В.Р.; Отхвърлил
като неоснователен предявения от В.И.П., ЕГН **********, срещу М.НА В.Р., „Н.С.НА
Г.А.В МВР“, БУЛСТАТ ******, СДРУЖЕНИЕ „С.Ф.НА
С.В МВР“, БУЛСТАТ ******, СДРУЖЕНИЕ „Н.П.С.В Б.“, БУЛСТАТ ******, СДРУЖЕНИЕ „Н.С.НА
П.И С.– О.“, БУЛСТАТ *******, СДРУЖЕНИЕ „С.А.С.В МВР“, БУЛСТАТ *******, и
СДРУЖЕНИЕ „Н.С.П.“, БУЛСТАТ *******, евентуален иск с правно основание чл. 60 КТ в частта за обявяване недействителност на чл. 32,
ал. 3 от КТД, обявен със заповед № 8121з-1577/30.12.2015г. на М.на В.Р.;
Прогласил на основание чл. 60 КТ по иска, предявен от В.И.П., ЕГН **********, срещу М.НА
В.Р., Н.С.НА Г.А.В МВР, БУЛСТАТ ******,
СДРУЖЕНИЕ „С.Ф.НА С.В МВР“, БУЛСТАТ ******, СДРУЖЕНИЕ „Н.П.С.В Б.“,
БУЛСТАТ ******, СДРУЖЕНИЕ „Н.С.НА П.И С.– О.“, БУЛСТАТ *******, СДРУЖЕНИЕ „С.А.С.В
МВР“, БУЛСТАТ *******, и СДРУЖЕНИЕ „Н.С.П.“, БУЛСТАТ *******, недействителност
на чл. 7, ал. 2 от КТД, одобрен със заповед №
8121з-1577/30.12.2015г. на М.на В.Р., поради противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 КТ и чл. 57, ал. 2 КТ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
са осъдени да заплатят на ищцата разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на по 17.86 лв. всеки, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата е осъдена да заплати на ответниците „Н.С.на Г.А.в МВР“ и „Н.С.на П.и С.–
Огнеборци“ сумите от по 200.00 лв. -
разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците са осъдени да
заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на по 10 лв.
С определение № 529517 от
08.11.2018г., постановено по същото дело, по молба на ищцата по реда на чл. 248 ГПК решението е изменено в частта за разноските, като вместо присъдените на
ищцата с решението по 17.86 лв., всеки от ответниците е осъден да й заплати
разноски в размер на по 35.71 лв.
Срещу решението са подадени четири въззивни жалби.
Ищцата В.И.П. обжалва решението в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Целият КТД бил недействителен
поради съществени нарушения на закона при неговото сключване. КТД бил подписан
от лица без представителна власт и при липса на правосубектност. За Сдружение „Н.П.С.в
Б.“ било посочено, че е представлявано по пълномощие от председател на
Националната контролна комисия, без да е посочено кой му е делегирал
представителна власт и съгласно какъв документ. Такъв не бил представен и по
делото - надлежен и подписан от представляващия сдружението. Освен това
посоченото сдружение не можело да се представлява от председателя на НКК, тъй
като липсвала правна възможност контролен орган да действа и като
представителен такъв. Съгласно чл. 243, ал. 1 ЗМВР, синдикалните организации на
С.в МВР придобивали качеството на юридическо лице след вписването им по реда,
установен за вписване на сдруженията
с нестопанска цел. „Н.С.на Г.А.в МВР“ не
било сдружение, вписано по ЗЮЛНЦ, при което липсвала правосубектност за
подписване на КТД в МВР от негова страна. Приложеното решение от 15.12.2012г.
по ф.д. № 506/2012г. на СГС, ФО, 6 състав не можело да обоснове обратен извод,
защото в него се коментирало само дали има качеството на юридическо лице, още
повече, че решенията в охранителните производства не се ползват със СПН, а
лицето може да подаде повторна молба. ЗМВР като специален закон дерогирал
общия. Изводът на СРС за проведена процедура по чл. 51а, ал. 3 КТ се
опровергавал от приложеното по делото писмо от работодателя от 17.12.2015г.,
отправено до всички синдикални организации в МВР за насрочване провеждането на
преговори за сключване на КТД с изрично посочено правно основание чл. 51а, ал.
2, изр. 2 КТ. За пълнота следвало да се посочи и че липсвали данни за
законосъобразна процедура по чл. 51а, ал. 3 КТ – да са проведени ОС, по какъв
ред и правила се свиква ОС на работниците и служителите, какъв ред за работа е
приет, кои лица са присъствали, имало ли е кворум, като пороците се пренасяли и
върху ОС на пълномощниците, при което не можело да се направи извод за
законосъобразност на процедурата, респ. за законосъобразност и действителност
на КТД. Относно чл. 32, ал. 3 от КТД, касаещ платения годишен отпуск на С.със
загубена работоспособност 50 и над 50 на сто неправилен бил изводът на СРС, че
този размер бил в допълнение към предвиденото в чл. 319 КТ. Това ставало ясно
при съпоставяне текстовете на чл. 32 КТД с чл. 155, ал. 4 КТ и чл. 319 КТ. С
текстовете на чл. 32 от КТД се замествали дните отпуск, регламентирани в КТ,
при което клаузата на чл. 32, ал. 3 КТД била по-неблагоприятна от установеното
в закона и нарушавала чл. 50, ал. 2 КТ. Предвиденото в чл. 319 КТ удължаване с
6 работни дни платен годишен отпуск не касаело правата на лицата на други видове
отпуски, които им се полагат. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните отхвърлителни части и вместо това
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като й присъди и разноските
за двете инстанции. Съображения излага в писмена защита от 30.03.2020г.
Ответникът М.НА В.Р. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която
е прогласена недействителност на чл. 7, ал. 2 от КТД, с оплаквания за
неправилност – нарушение на материалния закон. Клаузата на чл. 7, ал. 2 не
противоречала на чл. 57, ал. 2 КТ, в който било предвидено, че условията и
редът за присъединяване към КТД се определят в самия КТД. В този смисъл
клаузата, предвиждаща присъединителни вноски, не противоречала на закона и не
го заобикаляла, нито накърнявала добрите нрави. Тя била израз на признание на
усилията на лицата, членуващи в синдикалните организации – страни по КТД. При
воденето на социалния живот, вкл. и при колективно договаряне, участващите
синдикални организации представлявали С.– техни членове, като последните
заплащали членски внос ежемесечно, за да се защитават техните права и интереси.
Служителите, които не членуват в синдикална организация, участвала в
договарянето, или които въобще не членуват в синдикална организация, не
участвали в процеса на финансирането на колективното трудово договаряне.
Платената от ищцата присъединителна вноска можело да се определи като неин
имуществен принос в полза на колективното договаряне и форма на възмездност
срещу правата, които получава от КТД. За да е налице неблагоприятно третиране
по признак „членуване в синдикална организация“
в нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ било необходимо нарушението да е във
връзка с осъществяване на трудови права, а разписаното в чл. 57, ал. 2 КТ и
упражнено такова от въззиваемата не представлявало упражняване на
конституционното й право на труд. Обратното
означавало по-неблагоприятно да се третират лицата, които ежемесечно плащат
членски внос към своите синдикални организации. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови друго, с
което да отхвърли иска. Не претендира разноски за въззивното производство.
Ответникът „Н.С.НА Г.А.В МВР“ обжалва първоинстанционното решение в частта,
с която е прогласена недействителност на чл. 7, ал. 2 от КТД, с оплаквания за
неправилност – нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 КТ, КТД имал действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.
При анализ на законодателните изменения на чл. 57, ал. 2 КТ било видно, че за първи път с ДВ, бр.
100 от 1992г. била предвидена възможност работниците и служителите, които не
членуват в синдикалната организация, да могат да се присъединят към сключен от
техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление. С изменението
на разпоредбата с ДВ, бр. 2 от 1996г. било добавено, че присъединяването става
само с предизвестие без други условия. Сегашната редакция била резултат на
законодателна промяна с ДВ, бр. 25 от 2001г. и гласяла, че работниците и
служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора,
могат да се присъединяват към сключения КТД от техния работодател с писмено
заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е
сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по КТД, така че
да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите
нрави. Вследствие на тази промяна страните по КТД не договаряли изобщо за
всички работници и служители, а само за членовете на синдиката или синдикатите.
Промяната била продиктувана с цел насърчаване развитието на синдикалната дейност
и упражняване на гарантираното конституционно право на сдружаване по чл. 12 КРБ. Изискването на закона било условията за присъединяване
да не противоречат на законите и добрите нрави, включително да не са
дискриминационни. В случая условието, предвидено за присъединяване, било
заплащане на присъединителна вноска в размер на 20 % от МРЗ за всяка година на
действие на КТД. Присъединилите се заплащали тази присъединителна вноска, която
не се заплащала от членовете на синдикалната организация. Колективният трудов
договор представлявал договор в полза на трето лице. Третото лице било член на
синдикална организация и по силата на своето членство имало задължението да
заплаща членски внос. Този членски внос имал за цел да осигури средства на
синдикалната организация в дейността й за защита правата на членуващите. Като
резултат синдикалната организация имала ресурс да участва, включително с
ползване на консултанти, в преговорите при сключване на КТД. Сключеният КТД
разпростирал действието си над членовете на синдиката. Присъединителната вноска
не противоречала на закона, защото нямало забрана за заплащане на такава. Видът
и размерът й не противоречали на добрите нрави, защото била израз на
солидарност и признание за усилията и времето на други лица, членуващи в
синдикални организации в отстояване на права на работниците и служители от
конкретен бранш. За да е налице неблагоприятно третиране по признак „членуване
в синдикална организация“ в нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ било необходимо това да е във връзка с
осъществяване на трудови права и задължения. Разписаната в чл. 57, ал. 2 КТ възможност на нечленуващи в синдикални
организации работници и служители да могат да се присъединят към КТД не било
упражняване на трудово право по смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ и чл. 48 КРБ, който гарантирал правото на труд и условията за
реализирането му. Затова и заплащането на присъединителна вноска не било
трудово задължение. Предвидената присъединителна вноска по чл. 7, ал. 2 от КТД
не попадала в обхвата на чл. 8, ал. 3 КТ и не дискриминирала нечленуващите в
синдикални организации. В по-различно положение спрямо членуващите в синдикални
организации тези лица попадали не в резултат на клаузите на КТД, а като резултат
на техен избор да не упражнят право на сдружаване и да не членуват в синдикална
организация, подписала КТД. Да се приеме друго означавало да бъдат третирани
по-неблагоприятно работници и служители, членуващи в синдикални организации,
които освен че придобиват права по силата на действието на КТД, имали и
задължения, включително финансови към синдикалната организация, на която са
членове и която защитава правата им. Присъединяването към КТД било израз на
свободен избор и волеизявлението на отделния работник или служител. Самият
законодател променил правната логика и такова присъединяване вече не било
безусловно.
Присъединителната вноска можела да бъде определена като
имуществен принос на работника или служителя в полза на колективното договаряне
и форма на възмездност срещу правата, уговорени в КТД, които работникът или
служителят ще ползва по индивидуалното си трудово правоотношение след
присъединяване към КТД. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната от него част и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ „Н.С.НА П.И С.– О.“ обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е прогласена недействителност на чл. 7, ал. 2 от КТД,
с оплаквания, идентични с изложените във въззивната жалба на „Н.С.на Г.А.в МВР“
. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо
това постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззивницата-ищца оспорва
въззивните жалби на ответниците и моли съда да потвърди решението в атакуваната
от тях част като правилно.
Въззиваемите страни СДРУЖЕНИЕ „С.Ф.НА С.В МВР“, СДРУЖЕНИЕ „Н.П.С.В Б.“,
СДРУЖЕНИЕ „С.А.С.В МВР“ и СДРУЖЕНИЕ „Н.С.П.“ не вземат становище по жалбите.
От ищцата е депозирана и частна жалба срещу постановеното по реда на чл.
248 ГПК определение в частта, с която е оставена без уважение молбата й за
присъждане в цялост на разноските за първата инстанция. Определението било
незаконосъобразно в частта, с която съдът оставил без уважение искането да й бъдат
присъдени изцяло направените разноски в размер на 500 лв., като не следвало и да
се присъждат разноски на ответниците. Отговорността за разноски следвало да
бъде разпределена с оглед уважаването на евентуалния иск. Не ставало дума за
кумулативно съединени искове, поради което ищцата не дължала разноски.
Евентуалното съединяване на искове за обявяване на недействителност на КТД или
на отделни негови клаузи представлявал форма на защита, с която ищецът
предявява взаимно изключващи се претенции, като се позовава на различни
основания за пораждане на претендираното право. В тази ситуация защитата на
ответниците не била затруднена. Достатъчно било да се признае основателността
на едно от заявените евентуални основания, за да се изключи отговорността на
ищеца за необосновано повдигнат правен спор. Поради това моли съда да отмени
определението в атакуваната част и вместо това й присъди пълния размер на
направените разноски, както и да отмени първоинстанционното решение в частта, с
която на ответниците са присъдени разноски.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК СДРУЖЕНИЕ „Н.С.НА П.И С.– О.“ е депозирало отговор,
с който оспорва частната жалба.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл. 60 КТ:
За обявяване недействителност на КТД, обявен със заповед №
8121з-1577/30.12.2015г. на М.на В.Р., сключен между него и другите ответници,
към който ищцата се присъединила по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, поради допуснати нарушения
на закона при неговото сключване, както следва:
1. КТД бил подписан от лица без представителна власт - за Сдружение „Н.П.С.в
Б.“ било посочено, че се представлява по пълномощие от председателя на Националната
контролна комисия, без да е посочено кой му е делегирал представителна власт и
съгласно кой документ; За Сдружение „С.А.С.в МВР“ КТД бил подписан от заместник-председател
на УС, при липса на данни за делегиране на представителна власт на това лице;
2. „Н.С.на Г.А.в МВР“ не било сдружение, вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, поради което и съгласно чл. 243, ал. 1 ЗМВР нямал правосубектност за подписване на КТД в МВР;
3. Ищцата била член на Сдружение „Синдикат на С.в МВР“, а последното неправомерно
не било включено като страна по процесния КТД, въпреки че негови представители
участвали в преговорите и изразили съгласие за присъединяване към него, което
съставлявало нарушаване на основни принципи на националното и международно
право.
При условията на евентуалност е искала от съда да обяви недействителността
на две клаузи от КТД като противоречащи на закона:
1. На чл. 7, ал. 2 от КТД., съгласно която С.по ал. 1 (които не членуват в
синдикати или са членове на синдикални организации, неподписали КТД) заплащат
еднократно присъединителна вноска в размер на 20 % от минималната работна
заплата за всяка година на действие на КТД, като недействителна поради
противоречието й с чл. 57, ал. 2 и чл. 8, ал. 3 КТ. Изискването за заплащане на присъединителна
вноска от лица, които не са членове на синдикална организация, съответно от
лица - членове на синдикални организации, които не са страна по КТД, било неравно
третиране и поставяне в по-неблагоприятно положение от лицата - членове на
синдикални организации, сключили КТД, които не заплащат такава вноска, което
било в противоречие със забраната за дискриминация при осъществяване на трудови
права на основата на членство в синдикална организация. По същите съображения
клаузата била недействителна като накърняваща добрите нрави и заобикаляща
закона;
2. На чл. 32, ал. 3 от КТД, съгласно който С.със загубена работоспособност
50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер на 5
работни дни над размера по ал. 2 на същата разпоредба, като недействителна
поради противоречието й с чл. 319 КТ, предвиждащ за същите лица 6 работни дни повече от
основния платен годишен отпуск, а съгласно императивната норма на чл. 50, ал. 2 КТ е недопустимо уговаряне на клаузи с КТД,
които са по-неблагоприятни за работниците и С.от тези, установени със закон.
С отговора на исковата молба ответникът М.на В.Р. е оспорил предявените
искове. Съгласно установеното в чл. 57, ал. 1 КТ, КТД имал действие само по
отношение на работниците и служителите, които са членове на СО – страни по
договора, а според чл. 57, ал. 2 КТ страните по договора можели да предвиждат
условия и ред за присъединяване към него. Липсвал дискриминационен подход при
въвеждането на еднократна присъединителна вноска по чл. 7, ал. 2 от КТД, тъй
като самото присъединяване към договора било обусловено от личната преценка на служителя.
Обратното щяло да доведе до дискриминация на членовете на синдикалните
организации – страни по КТД, които членове заплащали членски внос и финансирали
участието в договорния процес. Чл. 32,
ал. 2 от КТД напълно съответствал на чл. 319 КТ, тъй като с оглед правилото основният платен
годишен отпуск да се увеличава съобразно трудовия стаж на служителя, лицата с
50 и над 50 на сто загубена работоспособност биха получили минимум 30 дни
отпуск, а не 25 дни. „Н.С.на Г.А.в МВР“, като поделение на национална
организация, вписана по реда на чл. 49, ал. 1 от КТ, бил юридическо лице и в съответствие с
чл. 51а, ал. 1 КТ можел да сключва КТД. Твърди, че Сдружение „Синдикат на С.в
МВР“, чиито член е ищцата, внесъл собствен проект за КТД, а другият проект бил
подкрепен от останалите синдикални организации. Тъй като нямало общ проект по
смисъла на чл. 51а, ал. 2 КТ, стартирала процедура по одобряване на проект от
общо събрание на работниците и С.по реда на чл. 51а, ал. 3 КТ. На 14.12.2015г. Сдружение „Синдикат на С.в МВР“ с писмо до МВР
заявило, че представеният от него проект следва да се счита за оттеглен и
приема другия проект, но не уведомил за това другите участници в преговорите,
поради което и при наличието на два проекта на 15.12.2015г. било проведено Общо
събрание на пълномощниците и бил приет съвместният проект на останалите
синдикални организации, с които бил сключен КТД.
С отговори по реда на чл. 131 ГПК ответниците „Н.С.на Г.А.в МВР“, Сдружение
„С.Ф.на С.в МВР“, Сдружение „Н.С.на П.и С.– О.“, Сдружение „С.А.С.в МВР“ са
оспорили исковете като недопустими, евентуално – неоснователни, по съображения,
поддържани и от първия ответник.
Ответникът „Н.П.С.в Б.“ с писмо от 22.07.2016г. (л. 55 от делото на СРС),
чрез представителя си Румен Пелев – президент поддържа, че подписалият КТД от
името на синдикалната организация председател на НКК е бил определен от УС. В
Устава на НПСБ нямало разпоредби, които да забраняват на председателя на НКК да
се делегират правомощия да представлява организацията пред трети лица.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно. Настоящият състав приема, че същото е и
допустимо – постановено при участието на надлежни страни – ответници в
производството по иск с правно основание чл. 60 КТ, доколкото в изричната
разпоредба на чл. 245, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че КТД за работещите по трудово
правоотношение в МВР лица се сключва между М.на В.Р., от една страна, и синдикалните организации, в които
членуват такива лица, от друга.
Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните
с жалбите оплаквания го намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: С писмо от 02.09.2015г. до М.на В.Р. (л. 72 от делото
на СРС) председателят на Сдружение „Синдикат на С.в МВР“ отправил покана за
започване на преговори за сключване на нов колективен трудов договор в
структурите на МВР.
С писмо от 30.09.2015г. (л. 73 - 74) министерството отправило покана до
синдикалните организации в отрасъла за представяне на проект за нов КТД за
обсъждане.
На 01.10.2015г. „Н.С.на Г.А.в МВР“ внесъл в министерството проект за КТД, ведно
с приложен протокол от среща на представителите на синдикалните сдружения в МВР
от 29.09.2015г., съгласно който проектът е подкрепен и от Сдружение „Н.С.на П.и
С.– О.“, „Н.П.С.в Б.“ и Сдружение „С.А.С.в МВР“ (л. 75 – 76).
Тъй като проектът не е бил подкрепен от всичките седем синдикални
организации, с писмо от 07.10.2015г. (л. 98) министерството ги уведомило, че представеният
проект не може да се приеме за общ по смисъла на закона. При непостигане на
съгласие относно клаузите на КТД е поискано да бъде представен проект, приет от
общото събрание на работниците и С.(събрание на пълномощниците) с мнозинство
повече от половината от неговите членове.
С писмо, постъпило в министерството на 21.10.2015г., с копия до останалите
синдикални организации (л. 101), Сдружение „С.Ф.на С.в МВР“, подкрепило внесения
проект. С писмо от 29.10.2015г. проектът е подкрепен и от „Н.С.П.“ (л. 102).
С писмо до министерството от 29.10.2015г. (л. 103) вносителят на проекта „Н.С.на
Г.А.в МВР“ уведомил министъра, че проектът за КТД се подкрепя от шест
синдикални организации в МВР, с изключение на Сдружение „Синдикат на С.в МВР“.
Предложено е започване на преговори за подписване на нов КТД.
С писмо от 29.10.2015г. (л. 113 – 114) министерството уведомило синдикалните
организации, че предвид неподкрепяне на проекта от Сдружение „Синдикат на С.в
МВР“, проектът не може да бъде приет за общ, като при непостигане на съгласие
отново е поискано представяне на М.в качеството му на работодател проект, приет
от ОС на работниците С.(събрание на
пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.
С писмо от 19.11.2016г. (л. 116) министерството приканило Сдружение
„Синдикат на С.в МВР“ да заяви писмено в срок до 23.11.2015г. дали подкрепя внесения
проект, а в случай че не подкрепя проекта, да внесе свой в същия срок. В
отговор, с писмо от 26.11.2015г. (л. 118) Сдружение „Синдикат на С.в МВР“ внесло
самостоятелен проект за КТД (л. 119 – 140).
С писмо, постъпило в министерството на 14.12.2015г. (л. 141), Сдружение
„Синдикат на С.в МВР“ заявило, че проектът му следва да се счита за изтеглен,
както и че приема проекта, подкрепен от 5 синдикални организации. Няма данни
това изявление да е отправено и до останалите синдикални организации.
Междувременно, видно от представените протокол от 15.12.2015г. от проведено
събрание на пълномощниците - трето ниво на служителите, работещи по трудово
правоотношение в МВР, списък на участниците в събранието от 15.12.2015г., регистър
на протоколите от проведени събрания на пълномощниците в
административно-териториалните области в страната, Правила за провеждане на
общи събрания на лица, работещи по трудово правоотношение в МВР и събрания на
пълномощниците за избор на проект на КТД (л. 165 – 177), на 15.12.2015г. е
проведено общо събрание на пълномощниците, на което е гласуван с изискваното
мнозинство проектът за КТД, подкрепен от шестте синдикални организации. С писмо
от 16.12.2015г. (л. 142 - 143) представители на шестте синдиката внесли в МВР
приетия проект за КТД за преговори и подписване.
С писмо от 17.12.2015г. (л. 178) министерството уведомило синдикалните
организации, приели проекта, че с писмо от 14.12.2015г. до МВР Сдружение
„Синдикат на С.в МВР“ е заявило, че изтегля своя проект за КТД и приема
проекта, гласуван вече от останалите синдикати. Посочено е, че проектът може да
бъде приет за общ по смисъла на чл. 51а, ал. 2 КТ. Синдикалните организации са
поканени в МВР на 21.12.2015г. за провеждане на преговори и обсъждане на
проекта.
Видно от приетата стенограма (л.
190 - 221), на проведената на 21.12.2015г. среща представителите на
синдикатите, чийто проект е бил гласуван на проведеното на 15.12.2015г. общо
събрание, възразили относно процедурното предложение внесеният проект да бъде
представен и приет като общ, предвид проведената вече процедура, при която
проектът на „Н.С.на Г.А.в МВР“ е бил гласуван на нарочно проведеното събрание и
предпочетен пред проекта на Сдружение „Синдикат на С.в МВР“. Посочено е, че
„изтеглянето“ на проекта на Сдружение „Синдикат на С.в МВР“ не е било сведено
до знанието на другите синдикални организации преди или по време на провеждане
на събранието от 15.12.2015г., поради което законосъобразно е била проведена
процедурата по гласуване на два различни проекта.
Със заповед № 8121з-1577/30.12.2015г. на М.на В.Р. (л. 7) е одобрен
проектът за КТД, рег. № 8121з-1576/30.12.2015г. (л. 8 -27), гласуван от делегатите
на общото събрание от 15.12.2015г.
Представено е писмо от Сдружение „Н.П.С.в Б.“ от 21.12.2015г. (л. 56 и 180),
с което президентът на сдружението уведомява министерството, че синдикалната
организация ще бъде представлявана в преговорите по сключване на КТД от
председателя на националната контролна комисия на сдружението – П.Н.П., който е
упълномощен от УС да подпише КТД. Видно от приетото удостоверение от
12.01.2016г. на СГС (л. 338), сдружението се представлява от президента му,
който към подписване на КТД е Р.К.П..
Видно от приетото решение от 04.12.2015г. по ф.д. № 368/2011г. на СГС, ФО
(л. 181), Сдружение „С.А.С.в МВР“ се представлява от председателя и от
заместник-председателите, заедно и поотделно. На заседание на УС на сдружението
на 19.11.2015г. е взето и нарочно решение за упълномощаване на зам. председателя
М.Г.Л.да подпише КТД (л. 299 – 300).
С решение от 15.12.2012г. по ф.д. № 506/2012г. на СГС, ФО (л. 183 – 185) е
отказано вписване на „Н.С.на Г.А.в МВР“ в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, поради факта, че субектът е правоспособно юридическо лице по
силата на чл. 49, ал. 2 КТ като член на Федерацията на независимите
синдикати от държавното управление и организации, който вече е вписан в
регистъра на сдруженията с нестопанска цел. В този смисъл е и представеното
удостоверение от 02.09.2015г. на Федерация на независимите синдикати от
държавното управление и организации - КНСБ (л. 249).
Приет е и констативен протокол от 18.03.2016г. на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ (л. 187 – 189) относно извършена в периода
27.01.2016г. - 14.03.2016г. проверка относно спазване процедурата по водене на
преговорите и подписването на процесния КТД, със заключение за липса на
констатирани нарушения.
Не е било спорно, и видно от приетото споразумение от 12.03.2015г. към
трудов договор от 03.09.1984г., ищцата е служител в структура на МВР. От
приетите заявление от 02.02.2016г. до М.на В.Р., вносна бележка за платена
присъединителна вноска и удостоверение за присъединяване от 17.02.2016г. (л. 28
– 31) е видно, че ищцата се е присъединила към процесния КТД.
Съгласно приетото ЕР на ТЕЛК от 14.07.2014г. (л. 32), на ищцата е
определена 64 % трайно намалена работоспособност за период от три години.
От правна страна:
По главния иск за обявяване недействителност на целия КТД
поради нарушения на процедурата по сключването му:
Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ, с колективния трудов договор
се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Ал. 2 на
чл. 50 постановява, че КТД не може да съдържа клаузи, които са
по-неблагоприятни за работниците и С.от установените в закона или в колективен
трудов договор, с който работодателят е обвързан. Съгласно чл. 60 КТ, всяка от
страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител,
спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят
иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор
или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.
Въззивникът-ищец се позовава на нарушения на процедурата по сключване на
договора, последица от които според него е недействителност на целия КТД.
Съгласно чл. 51а, ал. 2 КТ, проектът за колективен трудов
договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в
предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ
проект. Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект,
работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация,
чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и С.(събрание на
пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове – ал. 3.
В случая по делото се установи, че между седемте
синдикални организации не е постигнато съгласие за представяне на работодателя
на един общ проект на КТД по смисъла на чл. 51а, ал. 2 КТ, като синдикалните
организации – ответници по делото са внесли за обсъждане и подкрепили един общ
проект, а Сдружение „Синдикат на С.в МВР“ е внесъл друг проект. Поради това е
била предприета процедура по реда на чл. 51а, ал. 3 КТ за гласуване на двата
проекта и представяне на работодателя на проекта, приет с изискваното от закона
мнозинство. Сдружение „Синдикат на С.в МВР“ едва на 14.12.2015г. е уведомило
министерството, че „изтегля“ внесения от него проект, без да уведоми за това
другите синдикални организации. Последните поради изразеното до този момент
несъгласие с проекта им са организирали провеждане на общи събрания по места, а
на 15.12.2015г. е проведено и общо събрание на пълномощниците – трето ниво, на
което след обсъждане е приет внесеният от тях проект за КТД и на 16.12.2015г.
този проект е внесен в министерството за преговори и подписване. Ето защо съдът
намира, че в съответствие с чл. 51а, ал. 3 КТ КТД е бил сключен със
синдикалните организации, чиито проект е бил приет от общото събрание на работниците
и служителите, работещи по трудово правоотношение в МВР.
Противно на поддържаното от въззивника-ищец, СРС е обсъдил писмото от
работодателя от 17.12.2015г., отправено до всички синдикални организации в МВР
за насрочване провеждането на преговори за сключване на КТД с посочено правно
основание чл. 51а, ал. 2, изр. 2 КТ, но е счел, че само по себе си посочването
на това основание в поканата не може да обуслови извод за опорочаване на
взетите на събранието на 21.12.2015г. решения и до недействителност на КТД.
Този извод се споделя от въззивния съд. Що се отнася до наведените за първи път
с въззивната жалба твърдения във връзка с провеждането на общите събрания за
избор на пълномощници за събранието на 15.12.2015г., такива не са навеждани от
ищцата нито в исковата молба, нито със становище по отговорите на ответниците
или в първото заседание в първата инстанция, а и до приключването на устните
състезания, поради което същите са преклудирани по силата на чл. 266, ал. 1 ГПК
и не следва да се обсъждат.
По отношение на сочената като основание за недействителност на КТД липса на
представителна власт на лицата, подписали договора за Сдружение „Н.П.С.в Б.“ и Сдружение „С.А.С.в
МВР“ въззивният съд намира, че ищцата не е легитимирана да се позовава на такъв
порок при сключване на договора. По арг. от разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на висящата
недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД може да се позове само мнимо
представляваният (респ. неговите универсални правоприемници). Независимо от
това, само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че по делото се
установи по безспорен начин, че за Сдружение „С.А.С.в МВР“ КТД е бил подписан
от лице, притежаващо представителна власт както съгласно устава на сдружението,
така и по изрично упълномощаване за това, а по отношение Сдружение „Н.П.С.в Б.“,
макар представените копия от писмо (на л. 56 и л. 180) да не са подписани, действията
на подписалото КТД лице са потвърдени най-късно с писмото от 22.07.2016г.,
изходящо от прледставляващия сдружението.
За неоснователни въззивният съд намира и доводите на въззивницата-ищца във
връзка с твърдяната „липса на правосубектност“ на „Н.С.на Г.А.в МВР“ да
подписва колективен трудов договор предвид разпоредбата на чл. 243, ал. 1 ЗМВР,
според която синдикалните организации на С.в МВР придобиват качеството на
юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на
сдруженията с нестопанска цел. По делото се установи, че този ответник, като член
на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и
организации, последната вписана в регистъра на сдруженията с нестопанска цел, е
правоспособно юридическо лице по силата на чл. 49, ал. 2 КТ и устава на федерацията, с оглед на което е
отказано и повторното му вписване. Разпоредбата на чл. 243, ал. 1 ЗМВР
възпроизвежда тази на чл. 49, ал. 1 КТ, но не изключва приложението на чл. 49,
ал. 2 КТ. Поради това и този ответник може да участва в колективно трудово
договаряне.
По евентуалния иск за обявяване недействителността на клаузата на чл. 7,
ал. 2 от КТД:
Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ, колективният трудов договор
има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация - страна по договора. С ал. 2 на чл. 57 КТ е предвидено, че работниците
и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора,
могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния
работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната
организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от
страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го
заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
В случая с чл. 7, ал. 1 от процесния КТД е предвидено, че
служителите, които не членуват в синдикатите – страни по договора, могат да се
присъединят към договора чрез подаване на заявление до работодателя, а съгласно
ал. 2 на чл. 7, тези служители заплащат еднократно присъединителна вноска в
размер на 20 % от минималната работна заплата за всяка година на действие на КТД.
Размерът на присъединителната вноска се определя пропорционално на срока на
действие на КТД.
Както беше посочено, съгласно чл. 50, ал. 1 КТ с КТД се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с
повелителни норми на закона. Следователно това са отношения, които пряко
засягат трудовите права на работниците и служителите, а доводите на
въззивниците - ответници в тази връзка са неоснователни. Въвеждането на присъединителна вноска поставя
тези от работниците и служителите, които не членуват в синдикалните
организации, подписали КТД, или тези, които изобщо не членуват в синдикална
организация, в положение, различно от работниците и С.- членове на синдикалните
организации, подписали КТД. Това противоречи на императивната разпоредба
на чл. 8, ал. 3 КТ, която изрично забранява дискриминация при
осъществяване на трудовите права на основата на членство в синдикална
организация, а и на самата разпоредба на чл. 57, ал. 2 КТ, която не допуска
условия за присъединяване, които противоречат на закона.
Поради това настоящият въззивен състав намира, че клаузата на чл. 7, ал. 2
от КТД е недействителна като противоречаща на закона, поради което този
евентуален иск е основателен и правилно е уважен от районния съд.
Доводите на въззивниците – ответници, които
възпроизвеждат мотивите на мнозинството от състава, постановил цитираното в
жалбите решение № 9184 от 12.07.2017 г. по адм. д. № 2743/2016 г., V отд. на
ВАС, не се споделят от настоящия състав. Макар практиката на ВАС да не е
задължителна за гражданските съдилища, следва да се посочи, че в приетия от
настоящия въззивен състав смисъл са множество постановени решения на ВАС, вкл.
в по-новата му практика - решение № 4898 от 25.04.2016г. по адм.д.
№ 3199/2015г., V отд. на ВАС, решение № 11096 от 10.08.2011г. по адм.д. №
10532/2010г., VІІ отд. на ВАС, решение № 3168 от 05.03.2012г. по адм.д. №
15265/2011г., 5 чл. състав на ВАС, решение № 6986 от 29.05.2018г. по адм.д. №
10900/2016г., V отд. на ВАС, решение № 6736 от 08.05.2019г. по адм.д. №
11812/2017г., V отд. на ВАС и др.
По евентуалния иск за обявяване недействителността на
клаузата на чл. 32, ал. 3 от КТД:
С клаузата на чл. 32, ал. 2 от КТД е предвидено, че служителите,
спрямо които има действие КТД, имат право на основен платен годишен отпуск в
зависимост от трудовия им стаж, като броят дни основен платен годишен отпуск
започва с минималните 25 работни за лица с трудов стаж до 5 години и нараства
съобразно трудовия стаж. Атакуваната клауза на ал. 3 на чл. 32 предвижда, че С.със
загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен
годишен отпуск в размер на 5 работни дни над размера по ал. 2. Така за лицата
по чл. 32, ал. 3 със стаж до пет години, размерът на основния платен годишен
отпуск е 30 дни. Съгласно чл. 319 КТ, на който ищцата твърди да противоречи
клаузата на КТД, работниците и С.с
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, имат право на основен
платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни. Следователно
не е нарушен чл. 50, ал. 2 КТ, според който КТД не може да съдържа клаузи,
които са по-неблагоприятни за работниците и С.от установените в закона. Става
дума за основен платен годишен отпуск, а обстоятелството, че с чл. 32 от КТД се
замествали дните отпуск, регламентирани от КТ, съдът намира за ирелевантно.
Няма правно основание клаузата на ал. 3 на чл. 32 от КТД да се тълкува
изолирано от тази на ал. 2, както правилно е приел и районният съд, а този
евентуален иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248,
ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивният съд я намира за неоснователна.
Несъстоятелни са доводите в жалбата, че тъй като единият от евентуалните
искове е уважен, то на ищцата следвало да се присъдят направените разноски в
цялост, а на ответниците не се следвали никакви разноски. Това би било така,
ако срещу ответниците в условията на евентуалност бяха предявени два или повече
иска на различно правно основание, но за едно и също спорно материално право. В
случая това не е така – главният иск е за обявяване недействителност на целия
КТД на основание чл. 60 КТ, а евентуалните искове – за обявяване
недействителността на две от клаузите на КТД на същото правно основание. Освен
това по отношение на главния иск двата иска за обявяване за недействителност на
клаузите на чл. 7, ал. 2 и чл. 32, ал. 3 КТД са евентуални, но помежду си тези
два иска са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване. При
отхвърляне както на главния, така и на единия от кумулативно съединените
евентуални искове, първоинстанционният съд правилно е разпределил разноските с
решението с оглед изхода на спора. С атакуваното определение на ищцата
неправилно са присъдени половината от направените от нея разноски, но предвид
липсата на жалба от насрещните страни в тази част определението е влязло в
сила. Поради това определението следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
По разноските за въззивното производство: Претенции за разноски за заявили
въззивницата-ищца и въззивниците-ответници „Н.С.НА Г.А.В МВР“ и СДРУЖЕНИЕ „Н.С.НА
П.И С.– О.“. С оглед изхода на спора – въззивните жалби на претендиращите
разноски страни са неоснователни, разноски за въззивното производство не им се
следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235228 от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 28438/2016г. на Софийски районен съд, 55 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 529517 от 08.11.2018г. по гр.д. № 28438/2016г. на Софийски районен съд, 55 състав в обжалваната част.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.