Решение по дело №505/2025 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 174
Дата: 24 юни 2025 г.
Съдия: Даниел Иванов Цветков
Дело: 20251320200505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Видин, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200505 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. П. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Грамада, ул. „С.“ №5 чрез адв. Г. Гергов, съдебен
адрес: гр. Видин, ул. „Княз Борис първи“, ет.1, ап. 4 против Наказателно
постановление № 25 -1786 - 000462/ 15.04.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР
Видин, РУ –Видин, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. първо от ЗДвП-
„глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137А,ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лв. за
извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП, като освен това и на основание
Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР на Т. са ответи 18 точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. В жалбата се релевират оплаквания
относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
процесното НП.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното:
На 05.04.2025г. в 07:50ч. в гр. Видин, на главен път Е-79 с посока на
движение от Дунав мост – 2 към завод „Видахим“ жалбоподателят Т. П. Т.
управлявал товарен автомобил „Ф.К.“ с рег. № М****ВС, собственост на
„З.А.“ с БУЛСТАТ *****. При извършена проверка от страна на свид. М. било
установено, че водачът управлявал посочено МПС без поставен
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, като освен това М.
1
констатирал, че по време на движение водачът говори по мобилния си телефон
без подходящо устройство. Съставен бил АУАН серия АД бл. №670519 на
05.04.2025 г. за нарушения по чл. 137А, ал.1 и чл. 104А от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал с възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, гласни доказателства – разпита на актосъставителя М. В. М..
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник РУ – Видин в ОД МВР – Видин, РУ - Видин, оправомощен със
Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
По отношение на нарушението по чл. 137А от ЗДвП от процесното НП
Съдът намира следното:
Разпоредбата на посочения текст от закона задължава водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В случая не са изложени
2
твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Така и
Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д.
№ 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив. Налице е съответствие
при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН
и НП е посочено, че автомобилът е товарен. Съгласно т. 12, б. „б“ от ДР на
ЗДвП товарен е автомобил, недвуколесно безрелсово моторно превозно
средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене
на ремарке. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗДвП, категория N1,2,3 са моторни
превозни средства, от категория N, проектирани и конструирани основно за
превоз на товари с определени параметри на допустима техническа маса.
Следователно МПС, управлявано от жалбоподателя, е такова, за което важи
изискването за управление с поставен колан, доколкото такова изискване
изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория N.
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП.
Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло
кореспондира на определения от административно наказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че наказващият орган е
нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН, съобразно
която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се
твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин.
Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „главен път Е-
79“. Липсва описание на мястото дори чрез конкретни географски
координатни точки. Начинът на изписване на мястото на извършване на
нарушението не индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност.
Установяването й за неспециалист несъмнено поражда значителни
затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната
човешка дейност способ за определяне на конкретно място и по този начин не
са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на
нарушението, а водят до предположение. Обичайното описание на място би
следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място - име на улица,
номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място - общоизвестен
обект, пътно съоръжение, конкретен път и др. Безспорно тази информация е
от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на
нарушителя, така и за Съда, с оглед извършване на проверка при евентуално
оспорване, дали става въпрос действително за път или участък от път, който е
включен в обхвата на платената пътна мрежа или не.
По отношение на нарушението по т.2 на чл. 104а от ЗДвП от процесното
НП Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
3
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
От показанията на полицейския служител - свидетеля М. М. се
установява, че на посочената в НП дата – 05.04.2025 г., докато същият
изпълнявал през светлата част на деня задълженията си по главен път Е-79
забелязал, че по време на управление на процесното превозно средство
жалбоподателят използвал мобилен телефон, без да има устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Именно
това поведение на водача било повод той да бъде спрян за проверка и да му
бъде съставен процесният АУАН. Съдът не намери никакви основания да не се
довери на изложеното от полицейския служител. По отношение на това дали
жалбоподателят като водач на превозно средство е имал поставен
обезопасителен колан и дали е говорил по мобилен телефон по време на
управление, без устройство, позволяващо използването му без участие на
ръцете, свидетелят М. беше категоричен.
Съдът не намира за необходимо да повтаря гореизложените мотиви
относно допуснатото съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1,т.5 от
ЗАНН и по отношение на втората точка от издаденото НП. Непосочването на
конкретното място на извършеното нарушение неминуемо предпоставя
неяснота у жалбоподателя, относно конкретните параметри на извършеното от
него нарушение и пределите на следващата се за него отговорност като правна
квалификация и вид. Ноторно известно е на настоящият съдебен състав, че
участъка от пътя попадащ в обхвата на Главен път Е-79, между Дунав мост-2 и
„Видахим“ АД е с дължина над 5 км., като непосочването от страна на АНО
на мястото, за което се твърди, че е извършено нарушението от страна на
жалб. Т. представлява само по себе си съществено нарушение на проц.
правила, тъй като поведението на АНО в конкретния случай не е съобразено с
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както бе посочено по-
горе, което неминуемо е довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
Описаните по - горе съществени процесуални нарушения, допуснати
при издаването на обжалваното НП са достатъчни за обосноваване на
незаконосъобразността му.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25 -1786 - 000462/ 15.04.2025 г. на Началник РУ в
ОДМВР Видин, с което на Т. П. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Грамада, ул.
„С.“ №5, чрез адв. Г. Гергов, съдебен адрес: гр. Видин, ул. „Княз Борис
Първи“, ет.1, ап. 4 са наложени административни наказания както следва: на
основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв. за
извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
4
4, т. 6 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.
104А от ЗДвП, както и отнемането на 18 точки на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012г. на МВР
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5