РЕШЕНИЕ
№ 99
гр.
Монтана 19 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 14.02.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ А., като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД
№ 1 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана против Решение № 166
от 27.11.2019 г.по АН дело № 42/2019 г. на Районен съд – Лом, с което е
отменено НП № 12-00001330/27.12.2018 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Монтана. С издаденото НП на „М*** 01” ЕООД, гр. С*** е
наложено административно наказание - „имуществена санкция”, за това че е
допуснал до работа И*** Г*** Ж*** като портиер с фиксирано работно време от
07.00 до 19.00 ч., работно място, предоставено работно облекло, без отношенията
им да са уредени като трудови.
В касационната жалба се твърди, че от приложените по делото
доказателства е видно, че при извършена проверка на място на 23.10.2018 в 10,00
часа и по документи на 29.10.2018 г. по спазване на трудовото законодателство
от Дирекция „ИТ" Монтана, в цех за производство на местни продукти,
находящ се в гр. Лом, ул."В*** бухча", обект на „М*** 01" ЕООД -
С*** се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало
да работи И*** Г*** Ж*** , като „портиер" с фиксирано работно време от
07,00 часа до 19,00 часа, работно място, предоставено работно облекло, без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови
правоотношения и без сключен трудов договор в писмена форма. При безспорно
установено нарушение, правилно е ангажирана имуществената отговорност и
правилно е определен нейният размер, който е минимално установения в закона. Несъмнено
са отчетени индивидуализиращите отговорността обстоятелства, тежестта на
нарушението, наличието или липсата на основания по чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, с което се
създават предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работници и служители. Нарушението е формално, т.е. за
осъществяването на фактическия му състав не се изисква настъпването на определен
противоправен резултат, респективно вреди, поради което не може да се приеме,
че се касае за маловажно нарушение. Именно поради тази причини законодателят с
последните изменения на КТ (ДВ бр. 7 от 2012 г.) е създал ал. 2 на чл. 415в,
която гласи: „Не са маловажни случаите по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. З
и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Според чл.
1, ал. 2 от КТ - „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения". Смисълът на разпоредбата е да се изрази
ясно, че трудовото правоотношение е единствено допустимото от действащото право
правоотношение, в което юридически се закрепва предоставянето на работна сила.
В случая проверяващите лично са възприели, че лицето И*** Г*** Ж*** полага труд
в обекта на жалбоподателя, като „охранител" /в декларацията собственоръчно
са вписани факти и обстоятелства на характерно трудово правоотношение, включ.
че е за първи ден на работа/. Представеният с проверката трудов договор
действително е от 23.10.2018 г. със задължение лицето да постъпи на работа на
23.10.2018 г. Справка от ТД на НАП е с дата 23.10.2018 г., но в 16,25 часа,
т.е. след допускане на лицето до работа. Не на последно място следва да се има
в предвид, че към момента на проверката на място в 10,00 часа видно от
попълнената лично от лицето декларация е че същият е отбелязал, че НЯМА сключен
трудов договор, нито граждански такъв. Ако лицето действително към момента на
проверката на място е имало трудов договор, то не би следвало да отбележи че
няма такъв, още повече, че трудовият договор е слючен на 23.10.2018 г., т.е. в
деня на проверката. Така декларираното обстоятелство по безспорен начин доказва
извършеното нарушение от страна на работодателя, че го е допуснал до работа
преди да сключи с него трудов договор. По тези съображения счита, че правилно е
посочена нарушената правна норма и правилно е потърсена административнонаказателна
отговорност на наказаното юридическо лице. Позовава се и на чл. 416, ал. 1,
изр. 2 от КТ, според който редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и
възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. б от ЗАНН и осъществяват, както
от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение
по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Ответникът – „М*** 0***”
ЕООД, чрез адв. К. оспорва жалбата като неоснователна и моли да се постанови
решение, с което се потвърди решението на РС Лом, като правилно. Моля да им се присъдят направените по делото разноски.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е основателна, а атакуваното решение
на РС Лом за неправилно. В хода на проведеното административно наказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Установена е изцяло фактическата обстановка по
случая, която правилно е описана в диспозитива на издаденото наказателно
постановление. Към момента на извършването на проверката на място от органите
на Инспекция по труда Монтана категорично е установено, че лицето не е имало
сключен трудов договор с наказаното
търговско дружество. Уведомление за сключването на такъв е представено пред НАП
часове след извършване на проверката на място, поради което предлага Решението
на районния съд да бъде отменено, издаденото наказателно постановление
потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да
отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че към датата на извършване на
проверката на място - 23.10.2018г. посоченото лице е имало сключен трудов
договор. В случая наложеното административно наказание е за нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ, а именно, че няма сключен трудов договор в писмена форма, а не за
нарушение на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, съгласно които правно норми -
Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, както и че
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави цитираните документи. От представения в хода на проверката трудов
договор се установява, че на дата 23.10.2018 г. лицето има сключен такъв трудов
договор, за който на същата дата е подадено уведомление до НАП, като тези
доказателства са били налични още преди приключване на документалната проверка.
Наред с това самият работник, собственоръчно в попълнената от него Декларация,
изрично е посочил, че е за първи ден на работа.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да
обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно
установена и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни изводи, които
са изцяло се споделят от настоящия състав, без да е необходимо тяхното
преповтаряне в настоящото решение.
Възраженията на касатора, касаещи
липсата на сключен трудов договор към момента на проверката счита за
неоснователни. Следва да се има предвид, че сключеният трудов договор не е
оспорен като доказателство, поради което за съда липсва основание да приеме, че
такъв договор не е бил сключен. Останалите възражения, от една страна са
навеждани и пред първоинстанционния съд, а от друга се явяват неотносими,
поради липса на нарушение, с характер на описаното. Позоваването на текста на чл.
416, ал. 1, изр. 2 от КТ, също е неоснователно, тъй като сключеният трудов
договор доказва именно противното на установеното от административнонаказващия
орган.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението
за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, направеното
от адв. К. искане за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие, се явява основателно, които следва да бъдат изплатени от Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и
социалната политика, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1
от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 166 от 27.11.2019 г.по АН дело № 42/2019 г. на Районен съд –
Лом.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към Министъра на труда и социалната политика ДА ЗАПЛАТИ на „М*** 01”
ЕООД, гр. С*** адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.