МОТИВИ към решение по НАХД № 695 по описа на Карловски
районен съд за 2017 година
Й.И.К. е привлечен като обвиняем за това, че на
03.02.2016 г. в с. Х.Д., обл. П. е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП – Карлово поддържа обвинението. Счита за
безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав чл. 325 ал.1
от НК. Пледира същия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание глоба в минималния размер от 1000.00лв.
Обвиняемият
Й.И.К. в с.з. не оспорва фактическата обстановка, посочена в постановлението на
РП- Карлово. Лично и чрез защитника си адв. Ш. моли да му бъде наложено минималното
предвидено наказание.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия
пред съда и от досъдебното производство, показанията на свидетелите Р.М.П., М.Р.П., Ж.А.К., К.Р.Д., И.Р.К., Й.К.И.,
А.Х.К., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства – справка
от РЦ 112- К., 2 бр. справка за лице АИС БДС, справка за лице- установен
извършител на престъпление, характеристична справка и справка за съдимост на
обвиняемия, намери за установено
следното:
Обвиняемият Й.И.К., ЕГН
********** е роден на *** ***, обл. П., ул. „***“ № *******
Свидетелят Р.
М. и баща му -
свидетелят М.П. се занимавали с животновъдство. За извършването на
тази дейност двамата наемали сезонни работници - свидетелите Ж.А.К., К.Р.Д. и И.Р.К.. Понякога, по заместване на И.Р.К., като
животновъд за кратки периоди се включвал и сина на И. К. –
обвиняемият Й.И.К.. Обичайно след приключване на работния ден Р. М. и М. П. събирали работниците в дома си в с.Х. Д., обл.П., за да се почерпят и вечерят. На 03.02.2016 г., около
18.15 часа свидетелите Ж.К., К.Д. и И.К. били в дома на Р. и М.П. в село Х.Д., където вечеряли заедно с работодателите си – св. Р. М. и св. М.П.. Били седнали
в пристройка – навес в двора на дома им. По същото време на инкриминираната
дата в дома на М. влязъл синът на И.К. – обвиняемият Й.К.. В ръцете си Й.К. носел тояга.
За всички присъстващи било очевидно, че обвиняемият е употребил значително
количество алкохол – движел се с
клатушкане, лицето му било зачервено, целия вид – запуснат и раздърпан. Същият не бил поканен на вечерята, не бил
участвал в работата на посочената дата. Без повод и предупреждение, без каквато
и да било реплика, обвиняемият се насочил към вечерящите със заплашителен вид.
Св. М.К. го попитал какво прави в дома му, но К. не му отговорил. Предвид обстоятелствата и
за избягване на пререкания, заради избухливия нрав на обвиняемия, който му бил
известен от контактите с него, М. К. го помолил
да напусне дома му и да не прекъсва вечерята им. Й.К., вместо отговор, започнал да размахва
тоягата и да псува и обижда по
адрес към М.и Р.П..: „*****“ и други
нечленоразделни и неразбираеми изрази, изречени на висок глас с гневен тон и
агресивен вид. Св.И. К. – баща на обвиняемия - се опитал да успокои сина
си, но без успех – той продължавал да буйства, да псува и да обижда , като се
опитвал да достигне до П. с тоягата. Горните
изрази повторил многократно, като заплашил със саморазправа, ако не му бъдат
предоставени парични средства , които не уточнил нито като размер, нито по
основание. П. нямали неуредени отношения с
него, като присъстващите останали с впечатление, че обвиняемият има нужда от пари за закупуване
на алкохол. Тъй като поведението на Й.К. било недопустимо и възмутително, за
избягване на саморазправа, св. М.П. се обадил на
национален телефон 112 и подал сигнал за скандала в дома му. Междувременно М.П. и Р. П. извели
обвиняемият Й.К. от двора на
улицата, като успели с общи усилия да му отнемат тоягата която носел. На улицата пред
къщата обаче Й.К. продължил да обижда и
псува :“****, ***“, като към Р. П. се обърнал с
думите:“****“. Тъй като Р.П. и М.П. не могли да удържат обвиняемият Й.К., той се
отскубнал от тях и от струпаните пред съседна къща дърва за огрев взел попаднала му цепеница, с която се върнал пред вратата на дома на М.. Обвиняемият започнал да блъска по входната врата.
Озадачена и притеснена от ставащото на
двора излязла и съпругата на М. П.. Обвиняемият в нищо непредизвикания си яд и безсилието си захвърлил цепеницата
напосоки в двора и едва не уцелил жената. През цялото време крещял, заплашвал,
псувал и обиждал. Заплашил да потроши
паркирания пред дома служебен автомобил на М. П.. Вследствие
предизвикания от него силен шум всички намиращи се в дома на Р. и М.П. лица -
свидетелите Ж. К., К.Д. и И.К. излезли на
улицата, като с общи усилия хванали Й.К. и го отвели в посока ромската махала в
с.Х.Д.. В този момент
на място пристигнал изпратения автопатрул при РУ на МВР гр.К. в състав В.К. и Н.И., които лично възприели изразеното от посочените
свидетели възмущение от арогантното хулиганско държание на обвиняемия. За
случилото се бил уведомен с молба за съдействие и кмета на населеното място,
който също сигнализирал на национален телефон 112 / л.66 от досъдебно
производство/
Изложената фактическа обстановка е
приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните
в досъдебното производство гласни и писмени доказателства. От тях точно и
категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на
делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от
значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните по делото
доказателства, изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда
за установена фактическа обстановка. Тя се подкрепя от показанията на
свидетелите и от обясненията на обвиняемия, дадени в съдебното производство.
При така констатираното, настоящият
състав намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК. Същият на 03.02.2016 г. в с. Х.Д., обл. П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението „хулиганство”, като целенасочено предизвиквал конфликт със
свидетелите П., крещял, обиждал ги и ги псувал
многократно, блъскал по входната им врата, без да е предизвикан от тях по
никакъв начин. Описаните действия са осъществени и на обществено място – на
улицата и пред дома на П., пред очите и
на други граждани. Извършените от обвиняемия действия са непристойни, тъй като
не са съобразени с установените в обществото морални норми на поведение.
Нарушават установените морални и нравствени порядки за поведение на обществено
място и необезпокояване на околните.
С действията си обвиняемият е реализирал
визираният в чл. 325 ал. 1 от НК престъпен резултат - грубо е нарушил
обществения ред на улицата и пред дома на П.. Чрез поведението си е изразил брутална демонстрация
против установения ред. Осъществените от него действия са нарушили обществени и
лични интереси. Предизвикали възмущение и негативни емоции у присъстващите лица.
Обвиняемият е изразил явно неуважение към
обществото, тъй като извършените от него действия изразяват открито висока
степен на неуважение към личността на свидетелите П., които са възмутили присъстващите граждани. При това антиобщественият характер на тези
действия е осъзнат както от дееца, така и от
присъствалите граждани, в които всял смут и възмущение.
Обвиняемият е извършил престъплението с пряк
умисъл - съзнавал е, че извършените от него действия са в противоречие с
общоприетите схващания за морал и поведение на обществено място, предвиждал е,
че те ще предизвикат смут и възмущение у околните лица и е искал този престъпен
резултат.
За престъплението, в което е обвинен обвиняемият,
законът предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
както и обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. От извършеното от него не са настъпили имуществени
вреди. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК и
освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно
наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно
за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е административно
наказание глоба в минималния размер от хиляда лева. Изводът на съда е основан
на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият
е с добри характеристични данни, признава вината си и изразява пред съда съжаление
за извършеното, има добросъвестно процесуално поведение. Поради изложеното, за
извършеното от обвиняемия съдът му определи административно наказание глоба в минималния
предвиден размер – хиляда лева.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.