Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 10751 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 109087 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 42838/2018
г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, А. „П.И.“ е осъдена да заплати на „ДЗИ
– Общо застраховане“ АД, на основание чл.411 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД, сумата от 15 958, 38 лв., от която: 15 943, 58 лв., представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди”, с peг. № ******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.09.2017 г. при
движение по автомагистрала „Хемус”, представляваща част от републиканската
пътна мрежа, вследствие на удар с намиращ се на пътя предмет – парче от гума и
15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 28.06.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 533 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г.
– 27.06.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 1 963, 36 лв. - сторени по делото разноски. Отхвърлени са предявените от А. „П.И.“
обратни искове срещу „А.” ЕАД, като лице осъществяващо надзор на пътя по силата
на договор за обществена поръчка № РД-33-4/29.05.2015 г., за заплащане на А. „П.И.“,
сумата от 15 958, 38 лв., от която: 15 943, 58 лв. - застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Ауди”, с peг. № ******,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.09.2017 г. при движение по автомагистрала
„Хемус”, част от републиканската пътна мрежа, вследствие на удар с намиращ се
на пътя предмет – парче от гума и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното й погасяване, както
и сумата от 533 лв. -обезщетение за забава върху главницата за периода
28.02.2018 г. – 27.06.2018 г., при условие, че А. „П.И.“ заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД
посочените суми. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сторените от него разноски по делото в размер на 200 лв.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника по
делото и ищец по обратния иск А. „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че същото е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, без да са налице безспорни доказателства относно осъществяването на
конкретни факти за настъпилото пътно -транспортно произшествие. Поддържа, че представеният
протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл.179, ал.2 ГПК във вр. с чл.183 ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Същият е непълен,
неточен и противоречив. Липсва пълно
и ясно описание на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка и
конкретното място. Отразеното в него застрахователно събитие няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на
ПТП, тъй като произшествието не е извършено в присъствието на съставителя на
акта. Доколкото ситуацията не е осъществена пред съответния полицейски
служител, посоченият протокол възпроизвежда единствено твърденията на водача,
който е заинтересован да опише фактическа обстановка, която е изгодна за него,
с цел обезщетяване на вредите по застрахования автомобил. Между показанията на
свидетеля Г.и описаното в частните писмени доказателства са налице съществени
противоречия.
Счита, че решаващият съд е направил неправилно систематично тълкуване на
разпоредбите на сключения от А. „П.И.“ и „А.“ ЕАД договор с предмет „Поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни
ситуации) на автомагистрален участък АМ „Хемус“ от км
0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км
0+000 до км 3+024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане,
осветление на тунели: „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“,
и „Правешки Ханове“ с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на
пътните съоръжения и принадлежностите в обхвата на автомагистралата на
територията на ОПУ - София и ОПУ - Ловеч стопанисвани от АПИ“, като е приел, че
за да бъде
отстранено препятствието, е следвало да се обективира
задание (писмено или устно) от страна на А. „П.И.” до „А.”ЕАД. В раздел VIII,
чл.12, ал.5, ал.7, ал.8, ал.9 и ал.19, е уговорено, че изпълнителят е длъжен в
рамките на своите права по този договор да предприеме всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на
безопасни условия на движение, да започва работа веднага след появяването на
необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво,
съгласно техническата правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и
оперативния план за зимно поддържане, да поддържа в готовност екипи, които да
осигурят безопасност на движението при ПТП, аварии и др. извънредни ситуации,
станали по републиканските пътища, предмет на договора, като сигнализира с
комплект за временна организация на движението, съгласно Наредба № 01/16 за
временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт по
пътищата и улиците, според възможната опасност и в минимално кратък срок да
поправи последиците от произшествието, ако това се налага. С оглед на това
изпълнителят е следвало да поддържа процесния
участък, като същият действа в условията на оперативната самостоятелност. В
случая препятствието не е част от пътната настилка, пътните принадлежности и
пътните съоръжения и не е резултат от действие или бездействие на страните,
които са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа. Същото, с
оглед характеристиките и времето на настъпване на ПТП - 01:10 часа, не е могло да бъде
обозначено или премахнато незабавно. Счита, че от ангажираните гласни
доказателства сочещи скорост на движение 130-140 км/ч и дистанция между двете моторни
превозни средства от 30 метра, се установява нарушение на разпоредбата на
чл.179, ал.2 ЗДвП, съгласно която при движение след автомобил се спазва
дистанция, която да дава възможност на водачът на моторно превозното средство,
следващ предходния да реагира своевременно, както и на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Посочените нарушения са установени и в заключението на
изготвената по делото авто - техническа експертиза. Длъжностното
лице, отразило произшествието, не е направило снимков материал по съответния
процесуален ред и способ, за да бъде надлежно приобщен по делото, което
възпрепятства установяването на действителната причина за възникване на
евентуалното пътно-транспортно произшествие. Приложените към исковата молба
снимки не са нито писмени, нито веществени доказателства, тъй като са изготвени
от застрахователя, който е заинтерисована страна. Липсват
доказателства, че водачът към
момента на реализиране на ПТП не е бил под въздействие на алкохол или други
медикаменти или вещества с наркотично или упойващо действие, тъй като
не е описано използваното техническо
средство - дрегер или др. Не е установено извършване
на проверка за настъпване на вредите в резултат на обстоятелства попадащи в
хипотезата на част VIII, т.8.15. от Общите условия за застрахователя, когато вредите
са в резултат на повреда, износване, стареене, умора на материала, скрит дефект
и др., на агрегат, възел или детайл на моторното превозно средство, вследствие
на което е настъпило застрахователното събитие, както и в хипотезата на VIII,
т.8.8., когато вредите са настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност
на застрахования, членове на неговото семейство, лица живеещи заедно с него в
едно домакинство, негови работници и служители, лица работещи под негов контрол
и др. От застрахователна полица и уведомлението за щета не се установява на
какво основание е изплатено застрахователното обезщетение и спазени ли са Общи
условия на застрахователя предвидени в част III, т.3.1. за сключване и форма на
застрахователен договор. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли
предявените срещу него искове. В случай, че същите бъдат уважени моли по
предявения обратен иск да бъде осъдено дружеството „А.” ЕАД за претендираните от застрахователя суми, като съдът се
произнесе и относно възражението за съпричиняване.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
“ ЕАД, с който я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. По делото е доказано по безспорен начин, че процесното пътно - транспортно произшествие е настъпило
на описаното в исковата молба и протокола място, както и, че причина за същото
е необезопасено парче от гума на пътното платно на автомагистралата.
Местопроизшествието е било посетено от служител на сектор „ПП”, група КПД,
ОДМВР - София, който е описал подробно възприетата на място от него фактическа
обстановка. Съгласно представения и приет като доказателство по делото протокол
за ПТП причина за реализираното му е „необезопасен предмет”. В обжалваното
решение правилно е посочено, че протокола за ПТП има характер на официален
документ, тъй като е съставен от длъжностно лице, в рамките на дадените му
правомощия. Същият обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на
мястото на произшествието се е намирал описаният в протокола лек автомобил, с
описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирал необезопасен
предмет (парче от гума). Съдът е съобразил, че в хода на делото не са събрани
доказателства, които да подкрепят твърденията на ответника, че отразените в
протокола обстоятелства и начертаната схема са неверни. Изготвената и приета по
делото съдебно -техническа експертиза напълно потвърждава описаният в протокола
механизъм и начертаната в него схема. Счита, че показанията на разпитания по
делото свидетел Г.напълно съвпадат с описаният в протокола механизъм. С оглед
на това правилно решаващият съд е приела за доказано наличието на причинно -
следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите по автомобила.
Представените доказателства не установяват виновно поведение на водача на
увредения автомобил. Напротив, същият се е движил с позволена от закона
скорост, съобразена с атмосферните условия и вида на пътя (автомагистрала), на
къси светлини, спазвайки необходимата дистанция. Съгласно заключението на авто - техническа експертиза вредите са
настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП, а водачът бил в
невъзможност да избегне необезопасения предмет - при движение на къси светлини,
при скорост по - голяма от 70 км/ч., водачът не може да предотврати ПТП. Поддържа,
че е неоснователно възражението, че застрахователното обезщетение е изплатено
без годно правно основание, тъй като представлява непокрит риск по Общите
условия на застрахователя. В хода на производството не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на твърдението, че водачът на процесния
лек автомобил е употребил алкохол. Съгласно протокола за ПТП водачът е бил тестван за алкохол
и теста е бил отрицателен. С оглед на това счита, че решаващият съд обосновано
е приел, че не е налице изключен риск по раздел VIII. т. 8. 8 от Общите условия.
Поддържа, че в случая е налице покрит риск съгласно застрахователния договор и
действащите към него Общи условия, поради което застрахователното обезщетение е
изплатено на годно основание. Налице са и предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя. Моли съда да потвърди
обжалвания съдебен акт, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, третото лице – помагач на
ищеца и ответник по обратния иск „А.” ЕАД е депозирало отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната
жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на причинно - следствена връзка между пътно - транспортно
произшествие и декларираните от водача вреди, както и механизмът на
осъществяването му. Поддържа, че протоколът за ПТП е непълен, неточен и
противоречив. При разпита на свидетеля се констатират съществени противоречия
между показанията му и описаното в частните писмени доказателства по делото,
което внася съмнение както в обстоятелствата, за които се отнасят, така и в
истинността на останалите факти. Съгласно съдържанието на договора за възлагане
на обществена поръчка № РД-33-4/29.05.2015г. за поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи) на участъка от автомагистрала
„Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“
от км 0+000 до км 3+024, който включва и участъкът, на който е реализирано процесното ПТП, дейностите, които дружеството е длъжно да
изпълнява, не са предварително определени в самия договор, а се възлагат
отделно на база годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания. В производството по делото не са
представени такива доказателства, от които да се установява, че възложителя е
възложил на изпълнителя задание свързано с каквато и да е работа в процесния участък, в който е настъпило пътно-транспортното
произшествие. С оглед на това не са налице предпоставките за уважаване на
предявените срещу него обратни искове. Счита, че е правилен и законосъобразен
изводът на решаващия съд, че при систематическото тълкуване на разпоредбите на
договора - чл.1, 5, чл.12, ал.7 и ал.8, дейностите по поддръжка се възлагат от
възложителя със задания, включително и устни задания, които се оформят като
писмени в тридневен срок от възникване на непредвидените обстоятелства, когато
дейностите по поддръжка на пътя се възлагат с „извънредни задания“. Такова задание
е необходимо и когато се налага осигуряване на безопасността на пътя, при
възникнали непредвидени обстоятелства - каквото е наличието на парче от гума на
пътното платно, доколкото наличието му води до опасност за движението по пътя и
риск от настъпване на пътно - транспортно произшествие. Доколкото никъде в
договора не е предвидено изпълнителят да следва да осигури екип, който да следи
за възникване на непредвидени обстоятелства, е уговорено осигуряване на екип за
реакция при вече възникнали непредвидени обстоятелства, съгласно чл.12, ал. 7 и
ал.8, който следва да е в готовност, то не може да се приеме, че по силата на
договора на ответника по обратния иск „А.“ ЕАД е възложено от А. „П.И.“
незабавното отстраняване на последиците от такива непредвидени обстоятелства. В
договора не е предвидено задължение на „А.“ ЕАД да следи за настъпване на
непредвидени обстоятелства, включително и такива, които могат да доведат до
ПТП. С оглед на това счита, че задължението на дружеството, което осигурява
поддръжка на пътя, е да отстрани последиците на ПТП, но само по изрично
възлагане от страна на възложителя, включително и устно, с оглед извънредния характер
на обстоятелството, възникването му през нощта, а устното възлагане следва да
бъде оформено като писмено извънредно задание в срок до 3 дни от възникване на
непредвиденото обстоятелство - чл.5, б. „В“ от договора. Моли съда да отмени
обжалваното решение, в частта, с която е уважен главния иск и да потвърди
същото, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу него обратни искове.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е
сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.411 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.09.2017 г. около 01:10 ч., при движение по
автомагистрала „Хемус”, с посока на движение към гр. Варна, в района на 65-ти
километър е настъпило пътно - транспортно произшествие с участието на лек
автомобил марка „Ауди“, с рег. № ******, управляван от Г.Л.Г., при следния
механизъм: необезопасен предмет (гума на камион), паднал на пътното платно. Местопроизшествието
е посетено от младши автоконтрольор към сектор „ПП”,
група КПД, ОДМВР – София,
който съставил протокол за ПТП. На място е установено, че водачът на моторното
превозно средство е правоспособен и не е употребил алкохол. Към датата на настъпване на произшествието собственикът на увредения
автомобил „Кристи” ЕООД е имал валидно сключена застраховка „Каско +“ със „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с покрити рискове
„Пълно Каско” и „официален сервиз”. На 12.09.2017г. е
заведена претенция към застрахователя за настъпилото ПТП, за което е образувана
щета № 44012131728156, с изготвени две опис заключения на увредените детайли и
снимков материал. Въз основа на възлагателно писмо от
15.09.2017 г. увреденият автомобил е ремонтиран в автосервиз „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД, за което издадена фактура на
стойност 15 943, 38 лв. с ДДС. Посочената сума изцяло е изплатена от
застрахователя на сервиза, като са сторени и 15 лв. ликвидационни разходи за
обработване на щетата. Отговорността на ответника се обуславя от неизпълнение
на задължение по предприемане на необходимите действия за обезопасяването и
сигнализирането на препятствия на републикански път – изключителна държавна
собственост, в резултат на което е настъпило увреждането на застрахования
автомобил. Основанието на отговорността на застрахователя е настъпването на
застрахователното събитие. С плащането на застрахователното обезщетение на 07.11.2017
г. ищецът е изпълнил задълженията си към застрахования и е встъпил в правата му
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и разноските,
направени за неговото определяне. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 15 958, 38 лв., от която:
15 943, 58 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. –
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 533 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018
г. – 27.06.2018 г. претендира сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск. Оспорва материалната доказателствена
сила на протокола за ПТП, с твърдение, че същият е попълнен неправилно, тъй
като е вписано, че местопроизшествието е посетено на място, 1 час след настъпване
на пътно - транспортното произшествие. Същият няма материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Твърдението
на ищеца за причиняване на ПТП по посочения в исковата молба механизъм счита,
че е недоказано, тъй като автоконтрольорът не е
изготвил снимки. Оспорва твърдението за наличието на покрит риск, тъй като не
са представени доказателства, че водачът не е бил под въздействие на алкохол.
Позовава се на наличие на основание за отказ по т.8,15, раздел VІІІ от Общите
условия, както и на причиняване на вредите от умишлени действия на водача.
Счита, че не следва да заплаща обезщетение, тъй като вземането се претендира за
неизпълнение на задължението за поддръжка на пътя, а не поради свойствата на
вещта. Прави възражение за съпричиняване на вредите,
без посочени конкретни нарушения на закона.
Твърди, че с договор за обществена поръчка № РД – 33-4/29.05.2015г.,
сключен между А. „П.И.“ и „А.” ЕАД е възложил на последния да поддържа участъка
изправен, като по силата на договора, за изпълнителя е налице задължение да
осъществява надзор върху състоянието на пътя,
по смисъла на чл.50 ЗЗД, във връзка с §1, т.4 ППЗП. Счита, че не носи
отговорност по чл.49 ЗЗД, тъй като по силата на чл.50 ЗЗД, за „А.” ЕАД е възникнало задължението да
възстанови обезщетението на ищеца. С оглед на това е отправил искане за привличане
на негова страна, като трето лице помагач посоченото дружество, както и е
предявил обратен иск срещу него – за заплащане на сумите по първоначалния иск
поради неизпълнение на задълженията му по договора за обществена поръчка за
поддръжка на участъка.
Ответникът
по обратния иск „А.” ЕАД оспорва същия.
Счита, че по делото не са представени доказателства, че пътно -транспортното
произшествие е причинено от преминаване на лекия автомобил през предмет, паднал
на пътя, нито за техническото му състояние преди ПТП. С оглед на това не е
доказана причинна връзка между настъпването на произшествието и вредите.
Оспорва и размера на вредите, като счита същият за завишен. Прави възражение,
че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП, поради
което и е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Оспорва твърдението на ищеца за неизпълнение на негово договорно задължение,
като счита, че по силата на самия договор, дейностите по поддържане, които
следва да изпълнява, не са предварително определени в самия договор, а се
възлагат отделно, на база месечни, допълнителни и извънредни задания - чл.5. В
случай, че се установи настъпването на пътно - транспортното произшествие
вследствие наличието на предмет на пътя, то почистването на следва да му бъде възложено със съответно задание,
каквото възлагане в случая не е налице. Същевременно носи отговорност само за
неизпълнение на конкретно задължение, каквото в случая не е допуснал.
Видно
от представения протокол за ПТП № 1604944, съставен на 12.09.2017 г. в 02:15
часа от младши автоконтрольор сектор „ПП”, група КПД,
ОДМВР - София, на посочената дата в 01:10 часа на автомагистрала „Хемус“, в
посока гр. Варна в района на 65-ти километър е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Ауди“, модел S 8, с рег. № ******,
собственост на „К. 12“ ЕООД, управляван от Г.Л.Г.. Като причина за настъпване
на инцидента е посочено, че МПС се е движило по АМ „Хемус“ с посока гр. Варна и
в района на 65 км., поради независещи от водача обстоятелства, реализира ПТП с предмет,
паднал на пътя и необезопасен от собственика на пътя. В протокола е удостоверено, че за
лекия автомобил представена застрахователна полица № ВG/06/116002630397/10.10.2016 г. валидна от 11.10.2017 г. до 11.10.2017 г. по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото
дружество.
Съгласно представената комбинирана застрахователна
полица № 440116131005432, издадена на 11.10.2016 г., между ищеца и „Кристи 12” ЕООД е сключен
договор за застраховка „Каско +“, със срок на
действие от 12.30 ч. на 11.10.2016 г. до 24.00 ч. на 10.10.2017 г. Обект на
застрахователно покритие е лек автомобил „Ауди“, модел „S 8”, с рег. № ********** и рама № WAUZZZ4H0FN032506. Уговорена е застрахователна сума в размер на 210 000 лв., при покрити
рискове - „клауза Пълно Каско”, „официален сервиз”,
„клауза Премиум” и „Чужбина”. Уговорената застрахователна премия е
в размер на 8 242 лв., платима разсрочено на четири равни
вноски.
По делото са представени 4 бр. сметки от 11.10.2016г.,
13.01.2017 г., 12.04.2017 г. и 19.07.2017 г., от които се установява, че уговорената
застрахователната премия е заплатена изцяло от застрахования, като първата
вноска е платена при сключването на застрахователния договор.
С уведомление за щета № 44012131728156 по
застрахователна полица 440116131005432, водачът на увредения автомобил е
уведомил ищеца за настъпилото пътно - транспортно произшествие.
В изготвените опис
заключения по посочената щета от 14.09.2017 г. и от 19.09.2017 г. са посочени констатираните
увредени детайли за подмяна, като е изготвен и снимков материал.
С възлагателно писмо изх. №
90006 от 15.09.2017 г. застрахователя ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е възложил извършването
на ремонт на увредения лек автомобил марка „Ауди“ в автосервиз „Порше интер ауто
БГ“ ЕООД.
С приемо - предавателен
протокол от 13.10.2017 г. ремонтът на автомобила извършен в автосервиза е приет
от ищеца без възражение. Съгласно приложена към протокола фактура № ********** общата
стойност на ремонта възлиза на сумата от 15 943, 38 лв.
С преводно нареждане от 07.11.2017 г. е наредено от
ищеца сумата от 15 943, 38 лв. да се преведе в полза на горепосочения
автосервиз. Като основание за извършеното плащане е посочена щета №
44012131728156 на лек автомобил с рег. № ******.
Ищецът е отправил до ответника регресна
покана, получена на 02.02.2018 г., за заплащане на
сумата от 15 958, 35 лв., от която: 15 943, 38 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разходи.
По делото е представен договор за възлагане на
обществена поръчка изх. № РД-33-4 от 29.05.2015 г., по който възложител е А. „П.И.“,
а изпълнител е „А.“ ЕАД. По силата на договорът възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши дейноститепо
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при
аварийни ситуации, на автомагистрален участък АМ
„Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и пътни
връзки, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане на осветлението
на тунели „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки
ханове“ с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ
– София и ОПУ – Ловеч, съгласно Приложение № 1 към договора. По силата на чл.5
от договора дейностите по поддържане се
възлагат от възложителя на изпълнителя д месечни, допълнителни и извънредни
задания. По отношение на последните е предвидено, че в случаи на настъпване на
непредвидени обстоятелства, възложителят и/или директора на ОПУ – София и на
ОПУ – Ловеч, съгласувано с ЦА на АПИ, има право да възлага писмено възникналите
работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване
безопасността на движението. Изпълнителят е длъжен да започне незабавно
изпълнението на разпоредените работи, като в срок от
3 дни след възникването на непредвиденото обстоятелство, разпоредените
работи се оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя.
От показанията си разпитания пред свидетел Г.Л.Г.се
установява, че си спомня за настъпилото ПТП на АМ „Хемус“. Тогава е управлявал увредения лек автомобил „Ауди“. Не може да
посочи точната дата на инцидента. Движил се след автомобил марка „Порше“. На магистралата, преди бензиностанция „ОМВ“
автомобилът пред него набил рязко спирачки и му „хвърлил“ някакво парче. По –
късно установили, че това било парче гума от камион. Автомобилът пред него
минал през това парче гума и след това то се ударило в управлявания от
свидетеля автомобил, в предна, лява част. И двете коли били увредени. Качили ги
на репатрак. Инцидентът настъпил по тъмно, вечерта.
За свидетеля не било възможно да избегне инцидента. Парчето от гумата било
около 1 – 1, 5 дължина и височина около 10 см. Разстоянието между управлявания
от свидетеля автомобил и този бил пред него, било 30 м. след удара натиснал
спирачките, но нямал време да реагира. Освен автомобилът марка „Порше“, нямало други превозни средства. Свидетелят
управлявал автомобила със скорост от 130 км/ч.
От заключението на вещото лице инж. А.М.по изслушаната
пред СРС авто – техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че на 12.09.2017
г. около 01:10 часа на автомагистрала „Хемус“, посока гр. Варна в района на 65
–ти километър, в участък от път с две ленти за еднопосочно движение, лек
автомобил марка „Ауди“ попада с предната си част на предмет паднал на пътя като
реализира пътно - транспортно произшествие. Причинени са увреждания на
автомобила в предната му лява част около предния фар, за които вещото лице
счита, че са в причинно – следствено връзка с процесното
произшествие. Увреденият автомобил е 2 години и 7 месеца от пускането му в
експлоатация. Извършен е ремонт на увредения автомобил във фирмен сервиз, като
стойността на ремонта възлиза на 15 943, 38 лв. По средни пазарни цени стойността на ремонта е 14 902, 73 лв. С
оглед нанесените вреди по автомобила, вещото лице приема, че скоростта при
удара е около 50 - 60 км/ч. Ако скоростта е била по –висока, водачът е щял да
загуби контрола върху управлението на моторно превозното средство и е щял да
излезе от пътното платно. Няма данни в коя лента за движение е настъпило
пътното произшествие. Тъй като ударът е настъпил в лявата странична част, около
левия фар, при възможност водачът да отклони автомобила надясно и да заобиколи препятствието, са му необходими 1, 5 метра
странично отклонение. При ПТП автомобилът е бил с оригинали външни гуми,
запазени 50% с грайфер около 4 мм, които са на 2 години и 7 месеца от
производството, при допустима експлоатация до 5 години. Няма данни за
габаритите на препятствието, но ако превозното средство премине с лява гума
през него, ПТП ще е по - тежко след загубата на контрол върху него от водача. Автомобилът
е оборудван с халогенни лампи тип Н4, които в
съответствие с конструктивните особености на рефлектора осигуряват добра
видимост на разстояние не по-малко от 75 м. пред дясната част на същия и не
по-малко от 4 м. вдясно от десния габарит и пред левия фар на 30 м. напред и 3,
11 м. вляво от левия габарит. Видимостта на водача в ляво пред левия фар на
къси светлини е от 40 до 60 метра.
В проведеното на 11.04.2019 г. открито съдебно
заседание пред СРС, вещото лице е уточнил, че след проведения разпит на
свидетеля не се налага коригиране на заключението му. Констатираните увреждани по
автомобила отговарят да са причинени по описания от свидетеля начин. Последният
е посочил, че е шофирал 30 м. зад автомобила движещ се пред него, със скорост
от 130 - 140 км/ч., а за да може да избегне препятствието му трябват поне още
53 м. с оглед на това ударът е бил непредотвратим.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че за периода 11.10.2016 г. –
10.10.2017 г. лек автомобил марка „Ауди“, модел S8, с
рег. № ******, е застрахован по имуществена застраховка „Каско
+“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.
През време на действие на договора - на 12.09.2017 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило при движение по републикански път - автомагистрала “Хемус”, в посока гр. Варна. Причина за настъпилото ПТП е наличието на паднал предмет на пътя, който не е обезопасен. За настъпилия инцидент е съставен протокол за ПТП.
Жалбоподателят релевира
доводи относно доказателствената стойност на
представения по делото протокол за ПТП относно механизма на ПТП.
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна
практика, обективирана в решение № 15 от 25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. съставът на ВКС, ТК, I ТО, решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др., протоколът за
ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма
и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва
не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена
сила на документа.
Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за пътно - транспортно
произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на
същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на
специализирана авто - техническа експертиза (решение
№ 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).
В производството пред СРС за установяване механизма на ПТП са ангажирани
показанията на свидетеля Георги Георгиев, както и е изслушана авто – техническа
експретиза. Свидетелят е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния
относно механизма на настъпване на ПТП. Показанията му са логични и
последователни и пряко кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл.172 ГПК,
съдът възприема същите с изключение на посочената от свидетеля скорост на
движение, тъй като в тази им част показанията противоречат на изводите на вещото
лице. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят
или опровергаят дадените от свидетеля показания в останалата им част относно
спорните по делото факти.
В случая в протокола за ПТП на предвиденото в същия
място е посочено, че местопроизшествието е било посетено от съставителя. Същият
удостоверява установените от последния обстоятелства и обвързва съда относно
мястото, времето, участника в процесното ПТП и
нанесените на автомобила вреди. Не са налице противоречиви данни. Ето защо
оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Жалбоподателят счита, че представеният по делото
констативен протокол за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по
делото по реда на чл.183 ГПК. Съгласно чл.183 ГПК, когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в
такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се
изключва от доказателствата по делото. В случая констативният протокол е
представен по делото в заверен от страната препис, като от страна на ответника
пред първата инстанция не е направено доказателствено
искане протоколът да бъде представен в оригинал, за да може да намери
приложение санкционната последица на чл.183, изр.2 ГПК. Такова доказателствено искане не е отправяно и пред въззивния съд. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че
протоколът следва да бъде изключен от
доказателствата по делото, се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с
доклада по делото, съставен по реда на чл.146 ГПК, да установи настъпилото ПТП,
неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Неоснователно е възражението
на жалбоподатателя за съпричиняване,
тъй като водачът на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия, в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. На
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест
на ответника е да установи възраженията си по делото. В хода на процеса по
делото не са ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на
вредоносния резултат. Вещото лице приема въз основа на уврежданията на
автомобила, че той се е движил със скорост около 50-60 км/ч. При движение с по
– висока скорост, за което дава показания разпитания свидетел, водачът би
загуби контрола върху управлението на автомобила и ще излезе от пътното платно.
В случая обаче автомобилът не е напуснал пътното платно. Ето защо и доколкото
ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест,
следва да се приеме, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата
на чл.51, ал.2 ЗЗД. С писмения отговор на исковата молба ответникът не е релевирал възражение, че водачът на автомобила не е спазил
нужната дистанция с движещия се пред него автомобил, поради което и на
основание чл.266, ал.1 ГПК, това възражение е преклудирано
и като такова не следва да се обсъжда по същество.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
застрахователят не е следвало да заплаща обезщетение, тъй като няма
доказателства дали не е налице изключен застрахователен риск. Застрахованият е
изпълнил задължението си своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие и не е създал пречки на застрахователя да установи обстоятелствата, при
които същото е настъпило – чл.403, ал.1
и ал.4 КЗ. Също така не са ангажирани доказателства от ответника за
осъществяване на някоя от регламентираните в чл.208, ал.1 КЗ предпоставки, при наличието
на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена
тежест на жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен
риск, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК, каквито доказателства не е
ангажирал по делото.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП
републиканските пътища се управляват от А. „П.И.“, която на основание чл.30, ал.1
ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се
приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния
пътен участък, включително да отстрани процесното препятствие по пътя.
Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои
задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжка.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова
нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед
на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи,
че автомобилът е попаднал с предната си част на неравност на пътя – паднал
предмет на пътя (част от гума), който е стопанисван от ответника. Последният не
е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл.167 ЗДвП своевременно
да отстрани препятствието по пътя, както и задължението си, регламентирано в
чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя,
като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо следва да се
приеме, че с бездействието си за отстраняване препятствието на пътя е причинил
на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че
тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са
резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва
да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и
безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като
вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на
служители на ответника.
По делото се установи също така, че застрахователят е
изплатил на застрахования обезщетение в размер на 15 943, 58 лв. –
стойността на ремонта, извършен във фирмен сервиз, доколкото застрахованият
автомобил е в гаранция (2 години и 7 месеца от пускането му в експлоатация).
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, действал към
момента на възникване на регресното право, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД.
Обхватът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане. Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, поради което този въпрос е извън предмета на въззивния
контрол, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.269 ГПК, поради което не следва да се
обсъжда по същество.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя,
който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 15 943,
58 лв., както и 15 лв. – ликвидационни разноски. Ето защо и доколкото не се
установи ответникът да е изпълнил това свое задължение, предявеният иск се
явява изцяло основателен.
В предмета на делото е включен обратен иск, предявен
срещу третото лице – помагач на ответника.
Жалбоподателят се позовава на неизпълнение на
задълженията на ответника по обратния иск, произтичащи от чл.12, ал.5, ал.7,
ал.8, ал.9 и ал.19 и чл.28 от договора за обществена поръчка.
В същите страните са постигнали съгласие изпълнителят,
в рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими действия
за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на
безопасни условия на движение; да изпълнява допълнителните, писмени или устни,
разпореждания на възложителя, възникнали в процеса на работа; да започна работа
веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа автомагистралата
на договореното ниво, съгласно „Технически правила и изисквания за поддържане и
ремонт на пътищата“ на НАПИ от 2009 г., „Техническа спецификация“ на АПИ от
2014 г. и „Оперативен план за зимно поддържане“; да поддържа в готовност екипи,
които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно –
транспортни произшествия, аварии и други извънредни ситуации, възникнали по
магистралата, предмет на договора, като сигнализира с комплект за временна
организация на движението, съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна
организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците; в минимално кратък срок и при необходимост да
отстрани последиците, възникнали в резултат на извънредни случаи, посочено
по-горе, в зависимост от възникналата опасност; да следи метеорологичните
прогнози и да създава своевременно необходимата организация за осигуряване на
безопасността на движението. Постигнато е съгласие при причиняване на ПТП и/или
възникване на щети в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
При преценка основателността на релевираните
от жалбоподателя доводи, следва да се съобразят установените в нормата на чл.20 ЗЗД критерии при тълкуването на
договорите - трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
В случая жалбоподателят не е представил по делото
посочените в договора за обществена поръчка „Технически правила и изисквания за
поддържане и ремонт на пътищата“ на НАПИ от 2009 г., както „Техническа
спецификация“ на АПИ от 2014 г. и „Оперативен план за зимно поддържане“, които
са част от съдържанието на договора и имат значение при определяне обхвата на
задълженията на изпълнителя за осигуряване на безопасни условия на движение. Независимо
от това следва да се съобразят постигнатите между страните уговорки в раздел V
„Възлагане на дейностите по договора“. В чл.5 страните са се съгласили, че
дейностите по поддържане са възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни,
допълнителни и извънредни задания, като същите са точно дефинирани за целите на
договора. Подробно описаните в раздел VІІІ „Права и задължения на изпълнителя“,
следва да се тълкуват във връзка с раздел V „Възлагане на дейностите по
договора“. Ето защо при тълкуване на договора, с оглед въведените в чл.20 ЗЗД
критерии, се налага изводът, че изпълнението на задълженията на изпълнителя се предпоставя от наличието на нарочно възлагане от страна на
възложителя посредством уговорените месечни, допълнителни или извънредни
задания. С оглед на това задълженията на изпълнителя за поддържане на пътищата
и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на
движение, предполагат наличие на изрично задание от страна на възложителя. Жалбоподателят
не твърди наличието на такова задание, което да има отношение към конкретния
пътен инцидент, нито ангажира доказателства в тази насока. Ето защо изводът на
решаващия съд, че задълженията на ответника по обратния иск, свързани с
осигуряването на поддържката на пътя и отстраняване
последиците на ПТП, са по изрично възлагане от страна на ищеца, е обоснован и
правилен. С оглед на това доводите на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че предявеният по делото обратен иск е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по
жалбата „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД разноски в настоящото производство. Техният
размер възлиза на 1 372 заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.3 ГПК и доколкото ответника по жалбата – ответник по предявения обратен
иск „А.“ ЕАД е защитаван по делото от юрисконсулт, следва да му се присъди
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 109087 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 42838/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125
състав.
ОСЪЖДА А. „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „********, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******и съдебен адрес
гр. София, ул. „******– адв. Л.Ц., ап.7 – адв. Т.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1
372 (хиляда триста седемдесет и два) лв., представляваща сторени
разноски за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „********, да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр.с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.