РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Габрово, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №499/01.11.2024г. по гр.д.№998/2024г. на РС-
Габрово, с което допусната извършване на съдебна делба между В. М. Ч., ЕГН
********** и М. М. К., ЕГН **********, по ½ ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в гр. Габрово- самостоятелен обект с предназначение- жилище,
апартамент, с идентификатор № 14218.501.564.2.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64-26.10.2007г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект-
08.02.2024г., разположен в сграда с идентификатор № 14218.501.564.2,
построена в поземлен имот с идентификатор № 14218.501.564, с адрес: гр.
Габрово, ул. „*****” № 9, вх. „Б”, ет. 2, ап. № 6, брой нива на обекта- 1, с
площ от 55.25 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 14218.501.564.2.5; под обекта: 14218.501.564.2.3; над обекта:
14218.501.564.2.9, заедно с принадлежащите му избено помещение № 6, с
площ и 1.442% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, съгласно схема № 15-124212-08.02.2024г. на
самостоятелен обект в сграда на СГКК Габрово.
В законният срок решението е обжалвано от М. К., чрез адв. Д., като
неправилно и незаконосъобразно. Излага несъгласие с изводите на първата
инстанция, че не е придобила имота по давност, тъй като: няма доказателства
да е манифестирала намерение за своене на имота по отношение на
1
собственичката В. М. и между тях не е била налице предварителна уговорка за
предаване на владението върху същия; както и не е извършила действия, с
които да е обективира спрямо другия съсобственик- сестра си В. М.,
намерението да владее нейната наследствена част за себе си. Счита, че от
показанията на св. А. и св.Р. се установила изразена воля от В. М. да предаде
владението върху процесния имот на своята дъщеря- М. К., която от 80-те
години на миналия век до настоящия момент живеела в апартамента, правила
ремонти в него и се грижила за наследодателката, която живяла там в края на
живота си. Сочи, че показанията на св. Ч. и св.И. следва да се ценят съгласно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Твърди, че е установила фактическа власт
през 1979г. върху процесния недвижим имот, с намерение за придобиване на
собствеността, с явно владение, известно и предадено със съгласието на
собственика на имота- В. М.. Намира периода на упражнена фактическата
власт за достатъчен да придобие правото на собственост върху процесния
имот по давност още приживе на наследодателя- придобивната давност
изтекла през 1989г. и към момента на смъртта си В. М. не е притежавала
правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което това
право не се включва в откритото с нейната смърт наследство.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли
искът за делба, тъй като между страните не съществува съсобственост на
процесният имот- апартамент в гр. Габрово, ул. „*****", № 9, вх. Б, ет. 2, ап. 6.
Окръжен съд- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото и
възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по иск предявен от В. М. Ч., срещу нейната сестра М.
М. К.- наследници по закон на майка си В. М., починала на 20.05.2017г., за
извършване на съдебна делба на недвижим имот собственост на майката-
апартамент в гр. Габрово, ул. „*****” № 9.
М. М. К. оспорва иска за делба и твърди, че е установила владение през
1979г., като майка й предоставила на нея и семейството й процесният
апартамент и оттогава живее в него, поддържа го и го ремонтира, като до
смъртта на наследодателката го е придобила по давност. Събрани са
свидетелски показания във връзка с възражението за давност.
Първата инстанция не е уважила наведеното от ответницата възражение
за придобиване по давност на имота, като е изложила съображения, че от
събраните по делото гласни доказателствени средства не може да се установи
с категоричност наличието на предварителна уговорка приживе на
наследодателя В. М. за предаване на владението върху имота на М. М. К..
Прието е, че от показанията на свидетелите се установява единствено
предаване на процесния имот за безвъзмездно ползване на К. и нейното
семейство, но не и изразена воля от наследодателя за предаване на
фактическата власт върху имота. Съдът е счел, че липсват доказателства след
настъпилата смърт на наследодателя съсобственикът М. М. К. да е извършила
2
действия, с които да е обективирала спрямо другия съсобственик намерението
да владее неговата наследствена част за себе си, т.е. да е манифестирала
присвоително намерение. Установил е от показанията на разпитаните
свидетели, че ответникът разполага с ключове, които осигуряват достъп до
имота, поради което държането на наследствената част от М. М. К. не е
трансформирано във владение.
Въззивната съд споделя изводите на първата инстанция, постановени
въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа
обстановка.
Наследодателката на страните В. М. е закупила процесното жилище с
договор от 17.11.1978г., като го е заплатила със заем от ДСК, видно от
посоченото в същия- л.5 от делото. Жалбоподателката К. твърди, че
владението върху процесният апартамент й е предадено доброволно от майка
й- на нея и семейството й, за да живеят в него. Разпитаните по делото
свидетели също са посочили, че наследодателката е предоставила апартамента
на М. и семейството й, за да живеят там, защото „са младо семейство,
дъщерята на М. е малка, а училището й е близо“. Св. А. и св.Р.- съседи на
жалбоподателката, нямат преки впечатления от отношенията между
роднините- същите само са споделили това, което М. К. им е казала и са
заявили, че живеят в блока малко преди тя и семейството й да се нанесат там.
В показанията си другата група свидетели- Г. И. и М. Ч. са посочили, че
наследодателката е закупила и прехвърлила жилища на двете си дъщери- в гр.
Габрово, ул. „*****“ №30, а процесният апартамент- на ул. „*****“, е бил
неин, не го е прехвърлила и заявявала: „когато умра да си го делят“. Св. Ч.
подробно е разяснила, че този апартамент е закупен от баба й със заем от
банка, като уговорката била М. К. и съпруга й да плащат вноските за същия,
тогава „щяла да го оправи на тяхно име“. Тъй като те не внесли нито една
вноска, тя „никога не предприела да го остави на някой и си останал неин“.
Двамата свидетели са заявили, че и другата сестра- В. Ч., както и те, са имали
ключ от жилището и са ходили в същото. Въззивният съд кредитира
показанията на тези свидетели като взаимодопълващи се, пресъздаващи техни
преки и непосредствени впечатления, а и съответни на останалите
доказателства по делото- договор за закупуване на процесният имот от В. М.,
преценявайки ги през призмата на чл.172 ГПК.
Предвид гореизложеното и доказателствата по делото следва да се
приеме, че фактическата власт на М.К. върху процесният апартамент е
установена със съгласието на собственика- нейната майка, която я е допуснала
да го ползва за задоволяване на жилищните нужди на семейството й. Този
начин на установяване на фактическа власт изключва владението, а
представлява държане. Въз основа на така даденото съгласие /разрешение/ К.
е упражнявала фактическа власт приживе на майка си, а както дори твърди
във въззивната си жалба, преди смъртта си през 2017г. В. М. е също е живяла в
този апартамент.
3
Не се доказва, а и не се твърди М. К. да е внасяла суми за погасяване на
заема, с който е закупено жилището от наследодателката. А след като В. М. е
починала на 20.05.2017г., няма данни едната й дъщеря- М., да е извършила
действия спрямо сестра си В.- сънаследик, с които да е демонстрирала
намерение за своене, за да се превърне държането във владение.
Само обстоятелството, че наследодателката е допуснала едно от децата
й- М. К. да ползва нейното жилище, не доказва установяване на владение от
последната за себе си и придобиване на същото по давност от родителя и то в
период, през който той е изплащал заем за закупуването му. В цитираната по
делото съдебна практика /Р. № 60/ 07.06.2018г. гр. д. № 2420 / 2017г. І ГО,
ВКС, Р. № 60123/ 16.11.2021г. гр. д. № 50 /2021г. ІІ ГО, ВКС, Р. № 32/
8.02.2016г. гр.д. № 4591/2015г., I г.о. ВКС, Р. № 3/25.01.2016г. гр.д. №
3973/2015г. I г.о. ВКС/ са разгледани различни хипотези, при които
презумпцията на чл.69 ЗС не е опровергана- когато наследодателите са
предали владението на имота, а не са допуснали лицето само да го ползва за
задоволяване на определени нужди, като това тяхно намерение се
потвърждава и от последващи действия- завещание, договор за дарение, а от
своя страна владелецът извършва действия надхвърлящи обикновенното
ползване на имота- например пристрояване надстрояване, на които
собственика не се противопоставя, изплащане на заема за закупуване на имота
и т.н.
Изложеното налага извод за неоснователност на възражението за
придобиване на процесният имот по давност, същият е съсобствен и подлежи
на делба, както е приела и първата инстанция.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се дължат
разноски. На другата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция. С оглед направеното възражение
за прекомерност на същото, въззивният съд намира, че размера му следва да се
намали на 720 лева- за подаване на отговор и становище по делото, без
явяване в с.з., предвид фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че е приключило в едно съдебно заседание без събиране на
доказателства.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №499/01.11.2024г. по гр.д.№998/2024г. на РС-
Габрово.
Осъжда М. М. К., ЕГН **********, да заплати на В. М. Ч., ЕГН
**********, направените по делото разноски за въззивната инстанция в
размер на 720 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5