Р Е
Ш Е Н И Е № 1144
14.10.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св. Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 84/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и с ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от А.А. ***, чрез адв.С.Б.,*** против
Решение № 2685/ 06.07.2018г.по гр.д.№ 8649/ 2017г по описа на Пловдивски
районен съд – ХХ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД- гр.Пловдив иск по чл.59 ЗЗД за заплащане
на сумата от 14 000 лева частичен иск от общо 54000 лева, претендирано
обезщетение за неоснователно обогатяване
от ползване на трафопост с диспечерско наименование „ТП Промкомбинат“ в
УПИ ІV в квартал 395 по актуалния
регулационен план на гр.Велинград за периода от 01.04.2012г. – 31.10.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
13.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което решение е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 3752/ 07.11.2018г. по делото
относно сумата на предявения иск, която да се чете в размер на 15 000
лева. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на така предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
От
въззиваемата страна
„Електроразпределение Юг“ ЕАД- гр.Пловдив, чрез юриск.С.Д. е постъпил
писмен отговор, в който по подробни съображения в него се оспорва жалбата като
неоснователна и се иска нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и възраженията на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с предявен от А.А.Г. *** против „Електроразпределение Юг“ ЕАД-
гр.Пловдив иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 ЗЗД. Искът
е предявен като частичен в размер на 15 000 лева от общо предявения
първоначално в първоинстанционното производство в размер на 54000 лева, след
което във въззивното производство е извършен частичен отказ и поддържан като предявен
за сумата от 28 326 лева.
Искът
се основава на фактическите обстоятелства, че ищцата като собственица по
дарение на недвижим имот, представляващ УПИ
ІV в квартал 395 по актуалния регулационен план на гр.В. е придобила
собствеността на сглобяема стоманобетонна конструкция Трафопост със застроена
площ 133 кв м, състояща се от помещение за високо напрежение, ниско напрежение
, машинно за два броя трансформатори и
склад. Праводател на ищцата е лицето Л. Д. Г., придобил собствеността върху
имота въз основа на Постановление за възлагане от 29.042008г., влязло в сила на
10.05.2008г. по изп.д.№ №22/ 2008г. на ДСИ
при РС-Велинград. Поддържат се твърденията, че процесният трафопост,
собственост на ищцата е бил използван от ответното дружество без договор и без заплащане на среднопазарен
наем за пренос и разпределение на ел.енергия, съответно за търговски цели за
периода 01.04.2012г. – 31.10.2016г. без правно основание, поради което
дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, спестявайки
цената за достъп до описаните съоръжения , в резултат на което е заявено
наличието на настъпило обедняване поради лишаване от ползите в размер на
исковата сума. Процесният трафопост бил изграден по време на действие на Закона
за електростопанството / обн.1948г, отм.1975г/ , бил известен с диспечерско
наименование ТП „Промкомбинат“, изграден е бил единствено за нуждите на
Промкомбинат – Велинград, функциониращ в миналото като мебелен завод, обслужвал
само един потребител, поради което не е станал държавна собственост.
Ответното
дружество поддържа оспорването на така предявения иск с възраженията пред
въззивната инстанция, че процесният трафопост не е бил електрозахранен,
помещенията на силовите трансформатори са празни, самите силови трансформатори
са демонтирани и изнесени, поради което трафопостът не е ползван за
преобразуване, разпределение и снабдяване с ел.енергия на трети физически или
юридически лица, а служители на дружеството нямат достъп до процесното
съоръжение от 2013 г. насетне. С оглед на това
се оспорва наличието на обедняване за ищцата , изразяващо се в лишаване
от възможността да ползва собствения й енергиен обект, както и наличието на
неоснователно обогатяване за ответното дружество по някакъв начин за сметка на
ищцата.
Безспорни
са по делото между страните фактите, че ищцата като собственик на описания
по-горе недвижим имот е придобила собствеността на процесната стоманобетонова
конструкция Трафопост, изграден преди придобиване на имота от ищцата и
обслужвал в миналото единствено Промкомбинат В., функциониращ като мебелен
завод. Заявените права на собственост от ищцата се установяват и от
представения по делото НА № 59/2012г. на нотариус С.Даскалов, вписан в
регистъра на НК с № 541, район на действие гр.Велинград, както и по отношение
на праводателя на ищцата - Постановление
за възлагане от 29.042008г. по изп.д.№ №22/ 2008г. на ДСИ при РС-Велинград.
При
така заявените с исковата молба обстоятелства в доказателствена тежест на
ищцата е установяване при условията на главно и пълно доказване съобразно
правилото по чл.154 ГПК тези обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици, а именно, че дружеството е ползвало в периода 01.04.2012г.
до 31.10.2016г. процесния ТП „Промкомбинат“ за целите на търговската си дейност
за снабдяване на трети лица с ел.енергия,
преобразуване и разпределяне на ел.енергия, преминаваща през собствения
на ищцата трафопост, в резултат на което дружеството се е обогатило
неоснователно, като е настъпило имуществено разместване на блага между
страните, при което ищцата се е обеднила съобразно предпоставките на
фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Чрез ангажирания от ищцовата страна, разпитан
в първоинстанционното производство свидетел – св.Л. Г., праводател на ищцата от
една страна се депозират обстоятелствата, че в периода м.април 2012г –
м.октомври 2016г. през процесния трафопост е минавала ел.енергия, която от
високо напрежение се е преобразувала в средно напрежение и по подземен кабел в
имота отивала към ТП „Вапцаров“. Отделно от тези обстоятелства свидетелят установява,
че през 2012г. – 2013г. били откраднати трансформаторите от процесния
трафопост, като ел.захранването било преустановено през 2013г. Ангажираният от
ответната страна свидетел И. К., в качеството на ръководител група поддържане в
КЕЦ Велинград, депозира обстоятелствата за това, че ТП с диспечерското
наименование „Промкомбинат“ от 2000 г.
насетне не е захранвал друг потребител, а когато е функционирал – служел за
захранване само на процесния имот, който не се ползвал, бил ограбен и пустеещ;
през 2014г. електромерът свален, вкл. по искане на собствениците; от процесния
трафопост не са били захранвани други потребители. От така депозираните
показания на разпитаните свидетели на двете страни по делото не се налага извод
да е налице съществено противоречие в показанията им в насока на релевантното обстоятелство
процесният трафопост да е могъл да функционира за целите на трансформиране и
пренос на ел.енергия на трети лица - потребители в процесния период м.април
2012г. – м.октомври 2016г., вкл. с оглед установеното - поради липса на съществените съоръжения
/силовите трансформатори/ в трафопоста в
следствие на кражба и ограбване на имота в периода 2012г – 2013г. В този смисъл
не се намира да е в противоречие с така събраните гласни доказателства и депозираното
в първоинстанционното производство заключение по ангажираната от ищцовата
страна и назначена СТЕ, установяваща по отношение на изследваното
обстоятелство, а именно, че в
периода м.април 2012г. – м.октомври 2016г. не е имало достъп до електрическата
мрежа и разпределяне на ел.енергия за потребители на ответното дружество през
ел.съоръжението на ищцата ТП“Промкомбинат“, вкл. за това, че същият не е електрозахранван,
помещенията на силовите трансформатори – празни, което последно обстоятелство
относно липсата на цитираните трансформатори да е било още от периода 2012г –
2013г. се установява от разпитания по делото св.Г., чийто показания следва да
се кредитират в тази им част.
Установеното в заключението на в.л. инж.К. в първоинстанционното
производство кореспондират на депозираните пред въззивната инстанция заключения
на в.л.инж. С. в съществените си части и на в.л.инж.К. по допуснатата повторна
СТЕ пред въззивната инстанция. По заключението
на в.л. С. депозирайки , че процесният ТП се е ползвал за пренос на
ел.енергия чрез участие в схема на пръстен на напрежение 20кВ през процесния
период, въз основа на допуснато логическо умозаключение се сочи то да се е
правело за осигуряване на двустранно захранване на /бел.моя съседен/ ТП
„Вапцаров“, а процесният ТП „Промкомбинат“
прекратил съществуването си м.октомври 2016г. като енергиен обект, но
вкл.поради това, че преди 2013г. силовите трансформатори са престанали да
съществуват. В този смисъл наведените от жалбоподателите в жалбата фактически
довод, че чрез втори силов трансформатор в процесния трафопост е била
захранвана „въздушна линия“ ниско напрежение „Анезица“ е неотносим към
процесния период и правен спор, доколкото в тази насока по приетото по делото
заключение по СТЕ на в.л.инж. К. се установява това да се е осъществявало до
2006г. От това заключение се установява и, че след отсъединяването на линия НН
„Анезица“ за други потребители след 2006г. няма преобразуване на ел.енергия от
средно на ниско напрежение посредством ТП “Промкомбинат“, като трансформирането
на ел.енергия за други потребители се е осъществявало след 2006 г. от ТП“Вапцаров“.
При
така събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се
установява през процесния период на
2012г. – 2016г. собственият на ищцата ТП
„Промкомбинат“ да се ползвал за преобразуване и пренос на ел.енергия до трети физически или
юридически лица, съответно други потребители на ответното дружество, за което
на последното да е заплащана цена от разпределение, достъп и снабдяване с
ел.енергия , в резултат на което да е настъпило обогатяване на ответника от
една страна и от друга резултатно да е причинено
обедняване в имуществената сфера на ищцата поради лишаване от възможността
същата да реализира ползи от процесния трафопост, несъществуващ като енергиен обект от периода
2012г. – 2013г.
Следователно
поддържаната от ищцовата страна претенция за присъждане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване в поддържания частичен размер от 15 000
лева от общо заявения в размер на 28 326 лева, се явява недоказана по
основание, като такава подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение по висящия
предмет на спора пред въззивната инстанция следва да се потвърди като правилно.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева,
както и направените разноски за СТЕ в размер на внесения депозит за вещо лице
220 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2685/ 06.07.2018г.по гр.д.№ 8649/ 2017г по описа на Пловдивски
районен съд – ХХ гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.А.Г. ***
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД- гр.Пловдив иск по чл.59 ЗЗД за заплащане
на сумата от 15 000 лева частичен иск от общо 28 326 лева,
претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на трафопост
с диспечерско наименование „ТП Промкомбинат“ в УПИ ІV в квартал 395 по актуалния регулационен
план на гр.В. за периода от 01.04.2012г. – 31.10.2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба 13.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
останалата част решението е влязло в законна сила.
Осъжда А.А.Г. , ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
********* – гр.Пловдив общо сумата от
520 лева / петстотин и двадесет лева/
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: