РЕШЕНИЕ
№ 14864
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110155558 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 124 ГПК.
Ищецът М. Л. И. е предявил против Столична община отрицателен
установителен иск за признаването за установено между страните, че ответникът не е
собственик на Поземлен имот с идентификатор при съседи: недвижим имот с
идентификатор
Ищецът твърди, че през 1993 г. е изплатил цената и придобил владението от В
върху Поземления имот, заедно с построената в него жилищна сграда от 75 кв.м., въз
основа на предварителен договор, въз основа на който продавачът предал владението
на недвижимия имот на ищеца, а ищецът заплатил в брой продажната цена от 75 000
(седемдесет и пет хиляди) лева и започнал да осъществява фактическа власт върху
поземления имот и сградата, с намерение за присвояване, включително с изграждане
на метална ограда на Поземления имот и чрез залесяване с овощни дървета. Счита, че
придобивайки фактическата власт върху изцяло чужд имот при липса на правно
основание, се предполага, че е започнал да държи имота за себе си и да има
качеството на владелец. Сочи, че продавачът при сключване на предварителния
договор се е легитимирал като собственик на имота, лично и като пълномощник на
неговата сестра Й, в качеството им на наследници на придобилия го с покупка с
договор родител Н от 1955 г. Ищецът е извършвал пристрояване и ремонтиране на
сградата, като осъществявал непрекъснато фактическа власт върху имота. Ограничил е
достъпа до поземления имот и сградата на трети лица. Сочи, че издадените АОС са
официални документи, които удостоверяват възникването, изменението и погасяването
на собственост, като освен описание и местонахождение, следва да посочват
фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна или
общинска собственост. Счита, че ако недвижимият имот не е бил актуван с предходен
акт, и/или е актуван с основание „стар общински имот“, и/или е актуван с друго
1
абстрактно и/или недоказано правно основание, е необходимо да има основание
/одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ и ако преди акта липсват
доказателства, че е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал.1 ЗС във вр. с § 4 ПР на
ЗС давностен срок, т.е., че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или
на обществена организация, следва, че имотът е бил частна собственост и след като е
владян в продължение на 10 години в реални граници, е придобит от физическо лице.
Намира освен това, че актовете за държавна и за общинска собственост имат
констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината
е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобИ.е на
собствеността върху имота. Развива подробни съображения, свързани с приложимата
според него нормативна уредба относно факта, че ответникът не следва да се счита за
собственик на процесния имот. Моли съда да признае за установено, че ответникът не
е собственик на гореописания недвижим имот. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът Столична община оспорва предявения
иск. Сочи, че по отношение на процесния имот са налице съставяни във времето АДС
№ впоследствие АОС № г. Като правно основание за съставения АДС бил посочен чл.
6 от ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗС /редакция от 20.12.1963 г./, „Държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик".
Сочи, че в случая е бил налице фактическият състав на втората хипотеза, като видно
от съдържанието на Заповед № 1083/16.09.1966 г. на ИК на СГНС, имало изискване по
време на отреждането със съответния план един имот да няма собственик. Предвид
извършената инвентаризация с гореописаната Заповед, от страна на държавния орган в
лицето на ИК на СГНС и липса на лица, установяващи собствеността си върху
процесния имот, същият бил актуван за първи път с представения АДС. Актуваният
имот, обективиран в АДС № ., впоследствие АОС № , е наименуван като стар
общински имот. Отбелязването му по този начин сочи, че произтича от
обстоятелството, че неговото уточняване и маркиране е осъществено още през 1956 г.,
съгласно регулационния план на Модерно предградие, одобрен със Заповед №
2902/09.06.1956 г. Видно от писмо № 3453/22.12.1966 г. на Началника на отдел
„Финансов" до СП "СОФЖИЛФОНД"- Димитровски район, издадено вследствие на
извършената инвентаризация, като процесният имот бил даден за стопанисване на
Димитровски район, което било допълнителна предпоставка, доказваща държавния
характер към тази дата на процесния имот. Сочи, че в случая е налице наличие на
правопораждащия факт за придобИ.е на собствеността от страна на държавата върху
процесния имот, като впоследствие е съставен и последващият АОС № 1г., с което
собствеността преминава от патримониума на държавата в патримониума на Столична
община.
Сочи, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46 в сила от
01.06.2006 г./, давността за придобИ.е на държавни или общински имоти спира да тече
до 31.12.2014 г., поради което оригинерният способ за придобИ.е на собствеността
върху процесния имот не може да намери приложение в настоящото производство.
Освен това счита, че по силата на разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от
приемането на ЗС от 16.11.1951 г. до изменението на този закон с ДВ, бр. 31 от 1990 г.,
респ. до 1996 г., не може да се придобиват по давност имоти - социалистическа
собственост, каквито са били всички държавни и общински имоти. Впоследствие
разпоредбата на чл. 86 от ЗС била изменена, считано от 31.05.1996 г., като забраната е
ограничена само до публичната държавна или общинска собственост. Към настоящия
момент обаче намира, че изменението е на практика неприложимо поради наложен
мораториум по силата на § 1 от ЗД на ЗС. Освен това сочи, че предвид забраната по чл.
59 ЗТСУ /отм., в редакцията му ДВ, бр. 29/73г./ във връз. с чл. 54 от ППЗТСУ, за
2
периода от 1956 г. до влизане в сила на ЗИДЗТСУ обн. ДВ, бр. 34/00 г., реално
определени части от дворищно - регулационни парцели не могат да се придобиват по
давност, а по отношение на процесния имот няма признато или отстъпено право на
строеж. Отделно, счита, че в случая не е налице нито една от необходимите
предпоставки на чл. 79 ЗС, за да е налице владение.
Сочи на следващо място, че приложеният акт за общинска собственост №
155/10.02.1997 г. касае общински имот - терен с площ 5250 кв.м. Този АОС бил
съставен за цяло каре/терен, заключен между няколко улици, подробно описани в него.
а АЧОС № г. касаел процесния имот, имот с пл. № 654, кв. 1 НПЗ „М" с площ от 435
кв.м.
Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е Акт № г. за частна общинска собственост на стар общински
имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ж.к. и представляващ терен между
ул. „Й. П. с площ 5250 кв.м. /л. 7, л. 55-56/. Като граници на имота са посочени от
север – ул.-ма; от запад – ул. „Й. П. “ и от изток – ул. „ма“. Като основание за
придобИ.е на имота се посочва „стар общински имот“ и чл.2, ал.2, т.5 ЗОС. Посочва
се, че по-рано съставен акт за процесния имот е Акт № г. и че имотът се стопанисва
от Столична община, район „Връбница“. Въз основа на посочения акт за общинска
собственост общината се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
Приет като доказателство е и Акт № г. за държавна собственост на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „Й“ от № включително /л. 77/. Като основание за
придобИ.е на имота се посочва стар общински имот, издирен въз основа на Заповед №
ИК-1083 от 16.10.1966 г. на СГНС. В Акта е посочено, че имотът е с площ от 5250
кв.м. и се намира между улиците „Й ул. „. На гърба на акта е отразена скица на имота.
Представен като доказателство по делото също така е и Акт за държавна
собственост на недвижим имот № г., находящ се на ул. № “, означен като стар
общински имот – имот №. при съседи: ул. 378-ма, от две страни – СГНС, В /л. 83/.
Посочено е, че имотът представлява празно дворно място, завзето от Н
Като доказателство също така е приет доклад относно уреждане на правата на
лица, заели държавни дворни места до Изпълкома на СГНС, в който се посочва, че
Изпълкомът на Димитровския райсъвет с протоколи № 11 от 11.03.1959 г. и № 13 от
25.03.1959 г. е взел решение да се отстъпи право на строеж върху държавни парцели
по Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни
дворни места, тъй като след извършена техническа проверка от райсъвета се е
констатирало, че застроените парцели са били образувани от бивша общинска мера в
кв. „Модерно предградие“, които са били разпродадени с частни договори с
достоверни дата от недобросъвестни продавачи на граждани, жители на гр. София,
които са застроили имотите до 01.09.1956 г. и към момента на извършване на
проверката ги владеят /л. 79/. Поради това на посочени в приложен списък лица следва
да се признае правото на строеж върху държавния терен срещу заплащане на цена от 5
лв. на квадратен метър, съобразно тарифата за заплащане на право на строеж върху
държавна земя в срок до 31.12.1960 г., съобразно т.9 от Правилник за приложение на
закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили празни дворни
места. Отразено е, че на лицата, посочени в списъците, следва да се издадат
удостоверения за признаване на правото на строеж върху държавно дворно място и
правото на собственост върху построените сгради и подобрения по местата.
3
Представен като доказателство по делото е Протокол № 17 от 21.05.1959 г. и Списък
№ 1 към него, с който се приема решение за одобряване на решенията на Изпълкома на
Димитровския райсъвет, взети в протоколи № , относно уреждане на правата на
лицата, заели държавни дворни места без основание, признава правото на строеж само
на тези лица, които фигурират в преработените списъци от юрисконсулството при
Съвета, съставляващ неразделна част от решението, че лицата, на които се признава
правото на строеж следва да заплатят дължимите суми до 31.12.1960 г. и на лицата по
приложения списък следва да се издаде удостоверение за признаване на право на
строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените
сгради и подобрения в местата /л. 80 - 81/.
Прието като доказателство по делото е Удостоверение с изх.№ 08-00-
307/1/07.02.2024 г., издадено от „ГИС-София“ ЕООД, като съгласно поддържана от
дружеството информационна система на кадастрални и регулационни планове на
Столична община, процесният Поземлен имот с идентификатор одобрени със Заповед
№ на изпълнителния директор на АГКК попада в част от УПИ попада в част от улица
от о.т. 154 до о.т. 173 по действащия регулационен план на м. „М“, одобрен със
Заповед № РД-г. на главния архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по
Протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС и Заповед № г. на главния архитект на София – за
ОФГ, попада в част от поземлен имот с пл. № 654 и в част от улица, кадастрален лист
№ 196 по архивен кадастрален план, поддържан от отдел „Геодезически и кадастрални
дейности“ на дирекция „Териториално планиране“ към направление „Архитектура и
градоустройство“ на СО до обявяване в държавен вестник на одобрената кадастрална
карта, попада изцяло в УПИ физкултурен комплекс от кв. 70 по стар регулационен
план на м. „Модерно предградие-София“, одобрен със Заповед №г., попада в част за
УПИ за изграждане на ЕСПУ от кв. и попада в част от улица от о.т. 70 до о.т. 71 по
стар регулационен план на м. „Ж.К. и, одобрен със Заповед № РД-г. на главния
архитект на гр. София и попада в част от поземлени имоти с пл. по стар кадастрален
план на София /л. 99/.
Към удостоверението е приложена комбинирана скица за пълна и частична
идентичност на поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта, одобрена със
Заповед № РД г. на изпълнителния директор на АГКК /л. 101/ В скицата е посочено, че
по кадастрална карта площта на поземлен имот с идентификатор е 490 кв.м., а по
графични данни площта на УПИ по действащ регулационен план е 482 кв.м., като
поземлен имот с пл.№ по архивен кадастрален план е с площ 450 кв.м., а поземлен
имот с пл.№, пол. по стар кадастрален план е 479 кв.м. От приложената скица се
установява, че има леко разминаване между регулационните граници на имота, от една
страна и границите на имота по архивен кадастрален план и по действащата
кадастрална карта на имота, като границата по действащия кадастрален план навлиза
частично в регулационните граници на улицата между ул.
Приет по делото е и разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр.
София, м. „ е посочен като собственик Н Р, а в графата за документа за собственост е
посочен – договор от 1955 г., като е приложен и кадастрален лист със скица на имота
въз основа на извършена снимка от г., видно от която като собственик на имот с пл.№
е посочен „Н /договор, заверен от нотариус № ./“ и видно от която в процесния имот е
построена сграда (л. 118 - 119).
От така описаните писмени доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното: представените актове за държавна собственост и
комбинирана скица за пълна и частична идентичност на ПИ с идентификатор, от акта
за общинска собственост, както и копията от кадастрални карти и разписни листове
към кадастрална карта се установява, че процесният имот се намира в застроен
4
урегулиран парцел в рамките на строителните граници на гр. София в кв. „М
образуван на мястото на бивша общинска мера в същия квартал. С доклад до
Изпълкома на СГНС и с Протокол № . се констатира, че имотите в района са
разпродадени с частни писмени актове с нотариална заверка на подписите и всички
купувачи са ги застроили до 1 септември 1956 г. и се владеят от купувачите, въз
основа на което е решено да се признае правото на строеж само на лица, които
фигурират в приложен към решението списък (Списък №1), като от своя страна тези
лица са длъжни да заплатят дължимите суми за признаване на правото на строеж до 31
.12.1960 г. (по 5 лв. за квадратен метър, съобразно тарифата за заплащане на право на
строеж върху държавна земя), след което е следвало да им се издадат удостоверения за
признаване на правото на строеж върху държавно дворно място и право на
собственост върху построените сгради и подобрения върху имота. От приложения
Списък №1 се установява, че в него не е отбелязано лицето Н. В доклада също така се
посочва, че част от заявленията са непълни и се изисква допълнителна справка от
техническия отдел на райсъвета за събиране на допълнителни данни, след което
исканията на гражданите евентуално следва да се уважат или отхвърлят, поради което
съдът намира, че приложеният Списък №1 съдържа имената само на тези граждани, за
които е прието, че отговарят изцяло на изискванията на чл.4 от Правилника към
момента на изготвяне на решението и доклада - предложение към него. От
сравнението на комбинирана скица за пълна и частична идентичност на поземлен имот
с идентификатор и посоченото описание на държавен имот с площ 5 250 кв.м.,
актуван с Акт за държавна собственост № г. за държавна собственост на недвижим
имот като бивш общински имот, издирен въз основа на Заповед № ИК-. на СГНС, се
установява, че процесният поземлен имот се включва като част от държавния имот,
подробно описан в Акт за държавна собственост № г. Графично теренът е изобразен на
гърба на акта съобразно отразеното в съдържанието му, като са посочени и
административните адреси и очертанията на отделните имоти, като на ул. „ма“ е
отбелязан имот, в очертанията на който е записано името на Н и е очертана постройка.
През м. декември 1970 г. имот с пл.№ е нанесен в кадастрален лист № на единния
кадастър на НРБ, като в очертанията на имота е отбелязано името на Н и е отбелязано
„договор, заверен от нотариус № г.“, като е разчертана постройка в имота. В разписния
лист към кадастралния лист е посочено, че имот пл.№ в кв. ‚М“ е собствен на Н, а като
документ за собственост е посочено – договор от 1955 г. На 07.09.1970 г. е съставен
Акт № ) за държавна собственост на недвижим имот, съгласно който имот с пл.№ пол
от 500 кв.м. в гр. София, м. „Модерно предградие“ (идентичен с имот с пл.№ по план
на НПЗ „Модерно предградие“ от 1990 г., идентичен с процесния недвижим имот) е
актуван като държавен имот на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от
Правилника за държавните имоти, като е посочено, че имотът се одържавява като стар
общински имот и представлява празно дворно място, завзето от Н и се отстъпва за
ползване на СГНС-дадено на „Софжилфонд“. Въз основа на цитирания акт е съставен
Акт за частна общинска собственост №г. за имот с пл.№ “ с площ 435 кв.м. на
основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС и също така като основание е посочено „стар
общински имот“. Съставен е и Акт за частна общинска собственост 10.02.1997 г. за
имот – терен между ул. ма“ с площ 5250 кв.м., с граници от север – ул. „ от запад – ул.
„и от изток – ул. „, като придобивно основание е посочен чл.2, ал.2, т.5 ЗОС.
Установява се, че посоченият в Акт № г. за общинска собственост имот е идентичен с
посочения в Акт за държавна собственост № от 30.10.1966 г., в който е включен
процесният недвижим имот. Следователно, за процесния недвижим имот са съставени
два акта за частна общинска собственост – един за самостоятелния имот – Акт за
частна общинска собственост № г. и един, в който процесният поземлен имот е част от
терен с площ 5 250 кв.м. – Акт № г. за частна общинска собственост.
5
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел за установяване на твърдяното от ищеца владение на процесния недвижим
имот. От показанията на свидетел Боян Пантелеев се установява, че ищецът
стопанисва имота, разположен на ул. „ма“ в кв. „М“. Свидетелства, че знае, че ищецът
е придобил имота от негов дядо и баба, които са му дали средства, за да го закупи.
Свидетелят сочи, че всяко лято почиства имота от храсталаци, изхвърлени боклуци и
всякакъв вид мебели, а също така го пръска по възлагане от ищеца. Посочва, че от
2021 г. знае, че ищецът осъществява единствен фактическа власт върху имота и освен
него никой друг не осъществява фактическа власт върху имота. Свидетелят поддържа,
че преди в имота е имало ограда, но впоследствие била открадната, а също така и че в
имота е имало малка постройка с малка стая и кухня, но таванът й е паднал. Посочва,
че имотът към момента не се ползва, ищецът не живее в него и представлява празно
дворно място, не е застроен и не е ограден и е с площ над 100 кв.м. Понастоящем до
имота имало разположени контейнери и се използвал за бунище – за изхвърляне на
стари матраци, парцали и дюшеци. Свидетелства, че ищецът живее срещу имота.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, намира ги за достоверни и
обективни. Въз основа на свидетелските показания съдът намира за установено, че за
периода от 2021 г. до момента на разпита на свидетеля ищецът е осъществявал
фактическа власт върху имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. по тълк.д. №8/2012г. на ВКС,
ОСГТК лице, което счита, че негово право е накърнено или застрашено от правни
претенции и от твърдени права на насрещната страна може да предяви не само
положителен установителен иск, за да установи своето право, но и отрицателен
установителен иск, за да установи несъществуването на спорното право на насрещната
страна, което застрашава или накърнява неговата правна сфера. При предявен
отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже възникване на правото си
на собственост на всички възможни основания, на които то е могло да се породи и
затова при уважаване на такъв иск оспореното от ищеца право е отречено на всички
възможни основания. Поради това ищецът следва да установи правен интерес от
предявяване на иска, а според посоченото тълкувателното решение той е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече права на
ответника. Поради това и в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, от
които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че за периода от
2021 г. ищецът е осъществявал фактическа власт върху имота. Макар ищецът да не
доказва правно основание, въз основа на което владението му да се приеме за
добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС, в исковата молба се твърди, че владението се
осъществява, считано от 1993 г. въз основа на предварителен договор, който не се
явява правно основание за осъществяване на добросъвестно владение, а 10-годишният
давностен срок за придобИ.е чрез недобросъвестно владение по чл.79, ал.1 ЗС към
настоящия момент да не е изтекъл, следва да се приеме, че ищецът е доказал правен
интерес от предявяване на иска, доколкото според Тълкувателно решение
№8/27.11.2013г. по тълк.д. №8/2012г. на ВКС, ОСГТК с отрицателен установителен иск
могат да се защитават и фактически състояния като владението, дори в случаите,
когато е продължило по-малко от 6 месеца или правният интерес на ищеца може да
бъде основан на възможността ищецът да придобие имота на оригинерно основание
6
при евентуално продължаване на владението, доколкото действащия доскоро
мораториум, въведен с § 1 ЗД на ЗС беше пречка за придобИ.е на собствеността чрез
давностно владение на имоти – частна държавна или общинска собственост и за
зачитане на последиците от изтеклата давност. Поради това съдът намира, че ищецът
доказва правния си интерес да предяви процесния отрицателен установителен иск, тъй
като при уважаване на иска и отричане с влязло в сила решение ищецът ще може в
последващ процес или извънсъдебно да се позове на осъществявано от него давностно
владение и да придобие собствеността върху имота.
Както вече беше посочено, по делото са представени два акта за частна
общинска собственост относно процесния недвижим имот: Акт за частна общинска
собственост № – за процесния самостоятелен недвижим имот с посочена в акта площ
435 кв.м. и Акт № . за частна общинска собственост, в който процесният поземлен
имот е част от терен с площ 5 250 кв.м. И в двата акта като основание за придобИ.е на
имота е посочено чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС и е означено „стар общински имот“.
Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013
г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на
констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна или
общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само
за отразените в него факти, а за собствеността на общината /държавата/ следва да му
се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за
държавна /общинска/ собственост, до доказване на противното. Общината не носи
тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за частна общинска
собственост, но само в случаите, когато в акта е посочено конкретно уредено в закона
фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е
придобита от държавата или общината /акт за отчуждаване, респ. придобИ.е на права/.
Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за
актуването /какъвто именно е процесният случай/, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост, тъй като собствеността не се придобива
изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно
актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на
собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях
способ за придобИ.е на правото от лицата, в чиято полза са издадени /така напр.
решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о.; определение № 541
от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2019 г., I г. о., ВКС/. Само по изключение,
когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани
само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за
общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като
същата удостоверява наличието на годно основание за придобИ.е на правото на
собственост от общината или държавата /решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. №
51/13 г. на ІІ г. о./. Подобна хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.
Поради това в доказателствена тежест на ответника е да докаже в условията на
пълно доказване правото си на собственост върху процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 92/1951 г./
държавата става собственик на имотите, които придобива, по силата на законите, а
така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в
първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996 г./ общинска собственост стават и
„недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде
установен“. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот
не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва
констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост е да
7
установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик. Ако успее да
докаже това, имотът не се придобива от държавата, респективно от общината и за него
не действа забраната за придобИ.е по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС
във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр.
113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г,
(„Известия“ – ДВ, бр. 105 от 2006, бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г.).
В процесния случай, от представените доказателства се установява, че имотът е
актуван като държавен на основание чл. 6 от ЗС (ред. ДВ бр. 92/1951 г.) въз основа на
Заповед № ИК- Видно от доклад до Изпълкома на СГНС процесният недвижим имот
се намира на бивша общинска мера в кв. „М, в която отделните парцели са продадени
от недобросъвестни лица на граждани с частни договори с достоверна дата и към
момента на съставяне на доклада е застроена с недвижими имоти. Видно от копие от
разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр. София, м. „М“, за процесния
парцел пл.№ като собственик е отбелязан Н Р, а в разписния лист и кадастралния лист
от 1970 г. е отбелязано, че документ за собственост на посочения парцел е договор,
заверен от нотариус № г., поради което следва да се приеме, че Н е установил владение
върху процесния парцел въз основа на частен договор с нотариална заверка на
подписа. Името на Н Р не фигурира в Списък № 1 на гражданите, заели държавни
места, на които се признават правата и съгласно който срещу допълнително заплащане
на такса на държавата се учредява право на строеж на построените имоти. Следва да
се посочи обаче, че посоченият списък, видно от доклад до Изпълкома на СГНС, е
непълен и ще подлежи на допълване в бъдеще, поради което липсата на името на
лицето в списъка не доказва, че към датата на съставяне на акта за държавна
собственост имотът е бил безстопанствен.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в Решение № 308 от
13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2010 г., II г. о., се приема, че „правото на строеж
се придобива по силата на закона – ЗУПЛЗПДДМ, при наличие на предвидените в
него предпоставки, а не въз основа на издаденото удостоверение по чл. 4 от
ЗУПЛЗПДДМ. С удостоверението се констатира наличието на права и същото няма
правопораждащ ефект.“ Поради това, за изясняване на въпроса дали съответният имот
е бил безстопанствен, следва да се установи дали според приложимия правен режим
към момента на съставяне на акта за държавна собственост Никола Рангелов
действително е придобил собствеността въз основа на посочения договор, заверен от
нотариус №4929/19.VIII.1955 г.
Съгласно чл. 1 от Закон за уреждане правата на лицата, които са заели или
получили държавни дворни места (обн., ДВ, бр. 90 от 9.11.1956 г.) се признава право
на строеж върху държавна земя на всички лица и на техните правоприемници, които от
15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание
държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако до 1
септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен
строеж и продължават да ги владеят и не притежават друго жилище в
местожителството си. Според чл. 3 от Правилника за прилагане на закона за уреждане
правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (издаден от
Министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, обн.,
„Известия“, бр. 61 от 30.07.1957 г.) се счита, че държавните дворни места са получени
без основание, когато те са били отстъпени с негоден, дефектен или незавършен акт
(например решения на общински съвети, на временни управи, на изпълнителни
комитети на народни съвети и др., които не са съобразени с действащите по време на
8
постановяването им разпоредби, не са утвърдени от надлежния държавен орган и пр.).
Според чл. 5 от същия Правилник се приема, че държавните дворни места са
завладени без основание, ако се владеят от частни лица и тогава, когато след
завладяването им за тях е съставен акт за държавен имот и лицата са плащали наем за
тези места до влизане в сила на закона.
Следователно, доколкото процесният парцел е придобит с договор с нотариална
заверка на подписа, а не с нотариален акт, какъвто е приложимият по това време ред за
придобИ.е на държавни имоти (чл. 18 ЗЗД – обн. ДВ. бр. 2 от 05.12.1950 г.), следва да
се приеме, че Никола Рангелов е придобил процесния имот пл. № без основание по
смисъла на разпоредбата на чл. 1 от ЗУПЛКЗПДДМ, но след крайния срок, определен
по чл. 1 от Закона – 15.12.1951 г., тъй като договорът с нотариална заверка на подписа
е от 19.08.1955 г. Поради това не може да се приеме, че Н е придобил право на строеж
върху процесния поземлен имот, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 1
от ЗУПЛКЗПДДМ и Правилника към него. В същото време ищецът не оборва
констатациите, съдържащи се в приложените актове за държавна и общинска
собственост и не се позовава на акт или на придобивно основание, различно от
посочения договор с нотариална заверка на подписите № ., което обаче не е годно да
прехвърли собственост и съответно не доказва, че към момента на издаване на акта за
държавна собственост процесният недвижим имот не е безстопанствен.
Посоченият извод не се променя от обстоятелството, че в разписните листове и
кадастралните листове издадени от компетентен за това държавен орган процесният
имот е посочен като собственост на Н. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
изразена в Решение № 173/07.04.2010 г. по гр.д. 527/2009 г., ВКС, II г.о. и Решение №
867/20.11.2009 г. по гр. д. 5397/2008 г., ВКС, I г.о., се приема, че основната функция на
разписната книга, а сега – на кадастралния регистър, е информационно-оповестителна,
но той не доказва и не създава вещни права. Записването в разписната книга на
недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или
невписване на някой от съсобствениците, не лишава последния от правото му на
собственост, а отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната
карта нямат пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не
съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред. Допълнително, следва да се
посочи, че за разлика от актуалната уредба на кадастралните карти и регистри със
Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ. бр.34 от 25.04.2000г.), където се
изисква данните да се поддържат в актуално състояние, в Закона за единния кадастър
на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 4.05.1979 г., отм. – 01.01.2001 г.) и
подзаконовите нормативни актове към него няма изискване данните в кадастъра да се
поддържат в актуално състояние и не е уредено специално производство за
отстраняване на непълноти или грешки в кадастрален план. Съдът зачита
доказателствената стойност на разписния лист и кадастралния лист, доколкото те
отразяват съставен акт за собственост по отношения на процесния поземлен имот, но
не и по отношение на правния извод, отразен в тях, че към посочената дата лицето е
бил собственик на имота. Поради това извадките от разписния лист и кадастралната
скица не могат да докажат наличието на правно основание, дори такова да е отразено в
тях, в случаите, когато посоченото основание в действителност не е осъществено,
както е в процесния случай.
Поради изложеното следва да се приеме, че не се установява по делото към
датата на съставяне на Акт за държавна собственост през 1966 г. имотът да е имал
друг собственик – т.е., не е оборено обстоятелството, посоченото в акта за частна
общинска собственост основание по чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че имотът е бил
9
държавна собственост, а впоследствие е станал общинска собственост. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответникът. На осн.
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. И., ЕГН ********** срещу Столична община,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК
за признаването за установено между страните, че ответникът не е собственик на
Поземлен имот с идентификатор за гр. София, при съседи: недвижим имот с
идентификатор с площ от 490 кв.м., находящ се в гр. София, ул. , за който имот е
издаден Акт № . за частна общинска собственост.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК М. Л. И., ЕГН ********** да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, сумата от 100 лева съдебно-деловодни
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10