Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр.Перник,
17.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-Д.
при
секретаря Лили Добрева, разгледа гражданско дело № 5716 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба
предявена от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов против П.И.Р., ЕГТ ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Благой Гебрев, бл. 64, вх. Е, ап. 19, тъй като е негов собственик. Сочи, че
по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр.
Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и
ответникът, в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни
отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя
топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да
заплаща стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно
своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от
ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така
доставената топлинна енергия е 2408.74 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че затова последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 10.07.2016 г. –
26.04.2018 г. в общ размер от 292.14 лв. Твърди, че за посочените вземания е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано
ЧГД № 3308/2018 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
Искането му към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 2408.74 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес:
гр. Перник, ул. Благой Гебрев, бл. 64, вх. Е, ап. 19 през периода 01.05.2016 г.
– 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
292.14 лв., считано за периода 10.07.2016 г. – 26.04.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 16.05.2018 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3308/2018 г. по описа на ПРС. Заявена
е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него исковете са оспорени по основание и размер. Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди,
че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на
процесния недвижими имот. Сочи, че не е титуляр на партида, открита в ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца не
съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор. Партидата,
открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че през
процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, ул. Благой
Гебрев, бл. 64, вх. Е, ап. 19 е доставяна топлинна енергия на стойността,
претендирана от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и
не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че
измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни
уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че
в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не е
сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111, б. В
от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли иска
като неоснователен, евентуално като погасен по давност.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения
иск. Претендира разноски.
Ответницата не се
явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва иска.
Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е доставяна
топлинна енергия на претендираната от ответника стойност.
По делото е приета като писмено
доказателство Декларация по чл.14 ЗМДТ, че Весела Давидова е декларирала право
на собственост върху процесния имот,
като сочи начин на придобиване на правото на собственост – договор за
покупко-продажба.
Приет като писмено доказателство е
и Договор за продажба на държавен недвижим имот по наредбата за държавните
имоти от 30.11.1990г. съгласно който отвтеницата е придобила право на собственост
върху апартамент находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ бл.14, вх. А,
ап.19.
Установява се от приетото, като
писмено доказателство удостоверение за идентичност на адреси, че процесният
имот, деклариран по реда чл.14 ЗМДТ от ответницата не е с идентичен адрес, с
имота посочен в приетия като доказателство Договор за продажба на държавен
имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на
настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по
ч.гр.д. 3308/2018г. Налице е издадена срещу ответницата в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК,
като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по
следните съображения:
За
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на
топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто
предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна
енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129
от Закона за
енергетиката.
Преценката
относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за
страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка
на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150
от Закона за
енергетиката.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл.
150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по
взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия,
осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия
страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" -
„Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" -
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна
енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на
разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Като
доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът
е представил Декралариция по чл.14 ЗМДТ, в която ответницата е декларирала правото
на собственост върху процесния имот, като единствен негов собственик. Съдът намира, че така подадената декларация от ответника,
пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело, представлява извънсъдебно
признание относно декларираните в нея обстоятелства, за това е и индиция за
правото й на собственост върху процесния имот. Това съдът счита за достатъчно
доказателство за установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия
на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. В случая
главния факт на доказване не е правото на собственост на ответника върху
недвижимия имот, а качеството му клиент/ потребител на топлинна енергия.
Правото на собственост се явява доказателствен факт относно главния факт,
поради което за установяването му, съдът приема, че са достатъчни косвени
доказателства, каквито са приетите декларация, както и извлечение от сметка, от
което е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на
стойността на доставената такава. Независимо от обстоятелството, че по делото е
приложен документ за собственост за имот, придобит от ответницата, находящ се
на друг административен адрес, съдът не изключва възможността освен процесния
имот, ответницата да притежава и друг, който не е предмет на настоящия процес.
Съгласно
чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3
от ЗЕ.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно
чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с
изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
главницата от се дължи обезщетение за
забава за периода 10.07.2016г.
до 26.04.2018г., което е в размер на 292,14лв.
Ответникът
е заявил възражение за погасяване по давност на исковата претенция, което
предвид датата на депозиране на завялението по чл. 410 ГПК е неоснователно, предвид датата на
която е депозирано заявлението по чл.410 ГПК.
По разносите:
На
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 100лв. на
основание чл.78,ал.8 ГПК.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.
1, във вр. с чл. 410
от ГПК
по отношение на П.И.Р.,
с ЕГН ********** и адрес: *** че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов
сумата от 2408,74 лв. представляваща
дължима главница за доставена в периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Перинк, ул. „Благой Гебрев“ бл.64,
вх.Е, ап.19, както и сумата 292,14лв. - лихва
за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 10.07.2016г.-26.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 16.05.2018г. за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №3308/2018г. на РС-Перник
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
П.И.Р., с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
"Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 205лв.
направени в исковото производство разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
П.И.Р., с ЕГН **********
и адрес: *** да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов
сумата от 75лв. направени в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: