Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., № 956/6.7.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд- тридесет и
втори наказателен състав- в публично заседание на двадесети май през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря Незает Исаева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 656
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от С.Г.Б. против НП № 19-0819-007041/
06.01.2020 г.на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД на МВР- В., с което на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „
Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
В жалбата си, жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка досежно извършените нарушения на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и
чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП. Твърди се, че в НП не се съдържат
необходимите доказателства за извършените нарушения и че от обстоятелствената
част на НП не става ясно как и при наличието на какви факти се установява, че е
предизвикала ПТП и е напуснала местопроизшествието без да уведоми службата за
контрол. Излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото АУАН и НП не съдържат надлежно описание на извършените нарушения на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 123 ал.1, т.3, б. в, както и че АНО не е взел под
внимание разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно уведомена, не се явява. Постъпили са писмени бележки, съгласно които
пледира съдът да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
в АУАН и НП не са посочени конкретните обстоятелства свързани със скоростта с
която се е движел управлявания лек автомобил и относно скоростта, с която е
следвало да се движи съобразно конкретните пътни условия и препятствия. Сочи
се, че липсват доказателства за настъпило ПТП, тъй като не са били констатирани
конкретни щети по автомобилите, като полицейските служители не са изпълнили
задълженията си да съпоставят двата автомобила, за да установят щетите
настъпили от ПТП. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от ст. юрисконсулт К.Л. – А.. Същата
оспорва изцяло подадената въззивна жалба
като неоснователна. Твърди, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съотвествие с материалния и процесуалния закон. Излага
становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Сочи се,
че както АУАН, така и НП отговарят на формалните законови изисквания. Излага
становище, че извършените нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от съответния вид, поради което
липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл.28, б. а от ЗАНН.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена от фактическа и правна страна следното:
На 02.11.2019г. около 13:00 часа в гр. В.
жалбоподателката управлявала л.а.„М.“ Е. с рег. №*по бул. „Р.“ в посока ул. „Д.“ . По същото време св. В.К. спряла управлявания от нея л.а. О.И.“ рег.№*, на червен сигнал на светофарната
уредба на пътното платно на ул. Р. в посока ул. Д., до автобусна спирка „Ч.М.“
. Междувременно управляваният от жалбоподателката в същата пътна лента автомобил не спрял
своевременно и настъпил удар между двете превозни средства. Впоследствие
между жалбоподателката
и св. К. бил обсъден инцидента и възможността от подписване на двустранен
протокол, но преди изготвянето на такъв С. Б. напуснала местопроизшествието. По
сигнал за настъпилия инцидент, подаден от св. К., на място пристигнали дежурни
полицейски служители към сектор „ПП“ при ОД на МВР-В. – св. Г.Г. и И.М.. Същите снели обяснения от св. К. и извършили
оглед на управляваното от нея МПС. Установено било ожулване на задна броня на
същото. Съставен бил протокол за ПТП и по данни на св. К. за регистрационния
номер на другото моторно превозно средство, участвало в инцидента, бил
установен неговия собственик, както и лицето, което го е управлявало към
момента на произшествието, а именно – С. Б.. След снемане на обяснение от
лицето и обсъждане на установените по преписката факти, св. Г.Г. съставил на С. Б. АУАН за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2
пр.1 от ЗДвП са наложени на жалбоподателката
административни санкции.
В хода на съдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителя Г.
Г. и пострадалото от произшествието лице
– В. К., която е участник в ПТП и
единствен свидетел-очевидец. С оглед изясняване на фактите предмет на доказване
по делото и по инициатива на съда в качеството на свидетел е призован и
разпитан полицейският служител Д. Д., в присъствието на който е бил съставен
АУАН. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода съдебното производство писмени доказателства по
АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът
кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета
от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №19-0819-007041/06.01.2020
г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ към ОД
на МВР- В., видно от проложеното
и приобщено по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с извършените административни нарушения и обстоятелствата, при
които са извършени.
1/
по пункт първи от обжалваното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
Съдът намира, че във връзка с посочения
пункт от обжалваното НП, в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. В АУАН и НП не се съдържат всички факти,
касаещи съставомерни призаци
на твърдяното нарушение. Отговорността на жалбоподателката
е ангажирана за управление на МПС с несъобразена с характера и интензивността
на движението скорост, без да са посочени параметрите на тази скорост. По
посочения начин въззивникът е бил лишен от
възможността за адекватна защита в хода на административно-наказателното
производство, а съдът – от възможността да прецени обосноваността на издаденото
НП.
Същевременно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства въпреки всестранното, пълно и обективно
изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателката е осъществила визираното в
АУАН и НП административно нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно че при избиране
на скоростта не се е съобразил с интензивността и характера на движението.
В хода на производството се установи, че
на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно произшествие по
смисъла на пар. 6, т.30 от ДР на ЗДвП, според която норма
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, съоръжение, товар или други материални щети.
Не е доказано обаче по несъмнен начин,
че именно вследствие на нарушение на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
настъпил общественоопасния резултат. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, констатациите в АУАН, съотв. в НП относно причината за настъпване на
произшествието и изводите за нормативните правила, които жалбоподателката
е нарушила, се базират на предположения. В тази връзка в показанията си, св. Г.
сочи, че водачът не е съобразил скоростта с интензитета на движениет“,
без да излага факти, от които формира
посочения извод. Същевременно в показанията си същият твърди , че не е установен
спирачен път, както и с каква скорост се е движил автомобила, което е в
противоречие с формираните от същия изводи.
В тази връзка липсват обосновани доводи
защо актосъставителят, съотв.
АНО е приел , че пътно-транспортното произшествие е настъпило в следствие на
управление с несъобразена скорост, а не на загуба на контрол върху превозното
средство, респ. на друго нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка,
с които е възможно да настъпи процесния резултат. Доколкото липсват
доказателства установяващи скоростта на движение на автомобила, съотв. обстоятелства, сочещи за интензивност на движението,
въз основа на които може да се формира извод за спирачния път, момент на възникване на опасността и др.
обстоятелства, от които следва да се установи субективната съставомерност
на общественоопасното деяние, съдът намира, че
изводите в АУАН и НП са необосновани.
С оглед на посочените констатации следва
изводът, че обвинението в АУАН и НП се явява необосновано и недоказано. В тази
връзка следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган и недоказването на
извършване на административно нарушение от санкционираното лице, въпреки
събиране на възможните доказателства от съда, е винаги предпоставка за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Поради изложеното съдът счита, че НП в
тази му част следва да бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалния
закон и необосновано такова.
2/
по пункт втори от обжалваното НП в частта, в която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 123,
ал.1, т.3, б. в от ЗДвП;
По отношение на посочения пункт на
обжалваното НП в хода на административо-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. в от ЗДвП ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно
установено от фактическа
страна, че на визираната в АУАН и в НП дата е възникнало ПТП в посочения пътен участък, в което е участвал и жалбоподателя, управлявайки л.а. „М.“Е. с рег. № *, поради което има качеството на водач на МПС, който е участник в
ПТП и
за него е възникнало законовото задължение без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната
служба за контрол.
От събраните по делото доказателства,
както и от показанията на свидетелите се установява, че между участниците в ПТП
не е било постигнато съгласие относно ПТП и не е подписан двустранен протокол,
както и че жалбоподателят не е присъствал при пристигането на полицейските
служители на местопроизшествието и при констатиране на настъпилите вследствие
на ПТП материални щети.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
НП се явява обосновано в посочената част.
Съдът намира обаче, че наложената
санкция „Глоба“ към максимален размер за извършеното нарушение на чл. 123 ал.1
т. 3 б.в от ЗДвП, е несправедлива такава. Видно от приобщените по делото
доказателства, по отношение на жалбоподателката няма
други влезли в сила НП за извършени нарушения на ЗДвП, не са събрани и данни за
имущественото положение на същата, като не са отчетени и конкретни отегчаващи
отговорността й обстоятелства. Поради изложеното, съдът намира, че
административно наказание „Глоба“ в минимален размер, а именно в размер на 50
/петдесет/ лева е справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С
оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал,
че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но
не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност и
юрисконсулта на е взел участие в производството намира, че на същия следва да
бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на
чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1
от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, съобразно размера на
присъденото в полза на страната по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция и отменената такава , а именно за сумата от 10
/десет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП
№ 19-0819-007041/ 06.01.2020 г. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД на
МВР- В., в частта с което на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на С.Г.Б. е
наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
ИЗМЕНЯ
НП № 19-0819-007041/ 06.01.2020 г. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД
на МВР- В., в частта с което на основание и на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като намалява
административната санкция „Глоба“ до сумата от 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА
С.Г.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-В. сумата от 10 /ДЕСЕТ/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд- В..
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС-В.: