Определение по дело №623/2015 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 868                                 03.08.2016 год.                                   гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд,  граждански състав

на  трети август                                           две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА КОСТОВА

                                                                    

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова

т.д. № 623 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, Район „Лозенец“, Експо 2000, бул. „Н. Вапцаров“ №55, представлявано от Евелина Милтенова Великова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков- прокурист, чрез пълномощника им юрисконсулт Д.Й.,***, против „Качика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к „Братя Миладинови“ №131, представлявано от управителя Н.С.К. и Н.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочено правно основание: чл.422, ал.1, вр. чл.365 ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ, вр. чл. 121 и сл. от ЗЗД, с цена на иска: 1 485 000 лв.,  представляващ изискуема главница, произтичаща от Договор за револвиращ банков кредит от 22.03.2005 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото производство разноски, както следва: Държавна такса в исковото производство в размер на 29 700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 22 900 лв., както и се претендира осъждане на ответниците да заплатят направените разноски в заповедното производство в размер на 29 700 лв. – държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 22 805 лв.

Твърди се, че на 22.03.2005 г. между кредитополучателя „Качика“ ЕООД и „Райфайзенбанк ( България)“ ЕАД е сключен договор за револвиращ банков кредит изменен и допълнен с Анекс № 1 от 10.10.2006г., Анекс №2 от 15.05.2007г., Анекс № 3 от 28.09.2007г.( Анекс №4 от 15.05.2008г., Анекс № 5 от 17.07.2008г.; Анекс № 6 от 30.05.2009 г., Анекс №7 от 15.07.2009г., Анекс №8 от 27.07.2009г., Анекс №9 от 15.10.2009г., Анекс №10 от 25.03.2010 г., Анекс №11 от 30.04.2010г. Анекс №12 от 26.11.2010 г., Анекс №13 от 14.01.2011 г., Анекс №14 от 31.01.2011 г., Анекс №15 от 29.04.201 1 г., Анекс №16 от 26.07.2011 г. Анекс №17 от 30.09.2011 г., Анекс №18 от 31.10.2011 г., Анекс №19 от 12.12.2011 г.; Анекс №20 от 29.06.2012г., Анекс №21 от 30.08.2012г., Анекс №22 от 21.1 2.2012г. и Анекс № 23 от 24.09.2013 г. С последният от тези анекси страните са се съгласили, че ответникът има към ищеца задължения в размер на 1 485 000 лв. Ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение №3539/05.10.2015 г. и изпълнителен лист №5252/06.10.2015 г. по ч.гр.д №6315/2015 г. по описа на БРС за претендираните в настоящото производство суми.  Ответниците са депозирали възражение срещу посочената заповед, поради което в едномесечния срок на основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл.422 , ал.1 ГПК ищецът е предявил исковете в настоящото производство. Твърди  се, че кредитът е усвояван и погасяван съобразно представената по делото справка за дати и размер на усвоени суми, както и че към края на периода са останали непогасени процесната главница от 1 485 000 лв.

Съдът констатира, че след съобщение за разпореждане, даващо възможност за подаване на допълнителна  искова молба, такава не е постъпила, като на ответниците е връчено разпореждане за подаване на допълнителен писмен отговор, което  е връчено на 22.03.2016 г. на адвокат Д., която се е подписала като пълномощник на ответника Н.К., а на ответника „Качика“ ООД е връчена на 24.03.2016 г. чрез управителя – Н.К., с оглед на което съдът намира, че и двамата ответници са уведомени най –късно към дата 24.03.2016 г., съответно срокът за подаване на допълнителен отговор на допълнителната искова молба е изтекъл на 07.04.2016 г., поради което съдът констатира, че подадения отговор на исковата молба на 07.04.2016 г. е подаден след срока за отговор, който е изтекъл на 29.12.2015 г. за ответника „Качика“ ООД и на 25.01.2016 г. за ответника Н.С.К..

С оглед на горното съдът приема, че не е постъпил отговор на исковата молба в срок, както и че поради липса на допълнителна искова молба, не може да се разглежда постъпилият извън срока отговор на исковата молба, като допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Независимо от всичко и само за пълнота на доклада, въпреки настъпилата преклузия, съдът докладва, че в  получения извън срока отговор на исковата молба се твърди, че кредитът е погасен, като се твърди, че задължените лица са направили плащания многократно надвишаващи задълженията по договора за кредит. Оспорват се представените справки по чл.366 ГПК, като се иска от съда да задължи ищеца да представи цялото движение по сметката по която е усвояван кредита. Прави се възражение за прогласяване нищожността на клаузите от договора за кредит и анексите към него, поради тяхната неравноправност, като конкретно се твърди, че клаузите, уговарящи начина на формиране на дължимите лихви и такси, са в нарушение на Директива №93/13ЕС от 05.04.1993 г., поради което се твърди, че банката неправилно е осчетоводила дължимите, претендирани в настоящото производство суми. Твърди се, че в чл.3, т.1 и чл.3, т.3 от договора за кредит е уговорено банката да променя едностранно и ежедневно стойността на банковия ресурс, въз основа на който се формира годишната лихва по договора, както и че в чл.5, т.6, т.2 от договора е предвидена допълнителна възможност за увеличаване на надбавката на договорената лихва с още два пункта, поради което тази лихва придобивала вид на неустойка, в която връзка се твърди, че определянето на лихвата, съгласно посочените клаузи от договора се извършва по начин, който изключва яснотата и предвидимостта на определяне на лихви, поради което кредитополучателят не би могъл, независимо от полаганите усилия и добросъвестност, да предвиди какъв ще е техния размер. Допълнително се излагат аргументи за други неравноправни клаузи в договора и в анексите към същия. Твърди, че при подписване на договора ответниците не са могли да се запознаят в подробности с текста му и неговите клаузи, както и че информацията за основните параметри на договора е предоставена на ответниците по неясен, неразбираем и двусмислен начин, поради което счита, че договора за кредит и анексите към него са недействителни поради противоречие с добрите нрави и липса на съгласие. Твърди, че цитираните и нищожни клаузи в договора за кредит попадат в хипотезата на чл.143, т.12, предл. 2 от ЗЗП като излага аргументи в подкрепа на твърдението си. Твърди, че тези възражения са приложими както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на солидарния длъжник. Твърди, че ответниците попадат в категорията „потребители“, съобразно дефиницията на параграф 13 от ДР на ЗЗП.

В постъпилия след срока за отговор, отговор на исковата молба, се съдържа и предявен насрещен иск, който съдът с оглед на разпоредбата на чл.211, ал.1 намира, че е предявен извън посочения в закона срок, а именно в срока за подаване на исковата молба, поради което не може да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Бургаски окръжен съд, като прецени, че са налице предпоставките за допустимост на предявените искове и не са налице пречки за разглеждане на същите, приема исковата молба за допустима.

         Съдът докладва делото, както следва:

         Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с ТЗ от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, Район „Лозенец“, Експо 2000, бул. „Н. Вапцаров“ №55, представлявано от Евелина Милтенова Великова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков- прокурист, чрез пълномощника им юрисконсулт Д.Й.,***, против „Качика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к „Братя Миладинови“ №131, представлявано от управителя Н.С.К. и Н.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че първият в качеството си на заемополучател, а втория в качеството си на поръчител по заема, дължат на ищеца сумата от 1 485 000 лв.,  представляващ изискуема главница, произтичаща от Договор за револвиращ банков кредит от 22.03.2005 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото производство разноски, както следва: Държавна такса в исковото производство в размер на 29 700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 22 900 лв., както и се претендира осъждане на ответниците да заплатят направените разноски в заповедното производство в размер на 29 700 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22 805 лв.

         Ответниците, редовно уведомени, с препис от исковата молба и доказателствата, не са подали отговор в срока по чл.367 от ГПК, поради което на основание чл.370 съдът приема, че са загубили възможността да направят това по-късно, тъй като не се твърдят особени и непредвидими обстоятелства за пропускът да се подаде отговор в установения от закона срок, които обстоятелства са описани в подадения извън срока отговор.

         Твърди се, че на 22.03.2005 г. между кредитополучателя „Качика“ ЕООД и „Райфайзенбанк ( България)“ ЕАД е сключен договор за револвиращ банков кредит изменен и допълнен с Анекс № 1 от 10.1 0.2006г., Анекс №2 от 15.05.2007г., Анекс № 3 от 28.09.2007г.( Анекс №4 от 15.05.2008г., Анекс № 5 от 17.07.2008г.; Анекс № 6 от 30.05.2009 г., Анекс №7 от 15.07.2009г., Анекс №8 от 27.07.2009г., Анекс №9 от 15.10.2009г., Анекс №10 от 25.03.2010 г., Анекс №11 от 30.04.2010г. Анекс №12 от 26.11.2010 г., Анекс №13 от 14.01.2011 г., Анекс №14 от 31.01.2011 г., Анекс №15 от 29.04.201 1 г., Анекс №16 от 26.07.2011 г. Анекс №17 от 30.09.2011 г., Анекс №18 от 31.10.2011 г., Анекс №19 от 12.12.2011 г.; Анекс №20 от 29.06.2012г., Анекс №21 от 30.08.2012г., Анекс №22 от 21.1 2.2012г. и Анекс № 23 от 24.09.2013 г. С последният от тези анекси страните са се съгласили, че ответникът има към ищеца задължения в размер на 1 485 000 лв. Ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение №3539/05.10.2015 г. и изпълнителен лист №5252/06.10.2015 г. по ч.гр.д №6315/2015 г. по описа на БРС за претендираните в настоящото производство суми.  Ответниците са депозирали възражение срещу посочената заповед, поради което в едномесечния срок на основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл.422 , ал.1 ГПК ищецът е предявил исковете в настоящото производство. Твърди  се, че кредитът е усвояван и погасяван съобразно представената по делото справка за дати и размер на усвоени суми, както и че към края на периода са останали непогасени процесната главница от 1 485 000 лв.

         Съдът указва на страните, че всяка следва да докаже твърденията си, като посочва, че ищецът следва да докаже претенцията си както по основание, така и по размер, в която връзка е допустимо и относимо искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, направено с исковата молба. Съдът указва на страните, че с оглед заключението на счетоводната експертиза и предвид наличието на висящо тълкувателно дело по въпросите свързани с неравноправни клаузи в потребителските договори, въпреки липсата на подаден отговор в срока за отговор, служебно ще изследва представените договори за кредит, за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на Директива №93/13ЕС от 05.04.1993 г.

         Не са налице признания на права и обстоятелства от страна на ответниците. По отношение на доказателствата съдът констатира, че с оглед на липсата на становище по доказателствата от ответниците, не са налице ненуждаещи се от доказване факти, поради което указва на страните, че всяка от тях следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът

 

         О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

         ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените въпроси в исковата молба, т.4 (лист 5 от делото).

         ОПРЕДЕЛЯ вещото лице Ели Вълчева.

         ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платим от ищеца в 7-дневен срок от връчване на съобщението.

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.10.2016 г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: