РЕШЕНИЕ
№
210
гр.
Враца, 10 .06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 12.05.2022 г. /дванадесети май две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 149 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), вр. чл. 129, ал. 7 от същия кодекс.
Образувано по жалба на „З.с.- К.“ АД,
с ЕИК *********, представлявано от Изп. директор * Б. Л. М., чрез * М.Д., срещу
АКТ за прихващане или възстановяване /АПВ/ № И000007/09.12.2021г., издаден от Началник
отдел „МДТ“ към Община Козлодуй, потвърден с Решение №2600-680/1/16.02.2022г.
на Кмета на Община Козлодуй.
В жалбата са изложени подробни доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърдилото го решение, поради
издаването им в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, включително, че са необосновани. Твърди се, че с Решение
№ 268/28.05.2011 г. по гр. д. № 489/2010 г. на ОС – Враца, като неоснователен и
недоказан е отхвърлен установителен иск на „З.с.- К.“ АД за собственост върху
земя с площ 115310 кв. м, находяща се в района на „АЕЦ - ***“ ЕАД, местност „В.“.
С решението съдът е постановил, че към тази дата, а именно 28.05.2011 г., дружеството
жалбоподател не е собственик на описания терен. Сочи се, че неправилно органът
е приел в мотивната част на оспорения акт, че собствеността върху процесния
терен е прекратена на „З.с.- К.“ АД с
Определение на ВКС от 21.06.2021г. и че с този акт всъщност съда не е допуснал
касационно обжалване на въззивно Решение № 10096/26.01.2021 г. по гр. д. №
1437/2020 г. по описа на Апелативен съд – София. С това въззивно решение е
потвърдено Решение № 32/07.02.2020 по гр. д. № 594/2017 г. на ОС – Враца, с
което е отхвърлен предявения от дружеството отрицателен установителен иск за
признаване, че „АЕЦ - ***“ АД не е собственик на земята с площ 115310 кв. м.
Уточнява, че една спорна собственост се установява, респективно претенциите
върху нея се отхвърлят със съдебно решение, а не с определение. Отбелязва се,
че през цялото време от завеждане на гр.д. № 489/2010 г. и гр. д. № 594/2017 г.
до влизане на съдебните решения в сила, както „З.с.- К.“ АД, *** ЕАД са си
плащали ежегодно ДНИ и ТБО за същия имот, поради факта, че всяко от дружествата
се е считало за собственик на този имот. Посочва, че след като с влязло в сила
решение по гр. д. № 489/2010г. е отречено правото на собственост на дружеството
жалбоподател върху недвижимия имот в местността „В.“, с обща площ 115310 кв.м,
а негов собственик е „АЕЦ - ***“ ЕАД, то заплатените от „З.с.- К.“ АД, ДНИ и
ТБО за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 29172,03 лева се
явяват недължимо платени и подлежат на възстановяване. Иска се отмяна на АПВ и
потвърждаващото го решение и връщане на преписката с указания за правилно
приложение на закона по съображения изложени в жалбата.
В
с.з. и допълнително представена по делото писмена защита, жалбоподателят, чрез *
М.Д., поддържа изцяло жалбата по подробно изложените в нея съображения.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата -
Кмет на Община Козлодуй, чрез пълномощника * А. К. в
съдебно заседание и в представен писмен отговор по жалбата, оспорва същата, като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Посочва, че оспорващото дружество е подало декларация по чл.14 ЗМДТ
с вх. №********** от 25.06.2010 г., въз
основа на която е открита партида 106002315008 по отношение на недвижим имот,
находящ се в местността „В.“, представляващ 115310 кв.м земя и 17205 кв.м
застроена площ. Влязлото в сила Решение № 268/28.05.2011 г. по гр. д . № 489 по
описа на ОС – Враца, с което е отречено правото на собственост на жалбоподателя
върху процесната земя и въз основа на което основава твърденията си за
недължимо внесени ДНИ и ТБО, не е представено в отдел „МДТ“ на Община Козлодуй.
В периода от 28.05.2011 г. до 07.10.2021 г. дружеството е подало 16 декларации
по чл.14 от ЗМДТ за настъпила промяна в обстоятелствата, като в нито една не е
отразена промяна в част I
„Земя“. Такава декларация е подадена едва през 2021г., като с нея са
представени и посочените по-горе решения. Така съгласно чл.19, ал.3 и ал.4 ЗМДТ
променените параметри за определяне на ДНИ и ТБО, в конкретния случай
намаляването на техния размер, ще бъде в сила от 1 януари на следващата година,
т.е. 01.01.2022г. Претендират се разноски, съобразно представен по делото
списък.
По
делото са приети приложените от административния орган писмени доказателства,
представляващи административната преписка, образувана във връзка с издаване на
оспорения акт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
В случая административното производство е инициирано от „З.с.-
К.“ АД с писмено искане до органите по приходите в
общинска администрация – Козлодуй, вх. № 26-00-528/17.11.2021 г. /л. 71 от
делото/, за прихващане или възстановяване
на недължимо платени суми за ДНИ за периода от 01.01.2011 до 31.12.2021 г. в
размер на 10 272,90 лева и ТБО за същия период в размер на 18 899,90 лева.
Искането е мотивирано с подадена Декларация вх. № ДК 14001037/07.10.2021 г., в
която е декларирано, че дружеството не е собственик на земя от 115310 кв.м,
върху която са построени сградите негова собственост.
Във връзка с депозираното искане и
след извършена проверка на основание чл.129 от ДОПК, Началник отдел „МДТ“ при
Община Козлодуй е издал Акт за прихващане или възстановяване № И000007/09.12.2021
г., в който е посочено, че задълженията за ДНИ и ТБО се определят от служители на общинска администрация,
но въз основа на декларираните от лицето данни и обстоятелства и възникват за
собствениците, респективно ползвателите на имота към 1 януари на годината, за
която се дължат. За визирания в искането период дружеството е декларирало
собственост върху земя от 115310 кв.м, удостоверило е тази собственост с
приложен към данъчната декларация акт за държавна собственост с №
1507/12.06.1995 г. и данни за отчетна стойност на обекта, в следствие на което
за тази собственост са определяни и внасяни задължения за ДНИ и ТБО. Собствеността
върху тази земя е прекратена с Определение на ВКС от 21.06.2021 г. и въз основа
на това и подадена декларация за промяна на обстоятелствата по чл. 14 ЗМДТ
обект – земя е закрит от партидата на този имот. Позовавайки се на чл. 19, ал.
4 от ЗМДТ, органът е посочил, че тази декларираната промяна, ще доведе и до
промяна в посока намаление на ДНИ и ТБО от 01.01.2022 г. към момента на
извършване на плащанията дружеството е собственик по документи и декларирани
обстоятелства и е заплатило на законово основание дължимите местни данъци и
такси. Въз основа на тези констатации в акта за прихванати и възстановени суми
е посочено 0.00 лева.
Акта е получен на 14.12.2021 г., видно
от обратната разписка /л. 74/ и е оспорен пред Кмета на Община Козлодуй с жалба вх. № 26-00-580/22.12.2021г./л.75/.
С Решение № 26-00-680/1/16.02.2022 г. Кмета на
Община Козлодуй е приел жалбата за допустима, но неоснователна и като е
възприел за правилни констатациите в АПВ го е потвърдил изцяло. Допълнително
посочва, че влязлото в сила решение по гр. д. № 489 на ОС – Враца не е
представено в отдел „МДТ“ и не е декларирана промяна в обстоятелствата и
декларираните обекти от „З.с.- К.“ АД. Нещо повече от 01.01.2011 г. дружеството
е продължило доброволно да заплаща задълженията за ДНИ и ТБО. Самото подаване
на декларация по чл.14 от ЗМДТ е поставено в зависимост от волята на подателя,
като с нея той сам се легитимира пред административния орган, като собственик
на обекта на облагане, независимо от начина на възникване на правото на
собственик или ползвател. Доколкото административният орган няма
компетентността да извърши проверка дали това лице действително е собственик,
то за целите на облагане с местен данък е релевантен фактът на самото деклариране.
Декларирането е правопораждащият факт, от който възниква задължението за
плащане на ДНИ и ТБО. В производството по чл.129 от ДОПК е недопустимо да се
извършва проверка дали едно лице е собственик на декларирания имот, а
релевантно е дали заплащането на процесните задължения е осъществено въз основа
на валидно възникнало данъчно правоотношение между платеца и общината, т.е. дали
са заплатени по подадена от платеца данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. Такава
е подадена и следователно не са налице изискуемите предпоставки за
възстановяване на платената сума – данъчното задължение е възникнало именно по
повод подадената декларация, респективно същото е дължимо платено.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за
обжалване административен акт и е подадена след проведен задължителен контрол
пред горестоящия данъчен орган, който в случая съгласно разпоредбата на чл. 4,
ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК е кметът на общината. Предвид
изложеното жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Задълженията за данък при възмездно
придобиване на имущество, за данък върху недвижимите имоти и за такса битови
отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т.
1 и т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 6, ал. 1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за данък при възмездно придобиване на имущество, за
данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е
регламентираният в ДОПК такъв, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във
вр. с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по
чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на
кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5
на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл.152, ал. 2 от ДОПК. При тази законова регламентация, АПВ е
издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган, видно от
представената по делото Заповед № 53/15.01.2020 г. /л. 78/, с която Кметът на
Община Козлодуй е възложил установяването, обезпечаването и събирането на
местни данъци и ТБО на служителите от отдел „МДТ“, като определил същите служители
да имат права и задължения на органи по приходите.
Особеното производство по прихващане и
възстановяване на недължимо събрани или платени суми във връзка с публични
вземания /в т.ч. публични общински вземания за местни данъци и такси/, е
регламентирано в глава ХVІ, Раздел І, чл.129 и сл. от ДОПК. Посочената
нормативна регламентация определя реда за образуването и сроковете за
провеждане на производството, инициирано от орган по приходите или по писмено
искане на лицето, процесуалните условия за разглеждането на искането и
материалноправните основания за постановяване на Акт за прихващане и/ или
възстановяване.
В случая административното производство е
инициирано от „З.с.- К.“ АД с писмено искане до органите по приходите в общинска
администрация – Козлодуй, вх. № 26-00-528/17.11.2021 г, за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО за периода от
01.01.2011 до 31.12.2021 г. в общ размер на 29 172,03 лева.
В чл.129, ал.2 от ДОПК
в условията на оперативна самостоятелност е предоставена възможност органът да
избере след постъпване на искането дали да възложи извършването на ревизия или
проверка, като в процесния случай е извършена проверка, въз основа на
констатациите от която е издаден и оспорения АПВ.
Предвид горното съдът приема, че процесния АПВ е валиден административен акт, издаден
в установената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и има съдържание, в което са изложени фактическите и
правните основания за издаването му.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че оспореният акт е издаден в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон.
Принципът за законоустановеност на данъците и таксите обхваща
всички елементи на задълженията - законът определя субектите на задълженията за
данъци и такси, обектите на облагане и урежда фактическите състави, при
осъществяването на които възникват тези задължения респ. тяхната изискуемост. Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11,
ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ
е предвидено, че такса
за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане
в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл.
11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на
облагаем с данък недвижими имот. Съгласно чл.14, ал.1 от
собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при
придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък
върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само
данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне
на облагаемата основа и размера на данъка. Съответно облагаемата основа и
размера на данъка, таксата се определят от данъчния
орган. Ако след придобиване на имота настъпят промени в някое обстоятелство,
което има значение за определяне на задълженията, т.е. данните,
въз основа на които органите на местната данъчна администрация черпят
информация,
се различават от първоначално заявените, на основание чл.14, ал.5 от ЗМДТ данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми
общината по реда и в срока по ал.1, т.е. в 2-месечен срок. Следователно
подаването на данъчната декларация по чл.14, ал.1 и ал.5 от ЗМДТ
е задължение на данъчно задълженото лице, произтичащо пряко от закона и данъчната декларация има обвързващо за подалия я
правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено
като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната
отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по
силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така
и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят
до възникване на данъчно задължение.
По делото няма спор, че дружеството е подало
декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. № **********/13.08.2010 г. с посочени в
нея отчетни стойности на обектите и служеща за определяне на ДНИ и ТБО, като
собствеността на земя с площ 115310 кв.м е удостоверена с приложен към
данъчната декларация Акт за държавна собственост № 1507/12.06.1995 г. С тази
декларация дружеството се е легитимирало, като собственик на обектите и от този
момент се поражда правоотношението между него и общината, по силата на което
лицето е задължено по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. В
тази връзка правилно е отбелязано в потвърждаващото акта решение, че
декларирането е правопораждащият факт, от който възниква задължението за
заплащане на ДНИ и ТБО.
От представените по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че с Решение № 268/28.05.2011 г. постановено
по гр. д. № 489/2010 г. Окръжен съд–Враца е отхвърлил като неоснователен и
недоказан установителен иск на „З.с.- К.“ АД за собственост върху земя с площ
115310 кв.м, находяща се в района на „АЕЦ - ***“ ЕАД, местност „В.“, т.е. съдът
е постановил, че към дата 28.05.2011г., дружеството - жалбоподател не е
собственик на описания терен. Решението е влязло в сила през 2013 г., когато е
потвърдено с решение на Апелативен съд – София. При това положение по-малко от
година от първоначалното деклариране на имущество е налице промяна в
обстоятелство имащо значение за определяне на задълженията. В същото време, обаче
нито се твърди, нито има ангажирани доказателства, от които да е видно, че е подадена по
съответния ред коригираща декларация, отразяваща настъпилата промяна в данните,
от които местната данъчна администрация черпи информация за субекта на
данъчното задължение. Напротив по данни на ответника, които не са оспорени, в
периода от 28.05.2011 г. до 07.10.2021 г., дружеството е подало 16 декларации
по чл.14 от ЗМДТ за настъпила промяна в обстоятелствата, като нито една от тях
не е свързана с промяна в част I „Земя“ и за целия десетгодишен период е
заплащало ДНИ и ТБО, въпреки че е знаело за решението на съда, което до
07.10.2021 г. не е сведено до знанието на общинската администрация. В тази
връзка, следва да се отбележи, че в жалбата са изложени противоречиви аргументи,
в диаметрално противоположен смисъл. От една страна жалбоподателят твърди, че за
целия период и „З. с.“ АД и „АЕЦ - ***“ ЕАД са плащали ежегодно ДНИ и ТБО, тъй
като всяко от тях се е считало за собственик на земя с площ 115310 кв.м,
находяща се в местността „В.“, в района на „АЕЦ - ***“ ЕАД. От друга страна жалбоподателят
изтъква факта на влязлото в сила решение по гр. д. № 486/2010 г., с което е
отречено правото му на собственост върху процесния терен и на това основание
мотивира претенцията си за възстановяване на недължимо платени ДНИ и ТБО за
периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2021 г., т.е. знаел е, че не е собственик. Като
не се е съобразил със силата на присъдено нещо, с която се ползва влязлото в
сила решение, отричащо правото му на собственост и което е задължително за
жалбоподателя, последният се домогва да извлече полза от това си поведение,
представяйки го десет години по-късно в местната данъчна администрация, с
искане да му бъдат възстановени доброволно платените от него ДНИ и ТБО за целия
този период.
Основателни се явяват
доводите на ответника, че доколкото административният орган няма
компетентността да извърши проверка дали лицето е действителния собственик на
обекта на данъчно задължение, то за целите на данъчното облагане с местен данък
релевантен е фактът на самото деклариране, тъй като, както се изтъкна по-горе, декларирането
е правопораждащият факт, от който възниква задължението за заплащане на ДНИ и
ТБО.
Данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ, отразяваща промяна в обстоятелствата, а именно че „З. с.“ АД не
е собственик на земята с площ 115310 кв. м, върху която са построени сградите
му, за първи път е подадена на 07.10.2021 г. с вх. № ДК 14001037 /л. 51/, като
с нея са приложени Решение № 268/28.05.2011 г. на ОС – Враца, Решение №
902/10.05.2013 г. на АС – София, Определение № 563/12.11.2013г. на ВКС, Решение
№32/07.02.2020 г. на ОС – Враца, Решение № 10096/26.01.2021 г. на АС – София, и
Определение на ВКС № 60270/21.06.2021 г.
Действително органът
неправилно е приел в оспорения АПВ, че собствеността върху обект – земя от
115310 кв.м е прекратена за „З. с.“ АД с Определение № 60270 от 21.06.2021 г.
на ВКС, тъй като с това определение не е допуснато до касационно обжалване на
въззивно Решение № 10096/26.01.2021 г. по в. гр. д. № 1437/2020 г. на
Апелативен съд – София, с което пък е потвърдено Решение № 32/07.02.2020 г. на
ОС – Враца, постановено по гр. д. № 594/2017 г., отхвърлящо предявения от
дружеството отрицателен установителен иск по чл. 127 ГПК за признаване на
установено, че „АЕЦ - ***“ не е собственик на процесната земя от 115310 кв. м.
Това обстоятелство,
обаче не влияе върху крайния извод на административния орган, че не са налице
предпоставките по чл.129, ал.5 от ДОПК за възстановяване на платената сума.
Данъчното задължение е възникнало по повод подадена от дружеството декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. №
**********/13.08.2010 г. с посочени в нея отчетни стойности на обектите и при
липса на възможност и законово задължение за органа да провери действителния
собственик на обекта на облагане, до подаването на коригираща декларация през
2021 г. с вх. № ДК 14001037/07.10.2021 г. за общинската данъчна администрация
субект на данъчно задължение за процесния имот през визирания период е
дружеството - жалбоподател и сумите за ДНИ и ТБО са дължимо платени.
От друга страна
Решение № 268/28.05.2011 г. на ОС – Враца, с което е постановено, че „З. с.“ АД
не е собственик на земя от 115310 кв. м. е влязло в сила през 2013 г., когато е
потвърдено с Решение № 902/10.05.2013 г. на Апелативен съд – София, а съгласно чл.129, ал.1, изр. 2 от ДОПК,
искането за прихващане или възстановяване следва да е подадено до изтичането на 5 години,
считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието
за възстановяване.
С оглед на изложеното, АПВ е издаден
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон,
а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Потвърждаващото
го решение също е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона
форма и в съответствие с материалния закон.
При този изход на делото претенциите за
присъждане на направените в производството разноски от страна на ответника са
основателни. Представен е Договор за правна защита и съдействие /л.105/ от
който се установява уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00
лева, платими по банков път. Представени са фактура /л.107/ и преводно
нареждане /л.108/, от които се установява, че договорената сума е платена в
пълен размер. Представен е и списък на разноските, в който фигурира само платено
възнаграждение за адвокат в размер на 1800
лева с ДДС.
По делото липсва възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, поради
което съдът намира, че същото следва да бъде заплатено, така като е поискано и
в доказания размер.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „З.с.- К.“ АД, с ЕИК *********,
представлявано от Изп. директор * Б. Л. М., срещу Акт за прихващане или
възстановяване № И000007/09.12.2021 г., издаден от Началник отдел „МДТ“ към
Община Козлодуй, потвърден с Решение №2600-680/1/16.02.2022г. на Кмета на Община Козлодуй.
ОСЪЖДА
„З.с.- К.“ АД, с ЕИК *********,
представлявано от Изп. директор * Б. Л. *** сумата от 1800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София в 14 дневен
срок от съобщаването му на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: