Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Хасково, 23.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Женя Григорова………………………………и
в присъствието на прокурора…………………………………………………………. като разгледа докладваното
от съдия И. т.д. № 146 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са два иска в обективно, кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането за сума в размер на 150 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди и за сума в размер на 910 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – Г.В.И., представляван от своя баща
и законен представител В.М.И. твърди, че на 27.07.2017 год., около 22.15 часа, на
първокласен път I – 8, между
гр.Любимец и гр.Свиленград, Д.В.Д. като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег.№ *****, движейки се в посока гр.Харманли, загубил контрол над автомобила и навлизайки в лентата
на насрещно движение се ударил челно в движещия се в противоположна посока, лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *****, управляван от А.Ю.Е.. При инцидента
тежко пострадал малолетния Г.В.И. – пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“,
на който след извършени прегледи и изследвания е била поставена диагноза – Счупване
на тялото/диафиза/ на бедрената кост, закрито; Политравма; Контузио капитес ем церебри;
Фрактура диаф.фем. декстра; Травматичен шок. Установена била още поттравматична енцефелопатия на
база малки контузионни мозъчни лезии,
обуславящи квадрипирамиден синдром. На 31.07.2017
год. под обща анастезия било осъществено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. След изписването на пострадалия от Клиниката по
ортопедия и травматология, детето било прието в Клиника по педиатрия и
генетични болести, където било установена Спастична церебрална парализа; Постравматична енцефалопатия. На 24.04.2018 год. под обща
анестезия е било извършено отстраняване на металния имплант
от костта фемур. С експертно решение от 30.11.2017
год. на ищеца била призната 75 % трайно намалена работоспособност и нужда от
чужда помощ поради травмите, получени при ПТП. Във връзка с провежданото
лечение били извършени разходи в размер на 910 лева – за заключваща
реконструктивна плака. Изживеният стрес от пътното произшествие рефлектирал
върху общото емоционално и психическо състояние, повлиявайки отрицателно на
крехката детска психика. Станал раздразнителен, с честа смяна на настроения,
чувство на безпокойство и притеснение. Страхувал се от лекари и болници. Продължавал
да търпи болки и страдания. Към момента
на произшествието е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между застрахователното дружество – ответник и собственика на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ *****,
управляван от виновния водач. По повод претенция, отправена до застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение,
е бил постановен отказ. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът
осъди ответника да му заплати сумите в размер на 150 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и в размер на 910 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.07.2017
год. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Даллбогг: Живот и Здраве“ АД –
гр.София – оспорва иска, заявявайки възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за допуснато съпричиняване от
страна на лицата, които са били длъжни да упражняват грижа и контрол над
малолетния пострадал, който се возел в автомобила без да бъде поставен в обезопасителна система за деца – специално детско столче, в
нарушение на чл.137 б от ЗДвП. Поддържа, че вина на настъпилото ПТП има и
водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег.№ ***** – А.Ю.Е., който по
време на движението си е бил с включени дълги светлини в нарушение на чл.70,
ал.2, т.1 от ЗДвП, заслепявайки водача на другия автомобил.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на
страната на ответника – Застрахователно Акционерно Дружество „БУЛ ИНС“ АД –
гр.София оспорва иска.
Съдът,
след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
определение № 18 от 21.01.2020 год., постановено по НОХД № 32 /
2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград е одобрено постигнато
споразумение, с което подсъдимия Д.В.Д. е признат за виновен в това, че на 27.07.2017
год. на ПП I – 8 при
км.351 + 427, землището на гр.Любимец, при управление на МПС – лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № *****, и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, в това число и на Г.В.И., изразяваща се в счупване на дясната бедрена
кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак – престъпление
по чл.343, ал.3, предл.3 – то, б.“а“, предл.2-ро, вр. ал.1, б.“б4, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1, предл.3 – то от НК.
Като писмено доказателство по делото
е приета Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от
съдържанието на която се установява, че към 27.07.2017 год., МПС с ДКН ***** има активна застраховка „Гражданска
отговорност“, със застраховател – „ЗАД ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД, с начална и крайна дата на покритие – 16.02.2017 год. и съответно
– 16.02.2018 год.
В
уведомление изх.№ 903 от 11.03.2019 год., изпратено от ответното дружество до
пълномощника на ищеца е обективиран отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от представената от ответника Проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ е, че към 27.07.2017 год., МПС с ДКН ***** има активна застраховка „Гражданска
отговорност“, със застраховател – ЗД „Бул Инс“ АД, с
начална и крайна дата на покритие – 01.09.2016 год. и съответно – 31.08.2017
год.
С
експертно решение от 30.11.2017 год. на ищеца е определена 75 % степен на увреждания с чужда помощ, за срок
до 01.11.2018 год., с водеща диагноза – последици от травми на главата и общо
заболяване – постравматична енцефалопатия, спастична
церебрална парализа – квадрипареза. Срокът на инвалидност е продължен до
01.02.2021 год., видно от експертно
решение от 07.02.2019 год.
По искане
на страните по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на
посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля А.Е. се установява, че
на 27.07.2017 год. като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег. № ***** е претърпял пътен инцидент. В автомобила се
возили съпругата му, дъщеря му и едно момче, на което не си спомня имената.
Управлявал автомобила със скорост от 50 км./ч.,
при разрешени 80 км./ч. Инцидентът станал в тъмната част на денонощието
– 21.30 ч. – 21.45 часа, на 1 – 2 км. след табелата за край на населено място,
на излизане от гр.Любимец в посока към гр.Свиленград. Времето било дъждовно –
леко ръмяло. Пътната настилка била мокра. Карал на къси светлини. В лентата на
насрещно движение забелязал друго превозно средство, за което първоначално помислил,
че е мотор, защото светел само единия фар. След като светнали и двата фара, разбрал,
че е кола, която започнала да криволичи, навлязайки в
неговата лента за движение. Свидетелят „пресветнал“ на водача на движещия се насреща му автомобил. Натиснал
спирачки и насочил автомобила плътно вдясно, навлизайки в банкета, с мисълта,
че ударът ще е страничен. Вместо това последвал челен удар. От другия автомобил
с марка „Фолксваген“ излезли двама човека, които започнали да викат. Единият от
тях споделил, че е изпуснал волана, както и, че не знаел как да пусне
аварийните светлини. В колата се возили
шест човека, в това число и дете на 2 – 3 години, което било зле ударено в
главата. Свидетелят твърди, че от полицаите, пристигнали на
местопроизшествието, разбрал, че детето се е возило на задната седалка и не е
било поставено в детско столче. От показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че на 27.07.2017 год. като водач на лек
автомобил марка „Фолксваген“ претърпял пътен инцидент. Твърди, че е бил
заслепен от водача на другия автомобил „Мерцедес“, движещ се в насрещната
лента, след което последвал челен удар. На задната седалка в управлявания от
него автомобил се возили съпругата и дъщеря му, съпругата на В.И. и малкия му
син – Г.И. – ищец по делото. Не си спомня дали децата са били поставени в
детски столчета. По – нататък в показанията си споделя, че на тръгване от
гр.Харманли, В. сложил детско столче, в което се возел малкия Г.. Неговото дете
стояло при жена му. Не си спомнял дали столчето е било закрепено. Автомобилът
не бил негов, а на В.. От преди инцидента, детето Г. страдало от сърдечно
заболяване. От показанията на свидетелката В. – баба на малолетния ищец се установява,
че й позволили да види внука си едва на третия ден след инцидента, когато
детето било в много тежко състояние – лежало безжизнено на леглото, в кома,
продължила 3 – 4 дни, цялото надуто, със счупено краче.
Внукът й не можел да се храни сам, затова ползвали сонда. Предните му четири горни
млечни зъба били паднали и до момента не били поникнали нови, което му пречело
при хранене. На петия ден след инцидента, детето
започнало със знаци да им показва, че ги разпознава. Плачело и не можело да
говори. По – късно ги изпратили в друга болница за душевно болни деца, където
детето лежало около 2 месеца. Биели му инжекции за главата и паметта. Тогава
внукът й започнал постепенно да говори, но заеквал, което продължавало и
понастоящем. Когато се пробрали у дома, детето още не можело да ходи. Било с
планка на крака. Взели уред за прохождане. Близо 6 – 7 месеца Г. не можел да
ходи. Забравял какво казва. След катастрофата имало промяна в емоционалното
състояние на детето, което станало избухливо, когато не му се угоди. Станал
по-нервен. Преди инцидента описва внука си като
спокойно дете. Свидетелката твърди, че не й е известно дали внукът й е
бил поставен в детско столче по време на инцидента. Катастрофата станала с
колата на сина й В., който нямал книжка, затова автомобилът се управлявал от
други хора. Още като закупили колата, взели и детско столче, което стояло
постоянно в колата, закрепено с колан. Сваляли столчето, когато се возили
възрастни хора. Не си спомня дали столчето е било поставено в деня на
инцидента. От показанията на свидетеля Й. се установява, че е узнал по телефона за пътния инцидент, при
който бил пострадал внука му. Веднага отишъл до болницата в гр.Хасково, но от
там му казали, че пострадалото дете е транспортирано в болница в гр.Пловдив. От
там им обяснили, че състоянието на детето е много тежко - намирало се в кома,
продължила шест – седем дни, дясното му краче било
счупено, имало контузия на главата и черепна травма. Не се знаело дали ще
оживее. След петия – шестия ден, жена му останала в болницата
да се грижи за детето. Когато за първи път му разрешили да види внука си,
детето не разпознавало никого от близките си. 10 – 15 дни било в хирургията, а
после – в ортопедията. В началото детето не можело да върви, но постепенно
започнало да прави по крачка – две, придържано от близките си. В период от 4 до
6 месеца, детето било на легло и на памперси. И в момента заеквало. Забравяло
някои думи. Преди катастрофата детето имало здравословно проблеми – на
двумесечна възраст му била извършена сърдечна операция. След инцидента станал
по-капризен – изнервял се, когато не му се угоди. Давали му лекарства за
успокоение. Все още предните му зъбки не били изникнали. Детето било неспокойно
по време на сън – събуждало се и плачело. Главата го боляла постоянно. Бързо се
изморявало и кракът го болял. Като
причина за катастрофата синът му сочел заслепяване от отсреща движещия
се автомобил. Твърди, че имали кола
„Фолксваген“, управлението на която възлагали на други хора, поради
това, че той и сина му В. нямали свидетелства за управление. В деня на
катастрофата, автомобилът бил управляван от Д.. Твърди, че превозното средство
е било оборудвано с детско столче, което постоянно седяло в колата. От
показанията на свидетеля А. – „старши полицай“ в Охранителна полиция в РУ –
Свиленград, се установява, че на 27.07.2017 год. е бил изпратен за оглед на
местопроизшествие, станало по вина на водача, управлявал лек автомобил
„Фолксваген“, който след навлизане в насрещната лента за движение се ударил челно в лек автомобил „Мерцедес“.
Свидетелят твърди, че и в двата автомобила е нямало поставени детски столчета.
Когато пристигнал на място, едно от пострадалите деца, за което се съмнявали,
че има комоцио, е било откарано в болницата с линейка.
От заключението, представено по допуснатата съдено – медицинска
експертиза се установява, че пострадалото дете при пътния инцидент е получило
следните увреждания – счупване на тялото на дясната бедрена кост, закрито;
травматичен шок; лицево – челюстна травма с невъзможност за израстване на
четири млечни зъба – резци от горната зъбна редица. Счупването на тялото на
дясната бедрена кост е причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК. Като обичаен срок за
възстановяване, експертът посочва период от около 12 месеца. На деветия месец
оперативно било свалено металното протезиращо тяло
при напълно възстановени по обем движения на крака. Травматичният шок причинил
разстройство на здравето, временно опасно
за живота по смисъла на чл.129 от НК. Шокът е бил преодолян в първите
часове, максимум до третото денонощие от постъпване в болницата, без
последици за здравето. Лицево челюстната
травма е довела до невъзможност за израстване на четири предни зъба от горната
зъбна редица. Този дефект следвало да се приравни към избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, независимо, че се касаело за млечни зъби. Прогнозата за поява на нови
зъби била несигурна и подлежала на бъдещи стоматологични грижи. Счупването на
дясната бедрена кост било лекувана оперативно – направени две операции, едната
за свързване на счупените фрагменти и тяхното укрепване с метална протеза и
след девет месеца, след пълно възстановяване на движенията е направена втора
операция за сваляне на металната протеза. Имало остатъчен белег на крака. Здравословното
състояние на детето в момента било добро и по отношение на уврежданията от ПТП
е бил напълно възстановен, с изключение на липсата на четирите зъба.
Направените разходи в размер на 910 лева, вещото лице определя като напълно
съвместими с лечението на уврежданията, получени при пътния инцидент. В момента
не се наблюдавали промени във
функционирането на мозъка на пострадалото дете, които да имат отношение към
потенциално възникване на епилептична симптоматика. Видимо детето било
съхранено напълно както двигателно, така и ментално. Направените изследвания по
повод на травмата не установявали увреждане на
главния мозък, което да обясни
проявите на детска церебрална парализа. Това състояние следвало да се свързва не с травмата на
мозъка, а с преждевременното раждане, протичането на бременността на майката, наличието
на вродена сърдечна малформация, престоят в
кислородна палатка след раждането. Въз основа на това вещото лице приема, че не
е налице връзка между травмата при ПТП и проявите на детска церебрална парализа
/ДЦП/ при пострадалия. Понятието посттравматична енцефалопатия, използвано като
диагноза, в конкретния случай не било изпълнено с нужното съдържание. За да е
налице такова състояние следвало да са налице морфологични промени в мозъчните
структури, съответни характеристики на ЕЕГ характеристики на биолектричната активност на мозъчната кора и съответни
нарушения в когнитивните функции – памет, концентрация, интелект. Нямало данни
на детето да са правени изследвания, доказващи или отхвърлящи наличието на
посттравматична енцефалопатия. В заключението си вещото лице посочва, че
коректното поставяне на детето в обезопасително
столче би предотвратило настъпването на установените травми. Изхождайки от вида
на причинените му увреждания, вещото лице посочва в устния си доклад, че
„детето се е движело като топка из колата“. Понятието енцефалопатия означавало
болест на мозъка и в този смисъл ДЦП следвало да се счита за вид енцефалопатия.
В устния си доклад вещото лице Е. посочва, че черепно мозъчна травма няма.
Установената при пострадалия травма била лицево – черепна. Трябвало да се
направят изследвания, от които да се види
дали в зародишите на гнездата има или не постоянни зъби и дали те изобщо
ще прораснат. Диагнозата „контузия на мозъка“ я имало, но тя нямала пълнеж. При
направените два скенера на мозъка не били открити контузионни огнища.
Детето е било в състояние на травматичен шок, но в момента било напълно
възстановено. Шокът се определял като феномен на преразпределение на кръвта,
усещане за болка, привеждане на организма в състояние на тревожност, при което
той реагирал със спазъм на периферните кръвоносни съдове – в бъбреците, мозъка, белите дробове,
в крайниците. Този спазъм можело да доведе до асфикция
в мозъка и да обясни тези последици, но това не било обсъждано подробно в
медицинската документация.
От представеното по делото заключение по допуснатата тройна съдебно –
медицинска експертиза се установява, че при ищеца са установени травми на
главата и мозъка, изразяващи се в контузия на мозъка с характер на дифузна аксонална увреда, изразяваща се в
тежка общомозъчна симптоматика – до степен на кома с анизокория и екстензионни
движения /първична стволова увреда/, развитие
впоследствие на квадрипирамиден синдром, който в
момента не се установявал. Комплексът от късни клинични прояви или усложнения в
резултат на травменото
увреждане на главния мозък обикновено се обединявало в понятието „травмена болест на мозъка“ /ТБМ/. В резултат на получените
при ПТП травми, при ищеца били настъпили следните усложнения: Постравматична енцефелопатия с квадрипирамиден синдром и ментален регрес; спастична
церебрална парализа. Описаната симптоматика е съпътствала пострадалия в така
наречения остър стадий. Към момента не се намирала съществена неврологична
симптоматика и оставали за обсъждане психичните прояви – нарушена емоционална
регулация, когнитивни и езикови нарушения. Част от описаната психопатологична
симптоматика е свързана с преживяната травма. Установените при ищеца потравматична енцефелопатия и
спастична церебрална парализа – квадрипареза, с
описаните в медицинските документи клинични проявления, можело да бъдат
резултат от травма на мозъка – контузия на мозъка с характер на дифузна аксонална увреда. Характерът на
ЧМТ при детето бил отразен по различен /и донякъде противоречив начин/ в
различната медицинска документация от острия период на травмата. Не била
представена най-съществената документация – тази от първоначалния едноседмичен
болничен престой. В този аспект не можело да се приеме с категоричност, че при
пострадалия са били налице клинични симптоми, обуславящи развитие впоследствие
на постравматична енцефалопатия и спастична
церебрална парализа – квадрипареза. За такъв вид
мозъчна травма липсвали и данни от инструменталните изследвания – двукратен
нормален КТ образ на главен мозък. Наред с това вещите лица посочват, че ЧМТ с
характер на ДАУ не може да бъде визуализирана при КТ изследване на главен
мозък. В смисъла на емоционална травма, вещите лица не потвърждават наличието
на такава. Не можело да се обсъжда състоянието като посттравматично стресово разстройство.
Клиничното проявление на посттравматична енцефалопатия и спастична церебрална
парализа – квадрипареза не можело да бъде причинено
от проведеното на детето лечение – поставена упойка или друго медицинско или
хирургично въздействие, освен ако има момент на изпадане в състояние на
клинична смърт, за каквато по делото нямало данни. Наличните по делото данни за усложнения
по време на бременността, преждевременното раждане, затегнат неонатален период, вродена сърдечно – съдова аномалия,
проведената тежко и рискова сърдечна операция се явявали фактори, които
предполагат развитие и на мозъчни увреждания, но за тяхното евентуално развитие
и съществуване не били представени категорични медицински и анамнестични
данни, които да обясняват установената клинична картина на посттравматична
енцефалопатия и спастична церебрална парализа – квадрипареза.
Вещите лица посочват, че е по-вероятно между получената при ПТП травма и
установените при пострадалия посттравматична енцефалопатия и спастична
церебрална парализа – квадрипареза да е налице
причинно – следствена връзка. Възможно било част от симптоматиката, характера
за посттравматична енцефалопатия /социална незрялост, импулсивност, нарушена
емоционална регулация, когнитивни дефицити/ да се разглежда като вродена развитийна симптоматика, допълнително усложнена от травмата
и стила на отглеждане на пострадалото дете. В резултат на получените при ПТП
травми на главата и мозъка и появилите се усложнения, пострадалият е търпял болки и страдания, в значителна степен
неосъзнати, с умерен интензитет за срок от 12 месеца. Възстановителният период
при ЧМТ, с характер на процесната, преминавал през
определени в клиничен и патофизиологичен аспект периоди и продължавал до две – три
години. Както в този период, така и години по-късно е било възможно развитие на
усложнения, които удължавали значително този срок. Към момента пострадалият се
намирал в добро общо състояние, без данни за неврологична симптоматика. Налице
бил когнитивен дефицит, по-тежки езикови дефицити и нарушение на емоционалната
и поведенческа регулация. Последиците от описаните дефицити били свързани със
стила на отглеждане, включително в рехабилитационни и
психосоциални интервенции. За коректна и обоснована
преценка за бъдещото развитие на здравословното състояние на пострадалото дете
е било необходимо провеждане на магнитно – резонансна томография на главния
мозък. В устния си доклад вещите лица посочват, че претърпяната от детето
травма е средно тежка черепно мозъчна травма, мозъчна контузия, която се появява
със синдром на спастична квадрипареза, като в рамките
на година – две напълно отзвучавала. Проблемната бременност, преждевременното
раждане и сърдечната операция се явявали предпоставки за един по-лесно раним и
увредим мозък. При една по-лека, външна, допълнителна травма можело да се
развият по – тежки процеси, поради това, че мозъкът вече е претърпял едни
критични гранични състояния. По определение посттравматичната енцефалопатия се причинявала от травма. Категорично
за детето е нямало данни за детска церебрална парализа преди пътния инцидент.
Бъркането между ДЦП и спастична церебрална парализа, идвало от това, че били включени в една рубрика по МКБ, като и
двете диагнози са били под код G 80. ДЦП
се явявала една от формите на спастичната церебрална парализа. ДЦП е определена
като диагноза, а церебралната парализа – като синдром, който можело да
бъде част от много други диагнози и
болести.
От заключението, представено по допуснатата автотехническа
експертиза се установява, че ПТП е станало на прав хоризонтален участък извън
населено място, върху мостова железобетонна конструкция, на пътно платно с
двупосочно движение, с мокра асфалтова настилка, при силно захабена и слабо
видима прекъсната разделителна линия. Ударът между двата автомобила е настъпил в зоната на левия банкет спрямо
посоката на движение на „Фолксваген Голф“. Ударът бил челно – кос. Предният
десен ъгъл на „Фолксваген Голф“ се ударил с предна челна дясна част на „Мерцедес“.
Скоростта на движение преди удара на „Фолксваген Голф“ е определена на 79.10
км./ч., а тази на „Мерцедес“ – на 58.43 км./ч. Като причина за настъпване на
удара, вещото лице посочва, че
движението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е било с несъобразена
скорост, при доминиращо заслепяване от фаровете на насрещно движещия се „Мерцедес
Ц 220“, последвалата загуба на ориентация, навлизане в насрещното платно за
движение и неправилна спасителна маневра „отклонение вдясно“, предприета от
водача на „Мерцедес Ц 220“. Вещото лице описва следният механизъм на
произшествието: На 27.07.2017 год. около 22.15 часа на ПП I – 8, извън населено място, на къси светлини
се е движел л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, управляван от Д.В.Д. в
посока от гр.Свиленград към гр.Любимец, със скорост 79.10 км.ч. В същия момент,
в същия участък и на къси светлини се
движел л.а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *****, управляван от А.Ю.Е., в обратна
посока – от гр.Любимец към гр.Свиленград,
със скорост от 58.43 км.ч. Движението се е извършвало през нощта по мокър, хоризонтален,
прав участък от платно за двупосочно движение. При излизане от десния завой с
посочената скорост, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е видял ярко светещите
къси светлини / най – вероятно ксенонови газоразрядни лампи/ на насрещно движещия се л.а. „Мерцедес
Ц 220“, които го заслепили, скоростта му се оказала несъобразена, не видял
пътя, загубил ориентация и навлязъл наляво в лентата за насрещно движение.
Водачът на насрещно движещия се л.а. „Мерцедес Ц 220“ възприел излизащия от
завоя л.а. „Фолксваген Голф“, реагирал с намаляване на скоростта си и предприел
спасителна маневра „отклоняване на дясно“ по посоката му на движение с
навлизане в зоната на десния банкет. В тази зона възникнал удара между двете
МПС. От извършения оглед на л.а. „Фолксваген Голф“, непосредствено след
произшествието нямало данни автомобилът да е оборудван с предпазни колани и с
детска система за обезопасяване. Нямало данни и дали в случай, че е било
поставено детско столче, същото да е било надлежно закрепено с предпазен колан,
ако е имало такъв. При столче с гръб към посоката на движението при деца до 1.5
до 2 години, безопасността на пътуването е определена до 80 – 90 % и коланите
не играели роля. При столче с гръб към посока на движението при деца над три
години, безопасността била до 60 % и единствена възпираща сила били предпазните
колани. В конкретния случай обезопасителната система
/детско столче/ би предпазила ищеца, ако столчето е по посока на движението,
надлежно закрепено към задната седалка на автомобила и ако детето е с поставени
пред раменете два колана на самото детско столче. В представителния сервиз на
„Фолксваген“ в гр.Стара Загора нямало данни за оборудването на процесния автомобил с предпазни колани, тъй като бил със
спряно производство през 1997 год. Според показанията на свидетеля И., цитирани
от автоексперта, автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани само на предните седалки. В устния си доклад вещото лице Х.
посочва, че при къси ксенонови светлини е възможен
ефекта на заслепяване, защото отсрещния водач вижда по-голяма яркост на светлината, като се създава усещане
за дълги светлини.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация
на иска, предмет на настоящото производство се съдържа в разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ, с който се иска присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя,
с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – Д.В.Д. е имал
сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От страна на пострадалия е отправена застрахователна претенция за заплащане
на обезщетение, но застрахователно обезщетение не е изплатено – обстоятелства,
обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Вината
като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване
на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори
законовата презумпция се възлага на ответника. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ, законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира
съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно установено е, че в хода на
разглеждане на делото – след предявяване на исковата молба и преди приключване
на устните състезания, с определение № 18
от 21.01.2020 год., постановено
по НОХД № 32 / 2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград е одобрено
споразумение, с което подсъдимия Д.В.Д. е признат за виновен в това, че на
27.07.2017 год. на ПП I – 8 при
км.351 + 427, землището на гр.Любимец, при управление на МПС – лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № *****, и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, в това число и на малолетния ищец - Г.В.И., изразяваща се в счупване на
дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния
крак – престъпление по чл.343, ал.3, предл.3 – то,
б.“а“, предл.2-ро, вр.
ал.1, б.“б4, предл.2-ро, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 – то от НК.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която се явява
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК.
С оглед на изложеното,
съдът приема за доказана първата от кумулативно дадените предпоставки от
фактическия състав на основанието, на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди – противоправно деяние, извършено
от страна на водача на лекия автомобил – свидетеля Д., обосновано с допуснати
от него нарушения на правилата за движение, за което е ангажирана и
наказателната му отговорност.
Относно вида и
характера на причинените на ищеца увреждания, намиращи се в причинна връзка със
станалото на 27.07.2017 год. ПТП, съдът
цени заключението на вещото лице Е., представено по допуснатата еднолична
съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че освен травматичното
увреждане, за което е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач,
управлявал застрахованото при ответника МПС, а именно - счупване на дясната
бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак, на
пострадалия са причинени още травматичен шок и лицево – челюстна травма с
невъзможност за израстване на четири млечни зъба – резци от горната зъбна
редица.
Като доказано съдът намира и установеното при
ищеца усложнение, намиращо се в причинна връзка с получените при ПТП травми, а
именно постравматична енцефелопатия
с квадрипирамиден синдром и ментален регрес, и
спастична церебрална парализа, в каквато насока съдът цени заключението,
представено по допусната тройна съдебно медицинска експертиза. Действително, между заключението,
представено по допуснатата еднолична медицинска експертиза и това, представено
по тройната комплексна медицинска експертиза е налице известно разминаване, но досежно доказаността на появилите
се при ищеца усложнения, посочени в заключението на тройната експертиза, съдът
приема като безспорно това, че преди пътния инцидент, при ищеца не е била
установена ДЦП. Симптомите на квадрипареза е
доказано, че не биха могли да се появят и при лечението на ищеца, проведено по
повод причинените му от ПТП, травми. В тази насока изводите на вещите лица от
състава на тройната експертиза, в който участва и експерта, изготвил
едноличната експертиза, са категорични и не се опровергават от останалите,
събрани по делото доказателства. Възможността спазъма, като последица /реакция/
от травматичния шок да доведе до асфикция в мозъка,
която да обясни появилите се усложнения, се приема и от вещото лице по
едноличната експертиза. Преждевременното раждане, проблемната бременност,
наличието на вродена сърдечна малформация, престоят в
кислородна палатка, са обстоятелства, обсъждани от експертите като такива,
сочещи на предпоставки за един по-лесно раним и увредим мозък, при който една
допълнителна травма, можело да доведе до развитието на по-тежки процеси. Вещите
лица са категорични, че посттравматичната енцефелопатия
се причинява от травма на главата, каквато безспорно е налице при ищеца.
Счупването на тялото на дясната бедрена кост е
причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак
по смисъла на чл.129 от НК, като срокът за възстановяване е определен за около
12 месеца. По повод на това увреждане на ищеца са извършени две операции – на
31.07.2017 год. – за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като след девет месеца оперативно е свалено металното
протезиращо тяло. Към момента движенията са възстановени изцяло по обем. Налице е
остатъчен белег на крака.
Травматичният шок е причинил разстройство на
здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 от НК. Шокът е бил преодолян в първите часове, максимум до
третото денонощие от постъпване в болницата, без последици за здравето.
Лицево челюстната травма е довела до невъзможност
за израстване на четири предни зъба от горната зъбна редица. Този дефект се
приравнява към избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
независимо, че се касае за млечни зъби.
Прогнозата за поява на нови зъби е определена като несигурна и подлежаща на
бъдещи стоматологични грижи.
Постравматичната енцефелопатия с квадрипирамиден
синдром и ментален регрес, и спастична церебрална парализа, определени от
експертите като настъпили усложнения на причинените от ПТП травми на главата
и контузия на мозъка с характер на
дифузна аксонална увреда,
изразяваща се в тежка общо мозъчна симптоматика – до степен на кома с анизокория и екстензионни
движения /първична стволова увреда/, са намерили
проявление в така наречения остър
стадий, в който се е намирал пострадалия
след ПТП. В устния си доклад вещите лица от състава на тройната съдебно –
медицинска експертиза посочват, че в резултат на травмите на главата и мозъка и
появилите се усложнения пострадалият е търпял болки и страдания с умерен
интензитет в продължение на около 12 месеца.
Отчитайки вида и характера на причинените
увреждания на ищеца, посочени по-горе, срокът за тяхното възстановяване,
определен от вещите лица по допуснатите еднолична и тройна медицинска експертизи,
извършените на пострадалото дете две медицински интервенции, трайните последици
като остатъчен белег на крака и несигурната прогноза за израстване на нови зъби, както и степента на търпените
болки и страдания, ценейки и събраните по делото гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите В. и Й., съдът
счита, че размерът, необходим за репариране на същите следва да бъде определен общо
на 120 000 лева.
Като основателно съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на
родителите на малолетния пострадал, изразяващо се в допуснато нарушение на
правилото, визирано в чл.137 в, ал.3 от ЗДвП, съгласно която в моторните
превозни средства, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се
допуска превозването на деца под три годишна възраст. Безспорно е, че към
момента на настъпване на ПТП – 27.07.2017 год., пострадалият, роден на *** год.
е бил на около 2 години и осем месеца. Относно допуснатото по-горе нарушение, съдът
цени заключението на вещото лице Е., според което „детето се е движело като
топка из колата“. В тази насока е и заключението на вещото лице Х., представено
по допуснатата автотехническа експертиза, от което се
установява, че при столче с гръб към посоката на движението при деца до 1.5 до
2 години, безопасността на пътуването е
до 80 – 90 % и коланите не играели роля, а при столче с гръб към посока
на движението при деца над три години, безопасността била до 60 % и единствена
възпираща сила били предпазните колани. Според експерта в конкретния случай обезопасителната система /детско столче/ би предпазила
ищеца, ако столчето е по посока на движението, надлежно закрепено към задната
седалка на автомобила и ако детето е с поставени пред раменете два колана на
самото детско столче, както и това, че нямало данни за оборудването на процесния автомобил с предпазни колани на задната седалка.
В подкрепа на изложените по – горе доводи, съдът цени и показанията на
свидетеля А., който е категоричен, че в автомобила, в който се е возило
пострадалото дете, е нямало поставено детско столче. Показанията на свидетелите
Д., В. и Й. не опровергават изложените по-горе изводи за това, че детето не е
било поставено в обезопасителна система – детско
столче. Показанията на първият от посочените свидетели са взаимно
противоречиви, като в началото на разпита си свидетелят Д. твърди, че не е видял бащата на ищеца да слага
детско столче в управлявания от него автомобил, както и, че не си спомня
пострадалото дете да е било поставено в такова столче, а по-нататък в
показанията си твърди, че е видял В. да слага столче. Това противоречие в
показанията на свидетеля Д. разколебава достоверността на изнесените от него
факти. Показанията на свидетелите В. и Й. – баба и дядо на пострадалото дете,
съдът цени през призмата на чл.172 от ГПК, като заинтересовани от изхода на
делото в полза на ищеца. Наред с това показанията на двамата са и
непоследователни и колебливи, като от същите не се установява по безспорен и
категоричен начин, че преди инцидента в автомобила, собственост на сина им, управляван
от свидетеля Д., е било поставено и закрепено на задната седалка детско столче.
Изхождайки от изложените по-горе обстоятелства,
съдът приема, че допуснатото от бащата на малолетния ищец съпричиняване
следва да бъде определено на 50 %, при което искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 60 000 лева, определен съобразно процента
на съпричиняване от посочения по-горе размер от
120 000 лева, като искът за разликата до предявения размер от 150 000
лева – бъде отхвърлен.
Като частично основателен съдът намира иска за присъждане
обезщетение за имуществени вреди –
разходи за заключваща реконструктивна плака, ценейки представените по делото и
приети като писмени доказателства фактура № ********** от 31.07.2017 год. и
фискален бон от същата дата, за сума в размер на 910 лева, в подкрепа на които
е и заключението на вещото лице Е., според което направените разходи са напълно
съвместими с лечението на уврежданията, получени при пътни инцидент. Отчитайки
определения по-горе процент на съпричиняване от 50 %,
искът следва да се уважи за сумата от 455 лева, като за разликата до предявения
размер от 910 лева, се отхвърли.
Като недоказано съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, допуснато от
страна на А.Ю.Е. - водач на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц 220“, с
рег. № *****, застрахован в ЗД“Бул Инс“ АД –
гр.София, конституиран като трето лице – помагач на страна на ответника,
ценейки в тази насока заключението на вещото лице Х., представено по допусната автотехническа експертиза, от което се установява, че Е. е управлявал автомобила на къси светлини, като отчитайки вида на същите – ксенонови, газоразрядни лампи,
вещото лице допуска като възможен ефекта на заслепяване на отсрещния водач –
свидетеля Д., в каквато насока са и дадените от последния показания, което
обаче само по себе си не представлява нарушение на правилата за движение, което
да обоснове основателност на заявеното от ответника съпричиняване.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен между
собственика на автомобила, управляван от виновния водач и ответното застрахователно дружество -
„ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, с начална и крайна
дата на покритие – 16.02.2017 год. и съответно – 16.02.2018 год. – обстоятелства, обуславящи извода за
настъпило застрахователно събитие, станало на 27.07.2017 г. – във
времевите рамки на действие на застрахователния договор.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпилото на 27.07.2017 г.
ПТП, причинено в резултат на противоправното
поведение на водача на застрахованото МПС, в размерите, определени по-горе.
По отношение на претендираната
от ищеца законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането, следва да се
отбележи следното:
Процесното ПТП е
извършено на 27.07.2017 год. Ищецът е заявил писмена претенция пред
застрахователя на 11.03.2019 год. За периода от датата на деликта
до предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. При това положение прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ
за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от
27.07.2017 год. до 11.03.2019 год., се явява неоснователен. На основание
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
11.03.2019 год. до изплащане на обезщетението, за който период искът следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в
размер общо на 2 630 лева, от които 2 330 лева – по отношение на
уважената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и
300 лева – по отношение на уважената част от иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, определени съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответно – чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.2, ал.5 от същата
Наредба, за осъществено процесуално представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София следва
да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Хасково и сумите в размер на 2 450 лева – държавна такса, от
задължението за внасяне на която ищецът е бил освободен на основание чл.83,
ал.2 от ГПК и 893. 75 лева – възнаграждения за вещи лица, заплатени
от бюджетните средства на съда в общ размер на 2 231 лева, определени съразмерно
на уважената част от исковете.
От общо направените от ответника разноски в
размер на 790 лева, включващи възнаграждения за вещи лица в общ размер на 450
лева, 40 лева – разноски за свидетел и 300 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 473.52 лева – съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1 да
заплати на малолетния Г.В.И., ЕГН **********, представляван от своя
баща и законен представител В.М.И., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване
– гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4 - адвокат Р.И.М. сумата в размер на 60 000
лева /шестдесет хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
резултат на счупване на дясната бедрена кост; на
травматичен шок; на лицево –
челюстна травма с невъзможност за израстване на четири млечни зъба – резци от
горната зъбна редица и на постравматична енцефелопатия с квадрипирамиден
синдром и ментален регрес, и спастична церебрална парализа, настъпили като усложнение
на травмите на главата и мозъка причинени от ПТП, станало на 27.07.2017 г. в землището на гр.Любимец по вина
на Д.В.Д., като водач на МПС, марка и
модел „Фолксваген Голф“, с рег. № *****, застраховано по договор „Гражданска
отговорност“ при „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София, ведно със законната лихва, считано
от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до предявения размер от
150 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за периода
от 27.07.2017 год. до 11.03.2019 год.
– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1 да
заплати на малолетния Г.В.И., ЕГН **********, представляван от своя
баща и законен представител В.М.И., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване
– гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4 - адвокат Р.И.М. сумата в размер на 455
/четиристотин петдесет и пет/ лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи
за закупуване на заключваща реконстриктивна плака
/ограничен контакт/, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2019 год., като иска в останалата част – за разликата до
предявения размер от 910 лева, както и искането за присъждане на законна лихва
за периода от 27.07.2017 год. до 11.03.2019 год.
– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1 да
заплати на Р.И.М. – адвокат от
Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски
съвет № **********, с адрес на дейност – гр.София, ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4,
сумата в размер на 2 630 /две хиляди шестотин и
тридесет/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство на малолетния Г.В.И.,
ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител В.М.И., ЕГН **********,***,
на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на малолетния Г.В.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1 сумата в размер на 473.52 /четиристотин
седемдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лева – разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1 да
заплати сумата в размер на 2 450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лева – държавна
такса, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1 да
заплати сумата в размер на 893.75 /осемстотин деветдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/ лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, която
сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението е постановено с участието на трето лице – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.София,
1407, район Лозенец,, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, с
адрес за призоваване – гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ № 62, ет.2, офис 5 –
адвокат З.П.К. – помагач на страната на ответника - „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, 1172, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“
№ 1.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: