№ 13432
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110149715 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителни искове от „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Н. П. Т.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 19, вх. Д, ет. 6, ап. 111, по чл. 59 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми за магазин № 1,
находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д, аб. № *********, с които ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца:
405,22 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до
изплащане на вземането;
95,96 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 10.06.2024 г.;
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37195/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на небитов клиент на топлинна
енергия за процесния период дължи суми за топлинна енергия, с които се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Н. Т. оспорва исковете при липса на облигационна
връзка между страните, както твърдял и ищецът, имайки предвид сключен договор
между ищеца и трето лице – „ФИРМА“. Поддържа, че именно третото лице е
ползвател на имота по силата на сключен с ответника договор за наем на процесния
магазин. Прави възражение за погасителна давност за главницата за топлинна енергия
за съответно посочен период, както и доказателствени искания. Представя съдебни
решения за отхвърляне на претенциите на ищеца срещу ответника за предходен
процесен период. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
1
обедняването. По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи: обедняване чрез доставка на ответника като небитов клиент на
топлинна енергия за стопански нужди в количеството и стойностите, посочени в
исковата молба, с което ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за
нейното заплащане, причинна връзка между обедняването и обогатяването, а в тежест
на ответника е да докаже наличие на основание за извършените услуги (макар и по
отношение на трето за спора лице), както и своите възражения;
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да установи съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника
в забава и размер на лихвите, а при установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже своите възражения.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса
на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Не се спори по делото, а и от представения към исковата молба договор за продажба
чрез търг с явно наддаване на недвижим имот – общинска собственост от м. 07.1996 г.,
се установява, че ответникът Н. П. Т. е собственик на процесния недвижим имот –
магазин № 1, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства, а именно:
неоспорени от ищеца констативни протоколи от 06.02.2018 г. и 08.02.2018 г., главни
отчети за периодите 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г., издадени
от третото лице-помагач „Директ“ ЕООД, както и изравнителни сметки за периодите
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г., ведно с приложения към
индивидуалните справки, се установява, че титуляр на партидата, открита за
процесния имот, е било дружеството „ФИРМА“ ЕООД при липса на данни за
процесния период титулярът на партидата да е бил променен. Във всички посочени
документи като титуляр на партидата, открита за имота, собственост на ответницата, е
посочен „ФИРМА“ ЕООД. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитания по
делото свидетел Нешо Тороманов, чиито показания, преценени по реда на чл. 172
ГПК, съдът кредитира като обективни, логични и вътрешно непротиворечиви. Същият
свидетелства, че е управител на дружеството „ФИРМА“ ЕООД, което ползва
процесния имот, и има сключен договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото
дружество. Сочи, че по негово искане радиаторите в имота били демонтирани и
затапени, за което били съставени съответните протоколи. Освен това,
обстоятелството, че през исковия период титуляр на партидата, открита за процесния
имот, е бил именно посоченото дружество, се подкрепя и от заключението на вещо
лице Т. К., която при изслушването й в открито съдебно заседание, проведено на
05.03.2025 г., заявява, че при изготвянето на заключението по съдебно-техническата
експертиза, са й били представени два броя изравнителни сметки и два броя отчети с
титуляр „ФИРМА“ ЕООД. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018
г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
- с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. В случая титулярят на партидата за ползваната топлинна услуга в
процесния имот е „ФИРМА“ ЕООД. Следователно, установява се по делото, че
потребител на топлинна услуга в имота се явява дружеството „ФИРМА“ ЕООД,
доколкото последното се явява ползвател на имота, поискало е откриването на партида
на негово име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в резултат на което
2
дружеството е открило такава партида. Ето защо посоченото дружество, а не
собственикът следва да заплаща цената на доставена от ищеца топлинна енергия в
имота.
Предвид изложеното, претенцията, основана на фактическия състав на
неоснователно обогатяване и насочена срещу собственика на имота, се явява
неоснователна, поради което искът подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и
аксесорният иск за мораторна лихва, поради което същият също подлежи на
отхвърляне.
По разноските
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 12 от
Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство и съобразно
изхода на спора да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Изрично е възприето, че това произнасяне касае не само
присъдените със заповедта за изпълнение разноски в полза на заявителя, но и тези
направени от ответника в заповедното производство. От значение е единствено
искането за присъждането им да е направено в това производство - със заявлението от
заявителя, респ. с частните жалби по чл.413 ГПК и чл.419 ГПК на длъжника /в
последния смисъл Определение № 107 от 6.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 152/2020 г.,
I т. о., ТК/. Съгласно разясненията в същото тълкувателно решение делото, образувано
по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за
изпълнение. Поради това към момента на депозиране на възражението по чл.414 ГПК
заповедното производство е вече приключило, а действията по депозиране на
възражението са само формалната предпоставка за прерастване на това производство в
състезателно и двустранно и не са израз на материалноправната защита на длъжника.
Последното сочи, че претенцията за присъждане на разноски за заповедното
производство от страна на длъжника не може да се реализира до приключване на
същото, респ. искането за репариране на сторените от длъжника разноски може да
бъде заявена до приключване устните състезания пред исковия съд /така в
Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. изрично
е прието, че и двете възнаграждения биха могли да бъдат поискани за възмездяване и
само в производството по чл.422 ГПК/.
Поради гореописания характер на депозираното възражението по чл.414 ГПК на
несамостоятелен, формален и бланков акт, който не се мотивира и единствено
представлява основание за започване на исков процес, в който се реализира
материалноправната защита на длъжника и по който акт съдът не дължи произнасяне,
а единствено указания към заявителя по чл.415 ГПК, то при наличие на развило се
исково производство отделно възнаграждение за депозиране на възражението по
предхождащото го заповедното производство не следва да се присъжда. Противното
би означавало възмездяването за дублираща се адвокатска защита - кумулативно за
подаване на възражение по чл.414 ГПК и за защитата срещу иска по чл.422 ГПК, което
би влязло в противоречие с изискването за добросъвестност по чл.3 ГПК. В този
смисъл са Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, I т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г.,
3
Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., II т. о. на ВКС,
които настоящият състав споделя. Действително депозиране на възражението следва
да е предхождано от проучване на дело и формиране на мнение по него, но тази
дейност не остава невъзмездена и сторените във връзка с нея разноски - нерепарирани,
тъй като извършване на горните обслужва нуждите на последвалото исково
производство, по което са присъдени направените от ответника разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед даденото в решение на Съда (първи състав) от 23
ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, тълкуване на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДФЕС и произтичащото от него
задължение на съда да проверява във всеки случай дали с оглед конкретните условия
прилагането на правната уредба на адвокатските възнаграждения действително
отговаря на легитимни цели, в случая се налага извод, че претендиране на адвокатско
възнаграждение за депозиране на възражение по чл.414 ГПК в заповедното
производство с оглед присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
последвалото го исково производство, не представляват справедлива икономически и
правно обоснована репарация за частния жалбоподател. При липсата на развило се
исково производство дейността на адвоката по проучване на делото, формиране на
мнение и на подаване на възражение по чл.414 ГПК би била възмездена в заповедното
производство, което разрешение отново не би допуснало двукратно репариране на
разходите за аналогична дейност на адвоката на длъжника (Определение от 16.04.2025
г. по в.ч.гр.д.№ 4131/2025 г. на СГС).
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
(Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г., I т. о.).
В конкретния случай с оглед основателността на ищцовото възражение за
прекомерност при определяне размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обема на процесуална работа на ищцовия представител, вида на
предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се
касае за дело с относително нисък материален интерес, обстоятелството, че се касае за
защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно
правоотношение и имащи една цел – за заплащане на суми, с които ответникът
неоснователно се е обогатил, определяща и сходния предмет на доказване по делото
по всеки иск, поради което за осъществената защита по тези претенции на
пълномощника на ищеца се следва едно възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски от 250 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 01.12.2024 г.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Н. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„Х. С.“, бл. 19, вх. Д, ет. 6, ап. 111, искове с правно основание чл.422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Н. П. Т. дължи на „Т. С.“ ЕАД следните суми за магазин № 1, находящ се
в гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д, аб. № *********, с които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца:
405,22 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до
изплащане на вземането;
95,96 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 10.06.2024 г.;
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37195/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на Н. П. Т., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 19, вх. Д, ет. 6, ап. 111, сумата от 250 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Николай Коперник“ № 21, секция А-Б,
офис 3, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5