Р Е Ш Е
Н И Е №153
10.05.2023г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав,
в открито съдебно заседание на десети
май през две хиляди и двадесет
и трeта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №251 по описа на съда
за 2023г.
|
|
|
Производството е по реда на чл. 111 от
Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на И.Г.П.,
понастоящем в изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора в град Стара Загора против
заповед № Л-2061 от 25.04.2023 г. на началника на затвора в град Стара Загора, с която за нарушение по
чл. 96, т. 7, вр.
с т.1 и на осн. чл. 100, ал. 2, т.5
и чл. 101, т. 7 ЗИНЗС, му било
наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от
3 /три/ денонощия".
Жалбоподателят се оплаква, че иззетата
му вещ била
законно притежавана от него и съставна
компонентна на уреда МР плеър. Напълно
оспорвал и приетото от ГДИН, че иззетата карта съдържала единствено „порно“,
като изтъква, че тя съдържала основно класическа музика. Наложеното му
наказание било непропорционално, тъй като такова можело да се наложи само при
нарушения на реда в затвора до степен на заплаха за собствения живот и здраве
или на околните, а това не било извършено от жалбоподателя. П. твърди и че не
бил извършил и нарушенията на посочените от него четири дати, а наложените му
за тях наказания били организирана от ГДИН провокация и умишлено го дразнели.
На последно място се излага оплакване, че пи налагане на наказанието, не било
взето в предвид и здравословното състояние на жалбоподателя, което било влошено
и инвалидизиращо.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и поддържа
жалбата. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
процесната заповед.
Ответникът - Началник на затвор в град Стара Загора, редовно уведомен, не се
явява. В представено по делото становище по жалбата, чрез процесуален
представител, пледира за неоснователността на оспорването.
Административен съд Стара Загора, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2023г. от служители на Затвора в
град Стара Загора било извършено претърсване в II Б
коридор, V група, килия №10 в
присъствието на лишения от свобода И.П.,
като при претърсването и обиска били намерени описаните в Протокол № 03351 /л.17/
вещи – карта памет „Кингстон“ 64 GB, 1 бр., черна с №SDCS2/64GB/31637-co7.S00LF. В протокола са обективирани
възражения на лишения от свобода – „картата сама по себе си не е записващо
устройство или средство за безжична комуникация, а носител на информация, комплектоваща МР-3 плеър,
настоявам да ми бъде върната“. Със Заповед № Л-1027/07.03.2023г. на Началник
затвора в град Стара Загора и на основание горепосочения протокол картата памет
била отнета в полза на Фонд „Затворно дело“. С тази
заповед лишеният от свобода П. се запознал на 08.03.2023г. До Началника на
затвора в град Стара Загора от мл. инсп. Василев била
подадена докладна записка рег. № 113-1312 от 07.03.2023г., /л.13/, в която била
описана хронологията по извършване на проверка на вещите на л. св. П..*** била
подадена докладна записка /л.12/, рег. № 1978 от инсп.
М. на длъжност Инспоктор НОТ, в която било посочено,
че след проверка на съдържанието на иззетата от л. св. П. SD карта памет, било установено, че в нея се
съдържали порнографски материали. На 19.04.2023г. л. св. П. *** обяснения, за
което бил съставен и писмен акт /л.14/. На 25.04.2023г. Началникът на затвора в
град Стара Загора издал процесната заповед № Л-2061, с която наложил на И.П.
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от три денонощия“, с която
заповед л. св. се запознал на 25.04.2023г. Жалбата била подадена в съда чрез
органа на 27.04.2023г.
По делото Съдът допусна и събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на инсп. М..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед, намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началника на Затвора
- Стара Загора. Постановена
е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното
на лишения от свобода П. дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете
по ч л.106, ал.1 от ЗИНЗС, като
се удостоверява, че преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е дадена
възможност на лишеният от свобода да даде обяснения /вж. л. 14 и
л.35/, поради което Съдът приема, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждане на особеното производство, които да съставляват
самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Относно съответствието на заповедта с приложения материален закон, Съдът приема следното:
Според правилото на чл. 100, ал.
1 ЗИНЗС, дисциплинарно
нарушение е деяние /действие или бездействие/,
извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният
ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение
към служители или лишени от
свобода. За
дисциплинално нарушение законът приема и всяка една
от хипотезите, които се установяват в чл.100, ал.2 от ЗИНЗС, след които е и т.5
- неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон. Чрез
представените по делото писмени доказателства и данните от гласните
доказателствени средства, безспорно се удостовери фактът, че установената и
иззета карта памет е съдържала в себе си видео изображения с порнографско съдържание. Чрез показанията на
св. М., както и чрез приложената оригинална опаковка на МП3 плеъра,
еднопосочно Съдът приема за удостоверено, че картата, макар и да се сочи, като
компонентна за МП3 плеъра, то тя е напълно
самостоятелна от него, съотв. поради това може да се
ползва и извън това техническо устройство, като се прибавя към други технически
устройства –телевизори, мобилни телефони, както и че съдържанието й може да се
визуализира чрез тези технически устройства. Същественото за спора е не, че МП3
плеъра е законно притежаван и от там да се приема и
че картата е такава вещ /това не е така именно с оглед удостовереното, че тя не
е негова неразделна съставна част/. Същественото е, че установеното съдържание
с порнографски характер е било в картата памет /под формата на видеофайлове/, а
не в МП 3 плеъра /поради което е ирелевантно, че
същият може да възпроизвежда само и единствено аудио, но не и видеофайлове/,
както и е съществено, че тази карта има самостоятелен характер /може да се
използва независимо и извън МП 3 плеъра/, а с факта,
че в нея е установено, че тя съдържа забранено изрично от закона изображение с
порнографско съдържание, което може да се визуализира с помощта на тази карта чрез
инсталирането й в други технически устройства, то несъмнено с поведението си
/държейки от една страна вещ, която не е в списъка на разрешените за
притежавани от лишените от свобода вещи/, а от друга е нарушил изрично установено
в закона ограничение по отношение за лишените от свобода /чл.97, т.7 ЗИНЗС/ – да получават
и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, то л. св. П. не е изпълнил вменени му
ограничения, а от там се следва изводът, че е извършил дисциплинарното нарушение по чл.100, ал. 2, т. 5
от
ЗИНЗС.
Съдът
приема, че административният орган правилно е наложил на л.св. П. именно дисциплинарното наказание,
предвидено в чл. 101, т. 7 ЗИНЗС "изолиране
в наказателна килия“, като се е мотивирал, че наказаният вече
е извършил още четири други нарушения по чл.100, ал.2, т.1-3 или 5 от ЗИНЗС,
т.е. същото е определено в хипотезата на „системност“. Съобразно правилото на чл. 102, ал.
2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл.101,
т. 7 и 8
ЗИНЗС могат да се налагат само
при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100,
ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни
нарушения по чл. 100, ал.
2, т. 1, 2,
3
или 5
ЗИНЗС. От допълнително
приложените доказателства, се удостоверява, че П. действително е бил наказан
още четири пъти преди процесната заповед за извършени от него дисциплинарни нарушения
по горепосочените точки и няма данни те да са били отменени от административен
орган или от съд. Съгласно чл. 102, ал.
1 ЗИНЗС, при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от
свобода към него, поведението му преди това
и здравословното му състояние. В случая видът и размерът на наложеното наказание
са съобразени с характера и тежестта на извършеното нарушение. Съдът намира за неоснователно въведеното възражение на жалбоподателя, че ответникът не
отчел заболяването, от което страдал,
като така се претендира допуснато нарушение на чл.102, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като определил
дисциплинарно наказание, което поради здравословното
му състояние било несъвместимо с него. Приложените доказателства сочат, че лишеният от
свобода е с травма на лява лакътна става, с датиране от 8 години, в следствие
на което има ограничени движения и деформация, но това само по себе си не
изключва изобщо възможността на този лишен от свобода да се налага именно
наказанието „изолиране в наказателна килия“, като Съдът счита, че все пак
органът е отчел това здравословно състояние на П. и е определил един кратък срок
на наказанието. Освен това изпълнението на дисциплинарното наказание може и да
се отложи, вкл. и поради здравословни причини, свързани с лишения от свобода,
съобразно чл.102, ал.3 от ЗИНЗС, но не изключва изначално правната възможност
то да се наложи на лице, които страда от някакво заболяване, вкл. и това, за
което се представят доказателства от жалбоподателя. Ето защо наказанието, като определено като вид и размер,
се явява
съответно на извършеното и на личността на дееца. По правилата на разпределение
на доказателствената тежест жалбоподателят
не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.
С оглед на изложените съображения,
Съдът приема, че обжалваната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание на лишения
от свобода И.П., като издадена от компетентен
орган, в изискуемата се форма; постановена
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване
на административно-производствените
правила и съобразяване с целта на закона,
се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата се за производството държавна такса в размер на 10. 00/десет/ лева.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.111, ал.5
и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед рег. № Л-2061/ 25.04.2023г., издадена от
Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от
свобода И.Г.П., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от
3 денонощия.
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора, да заплати на
Административен съд Стара Загора
държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок от
неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд –
Стара Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: