Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
гр.Горна Оряховица, 18.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №1113/2018г. по
описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане
по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19
от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Профи
Кредит България”ЕООД с ЕИК***(чрез юрисконсулт Г. Ст.С.-К.) твърди в молбата си, че между дружеството-кредитор и Г.К.Ю.(кредитополучател) е сключен Договор №**********/28.04.2017г. за
потребителски кредит при условия: сума на кредита – 900.00лв.; срок на кредита
- 24 месеца; размер на вноската - 55.64лв.; падеж на вноската - пети ден от
месеца; годишен процент на разходите(ГПР) 49.90%; годишен лихвен процент -
41.17%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по кредита - 1335.36лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги - 1080.48лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги - 45.02лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение - 2415.84лв.; общ размер на вноска -
100.66лв.; дата на погасяване - пети ден от месеца. Кредиторът чрез упълномощен
от него кредитен експерт представя на клиента образец на искане за получаване
на потребителски кредит. Клиентът е
длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише
искането и да го предаде чрез кредитен експерт на кредитора. Ако са изпълнение
всички изброени условия кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски
кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от
14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно
т.7.1.1 от ОУ. Твърди се, че ответникът не бил сторил това, а усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което показва наличието
на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит(ДПК), неразделна част от
него са ОУ, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този договора и ОУ. Твърди се, че „Профи Кредит България”ЕООД
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
28.04.2017г. превел парична сума в размер на 900.00лв. по посочена от длъжника Г.К.Ю.
банкова сметка(***: 270PBWP171180019 от 28.04.2017г.). От своя страна длъжникът
поел задължение по договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от
24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.66лв. и падежна
дата всяко пето число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал
точно поетите с договора задължения и не е направил нито една погасителна
вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
т.12.3. от ОУ към договора(„в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление,
покана, предизвестие или други.“. На 08.08.2017г. договорът е прекратен
автоматично от страна на кредитора била обявена неговата предсрочна
изискуемост. На 09.08.2017г. на Г.К.Ю.
било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя
била уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договора, на
основание т.12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни
услуги, лихви за забава и такси. Твърди се, че понастоящем размерът на
погасеното от Г.К.Ю. задължение по
договора е в размер на
0.00лв. „Профи Кредит България”ЕООД
се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за
забава в размер на 5.64лв., поради липса на материален интерес. Претендира се
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. „Профи Кредит
България”ЕООД се отказва да търси
претендираните с подаденото заявление такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 20.00лв. Твърди се, че длъжникът Г.К.Ю. дължи на
„Профи Кредит България”ЕООД сумата от 2415.84лв., представляващо
неизплатено задължение по договора за потребителски кредит. С Разпореждане
по подадено заявление от „Профи
Кредит България”ЕООД срещу Г.К.Ю. е било образувано
ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№548/02.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 2415.84лв., представляващи главница по
Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.03.2018г. до окончателно и изплащане;
сумата 20.00лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени до 08.08.2017г.(датата на прекратяване на договора);
сумата 5.64лв., представляваща законова лихва за забава за периода:
06.06.2017г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 08.08.2017г.(дата на
прекратяване на договора); сумата 198.83лв., представляваща направените
разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК. С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника
иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе
дължимата държавна такса. Моли съда да приеме за установено, че е налице вземане от „Профи Кредит България”ЕООД
по отношение на Г.К.Ю. съгласно Заповед№548/02.03.2018г. за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС за сумата
2415.84лв., представляващи главница по Договор№**********/28.04.2017г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.03.2018г. до окончателно и изплащане. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответницата Г.К.Ю. с редовно
връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен
представител адв.К. Д.Л. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител
оспорва предявения иск. счита, че Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожно поради противоречие с добрите нрави(Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила и те съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта). От това следва, че за ответницата не е възникнало задължение
в размер от 1080.48лв., а ищцовата претенция за тази сума се явява
неоснователна. Уговореното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги води до резултат, в резултат на който кредитополучателят
следва да изплати допълнителна сума, в размер от 1080.48лв., която е
необосновано висока и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. От една страна, се твърди, че
ответницата е усвоила кредит в размер от 900.00лв. и дължи общо връщането на
1335.36лв., като по този начин договорката лихва се явява в размер от 435.36лв.
От друга страна, пакетът от допълнителни услуги, от който ответницата дори не
се възползвала, е в размер по-висок от главницата по договора за кредит, за който се отнася.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги води до крайно
несправедлив резултат за ответницата - да заплати допълнително сума в размер на
1080.48лв., за непредоставени услуги във връзка с договора, главницата по който
е в размер от 900.00лв. Счита, че това
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно и на
друго основание - заобикаляне на закона. По този начин се целяло заобикаляне на
законовите разпоредби, изискващи вземане на информирано решение от
кредитополучателя, за сключване на договор за потребителски кредит, както и
предоставянето на информация по ясен и разбираем начин. В чл.10, чл.11 от ЗПК въвеждало изискване за
яснота относно размера и начина на изчисляване на главницата и лихвата по
заема. Това допълнително споразумение към договора играе ролята на условие,
съгласно, което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване, в
размер от 1080.48лв. В погасителния план
фигурирали колона№5 и колона№6, съответно „размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги“ и „общ размер на месечната вноска вноска“. Никъде в
представените документи към сключения договор не се съдържат данни, към кой
момент са ползвани, твърдяните за предоставени т.нар. „допълнителни услуги”.
Предвид факта, че това са стандартни формуляри и изложеното до тук е явно, че
заемодателят третира сумата от 1080.48лв. като „оскъпяване“. По този начин
уговореното в процесния договор служело само и единствено, за да оправдае или по-точно,
за да създаде формално основание на добавките от по 45.02лв. към всяка
погасителна вноска. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги по своя характер представлява задължение за неустойка. Тази клауза на
договора се явявала неравноправна по смисъла
на ЗЗП(За да бъде една клауза неравноправна тя следва да е във вреда на
потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя). Според чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, когато една клауза
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка тя е неравноправна, какъвто бил и
процесният случай(размерът на неустойката е в размер който доближава размера на
отпуснатия кредит) - „необосновано високо обезщетение или неустойка“. За да
бъде нищожна една неравноправна клауза, то тя следвало да не бъде уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. Счита, че неустоечната
клауза в процесния договор е предварително изготвена. Алтернативно, в случай,
че съдът не споделя нейните доводи, моли да
бъде намалена претендираната сума, представляваща сума по закупен пакет
от допълнителни услуги, поради прекомерност на основание чл.92 ал. 2 от ЗЗД.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „Профи Кредит България”ЕООД(кредитор) и Г.К.Ю.(кредитополучател) е сключен Договор№**********/28.04.2017г. за
потребителски кредит при условия: сума на кредита – 900.00лв.; срок на кредита
- 24 месеца; размер на вноската - 55.64лв.; падеж на вноската - пети ден от
месеца; годишен процент на разходите(ГПР) 49.90%; годишен лихвен процент -
41.17%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по кредита - 1335.36лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги - 1080.48 лв.; размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги - 45.02лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение - 2415.84лв.; общ размер на вноска -
100.66лв.; дата на погасяване - пети ден от месеца. Кредиторът чрез упълномощен
от него кредитен експерт представя на клиента образец на искане за получаване
на потребителски кредит. Клиентът е
длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише
искането и да го предаде чрез кредитен експерт на кредитора. Ако са изпълнение
всички изброени условия кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски
кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от
14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно
т.7.1.1 от ОУ. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит(ДПК), неразделна част от него са ОУ, които са предадени при подписване
на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на
договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за
което полагат подписа си под клаузите на този договора и ОУ. На 28.04.2017г.
„Профи Кредит България”ЕООД превел парична сума в размер на 900.00лв. по
посочена от длъжника Г.К.Ю. банкова сметка(***: 270PBWP171180019 от
28.04.2017г.). От своя страна длъжникът поел задължение по договора за
потребителски кредит, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 100.66лв. и падежна дата всяко пето число на
месеца. Страните в т.12.3. от ОУ към
договора се уговорили „в случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредоторът да изпраща
на клиента уведомление, покана, предизвестие или други.“. На 08.08.2017г.
договорът е прекратен автоматично от страна на кредитора била обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 09.08.2017г. на Г.К.Ю. било изпратено уведомително писмо от страна
на дружеството, с което тя била уведомена, че договорът е прекратен и че е
обявена неговата предсрочна изискуемост(няма данни за начин на изпращане и
получаване на това уведомително писмо). Съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на договора, на основание т.12.3 от ОУ, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
С Разпореждане по подадено заявление от „Профи Кредит България”ЕООД
срещу Г.К.Ю. е било образувано ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС, като е била
издадена Заповед№548/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за: сумата 2415.84лв.,
представляващи главница по Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2018г. до
окончателно и изплащане; сумата 20.00лв., представляваща такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени до 08.08.2017г.(датата на
прекратяване на договора); сумата 5.64лв., представляваща законова лихва за
забава за периода: 06.06.2017г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 08.08.2017г.(дата
на прекратяване на договора); сумата 198.83лв., представляваща направените
разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
От
събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено правоотношение, по силата на което на „Профи
Кредит България”ЕООД сключило с Г.К.Ю. договор за потребителски паричен кредит.
Според характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед
упражняването на търговската му дейност.
Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемател. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154
ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение. Установи се, че заемът за потребление реално е обективиран в
Договор за потребителски заем. От съдържанието на настоящия договор може да се
изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя Г.К.Ю., което било удостоверено с подписа и в самия
договор, като заемомателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума. При договора за
заем за потребление с уговорени погасителни вноски, какъвто е настоящият
случай, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. С оглед отрицателните факти, които се твърдят от
ищеца, а именно неизпълнение от страна на ответника на поетите задължения за
изплащане на договорените месечни погасителни вноски по сключения договор за
заем, се обръща доказателствената тежест и изцяло в тежест на ответника е да
установи изпълнение в срок на така поетите с договора задължения. Не се сочат
други доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно
изпълнение на договорните задължения на заемателя по отношение на
претендираните месечни вноски, поради което съдът приема, че процесните суми
остават неизплатени и към момента.
Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който
едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
Включената в договора клауза за предсрочна изискуемост при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия iure
et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, по
смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКрИ, предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването и(т.18 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС). Действително,
разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКрИ
използва като адресат на правната норма банките(същото е пренесено и в
цитираното тълкувателно решение). Дружеството-ищец представлява финансова
институция по смисъла на чл.3 от ЗКрИ, регистрирана с основна дейност отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Макар и да не притежава статут на банка, за
ищцовото дружество са приложими разпоредбите на ЗКрИ и ЗПК. Съдът, счита, че
потребителят по ЗПК от небанкова финансова институция, не може да бъде поставян
в по-неблагоприятно положение от потребителя на банкова услуга, още повече в
хипотеза, в която предлагат идентична услуга по занятие в хода на търговската
си дейност - предоставяне на паричен заем. В този смисъл, следва да се изхожда
от целта на разпоредбата, която има за предназначение да даде защита на
по-слабата икономически страна в правоотношението - кредитополучателят. След
като дружеството-ищец е приело да извършва търговска дейност по занятие,
характерна за банковите институции, при осъществяване на тази дейност,
съответно приложение следва да намери разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКрИ по отношение на ищеца, като финансова
небанкова институция, като при позоваване на обявена предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит, същия следва да установи не само наличието
на обективните предпоставки за това, заложени в договора, но и отправяне и
получаване на изявлението за предсрочната изискуемост от длъжника. Видно от
представеното по делото извлечение от сметка към договора за кредит(лист39 от
делото) не е налице извършено плащане по
договора от страна на длъжницата. Както се
посочи, в чл.12.3. от ОУ на „Профи Кредит България”ЕООД към
договорите за потребителски кредит, при просрочие на задължението за плащане на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него. Забавянето на вноска е послужило на
ищеца като основание да пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост на
неплатения остатъка на заема. На 08.08.2017г. договорът е бил прекратен автоматично от страна на
кредитора била обявена неговата предсрочна изискуемост. От представеното по
делото уведомително писмо(лист40 от делото)
за едностранно прекратяване на договора и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, адресирано до ответницата, не се установява същото да е
изпратено и да е достигнало до своя адресат. Предвид изложеното, съдът намира,
че не е осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора с дата 08.08.2017г.(на практика това са
три неплатени погасителни вноски), доколкото ответницата не е уведомена за това,
в резултат на което договорът за заем не е прекратен и не е настъпила
предсрочна изискуемост. Съдът счита, че макар и да не е настъпила предсрочна
изискуемост на договора, на каквато се позовава ищеца, предявеният от него иск
не следва да бъде отхвърлян само на това основание. В този случай следва да
бъде изследвано кои вноски по договора за заем са били с настъпил падеж до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Фактът,
че вземането не е станало изцяло изискуемо, поради липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост, не може да отрече съществуването на вземането като
цяло, още повече, ако в хода на процеса се установи безспорно дължимост на
падежиралите вноски до датата на подаване на заявлението в съда(Решение№153/19.10.2017г.
по т.дело2869/2015г. - Iт.о. ВКС; Решение№103/07.08.2017г. по т.дело№851/2016г.
- Iт.о. ВКС; Решение№180/31.07.2017г. по т.дело№1357/2016г. – Iт.о. ВКС). Основанието, на което е предявен иска е
договор за потребителски кредит, като
правопораждащ вземанията юридически факт. За разлика от приложимата при
банковия кредит разпоредба на чл.432 от ТЗ, уредбата на заема за потребление в
ЗПК и ЗЗД не третира последиците при предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на заетата сума(Решение№99/01.02.2013г. по т.дело№610/2011г. - Iт.о.
ВКС). Предсрочната изискуемост е вид изискуемост по смисъла на чл.71 от ЗЗД ввр. чл.60 ал.2 от ЗКрИ ввр. чл.69 от ЗЗД, като тя не е основание на иска, а
представлява срок на изпълнение на вземането, което си е елемент от
правоотношението. Предсрочната изискуемост на вземането по кредита променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването и, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, респ. до датата на подаване на заявлението в съда и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание
- договора за заем. Обстоятелство, че след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е настъпила изискуемостта било на целия заем или на
определен брой вноски е ирелевантно за настоящото производство. В случая не е
приложим чл.235 ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взима предвид фактите,
настъпили след подаване на исковата молба, респективно заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, доколкото, предметът на настоящото исково
производство следва да бъде идентичен с предмета на заповедното производство.
Решението в производството по чл.422 от ГПК(респ. чл.415 от ГПК) не се ползва с
изпълнителна сила. С изпълнителна сила се ползва влязлата в сила заповед за
изпълнение, вземането по която се установява с решението. С оглед изложеното
вземането следва да е изискуемо именно към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл с решението по
установителния иск по чл.422 от ГПК(респ. чл.415 от ГПК) не би могло да се
стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане. Именно, поради
горното, нито заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито исковата
молба могат да служат като уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното на изследване подлежат единствено вноските с настъпил падеж
до датата на подаване на заявлението в съда.
Претенцията
от 2415.84лв. по същество представлява задължение по Договор№**********/28.04.2017г. за
потребителски кредит от погасителен план от 24бр. погасителни вноски(всяка по
100.66лв. и с падеж – пето число на текущия месец) за периода:
05.06.2017г.-05.05.2019г. Също така, задължението 2415.84лв. би могло да се индивидуализира
като: общо задължение по кредита - 1335.36лв.(24бр.вноски - 55.64лв., включваща главница и дог.лихва) и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 1080.48лв.(24бр.вноски –
всяка от по 45.02лв.).
Видно
от представеното по делото извлечение от сметка към договора за кредит(лист39
от делото) задължението е разпределено в 24бр. погасителни вноски, като няма
установено плащане на нито една вноска. До датата на подаване на заявлението в
съда – 02.03.2018г. незаплатените вноски по процесния договор с настъпил падеж
са общо 9бр.(всяка в размер на по 100.66лв., като във вноската
са включени главница, лихва и доп.вноска по закупен пакет доп.услуги в
размер на 45.02лв.) - с падеж на вноска№9 – 05.02.2018г.(и при още 15бр.
вноски). Това обстоятелство, макар и изложено в изходящ от ищеца частен
документ(извлечени по сметка) – чл.180 от ГПК, не е оспорено и опровергано от
ответника, поради което съдът го кредитира като доказателство по делото,
установяващо броя, размера и падежа на неплатените падежирали вноски. Още
повече, извлечението, съответства на последния актуален погасителен план(лист23-24),
който е подписан от ответницата и представлява неразделна част от договора,
относно броя, размер и падежа на месечните вноски. Съдът, по реда на чл.162 от ГПК, изчислява дължимия размер на вземането за главница и лихва по договора за
кредит, изискуеми към датата на подаване на заявлението(02.03.2018г.) за издаване на заповед за изпълнение на 500.76лв.(9бр.вноски*55.64лв./главница+лихва/)
за периода: 05.06.2017г.-05.02.2018г. С оглед изложеното следва да бъде уважен
предявеният иск за дължимост за главница и договорни лихви по договора за заем,
обозначени като главница в заявлението и исковата молба, за сумата в размер на
500.76лв., представляваща падежирали вноски по Договор№**********/28.04.2017г.
за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението в съда –
02.03.2018г., като за горницата до пълния предявен размер от 1335.36лв.,
искът като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
Остатъкът
от претендираното вземане в размер на 1080.48лв., представляващо възнаграждение
за закупуване на пакет от допълнителни услуги, съдът намира за недължим поради
неговата нищожност. Ответницата-клиент се е задължила срещу
предоставеното и от кредитора право да се възползва от всяка една от посочените
услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно
уговореното в ОУ, да му заплати уговореното възнаграждение в размер на 1080.48лв. за предоставянето(респ. възможността за предоставянето) на тези
услуги. Договорната свобода,
съгласно чл.9 от ЗЗД, позволява на
страните по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват
единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Допустимо е
съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК страните по договор за потребителски кредит да
договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл.10а ал.2-ал.4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. В случая
споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по същество
представляват действия по предоставяне на кредита, а именно приоритетното му
разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално предоставени и
ползвани от заемателя, а е предвидена само възможност да бъдат използвани в
бъдеще и то при условията, предвидени в общите условия към договора - възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. С някои от
тези права страната разполага по силата на закона(напр. правото на страните да
променят срока на договора и свободата да отложат една или повече погасителни
вноски). В противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а ал.4 от ЗПК
клаузите в споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Тъй като допълнителните услуги касаят усвояването и управлението
на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно
формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на чл.10а
ал.2, ал.4 от ЗПК. Те освен това заобикалят закона, тъй като въвеждат
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита, определени в чл.19 ал.4 от ЗПК, а
именно петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на МС на Р.България. По този начин
реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни,
чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент разходи и
води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за кредит, особено, като се има предвид, че стойността на
допълнителния пакет услуги - 1080.48лв. е дори по-висок от отпуснатата в заем
сума 900.00лв. Налице е
противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на
всеки признат от правото интерес. Именно защото уговарянето на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а
ал.2, ал.4 от ЗПК и чл.19 ал.4 от ЗПК,
поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици. Уговорките за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване
на споразумението за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да
заплаща пълната цена на тези услуги, а на практика получаването им зависи
единствено от волята на кредитора - той може да не се съгласи да отложи една
или повече погасителни вноски, да намали определен брой погасителни вноски или
да промени падежа им. Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени
от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за
отпадане или намаляване на цената. Това поставя в потребителя в по-неблагоприятна
позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води
до неравновесие между правата и задълженията на страните. Тъй като клаузите за
заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и няма данни по
делото да са уговорени индивидуално, на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП те са
нищожни. Нищожността на тези клаузи не влече след себе си нищожност на
процесния договор за потребителски кредит, тъй като те не са съществени за
съдържанието му и той може да се прилага и без тях. С оглед установената по
делото нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение в размер на
1080.48лв. е недължимо, поради което в тази част искът следва да бъде
отхвърлен.
В чл.4.1 и чл.12.1 от ОУ по договора и според чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената главница, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Формално, лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит е тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху 500.76лв., считано от датата на депозиране на заявлението(02.03.2018г.) по заповедното производство до окончателното и изплащане.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 72.10лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1113/2018г. на ГОРС разноски/доказани: ДТ по чл.1 от Тарифа към
ДТССГПК; юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно на уважените искове. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен
представител – 400.00лв.
Разноските в заповедното производство са
законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането
им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен
от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в
полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство - ч.гр.дело№497/2018г. на
ГОРС в размер на 41.21лв.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Профи
Кредит България”ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В,
представлявано от Управител С.Н.Н. и Управител И.Х.Г. против Г.К.Ю. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, че Г.К.Ю. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „Профи Кредит България”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В, представлявано от
Управител С.Н.Н. и Управител И.Х.Г., по Заповед№548/02.03.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС: сумата 500.76лв., представляваща
падежирали вноски по Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит
към датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2018г. до окончателно и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на „Профи Кредит България”ЕООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В,
представлявано от Управител С.Н.Н. и Управител И.Х.Г. против Г.К.Ю. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, относно
установяване на вземане по Заповед№548/02.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС –
незаплатени вноски по
Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит в останалата част от сумата 500.76лв. до
пълния предявен размер 1335.36лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на „Профи Кредит България”ЕООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В,
представлявано от Управител С.Н.Н. и Управител И.Х.Г. против Г.К.Ю. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, за
приемане за установено, че Г.К.Ю. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи
на „Профи Кредит България”ЕООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В,
представлявано от Управител С.Н.Н. и Управител И.Х.Г., по Заповед№548/02.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС,
сумата 1080.48лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.03.2018г. до окончателно и изплащане.
ОСЪЖДА Г.К.Ю. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е
вх.В, представлявано от Управител С.Н.Н. и Управител И.Х.Г.: сумата 472.10лв./четиристотин
и седемдесет и два лева
и десет стотинки/, представляваща направени в производството по гр.дело№1113/2018г.
на ГОРС; сумата 41.21лв./четиридесет и един
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направени в производството по
ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: