№ 3204
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110169606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т, с която срещу В. И. Н. са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2469,83 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, аб. № 351632, ведно
със законната лихва от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
545,95 лева, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва за
период от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия, сумата в размер на 44,48 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 12,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.09.2021 г. до 22.11.2023 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове. Оспорва в имота да е била доставяна топлинна
енергия в претендирания размер. В условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да
установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
по иска за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; 2) по акцесорния
иск: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга чрез плащане.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.12.2024 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния имот за
процесния период.
Установено е по делото също така, че процесният недвижим имот – апартамент №
12, находящ се в гр. София, ул. „Голо Бърдо“ № 11, ет. 6 и 7, се намира в сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за
2
същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № 351632. В случая
обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен
приложеният по делото договор между етажната собственост и б /със сегашно
търговско наименование д/. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и б /със сегашно търговско наименование д/, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице-помагач писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект.
В проведеното на 04.12.2024 г. публично съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощения си процесуален представител, е заявил, че не поддържа отговора на
исковата молба, признал е дължимостта на сумата, вписана в исковата молба и
уточнителната молба, и е заявил, че същата е заплатена. В случая, съдът намира, че се
касае за съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебното
признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският
процес, което съобразено с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и
чл. 10 ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети два броя платежни документи,
от които се установява, че на 03.12.2024 г. и 28.01.2025 г. са извършени плащания в
общ размер на 3894,61 лева в полза на ищеца по посочената от него с исковата молба
банкова сметка.
Предвид извършеното признание от ответника и представените от същия писмени
доказателствени средства, то съдът намира за безспорно установен факта на доставка
на топлинна енергия в твърдените количества с необходимото качество и на
претендираната стойност.
Съдът счита обаче, че извършените в хода на процеса плащания, следва да се
вземат предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно претенциите на ищеца
следва да бъдат отхвърли изцяло като погасени чрез плащане.
По разноските:
При този изход на правният спор, съдът счита, че с правна възможност да
претендира заплащането на деловодни разноски разполага само ищеца, тъй като
ответникът е станал причина за производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива за държавна такса в размер на 122,90 лева, депозит за
вещо лице в размер на 360 лева, такса съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 Закона за правната помощ, в размер на 100 лева. Предвид обаче, че ответникът е
заплатил и част от дължимите деловодни разноски, настоящият съдебен състав
намира, че единствено следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
152,68 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК ,, седалище и адрес на управление **,
срещу В. И. Н., с ЕГН ********** и адрес **, обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 2469,83 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
в имот, находящ се в **, аб. № 351632, ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 545,95 лева, представляваща обезщетение
забава в размер на законната лихва за период от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на 44,48
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 12,35 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.09.2021 г. до
22.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА В. И. Н., с ЕГН ********** и адрес **, да заплати на т, с ЕИК ,, със
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
152,68 лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца т – д.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4