Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Въззивна жалба по чл. 121 от ГПК. Жалбоподателката К. Д. Т. от гр.Г. О.излага в жалбата до съда, че не е доволна от определение № 138/19.01. 2010г. постановено по гр.д. № 478/2009г. на ГОРС, с което съдът е прекратил поизводството по делото и го е изпратил за разглеждане от компетентния съд- Великотърновския окръжен съд. Счита, че неправилно съдът е приел, че делото следва да се разгледа от ВТОС със съображения, че цената на иска е определяща относно подсъдностТА НА СПОРА. Развива съображения, че предявения иск е трудов спор- по чл.200 от КТ и този вид дела са подсъдни на районен съд. Моли съда да отмени обжалваното определение. Няма претенции за разноски пред въззивна инстанция. Ответната страна по частната жалба - "З. Б." ЕАД гр.С., оспорва жалбата. Счита, че правилно ГОРС е прекратил делото и го е изпратил на ВТОС. Цената на иска е в размер на 50000 лв- неимуществени вреди, претендираното обезщетение не е от положен труд, поради което спорът не е трудов и подлежи на разглеждане по правилото на чл.104,т.3 от ГПК. Подсъдността му се определя според цената на иска. Моли съда да потвърди обжалваното определение. Няма претенции за разноски по делото. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е определение № 138/19.01.2010г. постановено по гр.д. № 478/2009г. на Горнооряховския районен съд. С определението е прието, че образуваното по искова молба предявена от К. Д. Т. гр.д. № 478/2009г. не е подсъдно на ГОРС, тъй като цената на иска е в размер на 50 000 лв. По правилата на родовата подсъдност, която определя, че искове с цена над 25000 лв. са подсъдни като първа инстанция на окръжните съдилища, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВТОС. Така постановеното определение е неправилно. Ищцата е предявила установителен иск по реда на чл.422 от ГПК пред първоинстанционния съд, с който е искала да установи, че баща й Димитър Георгиев Димитров е починал при автомобилна злополука докато е изпълнявал трудовите си задължения със "З. Б." ЕАД С.. Независимо, че иска е предявен по реда на чл.422 от ГПК- като установителен иск, спорът фактически е трудов и неговото правно основание е чл.200 от КТ. Основанието на всеки един иск се определя от изложените в исковата молба обстоятелства, като в конкретния случай изложените обстоятелства в исковата молба, и в заявлението подадено по реда на чл.410 от ГПК, сочат на иск за вреди от трудова злополука, която е причинала смърт на работника. Тези фактически основания дават основание на съда да приеме , че правното основание на иска е чл.200 от КТ. Такава фактическа обстановка и такова правно основание правилно е прието от първоинстанционния съд в производството по чл.410 от ГПК, а и в производството по чл. 422 от ГПК, преди постановяване на обжалваното определение. Не може да бъде споделено разбирането на съда, което е материализирано в обжалваното определение, че щом иска вече е предявен по реда на чл.422 от ГПК, определящ за неговата родова подсъдност е цената на иска. Чл.422 от ГПК дава параметри на част от процедура по заповедното производство, но не може да промени изложените в исковата молба обстоятелства, от които се определя правното основание на иска. Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че споровете относно имуществената отговорност на работодателя при смърт на работника, регламентирани в Раздел І на КТ, са трудови спорове. Приемайки, че в случая е определящ размера на вредата, първоинстанционният съд променя основанието на иска и го насочва към отговорност за вреди уредена в ЗЗД. Чл.200 от КТ не подлежи на тълкуване различно от това, което е вложено в него от законодателя и доразвито в многобройната практика на ВКС и съдилищата в страната/ в тази насока съдът посочва Тълкувателно решение № 43/ 19.04. 1990г. на ОСГК на ВКС; определение № 36/ 02.02. 2007г. по ч.гр.д. № 424/2006г. на ВКС; определение от 03.08. 2006г. по гр.д. № 631/2006г. на Пловдивския апелативен съд /. Отговорността по чл.200 от КТ се различава от гражданската отговорност, уредана в ЗЗД, по тежест, обхват, предпоставки за възникване. Този вид отговорност е уредена като самостоятелна и изключва приложното поле на чл.49 от ЗЗД. Щом е изключено приложението на чл.49 от ЗЗД- вида на спора остава трудов и като такъв не се влияе от цената на иска. Искът е подсъден за разглеждане от районен съд, като първа инстанция, по правилото на чл. 103 от ГПК. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия,чрез подготовка на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, съдът: О П Р ЕД Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 138/19.01.2010г. постановено по гр.д. № 478/2009г. на Горнооряховския районен съд, като неправилно и връща делото за продължаване на производството, съгласно дадените по-горе указания. Определението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |