Решение по дело №1349/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

…………………………….., Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, Деветнадесети състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли  две хиляди и двадесета година в състав:

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

изслуша докладваното от съдията административно дело № 1349/2020г.  за да се произнесе взе  предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 197 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на С.Д.С. срещу  решение № 25/07.02.2018г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки №13984/2011/000070/22.12.2014г., постановено по изпълнително дело № 13984/2011г. по описа на ТД на НАП – Варна, с което е наложен запор върху всички видове банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори на Д. И. С.с ЕГН ********** в качеството ѝ на съпруга недлъжник за обезпечаване на публично задължение на С.Д.С. в т.ч.: главница 157140.33 лева, лихви 98586.71 леха и нелихвна част 4100 лева.  

В жалбата се прави оплакване, че постановлението за налагане на обезпечение е било връчено на С.С. на 23.01.2018г., т.е. три години след издаването му и запорът е върху разплащателна банкова сметка ***, по която се превеждат надбавки за отглеждане на деца, имащи характера на социално подпомагане. Иска се отмяна на запора.

Ответната страна – Директорът на ТД на НАП гр. Варна в писмо, приложено към молба с вх.№8012/09.07.2020г. признава, че за налагането на запор върху банковите сметки на Д. С.в качеството ѝ на съпруга-недлъжник, тя не е била уведомена, тъй като наложения запор е обезпечителна мярка и не е започнало принудително изпълнение.

Обжалваното решение е било съобщено на  С.С. на 15.06.2020г. Жалбата е постъпила в ТД на НАП - Варна  на 16.06.2020г., т.е. в установения по чл.197 ал.2 от ДОПК срок от лице с активна процесуална легитимация пред компетентния съд, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и предвид доводите  на страните и техните представители, съдът приема за установено следното от фактическа  страна:

С постановление изх.№13984/2011/000070/22.12.2014г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е наложен запор върху ½ идеални части от всички видове банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори на Д. И. С.с ЕГН ********** в качеството ѝ на съпруга недлъжник за обезпечаване на публично задължение на С.Д.С. в т.ч.: главница 157140.33 лева, лихви 98586.71 леха и нелихвна част 4100 лева.  В постановлението е записано, че във връзка с установените и изискуеми публични вземания срещу С.С. е образувано изпълнително дело №13984/2011г. по описа на ТД на НАП – Варна. Като изпълнителни основания са изредени наказателни постановления, ревизионни актове и изпълнителни листи по наказателни от общ характер дела. Отбелязаното правно основание за издаване на постановлението, с което е наложен запора е чл.197 от ДОПК. Постановлението е било съобщено на С.С. на 23.01.2018г. и в срока за обжалване той е предявил срещу него жалба с вх.№5760/29.01.20198г. до директора на ТД на НАП – Варна, в която изтъква, че съгласно чл.198 ал.3 от ДОПК: запора се налага само върху сметки на длъжника, докато Д. С.е съпруга-недлъжник. Подчертава се, че с неговото налагане се нарушават изискванията на чл.213 от ДОПК. Обжалваното постановление е потвърдено от директора на ТД на НАП – Варна с решение №25/07.02.2018г., постановено на основание чл.197 от ДОПК, което е било съобщено на С.С. едва на 15.06.2020г. Горестоящият административен орган е приел жалбата за неоснователна, като е изтъкнал, че длъжникът С.С. не разполага с годни за обезпечаване имоти и не притежава МПС, както и няма открити банкови сметки в запитаните банки. Отбелязано е, че несеквестируеми са само сумите до 250 лева за всеки член от семейството на длъжника, като тези надхвърлящи установения защитен минимум са годен обект на изпълнение.

От доказателствата, представени от административния орган става ясно, че във връзка с първоначално образуваното изпълнително дело №6769/2007г. срещу С.С. е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение №6769-000001/12.11.2007г., но не е получено от адресата, като във върнатата в цялост обратна разписка е отбелязано, че „пратката не е потърсена от получателя“. Срещу същото лице е заведено и изпълнително дело № 13984/2011г., периодично към което се присъединяват нововъзникнали публични задължения и са издавани разпореждания за присъединяване, едно от които с изх.№13984/2011/000069 от 25.09.2014г. е приложено по делото.

В административната преписка е налично удостоверение с изх.№ 03021700227518 от 20.07.2017г., издадено от ТД на НАП – Варна, от което е видно, че Д. С.няма публични задължения.

Изпратено е запорно съобщение на основание чл.202 ал.1 във връзка с чл.215 ал.1 т.1 и 2 от ДОПК до банки в това число до „Обединена българска банка“ АД, където Д. С.има открита разплащателна сметка въз основа на договор за разплащателна сметка, сключен на 17.09.2013г. Жалбоподателят твърди, че постъпващите по тази разплащателна сметка суми от Държавно обществено осигуряване /ДОО/ за отглеждане на деца не са семейна имуществена общност предвид чл.426 от Търговския закон /ТЗ/, тъй като сумите постъпващи по нея съгласно чл.429 от ТЗ не са депозирани в банката от титуляра на сметката, а са постъпващи от трето лице - Държавата в полза на титуляра. Позовава се на чл.518 от ГПК, който допуска принудително изпълнение само върху парични влогове в съпружеска общност, но не и върху банкови сметки, открити на името на съпруга-недлъжник. Изтъква, че сумите от ДОО по запорираната разплащателна сметка на Д. С.не са семейна имуществена общност и са несеквестируеми, за което представя доказателства към молба с вх.№8119/13.07.2020г.  – извлечения от сметката в ОББ с №4659096 на името на Д. И. С., по която постъпват социални помощи за отглеждане на две деца в общ размер от 90 лева от Дирекция „Социално подпомагане“.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Органът неправилно сочи, че наложения запор върху банкови сметки на Д. С.са обезпечителни мерки, които не са свързани със започнало принудително изпълнение.

В тази връзка, съдът намира за необходимо да разграничи видовете обезпечителни мерки, които могат да бъдат наложени по ДОПК. На основание чл.121 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Видно от съдържанието на постановление изх.№ 13984/2011/000070/22.12.2014г., с него не са наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.121 от ДОПК, тъй като в него са изброени влезли в сила изпълнителни основания: изпълнителни листи по наказателни от общ характер дела, наказателни постановления, фишове и ревизионни актове. Вторият вид обезпечителни мерки, които могат да бъдат наложени с постановление на публичния изпълнител са тези по чл.197 от ДОПК за обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания. В  чл.198 от ДОПК са изчерпателно изброени видовете обезпечения, сред които е и налагане на запор на сметки на длъжника. Във фазата, когато публичните задължения са установени и изискуеми с влезли в сила ревизионни актове, декларации, актове за установяване на публични задължения, наказателни постановления, митнически решения, както и влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка, обезпечителните мерки могат да бъдат насочени единствено и само върху собствени  на длъжника:  недвижими имоти, кораби, движими вещи, вземания, стоки в оборот и банкови сметки.

Тълкувайки разпоредбата на чл.206 от ДОПК и изброените в ал.1 на същата субсидиарно приложими норми от ГПК, съдът стига до заключението, че при налагане на запор върху банкови сметки, качеството на „трето задължено лице“ имат съответните банки, които са длъжни да изпълнят запорното съобщение.

 В нито една от разпоредбите в  глава 24 „Обезпечения“ от ДОПК от чл.195 до чл.208 от ДОПК не е дадена възможност за налагане на запор върху банкова сметка, ***-недлъжник. Точно обратното, навсякъде в глава „Обезпечения“ от ДОПК се подчертава, че те се налагат върху недвижими имоти, движими вещи, вземания, банкови сметки и стоки на длъжника.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение по чл.178 от ДОПК, се пристъпва към принудително изпълнение по чл.209 от ДОПК чрез образуване на изпълнително дело по реда на чл.220 от ДОПК. За обезпечаване на принудителното изпълнение, законодателят е предвидил в чл.221 ал.4 от ДОПК, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи да започне  чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Запорът в хода на принудителното изпълнение се налага с постановление по чл.195 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.198 ал.1 т.3 от ДОПК, за което важат същите правила, а именно: налага се върху недвижими имоти, движими вещи, вземания, банкови сметки и стоки, собственост на длъжника.

Тъй като,  има образувано изпълнително производство №13984/2011г. съдът приема, че запорът наложен с постановление изх.№13984/2011/00007/22.12.2014г. макар и издаден на основание чл.200 от ДОПК е обезпечение по чл.221 ал.4 от ДОПК, свързано  с гарантиране на принудителното изпълнение. 

По силата на чл.260 ал.1 от ДОПК, принудителното изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност. Внимателният анализ на чл.260 ал.2 от ДОПК показва, че постановлението на публичния изпълнител по чл.195 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.198 ал.1 т.3 от ДОПК за налагане на запор е коренно различно от постановлението за принудително събиране на публични вземания. Единствено чрез постановление за принудително събиране на публични вземания на длъжника, публичният изпълнител може да насочи принудителното изпълнение към влог – съпружеска имуществена общност. Иначе казано, запорът се налага само върху банкови сметки на длъжника и когато е невъзможно събирането на публичното вземане, тогава публичният изпълнител може да насочи  принудителното изпълнение към имущество в т.ч. влог  - съпружеска имуществена общност с постановление за принудително събиране на вземането, което представя в обслужващата банка. По силата на чл.259 ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е длъжен едновременно с налагане на запора да уведоми съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност, т.е. да му съобщи постановлението за принудително събиране, което ще бъде насочено върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност. В случая, обжалваното постановление не е такова по събиране на публични вземания. Задължение за уведомяване на съпругата-недлъжник, че принудителното изпълнение ще бъде насочено към ½ от разплащателната ѝ банкова сметка ***ото на ответника, приложено към негова молба с вх.№8012/09.07.2020г., което също е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.

С оглед на изложеното, съдът намира за материално незаконосъобразно обжалваното постановление, с което е наложен запор върху разплащателна банкова сметка ***-недлъжник. Същият трябва да бъде отменен и на още едно правно основание – чл.213 ал.2 от ДОПК не допуска принудителното изпълнение да бъде върху  обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; вземанията за издръжка, определени от съда. Доказателствата, приложени към молби с вх.№ 8119/13.07.2020г. и с вх№7847/07.07.2020г. на жалбоподателя установяват, че по разплащателна сметка с IBAN:  *** “Обединена българска банка“ АД на името на Д. И. С.постъпват единствено социални помощи от Дирекция „Социално подпомагане“ за отглеждане на две деца в общ размер от 90 лева, които се явяват несеквестируемо имещуство.

Водим от изложеното и на основание чл.197 ал.2 от ДОПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 25/07.02.2018г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки №13984/2011/000070/22.12.2014г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна.

ОТМЕНЯ обезпечителна мярка - запор върху разплащателна сметка с IBAN:  *** “Обединена българска банка“ АД на името на Д. И. С.с ЕГН **********, наложена с постановление за налагане на обезпечителни мерки с №13984/2011/000070/22.12.2014г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: