№ 1020
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500868 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на МОС е осъдено ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД да заплати на Ц. А. А. сумата 40 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А. А. И. при ПТП на 06.09.2018 г.
(застрахователна полица № BG/33/118000788476, валидна от 13.03.3018 г. до
12.03.2019 г.), ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното плащане на
обезщетението, като главният иск е отхвърлен за разликата до 100 000 лева, като
неоснователен. Присъдени са разноски.
Ищецът Ц. А. А. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът
му е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до претендираните 100 000 лева. Намира,
че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Нарушен бил и чл. 236, ал. 2 ГПК като съдът не
обсъдил и не съобразил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Освен това съдът взел предвид само част от критериите, релевантни за определяне
размера на обезщетението и не се съобразил с указанията, дадени с Постановление №
4/1961 г. на Пленума на ВС на НРБ. Не бил взет предвид и лимита на отговорността,
установен към датата на ПТП Неправилно не били посочени и отчетени и всички
последици от смъртта на пострадалия. Не била отчетена икономическата конюнктура.
Поддържа още, че макар от страна на пострадалия да е налице съпричиняване на
противоправния резултат, то неговият принос бил по-нисък от 60% Според съдебната
практика справедливият размер на обезщетение в подобни случаи бил между 150 000
лева и 200 000 лева, като при формиране на претенцията от 100 000 лева бил отчетен
наличен процент съпричиняване. С оглед изложеното определеният размер на
1
обезщетение от 100 000 лева, редуциран с 60% съпричиняване се явявал занижен с
оглед точното прилагане на чл. 52 ЗЗД. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната му част и на Ц.А. да бъде присъден пълния размер на претенцията от
100 000 лева.
Ответникът „ЗАД Асет Иншурънс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба,
в който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да пРовъри спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба Ц.А. е твърдял, че на 06.09.2018 г. водачът на лек
автомобил БМВ М5 с рег. № ********, управляван от П. И. Х., нарушил правилата за
движение по пътищата, като управлявал с превишена и несъобразена скорост
автомобила на еднопосочно трилентово платно, което преминава в две и впоследствие
в една лента за движение, като блъснал движещия се пред него лек автомобил марка
Рено Меган с рег. № *******, управляван от баща му А. А. И., кат опри настъпилото
ПТП А. И. починал. Ищецът е твърдял, че е претърпял непоправими неимуществени
вреди от смъртта на баща си, с който бил изключително близък, бащата бил опора на
сина си и неговата смърт ще му тежи до края на живота. Предявил претенция за
обезщетение към застрахователя на П. Х. – ЗАД „Асен Иншурънс“ АД, но последният
отказал да заплати такова. Претендирал е застрахователят да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно
със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „Асен Иншурънс“ АД е оспорвал иска като не основателен.
Поддържал е, че застрахованият при него П. Х. няма вина за настъпилото ПТП, а
такава изключително има А. И.. В условия на евентуалност е поддържал възражение за
съпричиняване на ПТП от страна на А. И., с твърдения, че последният е предприел
маневра „завой наляво“ на забранено за това място, в зоната на действие на
хоризонтална пътна маркировка М15, означаваща площи, забранени за движение на
ППС. Маневрата е предприета в момент, в който водачът на БМВ не е можел да
предотврати ПТП, тъй като Рено Меган внезапно е навлязло в опасната му зона за
спиране, прекосявайки траекторията му на движение. Водачът И. е предприел
маневрата без да се съобрази с положението, посоката на движение и скоростта на лек
автомобил БМВ, като по този начин е поставил водачът Х. в невъзможност да реагира
адекватно на ситуацията. Твърдял е, че А. И. е съпричинил ПТП с тежест от 90 %.
Твърдял е още, че смъртта на А. И. е настъпила и поради липсата на поставен
предпазен колан. Застрахователят е оспорвал и размера на предявения иск, както и
началния момент на претенцията за лихва.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
2
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на П. И. Х. – водач на БМВ,
наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество към датата на ПТП, смъртта на А. И. и причинната й връзка с ПТП,
обстоятелството, че ищецът е син на загиналата вследствие ПТП, са установени пред
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно
размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Ц.А. неимуществени
вреди, както и наличието и размера на съпричиняване от страна на А. И. посредством
действията му при ПТП – предприета маневра ляв завой или обратен завой.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключения на съдебни експертизи.
По делото са събрани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед и скица, въз основа на които е изготвено заключение на САТЕ от
вещото лице инж. В. П., неоспорено от страните. Той е посочил, че ПТП е настъпило
при следния механизъм: На 06.09.2018 г. лек автомобил БМВ М5 с рег. № ******** се
е движел в светлата част на денонощието, около 13.25 ч. при нормална видимост в
дясното платно за движение по второкласен път II с посока от гр. Монтана към гр.
Лом, със скорост от 110 км./ч. В същото време пред него се е движел лекият автомобил
Рено Меган с рег. № *******, като, стигайки края на участък от път с еднопосочно
движение, преминаващо в двупосочно, е намалил скоростта си на движение и е
предприел маневра „Завой наляво“ на забранено с хоризонтална маркировка М15 (коси
успоредни линии) със скорост от около 14 км./ч. Водачът на БМВ, виждайки че лекият
автомобил Рено Меган намалява скоростта си на движение, за да избегне удара, е
преминал в дясната лента на платното за движение върху маркираната лява част на
същото. Поради липса на време и разстояние БМВ блъска Рено Меган в областта на
лява странична част със скорост 110 км./ч., като ударът е настъпил в района,
защрихован с бели ленти в лявата част на платното за движение. След ПТП водачът на
Рено Меган – А. И. е починал в болница в гр. Монтана.
Вещото лице е пояснило, че към момента на удара БМВ се е движело със 110
км./ч., а Рено Меган – с 14 км./ч. Посочил е още, че ако БМВ се беше движило със
скорост 90 км./ч., удар не би настъпил. Определил е опасната зона за спиране на БМВ
при скорост от 110 км./ч. на 100 м., а при скорост 90 км./ч. – 72.74 м. При скорост от 14
км./ч. Рено Меган е могло да спре на 6 м. В момента, в който Рено Меган е намалило
скоростта до 14 км./ч., БМВ е отстояло на 77.45 м., а Рено Меган – 10.12 м. Водачът на
БМВ не е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране при скорост от 110 км./ч.,
но е могъл да го предотврати при скорост 90 км./ Водачът на Рено е могъл да
предотврати ПТП, ако не е предприел завой наляво на забраненото място.
По делото е разпитана свидетелката Г. Д. И., леля на ищеца. Тя е посочила, че
преди смъртта си А. живял известно време при нея и съпруга й в Монтана, тъй като
3
там карал курсове за шофьор „Д“ и „Е“ категория, били много близки и децата – Ц. и
сестра му идвали от Варна, където живеели по принцип, събота и неделя на гости. Ц.
бил в добри отношения с баща си. След като свършили училище и децата дошли да
живеят в Монтана, взели квартира заедно с баща си. Никога не са имали проблеми. А.
помагал на сина си финансово. Ц. доста зле приел смъртта му. Понесъл го зле, минало
време, докато се възстанови. Затворил се, а преди споделял само с баща си.
Впоследствие заминал да работи в Англия при леля си, но се върнал в България за една
година на баща си. Ц. работи сега.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на жалбоподателя, че определеното на Ц.А.
обезщетение противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият
състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания, които са
логични и безпротиворечиви, а и не противоречат на други доказателства по делото, се
установяват близки отношения между баща и син, двамата са живели заедно, били са в
4
добри отношения, синът е споделял предимно с баща си, бащата е помагал и
финансово на своя син.
Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на баща си Ц. много
е страдал. Приел е смъртта на баща и тежко и трудно се възстановява от преживяното.
Предвид установените чрез свидетелски показания близки отношения между
ищеца Ц. и баща му А. приживе, отношения на любов, разбирателство и доверие,
даващи чувство на сигурност и опора, несъмнено е, че Ц. е преживял изключително
тежка травма от смъртта на баща си, още повече, че тя е била внезапна и неочаквана –
бащата е бил едва 51 - годишен. Ищецът е бил лишен от продължаващата родителска
любов, грижа и подкрепа практически за голяма част от живота му, предвид младата
възраст на Ц..
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищецът Ц.А. е в най-
близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са били
близки, помагали са си и са се грижели един за друг, като се вземе предвид времето на
настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2018 г. и възрастта
на ищеца по това време (25 г.) и на пострадалия (51 г.), която възраст обуславя
значителна преждевременност на смъртта на бащата, както и, че се доказват прояви на
болка и скръб от страна на Ц., каквито са най-естествени при посочените отношения,
като се съобрази, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и действащите лимити на застраховките към този момент, съдът счита, че
търпените от Ц.А. неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично
обезщетение от 120 000 лева. Ето защо е основателна въззивната жалба на ищеца,
сочеща на нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне от първоинстанционния съд на
справедливия размер на дължимото се обезщетение.
Настоящият състав намира обаче, че е основателно възражението на
застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП при извършване на
забранена маневра „завой наляво“ или „обратен завой“. Категорична и
безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори поведението на
пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите,
за да е налице съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на
ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение
№ 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е
съдебната практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на
съпричиняване е на направилия възражението ответник.
На първо място се доказа от събраните писмени доказателства и изслушаното
заключение на САТЕ, че А. И. е предприел забранено отклонение вляво върху място на
пътното платно, забранено за движение на ППС. За тази цел той е предприел и рязко
намаляване на скоростта до 14 км./ч., без да се съобрази със скоростта и отстоянието на
движещото се зад него БМВ, чийто водач не е можел да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране – нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Доколкото САТЕ установява, че
същият е отстоял на 10 м. от местоудара в момента на възникване на опасността при
5
опасна зона за спиране 6 м., то това води до извод и, че А. И. е могъл да предотврати
удара, ако бе наблюдавал поведението на движещия се зад него лек автомобил, при
което щеше да забележи, че той се отклонява вляво по лявата пътна лента, в който
случай и при съобразяване отстоянието и скоростта му, е следвало да го пропусне
преди завършване на маневрата върху същата тази лява лента. Като не е сторил това,
А. И. е нарушил и чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Тези нарушения несъмнено са в причинна връзка
с ПТП, тъй като, ако не бяха извършени, ПТП не би настъпило. Те са и виновни,
доколкото не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на приноса следва да се определи в съответствие с тежестта на
съпричиняването на вредоносния резултат. Настоящият състав намира, че двамата
водачи еднакво са допринесли със своето виновно противоправно поведение за
настъпване на ПТП, а приетият от МОС принос в размер 60% е необосновано висок. А.
И. – като не се е съобразил с отстоянието и скоростта на лек автомобил БМВ и не го е
пропуснал, извършвайки при това забранена маневра, а П. Х. – като е шофирал с
превишена скорост, при което сам се е поставил в невъзможност да спре аварийно при
възникналата опасност, както и като изобщо не е предприел намаляване на скоростта
при предприетата неуспешна спасителна маневра и то на забранено място. При това
положение определеното обезщетение следва да бъде намалено с 50%. Или на ищеца
се дължат 60 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на баща му при ПТП.
Предвид достигане от въззивния съд до извод относно дължимото се
обезщетение, различен с извода на първата инстанция първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сума над 40 000 лева до
60 000 лева и на ищеца следва да бъдат присъдени още 20 000 лева ведно със законната
лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана
част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Ищецът е защитил материален интерес в размер на 20 000 лева от общо
защитаван интерес в размер на 60 000 лева. Той е освободен от внасяне на държавна
такса и не е сторил разноски. Бил е обаче защитаван безплатно от адв. Т. П., на която
се следва възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При общо защитаван
интерес от 60 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 2330 лева. Според
защитения материален интерес на ищеца се дължат 777 лева.
На застрахователя се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 133.33
лева (намалено съразмерно от 200 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК).
За първата инстанция на адв. Т. П. следва да бъдат присъдени още 388 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
застрахователя са присъдени разноски над 280 лева до 420 лева.
Застрахователят следва да бъде осъден да заплати допълнително по сметка на
ОС – Монтана 800 лева – държавна такса, а по сметка на САС – 400 лева – държавна
такса.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на МОС в частта му, с
която е отхвърлен иска на Ц. А. А. срещу ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД по чл. 432 КЗ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. И.,
настъпила вследствие ПТП на 06.09.2018 г. за сума над 40 000 лева до 60 000 лева и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ц.
А. А., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата 20 000 лева, допълнително към
вече присъдените му от МОС 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на баща му А. И., настъпила вследствие ПТП на 06.09.2018 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на МОС в частта му, с
която на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД са присъдени разноски пред МОС над 280
лева до присъдените 420 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на МОС в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.
Т. И. П., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***" № **, офис 5 сумата 777 лева –
адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и сумата
388 лева – допълнително адвокатско възнаграждение пред МОС, определено по същия
ред.
ОСЪЖДА Ц. А. А., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* сумата 133.33 лева – юрисконсултско
възнаграждение пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* да заплати в
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Монтана допълнителна
държавна такса в размер на 800 лева, а по сметка на САС държавна такса – 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7