РЕШЕНИЕ
№ 478
гр.
Враца, 13.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 15.11.2017г., през две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 460 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по предявен от К.Т.И. - понастоящем в Затвора София, чрез адв. А. ***, против Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ София иск за заплащане на сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, чувство на страх, тревожност и непълноценност, гняв, незащитеност и малоценност, произтичащи от бездействието на длъжностни лица на ответника да осигурят питейна вода и вода за хигиенни нужди в Затвора-Враца, през часовете от 06.30 ч. до 02.00 ч. всеки ден за времето от 01.07.2017 г. до 12.07.2017 г.
Изложени са доводи, че в посочения период температурите са били между 33-39 градуса по Целзий, което е довело до изтърпяване на наказанието при нечовешки условия. Претендира се и присъждане на законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата претенция, смята същата за доказана и
основателна по отношение на размера и моли да бъде уважена.
Процесуалният
представител на ответника, в писмен отговор по
исковата молба и в съдебно заседание оспорва исковата претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В писмено
становище излага подробни съображения, че не са конкретизирани вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства, че такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица при осъществяване на административната дейност.
Счита, че от изложените в исковата молба обстоятелства не се установява ищецът
да е претърпял неудобства надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на
наложеното му наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на съда да приеме
за установено от фактическа страна следното:
От представената с писмо рег. № 2322/08.09.2017г. Справка
се установява, че ищецът К.И. *** на 17.06.2008г. с присъда по НОХД №1855/2008
г. на СГС от 18 г. за деяние по чл. 116, ал.1 от НК с първоначален строг режим.
По време на изтърпяване на наказанието И. е осъждан по
НОХД №1602/2011г. на РС – Враца на 11 м. за деяние по чл. 354, ал. 1 НК и по НОХД 102/2013 г. на ОС – Враца на 6 г. за деяние по чл. 354, ал. 2 НК.
С решение на комисия по чл. 73 от ЗИНЗС режима на И. е сменен на общ на
16.07.2014 г. Със заповед на Главния директор на ГДИН на 24.08.2017 г. ищецът в
настоящото дело е преместен за доизтърпяване на наказанието в Затвора гр.
София. Посочено е също, че във визирания в исковата претенция период 01.07.2017
г. – 12.07.2017 г. е имало течаща питейна вода. Ако е имало прекъсване на
водоподаването, то е било за кратко и в следствие на външни аварии или работа
по проекта „Воден цикъл“.
Видно от справка от НИМХ филиал Плевен, Хидрометеорологична
обсерватория – Враца, в периода 01.07.2017г. – 12.07.2017г., за времето от
07,26 часа до 21,26 часа, температурите в гр.Враца са варирали от 16,4 градуса
по Целзий до 35,8 градуса по Целзий, като преимуществено са били от 20 до 32,6
градуса.
Като доказателство по делото са представени и заверени
копия от Заповед № 1-3903/17.08.2017г. на Началник отдел „СДВРП“, График за
пускане на топлата вода по етажи за периода 05.06.2017 г. – 30.09.2017 г. и
Медицинска справка от 19.06.2013 г. за здравословното състояние на ищеца, видно
от която последният е с диагноза „соларна полиморфна ерупция“.
Свидетелят Г. заявява, че познава ищеца К.И. ***, където
били в една килия до преместването на последния в Затвора –София. Споделя, че
от м. юли до края на м. август водата е спирала за времето от 8.30 ч. до 23.00
ч, а когато е имало вода е била с ниско налягане. По това време в килията било
над 40 градуса. Съгласно променения график, топла вода за къпане имало три пъти
в седмицата, но била много слаба. Знае, че ищеца страда от слънчева алергия,
поради което трябвало да се къпе най-малко веднъж на ден, а когато не го правел
ставал нервен.
Свидетелят Е. твърди, че познава ищеца от Затвора Враца, не
били в една килия нито на един етаж, но често заедно тренирали във фитнес
залата. Заявява, че от средата на м. юни до м. август, без да уточнява дата,
вода е имало за около 2 часа дневно, но с променливо налягане и успявали да си
налеят вода за пиене, но не и за хигиена. Топла вода имало 3 пъти седмично –
понеделник, сряда и петък за по един час на ден. Питейната вода за посочения
период е пускана по 2-3 часа на ден, предимно след обяд. Ищецът И., с когото
имали приятелски отношения често му споделял, че има проблеми с корема и не се
чувства добре.
Свидетелят К., който е началник сектор „Финанси, логистика
и капиталови разходи“ в Затвора-Враца заявява, че не му е известно за посочения
период да е имало авария, но дори да е имало водата не е спирала за повече от
3-4 часа. В горещите дни е имало проблем с налягането на водата и до 4 и 5 етаж
то е било по-ниско от нормалното – 3 атмосфери, но водата не е спирала.
Отклонението от нормалното налягане според него се дължи на повишеното
потребление. В показанията си заявява, че през 2008 г. след основен ремонт на
главния корпус са подменени всички централни водопроводи и щранговете
захранващи килиите. Заявява, че в Затвора – Враца не ползват собствен
резервоар, а водоподаването идва от ВиК – Враца, откъдето ги уведомявали за
времето, през което няма да има вода при работа по отстраняване на авария. За
визирания в исковата молба период незнае да е имало авария.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора в гр. Враца. Съдът намира, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като е юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
В чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е посочено, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в санитарните помещения.
Тази правна уредба е в съответствие с Препоръка Rec (2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки на Съвета на Европа относно европейските правила за затворите. Последните, които определят по-подробни норми относно минималните изисквания към местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, предвиждат затворниците да имат безпрепятствен достъп до хигиенични санитарни помещения и винаги да разполагат с чиста питейна вода. Това обаче не означава, че такъв достъп следва да бъде възможен във всяко помещение, във всеки един момент и при всяка от дейностите на лишените от свобода. Такъв достъп не е безпрепятствен и възможен във всеки един момент и в житейски ситуации за хората извън местата за лишаване от свобода, като съобразяването с тези общоизвестни ограничения не се счита за нечовешко или унизително. Безспорно е установено в производството, че достъпа на лишените от свобода до баня се провеждат по график. Предвиждането на нуждите от вода всеки лишен от свобода може да прецени сам за себе си, като за осигуряването й следва да се грижи сам, като тази дейност не изисква особено интелектуално или волево усилие. Не се твърдят и не се доказват медицински показания, нито възникнали извънредни ситуации, при които ищецът да е искал, но да не му е бил позволен достъп до вода. Изразеното от него унижение, чувство на страх, тревожност и непълноценност, гняв, незащитеност и малоценност не е мотивирано от поведението на затворническата администрация, която да е отказала да вземе отношение по въпроса или да е бездействала.
В случая не се доказа липсата на вода да се дължи на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на затворническата администрация. От събраните писмени и гласни доказателства се установяват случаи, при които ниското налягане на водата в обществената водопроводна система е причина за проблемите във водоподаването. Тези ситуации с проблема с налягането на водата и осигуряването на вода за пиене и хигиенни нужди, макар да са се случвали няколкократно, не се установи и доказа да са създадени умишлено с действия или с бездействия от затворническата администрация. Поради това не могат да се възприемат като съставляваща системна липса на достъп до вода, за да обосноват извод за безчовечно или унижаващо отношение към ищеца, които да са причинени от служители на затвора. Не се установи и ищецът да е бил неблагоприятно засегнат от такива ситуации, до степен надхвърляща неизбежния елемент на страдание, произтичащ от ограниченията вследствие изтърпяване на наказанието. През периода на иска на ищеца е предоставяна възможност да ползва за хигиенни нужди санитарните помещения на етажа на килията му. Освен това ползването на банята от И. е било при същите условия, при които са я ползвали и останалите настанени в Затвора-Враца.
При изложената
фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките от
фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на
ответника - незаконно действие и бездействие на затворническата администрация,
претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Поради това
предявеният иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и недоказан
по основание и размер и следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата.
При този изход на
делото на основание чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника - ГДИН - София, представляван от
юрисконсулт Х., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Т.И. - понастоящем в Затвора София против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София иск за заплащане на сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, чувство на страх, тревожност и непълноценност, гняв, незащитеност и малоценност, произтичащи от бездействието на длъжностни лица на ответника да осигурят питейна вода и вода за хигиенни нужди в Затвора-Враца, през часовете от 06.30 ч. до 02.00 ч.всеки ден за времето от 01.07.2017 г. до 12.07.2017 г.
ОСЪЖДА К.Т.И. - понастоящем в Затвора София ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните му чрез АС - Враца пред Върховен административен съд.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: