№ 45
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330207189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-007779/12.08.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция в
частта с която на Т. П. Т. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 /двеста/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В останалата част относно извършеното нарушение по чл. 137А, ал. 1
ЗДвП, по време на съдебните прения адв. П. заяви, че не обжалва, поради
което същото е влязло в сила.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. П. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че неговият доверител не е извършил процесното нарушение,
доколкото не е знаел, че автомобилът е бил дерегистриран. Липсвало
посочване на категория на СУМПС, било налице разминаване в имената на
собственика в АУАН и НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на
1
делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
23.07.2021 г. около 09:10 часа в гр. Пловдив, бул. ,,6-ти Септември‘‘ до № 2
като водач на товарен автомобил ,,Форд Транзит‘‘ с рег. № ***, собственост
на В.С.М., видно от док. № 2955/14.09.2020 г. на Нотариус № ***, управлява
дерегистрирано МПС /справка ОДЧ сектор ,,Пътна полиция‘‘ Пловдив, като
регистрацията е била прекратена по чл. 143 ЗДвП на 15.11.2020 г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.К.,
който след предявява на АУАН, потвърди отразеното в него. Добави, че
лицето е било спряно и при направена при направена справка в сектора се
установило, че регистрацията на МПС е била прекратена служебно, е минал е
през нотариус, но не е било регистрирано в сектор „Пътна Полиция“.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
2
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В конкретния случай по делото не се оспорва, че жалбоподателят Т. и
управлявал процесния товарен автомобил, както и че същият е бил
дерегистриран по реда на чл. 143 ЗДвП, като основните възражения са
свързани с липсата на субективен елемент и незнание от страна на Т.Т., че
товарен автомобил с рег. № *** е бил служебно дерегистриран, като това е
станало на 15.11.2020 г.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2
и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва
при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер,
продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на
ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при
промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият
собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в
съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията
3
или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един
месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен
или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за
срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо
от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и
място Т.Т. е управлявал процесния товарен автомобил, поради което е имал
качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС,
към датата 23.07.2021 г., е било със служебно прекратена регистрация –
15.11.2020 г. Прекратяването на регистрацията на описания товарен
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
- служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата
на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито
чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В
хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното
прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия.
Жалбоподателят Т. е осъществил виновно вмененото му нарушение.
Същият, след като е приел да управлява товарен автомобил от друго лице,
респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това
МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик / от лицето, което
му го е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща
4
регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери
предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за
регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани
досежно собственика на автомобила. При различие между вписания
собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да
се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е
проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната
теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.
Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът
не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но
е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил
чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
касаторът следва да носи административно-наказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не
оправдава никого. Независимо, че Т.Т. не е бил собственик на автомобила, а
само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП
последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки
правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали
за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на водач" и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства,
които е следвало да накарат касаторът да прояви активност, в това число да
се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да
установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали
органите на Министерство на вътрешните работи са уведомили или не
5
собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява
по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го
освобождава от отговорност и свидетелството за регистрация /малък талон/ е
било наличното. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но
само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе,
незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. В тази насока е Решение № 620
от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3366/2020 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че в АУАН не
било посочено ЕГН-то на свидетеля, доколкото са изписани трите му имена,
както и местоработата му и същият би могъл да бъде индивидуализиран.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че в НП липсвало
посочване категорията СУМПС, което притежава жалбоподателя, доколкото
това би могло да бъде единствено от значение за това дали същият притежава
СУМПС за категорията МПС, което управлява.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че е налице
разлика между АУАН и НП при имената на собственика на автомобила,
доколкото в АУАН са посочените имената на лицето по талона за
регистрация, а в НП са посочени имената на собственика съгласно договора
за продажба на МПС. Дори и да се приеме, че е налице някакво нарушение то
не е съществено, тъй като в НП се съдържат правилните имена и следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – "глоба" в размер
от 200 лева е минималният предвиден и лишаване от правоуправление за
6
минималния срок от 6 месеца е определен в минимален размер, поради което
съдът приема, че правилно е отмерена отговорността на Т.Т. в контекста на
правилото на чл. 27 от ЗАНН.
Случаят не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се
извеждат от определението на този институт в чл. 93, т. 9 то НК, която се
явява приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, предвид липсата на
дефиниция на коментираното понятие в основния
административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява
маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по-
ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата.
В останалата част относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП,
наказателното постановление не е било обжалвано и е влязло в сила.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-007779/12.08.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция в
частта с която на Т. П. Т. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 /двеста/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7