Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Дулово, 31.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска
колегия, в публично заседание единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
КЪНЧЕВ
при участието секретаря НИНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 231 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба/уточнена с искова молба. – лист 16 и лист 17 от делото/ с правно
основание чл. 61, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, подадена от Т.Д.Х. с ЕГН **********,*** против М. Н. М.- с
ЕГН **********,***,
с която ищеца иска от съда да
постанови решение с което да осъди ответника да му заплати:
Сумата от
9900.00лв., представляваща направени от ищеца разноски в периода от ****г. до ****г.
за погасяване на задължения на ответника М.М.- към „Банка ДСК“ ЕАД по договор
за кредит, без Т.Х. да е упълномощаван за това ведно със законна лихва в размер
на 100 лева върху сумата от 9 900
лева, за периода от ****г. до ****г., като двете суми са част от общите права
на ищеца възлизащи на 30 000 лева. Претендира
присъждането на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. Представя писмени доказателства.
В исковата си молба ищеца твърди, че до 2015, 2016г. със
съпругът на ответника са били съдружници в «Нобил» ООД гр.Дулово. Към 2010г. отношенията
между съдружниците били коректни, базирани на общо разбирателство и
взаимопомощ. През същата година ищецът разбрал, че семейството на съдружникът
му и ответника изпитва сериозни финансови затрунения свързани с погасяване на
банков кредит отпуснат на ответника от «Банка ДСК» ЕАД. По техните думи
погаситения план по договорът за кредит бил тежък и съществено ограничавал
паричният им бюджет, което позволявало формиране на негативно общественно
мнение към семейството им. Водени са чести и обременителни разговори на тази
тема, което дава повод на ищеца да прецени възможностите си за намиране на
изход от създалата се ситуация в семейството на съдружникът му. Тази е
причаната в последните месеци на 2010г. до края на 2017 година ищецът да
предприеме действия които по негова преценка бил единственият възможен начин за
разрешаване на финансовият проблем на ответника. Той без да има изрично
споразумение с ответника или с търговското дружество, започва да обслужва
кредита на ответника заплащайки всеки месец дължимата анюитетна вноска
съответстваща на погасителния план по договора за банков заем. Ищецът заплащал
месечната вноска в размер на 330.00 лева дължима по кредита на касата на «Банка
ДСК» ЕАД». При извършване на плащанията внесените от ищеца пари били насочвани
за погасяване на кредита на ответника за съответния месец. Банката-кредитор
осчетоводявала плащането като по партидата на ответника се извършвало
отбелязванеза направеното изпълнение на договора за банков заем и за лицето
платило на «каса» дължимата от отв. М. сума.
Ответника е знаел за предприетото вместо него от ищеца
изпълнение на договорното му задължение към банката и не се е противопоставял
на неговите действия.
От своя страна банката е приемала плащането с погасителен
ефект за ответника.
Заявява, че описаната фактическа обстановка му
позволявало да твърди че между него и ответника са възникнали правоотношенията,
уредени в самостоятелния източник на задължение по ЗЗД «Водене на чужда работа
без пълномощие» - чл. 60 – чл. 62 от ЗЗД.
Осъществената работа от него била предприета уместно, и
след окончателното погасяване на банковия заем на ответника, следвало да се
определи като работа «добре управлявана в чужд интерес».
Поради това според него, породените между страните в
настоящото производство правоотношения, отговаряли на разпоредбата на чл. 61,
ал.1 от ЗЗД, съгласно която заинтересованият следва да върне на гестора
необходимите разноски за осъществяване
на работата, заедно с лихвите от деня на разходването им.
Ищецът твърди, че направените от него разноски за
погасяване на кредита на ответника разноски възлизат на 30 000 лева, но
той предявява частичен иск за заплащане на разноски в размер на 9 900 лева
и законна лихва в размер на 100 лева, които суми след направено допълнително
уточнение, се претендират за периода от ****г. до ****г.
Моли съда да
постанови решение с окето да уважи предявеният от него частичен иск с правно
основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който заявява че
поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки в
които е изложил подробни съображение по основателността на предявената частична
искова претенция.
В срока по
чл.131 от ГПК ответника м. М. – Н. депозира писмен отговор, с който заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен, и моли да бъде отхвърле
Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
В отговора си
ответника заявява, че предявените от ищеца искове се основават на невярно
представени факти и обстоятелства. Сочи, че в периода от 2004г. до 2005г.
ищецът и съпругът на ответника са били съдружници в търговско дружество „Нобил“
ООД. През този период отношенията между тях били коректни, базирани на
разбирателство и взаимопомощ, включително и отношенията им извън търговското
дружество. През 2006г. – 2007г. търговското дружество изпаднало във финансови
затруднения към държавния бюджет респективно към НАП, като задълженията
възлизали на 70 000 лева. За да разрешат проблемите към НАП ищеца и
съпругът на ответника помолили познати лица и близки да изтеглят потребителски
кредити които да бъдат предоставени на фирмата и да се изплатят задълженията.
За тази ситуация ответника била в течение и по молба на своя съпруг изтеглила
банков кредит и предоставила сумата на
търговското дружество. Такъв кредит изтегли и брата на съпругът й – Никола
Чаков Николов.Ответника кандидатствал за потребителски кредит в размер на
25 000 лева и след като била
одобрена тя,съпругът й и ищеца отишли в офиса на „Банка ДСК“ в гр.Дулово,
където ответника подписал документите. Ищеца присъствал лично при подписването,
след което ответника изтеглил сумата и я предал на съпруга си и на ищеца.
Уговорката била вноските по кредита да се внасят от ищеца или от съпруга на
ответника от средствата на фирмата им. Твърди, че погасяването на вноските по
кредита изтеглен от ответника е в следствие
на поет от него ангажимент, поради това не се е противопоставял на неговите
действия. Твърди още, че много често след като не е била внесена навреме
вноската по кредита ответника и съпругът й са имали спречквания. Счита, че е
незаконосъобразен извода на процесуалния представител на ищеца, че между
страните са възникнали правоотношения по чл. 61 от ЗЗД – водене на чужда работа
без пълномощие, тъй като липсват два от елементите му. Заявява, че този който
се ръководи от „егоистично намерение“, който смята че управлява своя
работа не е гестор, дори когато се
оказва че в действителност е поел чужди дела. Ищеца не притежавал качеството на
гестор по смисъла на ЗЗД, тъй като с действията си е извършил работа по силата
на сключен договор не в писмена форма, сключен между страните към момента на
предаване на сумата предмет на
потребителския кредит от „Банка ДСК“ ЕАД.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и чрез совя
процесуален представител заявява, че поддържа писменият си отговор и оспорва
исковата молба. Моли предявеният астичен иск да бъде отхвърлен като
неоснователе Представя писмени белеки в които е изложил допълнителни
съображения по допустимостта и основателността на исковата претенция.
Съдът като взе предвид изложеното, представените от
страните писмени доказателства и като съобрази приложимия материален закон,
приема от фактическа и правна страна следното.
С исковата молба
е предявен частичен иск за сумата от 9 900 лева, представляваща
направени от ищеца разноски за погасяването на банковия заем на ответника, като
цялото задължение е в размер на 30 000 лева. Претендира се и законна лихва
в размер на 100 лева. И двете суми се претендират за периода от ****г. до ****г.
Доказателствената тежест в гражданският
процес се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка от
страните е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или
възражения.
В
тежест на е да докаже твърденията си в исковата молба във връзка с предявеният
от него иск.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи
изложените в отговора си твърдения.
Съдът счита, че не е спорно по делото и не се нуждае
от доказване обстоятелството, че ответника е изтеглил потребителски кредит от
„Банка ДСК“, че съпругът й е бил съдружник с ищеца в Нобил“ ООД, и
че вноските по кредита са плащани.
Спорно по делото е обстоятелството каква е причината поради която ищеца е заплащал
вноските по банковия кредит изтеглен от ответника
Установи се безспорно по делото, а и не бе оспорено от
ответника, че последният е изтеглил банков кредит от „Банка ДСК” ЕАД и че
вноските по този кредит са плащани от
ищеца. Тези обстоятелства бяха потвърдени лично от ответника в дадените от него
обяснения в съдебно заседание на
11.12.2019г.
От представените по делото и приети като писмени
доказателства
операционни бележки за извършени плащания по кредит сметка на ответника в
„Банка ДСК” за 2016г. и 2017г. се
установява, че ищецът е направил разноски за погасяване на кредита на ответника
в размер на 6 600 лева равняващи се на 20 бр. анюитетни вноски, всяка по
330 лева. За периода от 08.01.2018г. до ****г. плащания от ищеца не са
извършвани.
Плащанията не са оспорени от ответната страна, което
съдът приема че същите в действителност са направени от ищеца.
Съдът намира за безспорно установени плащанията извършени по договора за
банков заем сключен между „Банка ДСК” в качеството й на кредитодател и
ответника в качеството му на кредитополучател, съобразно извлеченията от банката
и вносните бележки, които за процесия период са в общ размер на 6 660.00
лева, която сума е част от предявеният частичен иск.
Същественото за спора е, че паричното задължение по договора за банков заем
е елемент от имуществото на ответника М.Н. Кредитор на това задължение е трето
за спора лице – Банка ДСК”. Предприетите от ищеца Т.Х. плащания са направени на
кредитора по заемното отношение, който ги е приел с погасителен ефект за ответника
.
Даденото от ищеца изпълнение е с правно основание – договора за банков
заем, но резултата от плащането е намаляване на имуществото на ищеца за сметка
на увеличаване на имуществото на ответника, базирано на приетото от неговия кредитор
изпълнение. Описаната фактическа обстановка безспорно дава основание да се
приеме, че неоснователното обогатяване до което се е достигнало посредством
осъществяваните от ищеца плащания следва да бъде преодоляно по реда предвиден в
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Възраженията на ответника относно правното основание свързано с привидност
на сделката или с предварително сключен договор за поръчка между него и
управителя на „Нобил” ООД, останаха недоказани тъй като посочените от ответника
доказателства са от категорията на недопустимите, съобразно правилата на гражданския
процес, средства за установяване на подобни факти.
Останаха недоказани твърденията на ответника, че
изтегленият от него кредит бил за подпомагане на изпадналото през този период
във финансово затруднение търговско дружество „Нобил” ООД. В тази насока не бе
представено нито едно доказателство. Останаха недоказани и твърденията на
ответника, че изтегленият от банков заем
в размер на 25 000 лева бил предоставен на ищеца и че между тях е
била налице уговорка той да погасява кредита тъй като бил изтеглен за търговското
дружество на което той е управител.
Воденето на чужда работа без поръчка е законово
облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено
управител на работата (гестор) съзнателно предприема извършване на чужда
работа. Правоотношението се поражда между него и лицето, в чиято правна сфера
са извършени действията, което е наречено заинтересовано лице (доминус). По
силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси
трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя
налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски.
Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка включва следните
елементи: фактически или правни действия – осъществяване на някаква
работа, последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, работата се извършва
само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда
работа и иска това, гесторът не трябва да е овластен или натоварен
за нейното извършване, следва да е налице оправдание за осъществяване на
дейност в чужд интерес, поемането на чуждата работа следва да отговаря на
интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Съгласно
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета
уместно и е била добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които той е поел и да му върне необходимите и
полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
В конкретния случай са налице изброените елементи от
фактическия състав на гесцията.
Ищецът Т.Х. е
поел чужда работа, като е заплатил дължимите от ответницата М.М.-Н. месечни
вноски по сключеният от нея с „Банка ДСК” банков кредит. Извършените плащания
се установяват събраните по делото писмени доказателства – платежни документи и
банкови извлечения.
Не е налице надлежно натоварване на гестора /ищец в
производството/ от страна на доминуса /ответницата в производството/ да извърши
работата, в случая да плаща дължимите от нея месечни вноски по кредита.
В
настоящия случай ищецът претендира сума в размер на 9 900 лева, представляваща
част от цялата сума от 30 000 лева, като предявеният частичен иск, съдът
преценява за основателен, доказан за периода от *****г. до ****г., в размера от
6 600 лева и в този размер следва да бъде уважен, като за разликата над
този размер до размера от 9 900 лева следва да бъде отхвърле
Основателен се явява и иска за законна лихва в размер
на 100 лева, за периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г., и като такъв следва да
бъде уваже
Ищецът претендира присъждане на направените съдебно
деловодни разноски в съдебно заседание на 11.12.2019г., и такива следва да му
бъдат присъдени в размер от 1 273.00 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски в съдебно заседание на 11.12.2019г. и не е представил списък на такива
по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М. Н. М.- с ЕГН **********,***, да заплати на Т.Д.Х. с ЕГН
**********,***, на основание чл. 61 от ЗЗД, сумата от 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева,
представляваща част от сумата 30 000 лева – заплатени от ищеца разноски в
периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г. за погасяване на задължения на
ответника към «Банка ДСК» ЕАД по договор за банков заем, ведно със сумата от
100 /сто/лева, представляваща законната лихва върху направените разноски, за
периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 6 600/шест хиляди и шестстотин/лева до пълния предявен размер от 9 900 лева, за
периода от 01.01.2018г. до 08.04.2018г.
ОСЪЖДА, М. Н. М.- с ЕГН **********,***, да заплати на Т.Д.Х. с ЕГН
**********,***, сумата от 1 237.00 лв. (хиляда двеста
тридесет и седем лева) - разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: