ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21563
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110122621 по описа за 2023 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да посочи признава ли и в какъв размер са
получени от него плащания по договора за кредит и ако признава, то какви вземания твърди,
че са погасени с тези плащания.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи препис от договор за паричен заем
№**** г., ведно с приложимите общи условия, погасителен план и стандартен европейски
формуляр. При неизпълнение, съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани
фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца по чл. 190
ГПК, тъй като извлечения и справки ответникът не може да бъде задължаван да изготвя и
представя по делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане ССчЕ за първото по
делото открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните и изпълнение
дадените указания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за издаване на
съдебно удостоверение пред БНБ, тъй като не цели изясняване на спорни и релевантни по
делото обстоятелства, за доказване на които да е необходимо съдействие на съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.06.2025 г. – 09,55 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес:
гр. **** срещу „****“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. *****,
1
представлявано от Г. Т. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
както следва:
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №
**** г., регламентираща задължение за обезпечение, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева - предявен като
частичен иск от вземане в общ размер от 250 лева, представляваща неустойка, платена
без основание по нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № ***** г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 28.04.2023 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018 г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № **** с „****“ АД, като страните се уговорили отпуснатия заем да е в размер на 500
лева, а видът на погасителната вноска – месечна, като не бил посочен размерът на месечния
лихвен процент. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да
бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като
поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същия да е минимум
1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и
др. В чл. 4, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, било предвидено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
сумата от 250 лева, като същата се заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Ищецът твърди, че поради непредставено обезпечение му била начислена неустойка
в размер на сумата от 250 лева. Твърди, че преди завеждане на исковата молба изцяло е
погасил сумата по процесния договор за кредит. Излага съображения за нищожност и
неравноправност на неустоечната клауза, включително навежда възражение за нищожност
на целия договор за кредит, в т. ч. като сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В тази връзка претендира, че на основание чл. 23 ЗПК
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поддържа, че процесната клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В тази
връзка посочва, че неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функции. Поддържа, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като дължимата
сума за неустойката не е включена изначално при формирането на ГПР, поради което не е
могъл да направи информиран избор дали да сключи процесния договор за кредит.
Поддържа, че неустоечната клауза е неравноправна и нищожна като противоречаща на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като с нея потребителят се задължава при неизпълнение на своите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи и че клаузата не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. По тези и останалите подробно изложени
съображения предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни. Развива подробни съображения в насока,
че договорът за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания, респ. че
същият е действителен, в това число и клаузите, предвиждащи предоставяне на обезпечение
и заплащане на неустойка. Посочва, че са спазени изискванията да има информация за
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, както и че информацията за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, е
налична в договора. Поддържа, че условията по договора са били предоставени
предварително на ищеца и той е имал възможността да се запознае с тях. В тази връзка
оспорва ищцовото твърдение за неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка
2
като противоречаща на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като твърди, че същата е индивидуално
договорена, както и че не противоречи на добрите нрави. Оспорва да е налице заобикаляне
на изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойка не представлявала разход и не
следвало да се включва при изчисляването на ГПР по договора. По тези и останалите
подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл.1,
2 и 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП е да докаже сключването на договор за паричен заем № ****** г.
с посоченото в исковата съдържание, включително и оспорената клауза в същия, и че е
налице твърдяното противоречие на оспорената договорна клауза с императивни законови
разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона и че
клаузата е неравноправна на наведеното основание.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за заем, вкл. оспорената клауза са
действителни, включително са индивидуално уговорени, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил процесната сума в полза на ответника, с която сума е
погасено именно задължението за заплащане на неустойка, а в тежест на ответника – че е
налице валидно основание за получаването й, съответно задържане на полученото,
доколкото е налице валидно сключен с ищеца договор за паричен заем № ******г.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за паричен заем № ****** г. с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
3
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4