Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 08.05.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 04 април 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА РИБЧЕВА
аНд № 2605 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 101 от 04.09.2018 год. на председателя на Патентно ведомство на Република
България.
Жалбоподателят ”Дивак” ЕООД Стара Загора твърди, че НП
е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна на Патентно ведомство
на Република България в депозирано до съда писмено становище, счита, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 42
от 20.03.2018 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.81, ал.1 от Закона
за марките и географските означения - ЗМГО (”Лице,
което използва в търговската дейност по смисъла на чл.13 стоки или услуги,
означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието
на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните
търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”)
за нарушение изразяващо се в това, че в търговски обект – ресторант с българска
национална кухня – механа ”Дивака”, находящ се в град Стара Загора, ул.”Цар
Иван Асен ІІ” № 33 използва в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2,
т.2 от ЗМГО като предоставя услуги – ресторантьорство,
приготвяне на храни и напитки, означени със знаци ”Дивак” и ”Дивака”, като
знаците ”Дивак” и ”Дивака” са сходни на знака на регистрирана по национален ред
за услуги от клас 43 от Международна класификация на стоките и услугите /МКСУ/ марка с рег. № 51049 ДИВАКА, словна, София, със срок
на закрила до 01.01.2023 год., без съгласието на притежателя на марката ”ВИМ ГРУП” ООД.
В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото
на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на
предвидените преклузивни срокове.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, като
същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП
също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Изложените от страна на жалбоподателя доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП
съдът намира за неоснователни.
Производството
е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗМГО: "Лице,
което използва в търговската дейност по смисъла на чл.13 стоки или услуги,
означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието
на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните
търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000
лв.”. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗМГО: ”Правото
върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с
нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични
на тези, за които марката е регистрирана; 2. поради неговата идентичност или
сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на
марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знака с марката; 3. е идентичен или сходен
на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на
територията на Република България и използването без основание на знака би
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би ги увредило.”, а съгласно ал.2: ”Използване
в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху
стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на
стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами”.
Безспорно
установено е по делото, а не се оспорва и от страна на жалбоподателя, че ”ВИМ ГРУП” ООД е притежател на марка ”Дивака”, с рег. №
51049, заявенана01.10.2003 год. и регистрирана на 04.04.2005 год. със срок на
закрила до 01.10.2023 година. Марката е регистрирана за услуги в клас 43
”ресторантьорство, временно настаняване” на МКСУ и по
национален ред е регистрирана с притежател ”Вим груп” ООД София.
В случая основният спорен по делото въпрос е дали при констатираната
фонетична и смислова идентичност в отличителните и доминиращи елементи ДИВАКА и
ДИВАК, както и породеното от сходното изписване на буквите визуално сходство на
знаците на марката използвана от
жалбоподателя и знаците предмет на защита с марка под рег. № 51049 е налице
вероятност от объркване на потребителите относно действителния произход на
означените услуги, а именно, че те са предлагани от или със съгласието, или под
контрола на притежателя на регистрираната марка ”ВИМ
ГРУП” ООД София. В експертното становище, изготвено от държавен експерт в
Патентно ведомство на Република България се приема, че такава вероятност е
налице. Тази вероятност експертът извежда от приложените доказателства и от
констатациите по време на проверката, както и от обстоятелството, че при
сравнителен анализ на предоставяните в обекта услуги и услугите, за които е
регистрирана марка с рег. № 51049 се установява, че услугите ”ресторантьорство”
са идентични с услугите ”ресторантьорство” от клас 43 на МКСУ,
за които е регистрирана марката.
Вероятността от объркване в съзнанието на потребителите
трябва да се преценява общо, като се вземат предвид всички фактори, които
характеризират конкретния случай (Решение по дело SABEL,
точка 38, точка 22; Решение по дело Canon, точка 44,
точка 16; Решение по дело Lloyd Schuhfabrik
Meyer, точка 38, точка 18 и Решение по дело Marca Mode, точка 38, точка 40; Решение по дело Fifties, точка 44, точка 26 и Решение по дело DIESELIT, точка 44, точка 35). Вероятността от объркване
трябва да бъде определена посредством цялостна оценка на визуалното, фонетично
и семантично сходство на марките, на базата на цялостното впечатление, което те
създават, като се обърне особено внимание на отличителните им доминиращи елементи.
В практиката на СЕС е посочено също така, че средният
потребител обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в
изследване на различните й детайли (в този смисъл Решение по дело SABEL, точка 38, точка 23 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 38, точка 25; Определение по дело Matratzen Concord/СХВП, точка 46, точка 29; Решение по дело DIESELIT, точка 44, точка 38). Необходимо е също да се
вземе предвид, че степента на внимание на средния потребител може да се променя
в зависимост от категорията на въпросните стоки или услуги (Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 38, точка 26; Решение по дело Fifties, точка 44, точка 28 и Решение по дело DIESELIT, точка 44, точка 38). Според горепосочената
съдебна практика дадена комплексна марка може да се счита за подобна на друга
марка, която е идентична с един от компонентите на комбинираната марка, само
ако тази част представлява доминиращия елемент в цялостното впечатление, което
комбинираната марка създава. Такъв е случаят, когато самият този компонент може
да бъде доминиращ по отношение на изображението на тази марка, останало в
паметта на съответните потребители, така че всички други компоненти на марката
са пренебрежими в цялостното впечатление, което последната създава. Съгласно
цитираната практика на СЕС след като общият елемент
не е доминиращ, то не може да се приеме, че той създава вероятност за объркване
у потребителите.
В тази връзка и по искане на жалбоподателя по делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че печатните шрифтове, които е използвала фирма ”Дивака” Стара
Загора са ”Cyrillic Old”, а печатните шрифтове, които е използвала и
използва в момента фирма ”ВИМ ГРУП” ООД София, са ”Elektron”. В своето заключение, поддържано и в
проведеното съдебно аседание експерта посочва, че има
различие в цветовата гама на техническите шрифтове на фирма ”Дивака” Стара
Загора и фирма ”ВИМ ГРУП” ООД София.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
неправилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят следва
да бъде санкциониран по реда на чл.81 от ЗМГО. В
същата разпоредба като съставомерно е посочено
използването в търговската дейност по смисъла на чл.13 от ЗМГО
на знак идентичен или сходен с този на регистрирана марка, без съгласието на маркопритежателя. От тълкуването на разпоредбата следва, че
не е достатъчно простото използване на знак в търговската дейност по чл.13,
ал.2 от ЗМГО, а и да е реализирана една от
хипотезите, визирани в чл.13, ал.1 от ЗМГО. В противен
случай ползването на идентичен или сходен знак не е нарушение на правото на
интелектуална собственост и няма как да бъде санкционирано по реда на чл.81 от ЗМГО. Хипотезата на чл.13, ал.1, т.1 визира случаи, когато
идентични знаци са използвани за идентични стоки. Доколкото в процесния случай
се касае до използване на знак, който е сходен със знака на регистрираната
марка, то приложима е разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО.
За да е налице неправомерно ползване по смисъла на тази разпоредба е необходимо
да са налице в условията на кумулативност три
елемента: идентичност или сходство на знаците, идентичност или сходство на
стоките, вероятност за объркване на потребителите. В процесния случай
вероятност за объркване на потребителите не съществува поради различие в
цветовата гама на техническите шрифтове на фирма ”Дивака” Стара Загора и фирма
”ВИМ ГРУП” ООД София. Поради липса на един от съставомерните елементи ползването от дружеството-жалбоподател
на предоставената услуга – ресторантьорство, приготвяне на храни и напитки,
означени със знак ”Дивак”, сходен с този на регистрирана марка с рег. № 51049
не се явява противоправно по смисъла на чл.13 от ЗМГО,
респективно не представлява нарушение на чл.81 от ЗМГО.
В случая действително е налице сходство в изписване на
буквите и визуално сходство на знаците на марката, но това не е определящо за
поведението на потребителя. Вероятността от объркване в съзнанието на
потребителите трябва да се преценява общо, като се вземат предвид всички
фактори, които характеризират конкретния случай. Следва да се отчита и факта,
че средният потребител само в редки случаи има възможност да прави пряко
сравнение между различните марки и се налага да се доверява на непълната
представа за тях, която е останала в паметта му. Необходимо е също да се вземе
предвид, че степента на внимание на средния потребител може да се променя в
зависимост от категорията на въпросните стоки или услуги. Като се съобразят
качествата на средния потребител, естеството на предлаганите услуги, изискващи повишено
внимание от него, не може да се приеме, че общият елемент – услугата ”ресторантьорство”
е доминиращ елемент.
В случая вероятност за объркване
на потребителите не съществува. Поради липса на един от съставомерните елементи ползването от жалбоподателя на знак сходен с този на
регистрирана марка с рег. № 51049 не се явявапротивоправно по
смисъла на чл. 13 ЗМГО респективно не представлява
нарушение на чл. 81 ЗМГО.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от
жалбоподателя жалба е основателна. Не се
установява по категоричен начин жалбоподателят да е осъществил
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и съдът намира, че
като такова то следва да бъде отменено, като на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК административно наказващия орган бъде
осъден да заплати направените от бюджета на съда разноски за изготвянето на съдебно-почеркова експертиза в размер на 535 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, предложение 3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 101
от 04.09.2018 год. на Председателя на Патентно ведомство на Република
България, с което на основание чл.81, ал.1 от Закон за марките и географските
означения на ”Дивак” ЕООД Стара Загора е наложено административно наказание ”имуществена
санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева и на основание чл.81, ал.5 от същия закон е постановено отнемане в
полза на държавата на стоките, предмет на нарушение, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Патентно
ведомство на Република България да заплати на Държавата в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата в размер на 535.00
(петстотин тридесет и пет лева) лева, представяща направените от бюджета на
съда разноски за изготвянето на съдебно-почеркова
експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: