Решение по дело №63/2019 на Окръжен съд - Враца

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №5

гр.Враца, 09.01.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 г.  в състав:

           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Мария Ценова

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №63 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Н.И.Т., ЕГН **********, чрез пълно­мощника си адвокат Й.Д. от САК, е предявил против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", вписано в Тър­говския Регистър с ЕИК *********, със седалище и ад­рес на управление гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за Зас­траховането (отм.), за сумата от 30 000/тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимущес­твени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, дискомфорт и негативни усещания в ежедневието, които са в следствие на ПТП от 29.10.2012г., настъпили за него в периода от 10.03.2016 г. до настоящия момент, както и физически болки и страдания, дискомфорт и негативни усещания в ежедневието вследствие на оперативна интервенция от 15.01.2019 г., която е в пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените по делото разноски.

От ответното дружество оспорват исковете изцяло и излагат становище за недопустимост и неоснователност на претенциите.

 Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно чл.226, ал.1 КЗ/обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005г., отм. считано от 01.01.2016г/ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две съдебно-медицински експертизи.

В депозираната искова молба се твърди, че на 29.10.2012 г., около 13:15 ч. на път 11-15 - гр. Враца - гр. Оряхово, в противоположни посоки се движели т.а. „МАН" с per. № ВР *** АХ, с прикачено към него ремарке с per. № ВР *** АБ, управляван от Х.С.Г., с посока на движение от гр. Враца към гр. Оряхово и л.а. „Мерцедес Е 220" с per. № ВР *** ВК, управляван от Н.И.Т.,***.

При км. 23+000, между двата разклона за с. Оходен пътят пра­вел продължителен завой - десен за т.а. „Ман" и ляв за л.а. Мерце­дес. Тъй като товарния автомобил се движел с превишена скорост(над 90 км/ч.), при налично ограничение 60 км/ч. на мокра и хлъзгава настилка, под въздействие на центробежните сили ремаркето на т.а. „МАН" започнало да се плъзга наляво и навлязло в насрещното пътно платно, като затворило платното за движение на лекия автомобил. Водачът на л.а. „Мерцедес" не успял да избегне сблъсъка, като меж­ду двете МПС настъпил удар, при който задните леви гуми на ремар­кето от композицията, управлявана от Г. ударили предната ля­ва част на л.а. „Мерцедес". Следствие на удара, л.а. „Мерцедес" се завъртял се посока на часовниковата стрелка, ударил се в мантинелата вдясно и преустановил движението си.

Поради нарушаване на окачването на задния мост на ремаркето на товарния автомобил и завъртането му по посока обратна на часов­никовата стрелка, гумите му започнали странично плъзгане по асфал­та, като оставили следа, започваща от насрещното платно и с дължи­на около 35 м. Товарния автомобил продължил движението надясно, закачил мантинелата отдясно на пътното платно, счупил десния си стоп и продължил движението си до мястото, където бил намерен и установен от органите на КАТ.

На местопроизшествието пристигнали екипи на РУ „Полиция" - Враца и СМП. За така описаното ПТП били съставени Протокол за ог­лед на местопроизшествие и фотоалбум. На основание чл. 212, ал. 2 НПК е образувано досъдебно производство № 3416/2012 г. по описа на Районна Прокуратура Враца, ДП № 1394/2012 г. по описа на РУ „Поли­ция" Враца. След едно повърхностно и непълно разследване, наблюда­ващият прокурор е счел, че не са налице достатъчно данни, за нали­чие на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и е издал Постановление за прекра­тяване на наказателното производство. Постановлението на РП-Враца е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не съответства на фак­тическата обстановка и действително случилото се на посочената да­та на настъпване на ПТП-то, поради неизвършване на всички необхо­дими процесуално-следствени действия, необходими за всестранното и пълно изследване на механизма и причините за настъпване на ПТП.

От гореописаното ПТП е пострадал водачът на л.а. „Мерцедес" Н.Т., който в следствие на ПТП е получил следните телесни увреждания:

1. Средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на ацета- булума в ляво, причинила болки и страдания - временно разст­ройство на здравето, продължило за период по-дълъг от 30 дни;

2.Средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лявата бедрена кост, причинила болки и страдания - временно разст­ройство на здравето, продължило за период по-дълъг от 30 дни;

3. Средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лявата патела (коленна капачка), причинила болки и страдания - вре­менно разстройство на здравето, продължило за период по-дълъг от 30 дни;

4. Средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на първа, трета, четвърта и пета метакарпални кости, причинила болки и страдания - временно разстройство на здравето, продължило за период по-дълъг от 30 дни;

Непосредствено след ПТП той е откаран в МБАЛ „Христо Ботев" - гр. Враца за стабилизиране на състоянието му. На 30.10.2012 е при­ет в Ортопедично-травматологичното отделение на лечебното заведе­ние, където са установени тежките му травматични увреждания. На следващия ден е изписан, като е насочен за лечение към ВМА - Со­фия. На 31.10.2012 г. ищецът е хоспитализиран в Клиниката по ортопедия и травматология към Катедра ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА - София. Там са му направени две операции, при които на увредения му долен крайник и на таза е из­вършено остессинтезиране. Проведено му е медикаментозно лечение. Приучен е да се придвижва с две помощни средства. На 16.11.2012 г. е изписан от лечебното заведение, като са му дадени препоръки за лечение в домашни условия.

На 15.12.2012 г. ищецът отново е приет в Клиниката по ортопе­дия и травматология към ВМА, поради това, че изпитвал остра болка в лявото коляно. На 17.12.2012 г. отново е подложен на операция, при която от левия му крак е извадена метална пластина. Отново му е проведено медикаментозно лечение. На 18.12.2012 г. е изписан от Клиниката, като са му дадени препоръки за продължаване на медика­ментозното лечение.

На 13.11.2013 г. той бил отново хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов" ЕАД - гр. София. При извършена в същия ден операция, от дясната бедрена кост е премахната металната остеосинтеза, пос­тавена през 2012 г. проведено му е и медикаментозно лечение. Изпи­сан е от лечебното заведение на 19.11.2013 г., с препоръки за спазване на следстационарен режим. 

На 15.01.2014 г. ищецът отново е приет за лечение в УМБАЛСМП „Н.Й.Пирогов". На следващия ден отново е подложен на операция, при която от лявата му бедрена кост са отстранени два винта от бедре­ните кондили, като му е направена и корекция на дислокацията, фик­сирана с три Киршнерови игли. Отново му е проведено медикаментозно лечение и на 21.01.2014 г. е изписан от болницата.

Гореописаните физически болки и страдания, дискомфорт, нега­тивни усещания и затруднения в ежедневието на ищеца представляват неимуществени вреди, които той е търпял и продължава да търпи като последици от ПТП от 29.10.2012 г., поради което е било образувано гр.д. № 13416/2014 г. по описа на СГС, 1-13 с-в за обезщетяването им, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", тъй като към датата на ПТП по отношение на т.а. „МАН" с per. № ВР *** АХ е била нали­це валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилисти­те, полица № 03111890887819, валидна от 29.12.2011 г. до 28.12.2012 г., сключена с този застраховател.

С Решение № 5379/27.06.2016 г. ответникът е осъден да зап­лати на ищеца сумата от 70 000,00 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане, като същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 30.08.2016 г.

Въпреки многократно проведените рехабилитационни курсове, Н.Т. продължава да изпитва болки в счупените кости на лявото стъпало, които били неправилно зараснали и му създавали дискомфорт до степен на невъзможност за самостоятелна походка без изкривяване на крака и накуцване, като се развил посттравматичен халукс валгус на левия долен крайник.

При проведените няколкократни консултации за възможните вари­анти за лечение, единодушното мнение на специалистите е било опе­ративното лечение, с ново срязване на увредените кости и повторно­то им остеосинтезиране.

На 15.01.2019 г. ищецът е постъпил в МБАЛ"Христо Ботев" АД - Враца, където му е извършена операция по оперативно отстраняване на част от първа ходилна кост и прилежащи меки тъкани и остеосин­тезиране, като ищецът е престоял в клиниката до 18.01.2019 г., след което е изписан и насочен за домашно лечение и временна нетрудоспособност за срок от 45 дни. При поредната операция ищецът отново е търпял болки и страдания, които продължава да търпи и към настоящия момент.

Тези болки и страдания са нововъзникнали и не са обхванати от обезщетението, присъдено по предходното гражданско дело. Освен болките и страданията при извършената оперативна интервенция, Н.е търпял болки и страдания и за предходен период - от датата на устните състезания 10.03.2016 г. до настоящия момент, които съ­що не са обхванати от обезщетението по предходното дело и също подлежат на обезщетяване.

С оглед на това, за Н. Т. е налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция. Същият счита, че сума в размер на 30 000,00 лв. би успяла в голяма степен да компенсира неимуществените вреди, които е търпял и продължава да търпи следствие на ПТП от 29.10.2012 г., за периода от 10.03.2016 г. до момента на депозиране на исковата молба, а също така и за в бъдеще - до постановяване на решение по настоящото дело.

В исковата молба е посочено, че доколкото процесната застрахователна полица е издадена по време на действието на отменения Кодекс за застраховането, то за ищеца не е налице задължение за провеждане на рекламационно произ­водство пред застрахователя, съобразно сега действащия КЗ.

С оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. първо от КЗ(отм.) във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по зас­траховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на увреждането до датата на плащането на обез­щетение.

С депозирания отговор ответникът оспорва предявеният иск изцяло като недопустим и неоснователен.

Във връзка с възражението за недопустимост, изразява становище, че за същото събитие, между същите страни е имало образувано гражданско дело, по описа на СГС, като това обстоятелство се признава напълно от страна на ищеца, който прилага и влязлото в сила и изпълнено от застрахователя съдебно решение.

Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност. Застрахователното събитие е настъпило на 29.10.2012 г., настоящата искова молба е депозирана в Окръжен Съд гр. Враца на 20.03.2019 г. Съгласно чл. 197 от Кодекса за застраховането (отм.), правата по застрахователния договор се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва обстоятелството, че датата, от която се претендира законна лихва 10.03.2016 г., съвпада с дата на настъпване на евентуално усложнение и/или промяна в здравословното състояние на ищеца. Давностният срок не може да бъде прекъснат, след като вече е изтекъл. “Изтекъл преклузивен и давностен срок не може нито да се прекъсва, нито да се новира” (Решение по МАД № 29/96 г., постановено на 25.04.1997 г.). Настоящата искова молба е заведена след изтичането на давностния срок.

Оспорва изцяло иска по основание като недоказан, така и по размер. С исковата молба, макар и да не е ясно заявено от ищцовата страна, се търсят вреди от ексцес, какъвто не е налице. Съобразно с практиката на Върховния съд, изразена още в Постановление № 2/1981 г. на Пленума на ВС, суми във връзка с търпими щети за присъдения вече период се дължат само при непредвидимо влошаване на здравословното състояние на увредения - т.н. ексцес. Ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние може да се присъди само ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане и ако влошаването не е било предвидено и съобразено и ако въобще има влошаване с оглед на обстоятелството, че операция за изваждане на импланти е стандартна и част от обичайното лечение на фрактури.

Оспорва основанието за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Не е ясно в кой момент е настъпило, ако въобще е налично, усложнение и/или промяна на здравословното състояние на пострадалия ищец в настоящото производство, както и в какво се състои то.

Оспорва иска по размер - освен че не е доказана по безспорен начин основателността на предявения иск, счита, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна - е силно завишен. Изтъква, че това становище се потвърждава от трайната съдебната практика за подобен вид увреждания, като следва да се отчете, че за процесното увреждане съдът вече е определил обезщетение в размер на 70 000 лв., в едно дължимата законна лихва.

Оспорва и претендираните  лихви и прави изрично възражение за погасителна давност на лихвата във връзка с прилагането на нормата на чл. 111 от ЗЗД.

Задължението за изплащане на обезщетение възниква с настъпване на застрахователното събитие - евентуално усложнение на здравословното състояние, покрито от застраховка “Гражданска отговорност”. В конкретния случай от ответното дружество се твърди, че ако въобще има промяна в здравословното състояние, то от исковата молба не става ясно кога то е настъпило и в какво се състои. Оспорва се и претенцията за дължима лихва от 10.03.2016 г.

С допълнителната искова молба процесуалния представител на ищеца взема становище по отношение на възражението за недопустимост във връзка със становището, че за същото събитие, между същите страни към настоящия момент има образувано гражданско дело, по описа на СГС.

Според  процесуалният представител на ищеца направеното възражение за недопус­тимост на исковата претенция е напълно неоснователно, поради следни­те съображения: иско­вата молба е подадена от лице имащо правен интерес от водене на де­лото, до компетентен съд и срещу ответник застраховал гражданската отговорност на деликвента. Ако бъде прието за основателно възражени­ето на ответника за изтекла погасителна давност, то искът би бил от­хвърлен като неоснователен, но не и оставен без разглеждане като не­допустим.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна дав­ност, доколкото съдебната практика по отменения Кодекс за застрахо­ването, така и изричната разпоредба на чл. 378, ал. 4 от сега дейст­ващия КЗ, са категорични, че давността при ексцес тече от датата на влошаването на здравето на увреденото лице, т.е. към момента на по­даване на исковата молба в съда давността не е изтекла.

Неоснователни, голословни и бланкетни са всички оспорва­ния, направени с писмения отговор.

В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил отговор на допълнителната искова молба

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В подкрепа на твърдението за настъпило на 29.10.2012г ПТП с участие на ищеца и т.а. рег.№ ВР***ААХ по делото са представени протокол Протокол за оглед на местопроизшествие; Фотоалбум; Скица и Тахошайба на т.а. рег.№ ВР***ААХ за 29.10.2012 г.

От представеното копие на решение от 27.06.2016г, постановено по  гр.д. №13416 по описа на СГС за 2014г се установява, "че  причината за настъпване на  ПТП на 29.10.2012г  са  субективните действия на  водача на товарния автомобил "МАН" с органите му на управление, който е управлявал  със скорост, при която е настъпило странично плъзгане на ремаркето в ляво и навлизане в пътната лента за  насрещно движещите се автомобили, където е  настъпил ударът с лекия автомобил "Мерцедес"

От представената Епикриза ИЗ 6122, изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ - гр. Враца е видно, че ищецът е бил на лечение  в болницата от 15.01.2019 г. до 18.01.2019 г. По време на престоя е осъществена операция. В епикризата е отразена извадка от ОП, съгласно, който под спинална анестезия и рентгенов-скопичен контрол е извършена остеотомия по Ригенс на първа метатарзална кост и е поставена вътрешна фиксация с остосинтеза К.игла.

Представени са 3бр. Протокол на медицинска комисия, от които е видно, че ищецът е бил насочван за ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност до 11.09.2013г.  

По искане на ответната страна в съда са постъпили изисканите от РЗОК Враца информация и справки за ползваната от  Н. И.Т. медицинска помощ за периода от 29.10.2012г. до 20.03.2019г. От същите е видно, че ищецът в периода от  10.03.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба неколкократно е  правил консултации с лекар ортопед във връзка с счупването на долния край на бедрена кост.

По делото са допуснати и изслушани две съдебно медицински експертизи първоначална и повторна. И двете заключения са приети от съда. Повторната експертиза е назначена с оглед възникнали в ответника  съмнения в обективността на първата, предвид обстоятелството, че вещото лице е било и лекуващ лекар на ищеца.

Според вещото лице д-р.Г.К. спадането на напречния свод на ходилото е вследствие на претърпяната травма - счупването на четирите кости на ходилото. Това състояние се коригира частично, тъй като е свързано с промени в костите, в мускулите, в ставния апарат на самото ходило. Корекцията, която е направена, е да коригира нормалното състояние и вид на ходилото, за да може болният хем да има намаляване на болковия синдром, така и да може да носи нормална обувка. Hallus valgus представлява отклонение на първия пръст на ходилото навън. Наблюдава се почти винаги спадане на напречния свод на ходилото и отклонение на 1 предноходилна кост навътре,като главичката й стърчи значително медиално.При Т. е констатирано такова заболяване,като посттравматично усложнение на счупените кости на ходилото,т.е. същото е свързано с претърпяната травма. Лечението както на получените травми,така и на възникналото усложнение е оперативно и срока на възстановяване е повече от 1 година. Според вещото лице предвид вида и степента на нанесените травми от ПТП на Т. е било предвидимо евентуалното констатирано влошаване на здравословно състояние на същия,а именно развитието на посттравматичен халус валгус. Това заболяване се е развило постепенно за няколко години,като в един определен момент се е наложила оперативна намеса. Според това вещо лице няма  определение за този процес, той настъпва постепенно, оплакванията се засилват, когато сводът спадне по-сериозно, когато се появи тази деформация. В случая се получава на едното ходило, което е свързано с травмата. Спадането на свода в случая е постравматично, след травмата не е имало тази деформация, тя се е развила във времето. Тя е започнала след натоварването на крайника постравматично, което означава, когато е започнал да стъпва върху стъпалото. Това са едни очаквани промени в ходилото след такъв вид травми.

Според вещото лице К.А.С. предвидими са били във времето промените в лявото ходило на ищеца, тъй като причините за получаването на този вид деформации са травми в областта на  ходилото, а в случая има счупване на три от петте предходилни кости, както и счупване на подбедрицата, което е наложило продължително щадене на крака, т.е. отслабване на мускулатурата и промяна на функцията на ходилото, т.е. получаването на такива деформитети – спадане на свода, появяване на халукс валгус. Това са едни очаквани промени в ходилото след такъв вид травми.

За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетеля И. И.-баща на ищеца. Според него  известно време след изваждане на имплантите крака на сина му започнал да "става на една страна" и го боляло. Докторите казали, че наново трябва да се чупи пръста, за да се оправи, защото той изпитвал болки и не можел да обуе обувки. Операцията я направили във Враца, като след нея близо 6 месеца изпитвал болки, тъй като бил засегнат нерв. Преди операцията имал затруднения в придвижването. Носел стелки, но те не му помагали. След операцията ползва други стелки. В момента пак куца, но болката в нерва престанала след операцията и  сега е по-добре.

При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005г., отм. считано от 01.01.2016г/ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен характер, трябва да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Безспорно се установи от представените по делото протокол за  оглед на пътнотранспортно местопроизшествие и Решение № 5379/27.06.2016 г., постановено по гр.д. № 13416/2014 г. по опи­са на СГС, 1-13 с-в; настъпването на пътнотранспортно произшествие на 29.10.2012 г., с участието на ищеца, който е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 220”, с рег.№ ВР *** ВК  и товарен автомобил, марка „МАН" с рег.№ ВР *** АХ, с прикачено ремарке  с рег. №ВР*** АБ,  управляван от Х.С.Г..

В случая между страните не е спорно, а и се установява от представената застрахователна полица № 03111890887819/24.11.2011 г, за товарен автомобил, марка „МАН" с рег.№ ВР *** АХ, валидна от 29.12.2011 г. до 28.12.2012 г., и съответно валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 29.10.2012 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените трети лица при използването на застрахования автомобил.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съдът намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства, сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента Х.С.Г.. В представеното решение от 27.06.2016г, постановено по  гр.д. №13416 по описа на СГС за 2014г, което е влязло в сила, е прието, "че  причината за настъпване на  ПТП на 29.10.2012г  са  субективните действия на  водача на товарния автомобил "МАН" с органите му на управление, който е управлявал  със скорост, при която е настъпило странично плъзгане на ремаркето в ляво и навлизане в пътната лента за  насрещно движещите се автомобили, където е  настъпил ударът с лекия автомобил "Мерцедес"

По делото не е спорно, а от горепосоченото решение се установява, че ищецът, в качеството му на пострадало от въпросното ПТП лице е бил обезщетен за нанесените му от това ПТП имуществени и неимуществени вреди от ответника застраховател. В случая  не е налице недопустимост на исковите претенции, тъй като не е налице идентичност на претенциите по гр.д. №13416 по описа на СГС за 2014г и по настоящото дело, в което се претендира обезщетение на неимущес­твени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, дискомфорт и негативни усещания в ежедневието, които са в следствие на ПТП от 29.10.2012г., но са настъпили за него в периода от 10.03.2016г./датата на последното заседние по  гр.д. №13416 по описа на СГС за 2014г/  до настоящия момент, както и физически болки и страдания, дискомфорт и негативни усещания в ежедневието вследствие на оперативна интервенция от 15.01.2019г., която е в пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП.

Ексцесът се урежда в разпоредбата на  чл. 378 ал. 4 от Кодекса на Застраховането, съгласно която екцес е всяко влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че ищецът доказа наличие на пряка причинно-следствена връзка между полученото увреждане при процесното ПТП от 29.10.2012г и влошеното му здравословно състояние, довело до изкривяване на ходилото,  невъзможност на той да носи нормални обувки и да ходи нормално без да изпитва непрекъснати болки. Това влошаване на здравословното състояние е наложило извършването на нова оперативна интервенция на 15.01.2019г. за корекция на ходилото с възвръщане на нормалния ход на ищеца. Според заключенията и на двете съдебно медицински експертизи при ищеца е налице спадане на свода на ходилото и  развитие на халукс валгус, които са постравматични. Според вещото лице Г. К. предвид вида и степента на нанесените травми от ПТП на Т. е било предвидимо евентуалното констатирано влошаване на здравословно състояние на същия, а именно развитието на посттравматичен халус валгус. Това заболяване се е развило постепенно за няколко години, като в един определен момент се е наложила оперативна намеса. Според вещото лице К.А.С. предвидими са били във времето промените в лявото ходило на ищеца, тъй като причините за получаването на този вид деформации са травми в областта на  ходилото, а в случая има счупване на три от петте предходилни кости, както и счупване на подбедрицата, което е наложило продължително щадене на крака, т.е. отслабване на мускулатурата и промяна на функцията на ходилото, т.е. получаването на такива деформитети – спадане на свода, появяване на халукс валгус.

Наличието на причинно-следствена връзка съставлява основание за ангажиране на отговорността на ответника застраховател по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за обезщетяване на нововъзникналите в правната сфера на ищеца неимуществени вреди, породени от състоянието на ексцес.

От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди/чл.51,ал.1 ЗЗД следва,че след като за ищеца са настъпили нови имуществени вреди извън репарираните от ответника,на него се дължи ново обезщетение за тези нови имуществени вреди,тъй като те се намират в причинно следствена връзка с увреждането,а не се дължат на други фактори и причини/липсват противни данни по делото/.

В случая неоснователно е възражението на ответника, че ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние може да се присъди само при непредвидимо влошаване на здравословното състояние на увредения и ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане. Ответникът твърди, че влошаването на здравословното състояние на ищеца, предвид заключенията на вещите лица е било предвидимо и съответно води до неоснователност на исковата претенция. В случая нормата на чл. 378 ал.4 КЗ не поставя изискване влошаването на здравословното състояние да е било непредвидимо. Съгласно ТР под № 45/1990 г. на ОСГК и Постановление под № 4/1975 г. на Пленума на ВС, от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, “нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини и не е било предвидено при присъждането на първоначалното обезщетение”. В настоящия случай, видно от приложеното решение, постановено по гр.д. №13416 по описа на СГС за 2014г, влошаването на здравословното състояние на ищеца и развитието на посттравматичен халукс валгус не са предвидени при присъждането на първоначалното обезщетение .

По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по основание. На обезщетяване подлежат всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При горният правен извод, съдът дължи произнасяне по възражението на застрахователя, че искът по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху обезщетението са погасени по давност.

Съгласно чл. 378 (4) КЗ „В случаите на ексцес, който пряко произтича от застрахователни събития по застраховките по ал. 2, давността е 5-годишна от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане.” Съдът предвид тази разпоредба и като съобрази приетото с ТР №1/23.12.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г.,според което давността при прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявата на вредата,както и приетото с Решение №231/18.10.2013г. на ВКС по гр. дело №1376/2012г., III г.о., в което е прието, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, съдът приема възражението за неоснователно по отношение на главния иск.

По акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху посочената главница по чл.86,ал.1,вр. чл.84,ал.3 ЗЗД.     Съгласно разпоредбата на чл.223,ал.2 КЗ,застрахователят по застраховка"Гражданска отговорност"отговаря и за лихви за забава тогава,когато застрахования водач отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.       По смисъла на чл.84,ал.3 ЗЗД,при задължения произтичащи от непозволено увреждане ,длъжникът изпада в забава от деня на увреждането,без да е необходимо да е поканен да заплати дължимото.В процесния случай се ангажира отговорността на застрахователя,тъй като е предявен пряк иск срещу него и отговорността му е договорна,а не деликтна.

Съдът приема,че застрахователят е в забава от деня на поканата да изплати обезщетение,а в случая това е датата на депозиране на исковата молба на ищеца.С оглед горното съдът приема,че и акцесорния иск за присъждане на обезщетение върху обезщетението не е погасен по давност. Ответникът оспорва претенцията за дължима лихва от 10.03.2016 г., но тъй като такова искане не е направено в исковата молба, съдът не дължи произнасяне по  възражението.

Всичко това поражда основание за ангажиране отговорността на прекия причинител, застрахован при ответника, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Следователно и отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", на основание чл. 432 КЗ следва да бъде ангажирана, тъй като предявения иск за неимуществени се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, продължителността на възстановяването и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания.  Съгласно заключенията на вещите лица, които не са оспорени от страните и се приемат от съда, като обективни и компетентни, спадането на свода на ходилото и халукс валгус са се развили постепенно за няколко години, като в един определен момент се е наложила оперативна намеса. В продължителния период на развитието на този процес  ищецът е търпял болки и неудобства от обстоятелството, че не може да носи нормални обувки и не може да се движи нормално. В тази насока съдът цени показанията на разпитания свидетел И. И., тъй като същия като баща на ищеца е запозната в подробности с лечението и състоянието му в този период и лично е полагала грижи за него по време възстановяването му. При определяне на обезщетението следва да бъдат взети предвид и търпените болки и страдания от извършената нова оперативна интервенция, както и  необходимостта от нов продължителен период за възстановяване. Съдът приема иска за доказан с оглед на гореизложеното и като взе предвид, че претърпените болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените му травматични увреждания, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в установените телесни повреди, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и неудобства.

Като  взе предвид естеството на посттравматичните увреди на ищеца, които продължителен период от време /по думите на експертите няколко години/ са препятствали същият да ходи нормално, продължителността на страданията преди операцията, претърпените болки и страдания от наложилата се оперативна интервенция за корекция на ходилото, както и продължителността от над 6 месеца на възстановителния период след операцията и страданията, които е преживял същият от медицинска и емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности в значителен период от време, както и при съобразяване с възрастта на пострадалия - 31 години към датата на депозиране на ИМ, възраст в която същия следва да се труди активно и за да се грижи за себе си и  семейството, но в резултат на претърпените от ПТП травми и настъпилото посттравматично увреждане той е лишен  от тази възможност, настоящият съдебен състав намира, че следващото се обезщетение на ищеца за причинените му неблагоприятни последици възлиза на сума в размер на 30 000 лв.

По разноските

Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, в която е заявено искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за приложение на горецитираната правна норма. С оглед размера на уважената част от иска, извършените по делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза на сума в размер на 1430 лв., с оглед определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВрОС държавна такса в размер на 1200 лв., както и сумата от 200лева, представляваща разноски по назначените експертизи.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", вписано в Тър­говския Регистър с ЕИК *********, със седалище и ад­рес на управление гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Нарцис И.Т., ЕГН **********, по банкова сметка ***: ***, сумата от 30 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща сумата на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимущес­твени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, дискомфорт и негативни усещания в ежедневието, които са в следствие на ПТП от 29.10.2012г., настъпили за него в периода от 10.03.2016 г. до настоящия момент, както и физически болки и страдания, дискомфорт и негативни усещания в ежедневието вследствие на оперативна интервенция от 15.01.2019 г., която е в пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от 20.03.2019г /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", вписано в Тър­говския Регистър с ЕИК *********, със седалище и ад­рес на управление гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й.Д. от САК сумата от 1430,00лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", вписано в Тър­говския Регистър с ЕИК *********, със седалище и ад­рес на управление гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5 ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Врачански окръжен съд в размер на 1200лева, както и сумата от 200лева, представляваща разноски по назначените експертизи.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: