МОТИВИ по НЧД №3459/2018г. на СГС, НО, 12 състав
Производството
е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано
е по повод изпратено от К.Н., Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение №4062 5422 1286 3872/18.12.2017г., на
несъдебен орган на К.Н. – Централно бюро за инкасо /СЛВ/, постановено на 18.12.2017г., влязло в законна сила на
29.01.2018г., с което е наложена финансова санкция спрямо българския гражданин В.Г.Ш. с ЕГН-**********, общо в размер на 92.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението 179.94 лв. /сто седемдесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/, за
извършено от него на 27.10.2017г. административно нарушение на територията на К.Н. по „Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по
пътищата“.
Засегнатото
лице В.Г.Ш. не се явява в съдебно заседание.
Призовката е върната в цялост, с отбелязване, че адреса е посетен на
02.08.2018г., но търсеното лице не е намерено, не са намерени и други лица на
адреса. По тази причина и в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС,
на засегнатото лице Ш., е назначен служебен защитник, който го представлява в
производството.
В
съдебно заседание представителят на СГП посочва,
че са налице условията на българския закон за признаване на решението на Централно
бюро за инкасо /СЛВ/, К.Н. за налагане на финансова санкция спрямо засегнатото
лице.
Служебният
защитник на засегнатото лице – адв. С., моли да не
бъде признато решението на несъдебния орган на К.Н., тъй като засегнатото лице
не е било уведомено лично или чрез законен представител, че може да обжалва
решението.
Софийски градски съд, след като се запозна с
доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за
установено следното:
Засегнатото
лице В.Г.Ш. е роден на ***г. в гр.К., българин е, български гражданин, женен, с ЕГН-**********, с настоящ адрес: ***.
По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение за налагане на финансова санкция №4062 5422 1286 3872/18.12.2017г., влязло в сила на 29.01.2018г.,, постановено от Централно бюро за инкасо /СЛВ/, К.Н., за налагане
на финансова санкция спрямо българския гражданин В.Г.Ш. с ЕГН-**********, в размер на 83 евро, както и сумата от 9.00 евро, представляваща административни разноски,
за извършено на 27.10.2017г., нарушение на територията
на К.Н. по чл.2 от „Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата“, а имнно
- управлявайки МПС с рег.№EU-AW-9905, е извършил нарушение с код: VM011, изразяващо се в превишаване на
максимално допустимата скорост по автомагистрала с 11 км/час, с което е нарушил
пътен знак А1, като нарушението е извършено в гр.Б., общ.С.Ф.и е заснето с
камера за контролиране на скоростта А2 ляво.
Налице е годно изпълнително основание
– решение за налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Централно бюро за инкасо /СЛВ/, К.Н.,
влязло в сила на 29.01.2018г., засегнатото лице е осъдено да заплати парична
сума в размер общо на 92 евро, от които глоба в размер на 83 евро и
административни разходи в размер на 9 евро, като в удостоверението изрично е
посочено, че основанието за налагане на санкцията е нарушение по чл.2 от „Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата“.
Деянието, за което е наложена финансова
санкция, чието признаване се иска, се изразява в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, не се изисква
двойна наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Въпреки това, този съдебен състав намира, че
е налице и двойната наказуемост, изискуема от чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Според чл.21,
ал.1 от ЗДвП, различните категории превозни средства, при движение по
различните категории пътища на територията на страната, не следва да превишават
скоростта, посочена в цитираната разпоредба. Според ал.2 на чл.21 от ЗДвП,
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, като в чл.73, ал.2 от ППЗДвП е предвидено, че ограничението на скоростта се
сигнализира с пътен знак В26. В чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП е предвидена съответната глоба за водач,
който превиши съответната разрешена скорост извън населено
място с от 11 до 20 км/час.
Финансовата санкция, чието признаване се иска
от К.Н. е наложена на засегнатото лице за извършено
от него административно
нарушение по „Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по
пътищата“, а именно – управлявайки МПС с рег.№EU-AW-9905, е превишил максимално допустимата скорост по
високоскоростни пътища - автомагистрала с 11 км/час, с което е нарушил пътен
знак А1 и нарушението е извършено в гр.Б., общ.С.Ф.и е заснето с камера за
контролиране на скоростта А2 ляво.
В законодателството на Р България
са предвидени аналогични разпоредби. В чл.21,
ал.1 от ЗДвП, е предвидена скоростта, която различните категории превозни средства, при движение по
различните категории пътища на територията
на страната, не следва да
превишават. За случаите, когато скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от предвидената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак
– чл.21, ал.2 от ЗДвП. Чл.73,
ал.2 от ППЗДвП, предвижда, че ограничението на скоростта се сигнализира
с пътен знак В26. В ЗДвП - чл.182, ал.2, т.2, е предвидена съответната глоба за водач,
който превиши съответната разрешена скорост извън населено
място с от 11 до 20 км/час, каквото нарушение е извършило
засегнатото лице.
Ето защо, съдът прие, че в случая е
налице изискуемата по чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост.
В този смисъл е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане
на задължение за плащане, по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
След
обсъждане на основанията по чл.35 ЗПИИРКОРНФС, няма основание българският съд
да постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция,
доколкото не е налице нито една от посочените в този текст на закона хипотези.
Съдът
не прие за намиращо опра в доказателствата по делото, възражението на служебния
защитник, че засегнатото лице не е било уведомено за правото си да обжалва
решението, с което е наложена финансовата санкция. В изпратеното до българския
съд Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, изрично е отбелязано, че лицето е било уведомено за правото си да обжалва
решението, както и за сроковете, в които може да стори това. В съответствие с
принципа за взаимно доверие между страните, членки на ЕС, за настоящия съдебен
състав, не остава съмнение, че засегнатото лице е било уведомено за това свое
право, доколкото издаващата държава е удостоверила надлежно това обстоятелство
в документа, с който се иска признаване на решението на несъдебен орган на К.Н..
На засегнатото лице е наложена финансова
санкция в евро, с оглед на което и съобразявайки разпоредбата на чл.32, ал.1
ЗПИИРКОРНФС вр. чл.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС, съдът
определи равностойността на общия размер на сумата 92.00 евро в български лева по фиксирания курс на Българска народна банка - 1,95583 лв.
за евро в деня на постановяване на решението –179.94 лв. /сто седемдесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/.
Предвид
изложеното, съдът прие, че в случая са налице условията за признаване на
решението на Централно бюро за инкасо /СЛВ/, К.Н., за налагане
на финансова санкция спрямо българския гражданин В.Г.Ш. с ЕГН-**********, в установения размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.