№ 632
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на АЛ. СТ. К., ЕГН: ********** от гр. ********* със съдебен
адрес за призоваване в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.66, вх.4, ет.8 – адвокат Р.Р.
против постановление от 07.03.2022г. на ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ, в което
е обективиран отказ да се прекрати изпълнително дело № 20087040400159 на основание
чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че от образуване на изпълнителното дело до настоящия
момент са извършени само два парични превода (на 17.09.2008г. и 26.09.2008г.) и са
наложени възбрани върху идеални части от 6 недвижими имота (на 02.12.2010г. и на
08.04.2011г.) Останалите действия по изпълнителното дело представляват справки в НОИ и
НАП, от които се установява, че трудовото възнаграждение на длъжника е под
секвестируемия минимум. Жалбоподателят подчертава, че ЧСИ не е извършила проверка за
имуществото на длъжника и не е установила секвестируемо имущество. К. иска от съда да
отмени процесното постановление и да задължи ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство и вдигне наложените възбрани.
Взискателят „Макроадванс“ АД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Дружеството твърди, че в конкретния случай не
са осъществени предпоставките по чл.433, ал.1, т.5 от ГПК и постановлението на ЧСИ е
законосъобразно.
ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК,
в които описва извършените изпълнителни действия и изразява становище за
неоснователност на жалбата.
1
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени
доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:
ФАКТИ:
Изпълнително дело № 159/2008г. е образувано по молба на взискателя „УниКредит
Булбанк“ АД против длъжника АЛ. СТ. К. въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2008г.,
издаден по ч. гр. д. № 4242/2008г. С този изпълнителен лист К. е осъден да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД следните суми: 3 284,90 лева, представляваща просрочена
главница по сключен договор за потребителски кредит на граждани с поръчителство № Г-
127/05.03.2004г.; 635,78 лева, представляваща лихва за периода от 05.05.2007г. до
03.09.2008г., ведно със законна лихва върху главницата от 03.09.2008г. до погасяване на
главницата; 132,41 лева – разноски за заповедното производство.
На 20.09.2009г. ЧСИ връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение. На
18.03.2009г. ЧСИ извършва справка в Дирекция „Местни приходи, данъци, такси и реклама“
в Община Бургас, от която се установява, че длъжникът притежава жилище в гр. *********.
По делото е установено още, че К. е едноличен собственик на капитала в „Ойл Ко“ ЕООД и
е работил по трудов договор в периода от 27.12.2001г. до 17.11.2003г.
На 21.02.2011г. ЧСИ налага възбрана върху ½ идеална част от четири поземлени
имота, находящи се в с. Караново, ЕКАТТЕ 36381. На 17.10.2011г. ЧСИ налага запор върху
банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД., „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа
инвестиционна банка“ АД.
На 04.12.2012г. „УниКредит Булбанк“ АД прехвърля вземанията си към длъжника на
„Макроадванс“ АД. На 08.04.2013г. ЧСИ конституира „Макроадванс“ АД като взискател по
делото. При справка, извършена ОД на МВР – гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ е
установено, че длъжникът не притежава регистрирано на негово име МПС. На 19.10.2017г.
ЧСИ уведомява длъжника за извършената цесия. По делото е установено също, че
длъжникът работи по трудово правоотношение в „Българска търговска компания“ ЕООД от
02.02.2015г. На 23.09.2015г. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на К.. В
изпълнение на наложения запор, работодателят уведомява ЧСИ, че трудовото
възнаграждение на К. е в размер на 106,85 лева и на основание чл.198, ал.3, вр. чл.213, ал.1,
т.5 от ДОПК няма право да извършва удръжки. На 27.03.2017г. ЧСИ налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от следващ работодател –
„Дървообработваща компания БГ“ ЕООД. В отговор на запорното съобщение,
работодателят уведомява ЧСИ, че възнаграждението на К. е под несеквестируемия
минимум.
На 20.06.2018г. ЧСИ налага запор върху банковите сметки на К. в „Първа
инвестиционна банка“ АД. В отговор на запорното съобщение, банката уведомява ЧСИ, че
няма наличност по сметките на длъжника.
На 30.05.2018г. К. прави искане за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С постановление от
01.08.2018г. ЧСИ отказва да прекрати делото.
На 11.01.2020г. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„Прима 2000 – заложна къща“ ЕООД. В отговор на запорното съобщение, работодателят
уведомява ЧСИ, че К. работи на непълен работен ден и получава възнаграждение, което е
несеквестируемо.
2
На 07.03.2020г. А.К. сезира ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК. С постановление от същата дата ЧСИ отказва да
прекрати производството. За да постанови отказ, ЧСИ приема, че в хода на изпълнителното
дело е установено и възбранено секвестируемо недвижимо имущество на длъжника, по
отношение на което не са изчерпани способите за принудително изпълнение – опис, оценка
и публична продан заради нередовно уведомяване. ЧСИ подчертава, че след като не е
проведена публичната продан на възбранените имоти не може да се заключи, че е налице
първата предпоставка от фактическия състав на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК. Относно втората
предпоставка на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК, ЧСИ приема, че длъжникът е в трудоспособна
възраст и съществува възможност да реализира трудови доходи.
Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В конкретния случай жалбата изхожда
от длъжника в изпълнителното производство, насочена е срещу отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнението и е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Анализът на
цитираната правна норма обосновава извод, че за да е осъществен фактическият й състав, е
необходимо да са изпълнени двете предпоставки при условията на кумулативност –
невъзможност за продажба на имуществото и липса на друго секвестируемо имущество. В
конкретния случай, от представените по делото доказателства, се установява, че ЧСИ е
наложил възбрана върху ½ идеална част от четири поземлени имота, находящи се в с.
Караново, ЕКАТТЕ 36381. По делото не се установява да са извършени опис, оценка и
публична продан на възбранените идеални части, поради което не може да се заключи, че
същите са непродаваеми. При това положение, първата предпоставка на чл.433, ал.1, т.5 от
ГПК се явява неосъществена. Не е налице и второто условие на приложимата правна норма,
а именно: липсата на друго секвестируемо имущество. Според трайната съдебна практика,
тази липса се установява с протокол по чл.448, ал.1, изр.2 от ГПК. Следователно,
прекратяването на изпълнителното дело на посоченото основание настъпва след като се
проведе производството по реда на чл.448 от ГПК пред районния съд, в което длъжникът да
декларира цялото си имущество и всичките си доходи. В настоящия случай такова
производство не е осъществено. По отношение на втората предпоставка, ЧСИ правилно е
заключил, че длъжникът е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи
от трудово правоотношение, надхвърлящо несеквистируемия минимум. В този смисъл е
съдебната практика, обективирана в решение № 129/12.04.2022г. на ОС – Плевен по в. гр. д.
№ 185/2022г., решение № 5887/14.09.2018г., постановено от СГС по в. гр. д. № 11112/2018г.,
решение № 264663/12.07.2021г., постановено от СГС по в. гр. д. № 11391/2020г.
По изложените съображения, жалбата на А.К. се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това стабилизиране на постановлението за отказ да
се прекрати изпълнителното производство.
3
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на АЛ. СТ. К., ЕГН: ********** от гр.
********* със съдебен адрес за призоваване в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.66,
вх.4, ет.8 – адвокат Р.Р. против постановление от 07.03.2022г. на ЧСИ Иванка Миндова с
рег.№ 704 в КЧСИ, в което е обективиран отказ да се прекрати изпълнително дело №
20087040400159 на основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4