Р Е Ш Е Н И Е
№260284/18.6.2021
г.
18.06.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети юни през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо
Димов
гражданско дело № 2897 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по
искова молба от „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „Ж.Папазов“ №
5, ет.4, с ЕИК *** против С. А. Б., с ЕГН
********** ***. С исковата молба се сочи, че пред ЯРС е било
депозирано заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата по която е
образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, издадена е била заповед, която е
била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което по
същество ищеца обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на
разглеждане в настоящото производство. Твърди се, че между страните бил сключен
договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в качеството на
потребител кредит в размер на 3500 лв., която сума била предоставена с РКО № *** г. Съгласно приложеният към договора
погасителен план кредита следвало да
бъде изплатен на 3 погасителни вноски, включващи главница и лихва. Твърди се, че към 18.07.2019 г.
потребителят дължи месечна вноска в размер на 420 лв., от които 140 лв.- главница
и 280 лв. – лихва. Сочи се, че на 22.07.2019 г. потребителя е престирал сумата
от 420 лв., като с нея е погасил цялата дължима месечна вноска за м.06.
Претендира
се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 4200 лв., представляваща остатък от дължима главница и
лихва по договора представляващи остатък от дължимата главница и лихва по
договора след приспадане на извършените
плащания. Претендират се и разноски в исковото и заповедното
производство.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от особеният представител на ответника по делото, с който се иска от
съда да приеме, че предявеният иск е недопустим, като се излагат съображения за
недопустимост на предявеният по чл.422 от ГПК иск. Сочи се, че, за да е допустимо това производство е необходимо да
има пълно съответствие между страните, основанията и размера на предявените
искове и задълженията, за които е била издадена заповед за изпълнение. Сочи се,
че с оглед характера на производството е недопустимо кредитора ищец да променя
материално-правната характеристика на вземането. Посочването на друго
основание, от което произтича вземането /в случая - друг вид договор/, различно от твърдяното в
заявлението. Алтернативно се иска от съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска като неоснователен на изложените в него съображения. Оспорва
се да е възникнала валидна облигационна връзка между страните. Поддържа се, че претендираното акцесорно
вземание е прекомерно, надвишаващи самото
вземането, с което се нарушават
добрите нрави. На следващо място се поддържа, че същото е нищожно, като
определено въз основа на неравноправна клауза
в договора за кредит, целяща неоснователно обогатяване на кредитора. В
тази насока се сочи разпоредбата на чл.146 от ЗЗП. В обобщение се претендира да се отхвърли изцяло предявеният от
ищеца срещу ответника иск като
неоснователен и недоказан. В съдебно заседание особеният представител на
ответницата поддържа отговора на исковата
молба.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д. № *** год., на 27.07.2020 год. пред ***РС е било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото
производство – „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД срещу длъжника-ответник С. А. Б.,
за сумата от 4 200 лева по договор за потребителски кредит № *** год.
Заповедният съд е уважил това искане като
е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била
връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание и в срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на
претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в
настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на
договор за потребителски кредит № *** г.,
зав. копие на справка на договорите към 26.10.2020 г., зав. копие на
погасителен план към основен договор № ***г.,
зав. копие на искане за отпускане на кредит от 18.06.2019г., зав. копие на РКО № *** г., зав. копие на РКО
№ *** г., зав. копие на РКО № *** г.и
зав. копие на РКО № *** г.
Видно от същите се установява, че на
18.06.2019 год. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответницата
в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит
№ ***, с който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от
3 500 лева. В договора е уговорена и годишна лихва от 96.00000%. Видно от
представения погасителен план договорената възнаградителна лихва възлиза
глобално на сумата 1 960.00 лева, като падежа на последната погасителна вноска
включваща главница и лихва е 18.09.2020 год.
Видно от заключението на вещото лице по
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, усвоената сума по
договора е в размер на 3 500 лева. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 27.07.2020 год. размерът на задължението по договора е
4 200 лева, от които: 3 015,38 лева – главница и 1 184,62 лева –
договорна лихва.
Съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД е процесуално допустим предявен от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес,
тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и
против надлежна страна – длъжника в заповедното производство, като съдът не
установи несъответствие между страните, основанията и размера на предявените
искове и задълженията, за които е била издадена заповед за изпълнение, както и да
е променена материално-правната характеристика на вземането или посочването на
друго основание, в която насока са част от възраженията на особения
представител на ответницата.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
Съдът намери за установено по делото, че
между страните са възникнали валидни облигационни отношения като на ответницата
е бил предоставен от ищеца заем в размер на 3 500 лева, като видно от
заключението на вещото лице непогасената сума по него към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда възлиза на сумата от 3015,38 лева. Падежът на
последната погасителна вноска е 18.09.2019 год. и от 19.09.2019 год.
ответницата е в забава. Заявлението е подадено в съда на 27.07.2020 год., т.е.
към датата на депозирането му сумата от 3 015,38 лева е била ликвидна и
изискуема.
Що се касае да релевираното от особения
представител на ответника възражение за прекомерност и противоречие с добрите
нрави на клаузата в договора регламентира размера на лихвата, съдът намира
същото за основателно. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично
законодателно формулиран. За да се приеме за основателно така наведеното
възражение е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително да надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване.
В съдебната практика се приема, че
противоричаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва.
В настоящия случай, при обикновено
математическо изчисление с помощта на електронен он-лайн калкулатор се
установява, че законната лихва върху сумата от 3 500 лева за периода от 18.07.2019
год. до 18.09.2019 год. е в размер на 61,25 лева, т.е. уговорената в договора
възнаградителна лихва значително надхвърля трикратния размер на законната лихва
и на практика оскъпява значително кредита, което поставя в неравнопоставено
положение потребителя като по слабата страна в конкретното облигационно
правоотношение.
На тия съображения съдът намира, че
предявения иск е основателен и доказан до размера на сумата от 3015,38 лева и
следва да се уважи в този размер, като за разликата до предявения размер от
4 200 лева, представляваща лихва по договор за потребителски кредит № ***от
18.06.2019 год., поради противоречи с добрите нрави следва да се отхвърли.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство в зависимост от резултата на спора
/Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I
Т. О., ТК/.
При този изход на делото искането на
ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски се явява основателно като
такива следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска или в случая
в размер на 1 035,28 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по
отношение на С. А. Б. с ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Корект
Кредит Груп БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Ж.Папазов“ № 5, ет.4, представлявано от *** и *** И.Б.А.
сумата от 3 015,38 лева, представляваща остатък от дължима главница по
договор за потребителски кредит № *** от 18.06.2019 год., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.
гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 015,38 лева до предявения
размер от 4200,00 лева, представляваща лихва по договор за потребителски кредит
№ *** от 18.06.2019 год. в размер на сумата от 1184,38 лева, поради противоречие
с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, С. А. Б. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на„Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Ямбол, ул. „Ж.Папазов“ № 5, ет.4,
представлявано от *** и *** И.Б.А. сумата от 1 035,28 лева, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: